№ 11059
гр. С., 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110128580 по описа за 2024 година
Ищецът „Т. С.” ЕАД, с ЕИК *********, моли да се осъди ответницата К. Г. К. да заплати
следните суми: 82.30 лв. стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода
от 1.05.2020 г. до 30.04.2021 г., 29.27 лв. мораторна лихва за забава върху посочената
главница за периода от 15.09.2021 г. до 03.04.2024 г., и 0.05 лв. лихва за забава върху
главница за дялово разпределение за периода от 15.09.2021 г. до 03.04.2024 г. и ведно със
законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до
окончателното изплащане. Поддържа, че ответницата като собственик и като наследник на
А.а Л. - потребители на топлинна енергия за битови нужди доставяна в апартамент № 34 в
гр. С., ..........., отговаря за задълженията за имота за процесния период. Твърди, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
потребителя и регламентират отношенията във връзка с доставяне, разпределение,
изчисляване, заплащане на топлинната енергия, които общи условия са надлежно
публикувани и са влезли в сила за потребителя, без да е нужно изричното им приемане.
Ищецът твърди, че за процесния период доставил в имота топлинна енергия, която не е
заплатена. Твърди, че е налице и забава за заплащане на задълженията, която настъпва 45
дни след публикуване на общата фактура. Твърди, че е сключен договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма „Т. с.” ЕООД, като топлинна
енергия за имота е начислявана по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки на база реален отчет на уредите за
дялово разпределение. Поддържа се, че за имота са издадени такива изравнителни сметки.
Ищецът претендира плащане на вземянията в горепосочените размери. Претендира
разноски.
1
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор от назначения особен представител, в
който се оспорват исковете. Оспорва се ответницата да е собственик на имота през
процесния период. Твръди се, че не е пасивно легитимирана да отговаря за процесните
задължения. Моли се за отхвърляне на исковете.
Третото лице помагач на страната на ищеца изразява становище за основателност на
исковете.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Правото на ищеца да получи цената на доставената топлинна енергия произтича от
установяване на: възникнало облигационно правоотношение между страните с предмет
продажба на топлинна енергия, доставено конкретно количество топлинна енергия за
процесния период и стойността й. При установяване на тези обстоятелства в тежест на
ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.
Съгласно нормата на чл. 153 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие
/чл. 150 ЗЕ/. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди и дължат цената на доставената топлинна енергия.
Възникването на облигационното отношение по продажба на ТЕ, съответно и качеството
клиент на топлинна енергия, е обусловено от придобиването на правото на собственост или
вещно право на ползване върху топлоснабден имот, явяващ се част от сграда - етажна
собственост, и топлоснабдяването на имота, и се прекратява със загубването на същите.
Установява се от приетия по делото нотариален акт № 61 от 1972 г., че Г. А.ов Л. придобил
по покупка от СГНС апартамент № 34 в гр. С., .......... Видно от удостоверение за
наследници, Г. Л. починал на 6.11.2006 г., оставяйки за наследници преживяла съпруга и
деца К. К. и А. Л., които по силата на наследственото правоприемство са придобили имота.
След смъртта на С. Л.а на 24.3.2015., съсобственици на имота станали К. К. и А.а Л. с дял по
½. Като съсобственици, те са станали страна в правоотношението по продажба на топлинна
енергия в имота и дължат цената й, съобразно дела си от съсобствеността.
А. Г. е прехвърлил притежаваната от него идеална част от имота с договор за дарение,
сключен на 11.5.21 г. С това качеството му на клиент се е погасило, като това е станало след
процесния период, през който е бил задължено лице. А. Л. е починал на 17.10.2021 г.,
оставяйки за наследник сестра си К. К.. Придобивайки наследството, тя отговаря и за
задълженията в него. Съгласно разпоредбата на чл. 48 ЗН, наследството се придобива с
приемането му, а приемането произвежда действие с откриване на наследството. Съобразно
чл. 60, ал.1, от този момент законните наследници носят отговорност за задълженията, с
които е обременено наследството. Нормата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по
силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на
2
наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или
отказ от наследството. В случая ответницата не твърди да е приела наследството по опис
или да е направила отказ, поради което следва да се приеме, че след смъртта отговаря за
задълженията на наследодателя. Т.е. за процесния период като клиент на ТЕ и по
наследство задължено лице е ответницата.
Между страните не се спори, че сградата, в която се намира процесният имот, е
топлофицирана и в имота е доставена през процесния период топлинна енергия, в обем
възлизащ на претендираната стойност от 82.30 лв.
Относно исковете по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Основателността на претенцията за мораторна лихва предполага наличие на главен дълг и
забава в погасяването му. Съгласно чл. 33, ал.1 и ал.2 от приложимите за процесния период
Общи условия, публикувани през 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми
за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а лихва
за забава се начислява върху сумата по общата фактура след изтичане на 45-дневен срок от
периода, за който се отнася. Т.е. клиентите не дължат обезщетение за забава върху прогнозно
начисляваните месечни суми, а само върху сумата по общата фактура за съответния отчетен
период. Предвид установения срок, задължението за заплащане на стойността на
потребената топлинна енергия възниква като срочно и изпадането в забава не е обусловено
от изпращането на покана. Доколкото този срок не би могъл да тече преди изготвяне на
изравнителните сметки и издаването на фактурата, следва да се приеме, че 45-дневният срок
започва да тече от издаването на общата фактура за съответния период.
В този смисъл и доколкото ищецът се легитимира като кредитор на главно вземане,
акцесорната претенция се явява установена по своето основание. На база законната лихва за
забава, размерът на обезщетението за забава върху дължимата главница възлиза на 29.27 лв.
за периода от 15.09.2021 г. до 03.04.2024 г., за които искът следва да се уважи.
По отношение на лихвата върху цена на извършената услуга дялово разпределение за
периода м.06.21 г.-м.12.2021 г., доколкото не се установи стойността на главницата и в
общите условия не е предвиден срок за плащането й, за поставяне на длъжника в забава е
необходима покана, каквато не се установи ищецът да е отправил до ответника. Претенцията
за лихва върху таксата ДР е неоснователна.
Относно разноските:
Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК, ищцовото дружество има право на разноски съразмерно с
уважената част от исковете, като от направени разноски за държавна такса 50 лв., депозит
особен представител 400 лв. и юрисконсултско възнаграждение 100 лв., се дължат 549.75
лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Г. К., ЕГН **********, адрес гр. С., .........., ДА ЗАПЛАТИ НА „Т. С.” ЕАД, с
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. С., ул. Ястребец № 23Б, на основание
3
чл. 79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, сумите: 82.30 лв. стойност на доставена и
незаплатена топлинна енергия за периода от 1.05.2020 г. до 30.04.2021 г. в апартамент № 34 в
гр. С., ..........., ведно със законната лихва считано от 17.05.2024 г. до окончателното й
изплащане, 29.27 лв. мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2021 г. до 03.04.2024 г., и
на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 549.75 разноски по делото, като ОТХВЪРЛЯ иска
за заплащане на 0.05 лв. лихва за забава върху главница за дялово разпределение за периода
от 15.09.2021 г. до 03.04.2024 г.
Делото е разгледано с участието на трето лице помагач на страната на ищеца „Т. с.“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред СГС с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4