РЕШЕНИЕ
№ 85
Ямбол, 19.06.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Ямбол - V състав, в съдебно заседание на четиринадесети юни две хиляди и двадесет и трета година
в състав:
СЪДИЯ:СТОЯН ВЪЛЧЕВ
При
секретар КРАСИМИРА ЮРУКОВА
като разгледа докладваното от съдия СТОЯН ВЪЛЧЕВ административно дело № 20237280700117 / 2023 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е образувано по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.98, ал.2 АПК и чл.145 АПК по жалба на „П.**“ ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, **, представлявано от управителя Д.А.И. против Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-41-*******/07.03.2023 г. издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която е постановена принудителна административна мярка-Запечатване на търговски обект-магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Ямбол, ** стопанисван от „П.**“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, потвърдена с Решение №
ГДФК-85/24.03.2023 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди, че административният орган неправилно е изяснил фактическата обстановка, направил е неправилен извод относно приложимите законови разпоредби и съответно неправилно и незаконосъобразно е потвърдил обжалваната заповед, поради което ЗНПАМ № ФК-41-*******/07.03.2023 г и съответното потвърдително решение са постановени в нарушение на процесуалните и материалните норми, също така не са съобразени с целта на закона, поради нарушаване на принципа на съразмерност. Сочи се, че изложените съображения досежно срока на запечатване не кореспондират с установените при проверката факти, а и отделно от това същите не са конкретни, като не е взет под внимание и факта, че ако се приеме, че е извършено административно нарушение то е за първи път и дружеството няма налагани санкции за подобни нарушения.
В съответствие с това се претендира да се постанови решение, с което да се отменят заповедта и съответното потвърдително решение като неправилни и незаконосъобразни, като се присъдят на дружеството направените по делото разноски.
В съдебно заседание за оспорващата страна се явява управителя на дружеството, който подържа жалбата с искане за уважаването й изцяло.
Ответната страна не изпраща представител в съдебно заседание, като в писмено становище, чрез главен юрисконсулт Д.И.-К.оспорва жалбата с претенция за отхвърлянето и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от Протокол за извършена проверка cер. АА № *******/02.03.2023 г. съставен от орган по приходите – гл.инспектор по приходите при ЦУ на НАП, ГД „Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“ – Бургас на 02.03.2023 г. в 12:34 часа е извършена проверка на търговски обект по смисъла т.41 от ДР на ЗДДС - магазин хранителни стоки, находящ се в гр.Ямбол, **, стопанисван от „П.-**“ ЕООД с ЕИК *.
Проверката е започнала с извършване на контролна покупка на една минерална вода 1л. на стойност 1,00 лв., като за извършената продажба не е издадена фискална касова бележка от монтираните и работещи в обекта фискални устройства - Datecs(Датекс) DP ***, с индивидуален № DT******, фискална памет № ********, регистрирано в НАП с потвърждение № ******* и Datecs (Датекс) DP ***, с индивидуален
№ DT******, фискална памет № ********, регистрирано в НАП с потвърждение № *******, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки. Сумата е било заплатена от инспектора по приходите преди легитимация, а плащането е било прието от работещия в обекта.
След легитимация на органите по приходи от фискалните устройства са отпечатани дневни финансови отчети № *******/02.03.2023 г. № *******/02.03.2023 г. и КЛЕН, от които и от снетите обяснения е видно, че въпросната продажба не е регистрирана чрез издаване на фискален бон, а обектът е целогодишен, с работно време от понеделник до неделя от 07:00 ч. до 22:00 ч. и са заети едно лице на трудово правоотношение и едно самоосигуряващо се лице.
При извършване на проверката в търговския обект са изготвени Протокол за извършена проверка в обект cер. АА № *******/02.03.2023 г. и приложени към него дневни финансови отчети № *******/02.03.2023 г. № *******/02.03.2023 г. и разпечатка КЛЕН, опис от ПОС терминал, опис на паричните средства в касата, и декларации от лице работещо в обекта по трудово/гражданско правоотношение, декларация за стопанисвани обекти от задълженото лице, обяснения от Д.А.И. и от Е.М.К., справка актуално състояние на всички действащи трудови договори, справка за общите задължения на „П.-**“ ЕООД.
Впоследствие при същата фактическа обстановка са съставени АУАН № F699096/11.03.2023 г. срещу „П.-**“ ЕООД за нарушение на разпоредбите на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС; АУАН № F699099/11.03.2023 г. срещу „П.-**“ ЕООД за нарушение на разпоредбите на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС; АУАН № F699101/11.03.2023 г. срещу „П.-**“ ЕООД за нарушение на разпоредбите на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС и АУАН № F699094/11.03.2023 г. срещу Е.М.К. за нарушение на разпоредбите на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ във връзка с чл.118, ал.1 от ЗДДС, като няма данни въз основа на тях до момента да са издадени наказателни постановления.
Със Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-41-*******/07.03.2023 г. началникът та отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) е постановил налагане на „П.**“ ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, **, представлявано от управителя Д.А.И., на принудителна административна мярка-Запечатване на търговски обект-магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Ямбол, ** стопанисван от „П.**“ ЕООД и забрана за
достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, жалбата против която заповед е отхвърлена с Решение № ГДФК-85/24.03.2023 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Решението е получено от Д.А.И.-управител на „П.**“ ЕООД срещу разписка на 06.04.2023 г.
При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК във връзка с чл.186, ал.4 ЗДДС.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
По силата на чл.81, ал.1 АПК във връзка с чл.98, ал.2, изр.2 АПК индивидуалните административни актове могат да бъдат оспорени по административен ред пред непосредствено по-горестоящия административен орган, като ако жалбата е отхвърлена, на оспорване пред съда подлежи първоначалният административен акт, поради което предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-41-*******/07.03.2023 г. издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която е постановена принудителна административна мярка-Запечатване на търговски обект- магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Ямбол, ** стопанисван от
„П.**“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, жалбата против която заповед е отхвърлена с Решение № ГДФК-85/24.03.2023 г. на директора на дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.
Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му
В настоящия случай оспорения акт е издаден от началник отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП в рамките на неговата компетентност, съгласно Заповед № 3755/20.10.2022 г. и Заповед № ЗЦУ-1148/25.08.2020 г. на ИД на НАП, в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед, при спазване на процедурата визирана в закона, но в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона, основания за отмяна по чл.146, ал.1, т.4 и т.5 от АПК
С Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите (Наредбата) са определени: условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство (ФУ) и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД); сервизното обслужване, експертизите и контролът на ФУ и ИАСУТД, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и
подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин, като Наредбата регламентира задължението на всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или касова бележка от ИАСУТД (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ.
По силата на чл.3, ал.1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи , или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Нормата на чл.118, ал.1 ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ.
От своя страна чл.25, ал.1, т.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. регламентира, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД за всяка продажба на лицата по чл.3, ал.1 - за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит, чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл.3, ал.1.
Съгласно чл.186, ал.1, т.1, б.“а“ ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл.118 ЗДДС.
В настоящия случай страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява по безспорен начин, че „П.-**“ ЕООД отговаря на изискванията на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 на МФ/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, поради което следва да регистрира извършваните от него продажби на ЕКАФП, като при извършена, в стопанисван от дружеството търговски обект - магазин хранителни стоки, находящ се в гр.Ямбол, **, контролна покупка на една минерална вода 1л. на стойност 1,00 лв., заплатена в брой преди легитимация, не са издадени фискална касова бележка от монтираните и работещи в обекта фискални устройства, нито ръчна касова бележка от кочан с касови бележки при плащането на услугата, с което е допуснато нарушение на цитираните по-горе разпоредби.
Спорен е въпроса и това са основните доводи в жалбата, дали прилагането на принудителната административна мярка в настоящия случай е в съответствие с целите
визирани в чл.22 ЗАНН и с принципа за съразмерност залегнал в чл.6 АПК.
Доколкото установения случай е единичен, то налагането на процесната мярка срок от 14 дни не може да се приеме за съразмерно.
Заповедта за налагане на ПАМ „запечатване на търговски обект” за срок от 14 дни е издадена във връзка с извършена проверка на обекта, при която е констатирано неизпълнение на задължението за издаването на фискална касова бележка, но продължителността на принудителната административна мярка, следва да бъде обоснована във всеки конкретен случай в рамките на оперативната самостоятелност на органа по приходите. В този аспект посочените в мотивите на заповедта обстоятелства относно наличието на касова разлика в размер на 479,55 лв. между наличните парични средства в касата и тези, маркирани във ФУ, средно-дневния оборот на стойност 2549 лв., наличието на непогасени публични задължения в размер на 4770,64 лв. към 06.03.2023 г. и декларираните финансови резултати от дейността на дружеството по години, а именно: данъчна печалба за 2022-ра година - 0,00 лв.: 2021-ва г. - 37453,85 лв., 2020-та г.-36981,83 лв., не могат да обосноват конкретния срок на мярката.
Също така посочените в заповедта мотиви за продължителността на срока, без да е обсъден вида и характера на дейността, са абстрактни поради липсата на съпоставимост спрямо тежестта на извършеното нарушение и последиците от него. Изложени съображение в тази насока са общо формулирани формални изявления и нямат характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите на ПАМ в конкретния случай–за значимостта на охраняваните обществени отношения, тежестта на нарушението, последиците от него и необходимостта от осигуряване защита на обществения интерес и предотвратяване възможността за извършване на ново нарушение.
На следващо място не става ясно как е определен конкретния срок, при легална допустимост в рамките от един до тридесет дни, респ. кои обстоятелства е прието, че са от значение и каква е отредената им тежест.
С оглед императивния характер на принципът на съразмерност залегнал в чл.6 от АПК, който трябва да се спазва при издаване на ЗПАМ, то задължение на административния орган е да се въздържа от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
В разглежданата хипотеза индивидуалния административен акт е издаден, без да е направена преценка на баланса между личните и обществени интереси, а само за наличието на общо формулиран обществен интерес от налагането й, поради което съразмерността на мярката, преценена на базата на всички данни за конкуренция между лични и обществени интереси, е нарушена, защото установения размер на срока за налагането й не е обоснован, при което се засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която тя се налага.
Предвид посоченото следва да се приеме, че допуснатото от органа по приходите нарушение на изискванията за форма на административния акт засяга надлежното упражняване на оперативната самостоятелност по чл.169 АПК, съответствието на наложената принудителна административна мярка с целите по чл.22 ЗАНН и принципа за съразмерност по чл.6 от АПК, поради което издадената заповед трябва да бъде отменена, като постановена в противоречие с материалноправни разпоредби и при несъответствие с целта на закона.
Предвид изхода на делото и направеното искане следва да се присъдят на оспорващия направените по делото разноски в размер общо на 50 лева, съставляващи заплатени държавна такса.
Водим от горното, Я А С, пети административен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) № ФК-41-*******/07.03.2023 г. издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ град Бургас, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“а“, чл.186, ал.3 и чл.187, ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), с която е постановено налагане на „П.**“ ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, **, представлявано от управителя Д.А.И., на принудителна административна мярка-Запечатване на търговски обект-магазин за хранителни стоки, находящ се в гр.Ямбол, ** стопанисван от „П.**“ ЕООД и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, жалбата против която заповед е отхвърлена с Решение № ГДФК-85/24.03.2023 г. на директора на дирекция
„Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на „П.**“ ЕООД с ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, **, представлявано от управителя Д.А.И. направените по делото разноски н размер на 50 (петдесет) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
СЪДИЯ: /п/ не се чете