Р Е Ш
Е Н И Е
гр. П., 30.12.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД,
гражданска колегия, в публично заседание на деветнадесети декември, две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Димитър Чардаков
При секретаря Десислава Буюклиева и в присъствието
на прокурора ………….., като разгледа докладваното от съдия Чардаков гр.д. №1562/2019г.
по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК за признаване право на собственост
върху поземлен имот с идентификатор 55155.508.108 по КККР на гр.П., ул. „А.Б.“
№*, с площ 598 кв.м., начин на трайно ползване – за второстепенна улица, при
съседни поземлени имоти: 55155.508.110, 55155.508.506, 55155.508.77,
55155.508.106 и 55155.508.107.
Ищците И.А.Т.,
Г.А.Т. и Р.А.Ч. твърдят, че са наследници на А.И.И.Т.(Ч.)), който е притежавал
поземлен имот с пл. №5994 в кв.505 по кадастралния план на гр.П. от 1959г.,
една част от който с площ 630 кв.м. е била отредена за мероприятие по
улично-регулационния план – за улица с о. т. 77-88-2-89-3. Твърдят, че по
действащата кадастрална карта на гр.П. тази част е нанесена като самостоятелен
имот 55155.508.108 с площ 598кв.м., който е записан като собственост на
ответника Община П.. Поддържат, че отчуждителното производство за имота не е
проведено, собственика не е обезщетен и предвиденото мероприятие не е
изпълнено. Въпреки това ответникът актувал имота като общински и отправил до
тях писмена покана, в която определил срок да го освободят и да премахнат
сградите и съоръженията в него. Искат от съда да признае за установено по
отношение на ответника, че са собственици на имота. Сочат доказателства и
претендират съдебни разноски.
Ответникът
Община П. оспорва иска при твърдение, че отчуждителното производство е
проведено и собствениците на имота са обезщетени. Моли за отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
Районният
съд като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност
приема от фактическа и правна страна следното:
За
основателността на иска ищците следва да установят при условията на пълно и
главно доказване твърденията си, че наследодателят им е притежавал поземлен
имот с пл. №5994 в кв.505 по кадастралния план на гр.П. от 1959г., качеството
си на негови законни наследници, които са приели наследството, както и
идентичността на спорната част от имота с нанесения в действащата кадастрална
карта поземлен имот с идентификатор 55155.508.108.
При
доказване на горното ответникът следва да установи отреждането на спорната част
от имота за мероприятие по улично-регулационния план и обезщетяването на
собственика - ако уличната регулация е одобрена след 09.07.1956г., респ.
заемането на имота по законния ред и/или изплащане на дължимото за него
обезщетение изцяло или отчасти - ако уличната регулация е одобрена преди тази
дата.
При
така разпределената тежест на доказване съдът намира иска за неоснователен.
Видно
от заключението на СТЕ, процесният поземлен имот с идентификатор 55155.508.108
с площ 598 кв.м. по действащата КК на гр.П. представлява реална част от имот с
пл. №5994, кв. 505 по обезсиления кадастрален план от 1959г. и регулационен
план на града от 1963г. С този регулационен план имотът е урегулиран, като в
северната му част за него са отредени два парцела за жилищно застрояване Х-5994
и ХІ-5994, 5995. Южната част от имот пл.№5994 с площ 672 кв.м. е включена в
обществено мероприятие – за улица с о.т. №№1-77-88-2.
Ищците
са представили като единствено доказателство за правото си на собственост
протокол от съдебна спогодба за делба по гр.д. №311/1977г. на РС-П.. От него е
видно, че предмет на делбата между тях са парцелите за жилищно застрояване Х-5994
и ХІ-5994, 5995, както и сградите в тях, за които е записано, че са оставени на
съделителите в наследство от А.И.И.Т./Ч//. Останалата част от имот пл. №5994,
която не е заета от двата парцела и в която попада спорната реална част,
отредена за улица, не е включена в делбата. Липсват доказателства същата да е
била собственост на наследодателя на страните А.Т.. Като косвени доказателство
за този факт следва да се считат констатациите в заключението на ВЛ, че целия
имот пл. №5994, кв.505 е записан в разписната книга към плана от 1959г. на
името на А.И.И.Т./Ч// и че е проведено
отчуждително производство срещу собственика в негово лице за частта от имота,
отредена за улица. Отбелязванията в разписната книга и в отчуждителната
преписка обаче не могат да установят при условията на пълно и главно доказване
правото на собственост. За тази цел са необходими доказателства за
правопораждащите факти на придобивното основание, каквито не са представени.
Въпреки това, за съда е съществувала пречка да даде указания на ищците по
чл.146, ал.2 ГПК, тъй като такива указания се дават само когато страната не
сочи никакви доказателства за твърдените от нея правопораждащи факти. Когато
страната сочи доказателства, но те не са достатъчни, съдът не може да й укаже
да представи още, тъй като ще навлезе по недопустим начин в съществото на
спора.
Въпреки
разпределената от съда тежест на доказване, ищците не са установили, че техният
наследодател А.И.И.Т./Ч// е бил собственик на частта от имот пл. №5994, която е
отредена за улица с о.т. №№1-77-88-2. При това положение искът следва да се
отхвърли само на това основание, без да се изследва въпросът дали общественото
мероприятие по плана за улична регулация, засягащо спорната част от имота, е
проведено и изплатено ли е дължимото обезщетение на собственика.
По
разноските:
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.8 ГПК ищците дължат на ответника възнаграждение за процесуално
представителство от юрисконсулт, което съдът определя в минималния размер от
100 лв., съгласно чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По изложените
съображения съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на И.А.Т. с ЕГН **********,
Г.А.Т. с ЕГН ********** и Р.А.Ч. с ЕГН ********** *** за
признаване право на собственост върху поземлен имот с идентификатор
55155.508.108 по КККР на гр.П., ул. „А.Б.“ №*, с площ 598 кв.м., начин на
трайно ползване – за второстепенна улица, при съседни поземлени имоти:
55155.508.110, 55155.508.506, 55155.508.77, 55155.508.106 и 55155.508.107.
ОСЪЖДА ищците И.А.Т.
с ЕГН **********, Г.А.Т. с ЕГН ********** и Р.А.Ч. с ЕГН ********** *** съдебни разноски в размер на 100лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд П. в 2-седмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: