№ 280
гр. Сливен, 10.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светозар Д. Светиев
при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева
като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело №
20242230104619 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, с която при условията на
обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове с
правно основание чл.128, т.2 от КТ и чл. 222, ал.3 от КТ, както и по чл. 86 от
ЗЗД. В исковата молба се твърди, че ищцата е била в трудово правоотношение
с ответната детска градина, като със заповед от №175/31.03.2023 г., на
основание чл.222, ал.3 от КТ, трудовото й правоотношение било прекратено
във връзка с придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Ищцата реално е работила в ответното заведение до 31.05.2023 г., когато е
изтекъл срокът на предизвестието. Твърди се, че със Закона за държавния
бюджет на Република България е предвидено увеличение на индивидуалните
основни работни заплати на педагогическите специалисти в системата на
образованието и поради това бил сключен анекс към колективния трудов
договор, с който били увеличени от 01.01.2023 г. основните заплати с не
помалко от 15 %. Сочи се, че разпоредбите за увеличението на заплатите са
приложими и за ищцата, поради което се претендира да й бъде заплатено
увеличение на трудовото възнаграждение за конкретно посочен период, до
прекратяване на трудовия договор, както и мораторна лихва върху него преди
завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата до
окончателното изплащане, както и да бъде изплатена разликата в
обезщетението по чл. 222, ал.3 от КТ, като и за двете обезщетения се
1
претендира и мораторна лихва по чл. 86 от ЗЗД, ведно със законна лихва от
предявяването на иска до окончателно изплащане на обезщетенията.
От съда се иска да постанови решение, с което да уважи предявените
искове. Претендират се разноските по делото.
От страна на ответника е постъпил отговор на исковата молба, като се
изразява становище за нейната неоснователност и се излагат съображения в
подкрепа на доводите за неоснователност на предявените искове. Претендират
се разноските по делото.
В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник. Исковете
се поддържат, но се изменят по размер.
Ответната страна се представлява от пълномощник, който моли за
отхвърляне на исковете и претендира присъждане на разноските по делото.
Прави се и възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на другата
страна.
Третото лице-помагач, редовно призовано, не се представлява и не
изразява становище.
От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Между страните е безспорно установено, че са били в трудови
правоотношения от 1988г. до 31.05.2023г., когато правоотношението е
прекратено, поради придобиване от страна на ищцата право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като тя е заемала длъжността „старши учител“.
Не се спори, че ищцата е била член към КНСБ-СБУ в ответната ДГ
„Звездица“-гр.Сливен, който е страна по КТД за системата на
предучилищното и училищното образование, сключен на 06.12.2022г. с
Министерството на образованието и науката. Не се спори, че на ищцата е
заплатено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ. С Анекс от 10.08.2023г.,
страните по КТД от 06.12.2022г. са договорили изменение на текста на чл.27
от КТД, регламентиращ размера на основните работни заплати, като в ал.1
изрично е посочено, че „за системата на предучилищното и училищното
образование се определят минимални основни заплати, считано от
01.01.2023г., както следва:…“. Предвиденото увеличение на индивидуалните
основни работни заплати е 15%. Увеличението не е взето предвид при
изплащането на трудовото възнаграждение и обезщетенията на ищцата за
2
процесния период.
Дължимите на ищцата разлики от неплатено трудово възнаграждение и
обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ, както и мораторни лихви съвпадат по
размер с претендираните след изменението на исковете.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка
поотделно и в съвкупност на събраните по делото допустими, относими и
необходими писмени доказателства, както и въз основа на правилата за
разпределение на доказателствената тежест.
Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:
Предявените искови претенции са допустими, а разгледани по същество
са основателни.
Между страните не е спорно, че ищцата е работила по трудово
правоотношение при ответника, така както е посочено в исковата молба и че
трудовото й правоотношение е прекратено по посочения от нея начин, както и
какъв е размера на изплатените й от работодателя трудово възнаграждение и
обезщетение.
Съгласно Анекса от 10.08.2023г., сключилите го страни са му придали
обратно действие, като неговите разпоредби, касаещи увеличение на
основните работни заплати на работещите в системата на предучилищното и
училищно образование се прилагат, считано от 01.01.2023г. По този начин е
налице визираното в чл.54, ал.1 от КТ изключение от правилото за влизане в
сила на разпоредбите на КТД, а именно влизат в сила, от изрично посочения
начален момент. В случая изрично е посочено, че изменената разпоредба на
чл.27 от КТД се прилага от 01.01.2023г. Към този момент следва да се
определи и кръгът на правоимащите лица. При това положение, съдът приема,
че разпоредбата е приложима не само спрямо правоотношенията,
съществуващи към момента на сключване на Анекса – 10.08.2023г., а спрямо
всички правоотношения, съществували към началния момент на приложение
на новата разпоредба на чл.27 от КТД – 01.01.2023г. От тълкуването на Анекса
и от законовата разпоредба на чл.54, ал.1 от КТ не следва друг извод. В
отношенията между страните се прилага КТД от 2022г. в редакцията на чл.27
от 10.08.2023г., поради изричното придаденото й обратно действие, считано
от 01.01.2023г. Тъй като ищцата е била в трудово правоотношение с ответното
учебно заведение в периода от 01.01.2023г. до 31.05.2023г., то спрямо нейното
3
трудово възнаграждение в този период и спрямо обезщетението, имащо за
основа трудовото възнаграждение, се прилагат размерите, уговорени с Анекса
от 10.08.2023г. Следователно, ищцата е следвало да получи възнаграждение за
процесния период в увеличения размер /15%, съгласно чл.27, ал.3, т.2 от
Анекса/, каквото не й е изплатено в пълен размер. Претенцията за заплащане
на увеличението в трудовото й възнаграждение е основателна. На база
увеличеното трудово възнаграждение следва да се изчисли и дължимото на
ищцата обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ. Поради това тези искови
претенции за изплащане на дължимото върху тях увеличение, са основателни
и доказани в пълния претендиран размер.
Върху главниците, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД се дължи обезщетение
за забава в размер на законната лихва, считано от подаване на исковата молба
до окончателното им изплащане.
Основателни са и двете акцесорни претенции за заплащане на
обезщетение за забава върху двете главници, съответно за увеличение върху
дължимото трудово възнаграждение и върху обезщетението по чл.222, ал.3 от
КТ. Касае се за парични задължения, отправена е покана до ответното учебно
заведение за плащането им, която поставя ответника в забава, от който момент
се дължи и обезщетението за забава – чл.86, ал.1, вр. чл.84, ал.2 от ЗЗД.
По правилата на процеса следва ответната страна да бъде осъдена да
заплати в полза на съдебната власт по сметка на РС-Сливен държавна такса
върху уважените искове в общ размер на 290,67 лева.
На ищцата следва да се присъдят разноските по делото в размер на сумата
1000 лева, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение, което не е
прекомерно.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДГ „Звездица“ гр.Сливен, с адрес:гр.Сливен, ул.“Дели Ради“
№8 ДА ЗАПЛАТИ на К. К. К. с ЕГН-********** от
***************************, както следва:
-сумата 1240,40 лева /хиляда двеста и четиридесет лева и 40 стотинки/,
4
представляваща неплатена част от трудово възнаграждение за периода от
01.01.2023г. до 31.05.2023г., ведно със законната лихва върху нея, считано от
12.09.2024г. до окончателното изплащане, както и сумата 161,90 лева /сто
шестдесет и един лева и 90 стотинки/, представляваща мораторна лихва за
периода от 02.10.2023г. до 11.09.2024г.;
-сумата 3516,70 лева /три хиляди петстотин и шестнадесет лева и 70
стотинки/, представляваща неплатена част от обезщетение по чл.222, ал.3 от
КТ, ведно със законната лихва върху нея, считано от 12.09.2024г. до
окончателното изплащане, както и сумата 459 /четиристотин петдесет и девет/
лева, представляваща мораторна лихва за периода от 02.10.2023г. до
11.09.2024г.;
-сумата 1000 /хиляда/ лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА ДГ „Звездица“ гр.Сливен, с адрес:гр.Сливен, ул.“Дели Ради“
№8 ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на Районен съд-
Сливен държавна такса в размер на 290,67 лева /двеста и деветдесет лева и 67
стотинки/.
Решението е постановено при конституиране в процеса на Министъра на
образованието и науката, в качеството на трето лице-помагач на страната на
ответника.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Сливен в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
5