РЕШЕНИЕ
№ 7239
гр. София, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20241110132126 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „ЗД ***“ АД срещу „ЗК
***“АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 429,56 лв., представляваща регресно вземане за
платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“ за вреди настъпили
от пътнотранспортно произшествие на *** г., причинени виновно и противоправно от
водача на лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № ***, чиято „Гражданска отговорност“ към
датата на събитието е била застрахована при ответника.
Ищецът излага, че на ***г., управляваният от Г. К. К. лек автомобил лек автомобил
„Мерцедес“, с рег. № *** е ударен по време на изпреварване преди с. *** в посока *** от лек
автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № ***. Твърди, че виновен за настъпване на ПТП е водача
на лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № ***. В резултат на ПТП –то на лек автомобил
„Мерцедес“, с рег. № *** са причинени имуществени вреди. Твърди, че към датата на ПТП
лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № ***, е имал сключена имуществена застраховка „Каско
на МПС“, обективирана в застрахователна полица № ***, валидна към датата на
застрахователното събитие. Сочи, че в причИ. връзка с това ПТП са нанесени вреди на
застрахования при него автомобил. Твърди, че във връзка с образувана щета № ***, било
определено застрахователно обезщетение в размер на 429,56 лв., изплатено на
застрахованото лице. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана за заплащане
на процесната сума, но претенцията останала неизплатена. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „ЗК ***“
АД, с който оспорва исковете по основание и размер. Оспорва механизма на настъпване на
процесното ПТП, наличието на причинно – следствена връзка между процесното ПТП и
твърдяните вреди, както и наличието на виновно и противоправно поведение от страна на
водача на увреждащия автомобил. Твърди виновен за причиняването на щетите да е водачът
на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № ***, евентуално – твърди съпричиняване. Оспорва и
размера на вредите, като счита същият за прекомерно завишен. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
1
Предявен е иск с правно основание чл. 411 от КЗ.
По иска с правно основание чл. 411 КЗ в тежест на ищеца е да установи, наличието
на валидно сключен договор за имуществено застраховане между него и собственика на
увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно
и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, че в изпълнение на
договорното си задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди, които са настъпили в пряка причинно-следствена връзка с
процесното ПТП.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да обори
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил,
както и да докаже възраженията си, в това число възражението си за съпричиняване по чл.
51, ал. 2 ЗЗД, като докаже в условията на пълно и главно доказване противоправно
поведение на водача на лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № ***, което е в причИ. връзка с
уврежданията на този автомобил.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства:
наличие на валидно правоотношение по договор за имуществена застраховка „Каско на
МПС“ между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил „Мерцедес“, с
рег. № *** към момента на реализиране на риска; наличието на валидно правоотношение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между ответното дружество и собственика
на лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № ***; изплащане на застрахователно обезщетение
от страна на ищеца в размер на 429,56 лв. в полза на собственика на увредения лек
автомобил.
От приетия като писмено доказателство по делото двустранен констативен протокол
за ПТП от *** г. се установява, че на посочената дата около 07:00 часа, на пътя преди с. *** в
посока гр. ***, е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. №
***, управляван от И. М., и лек автомобил „Мерцедес СЛК 200“, с рег. № ***, управляван
от Г. К. К.. Отразена е схема на произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както
и видимите щети по МПС, като за лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № *** е посочено
предна лява врата, задна лява врата, заден ляв калник и ляв праг, а за лек автомобил
„Мерцедес СЛК 200“, с рег. № *** – преден калник, предна дясна врата. Протоколът е
подписан от двамата водачи. Двустранният констативен протокол представлява частен
свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса. Освен формална
доказателствена сила, която в случая не е опровергана, документът няма друга призната от
процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин съда да
приеме за верни описаните в протокола факти. Документът обаче има доказателствена
стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите
доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая, двустранният
протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „б“ ЗДвП – с цел да удостовери
причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях. Ето защо,
документът има характер на нарочен от гледна точка на съставянето му съобразно ЗДвП, но
случаен от гледна точка на процеса. Това се отразява върху достоверността му, която съдът
преценява съобразно останалите доказателства и най - вече с данните за механизма на
настъпване на ПТП, които се съдържат в показанията на разпитаните по делото свидетели, и
заключението на САТЕ.
От показанията на разпитания свидетел Г. К. К., водач на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „СЛК 200“ се установява, че процесното ПТП е настъпило на пътя между
с. *** и с. ***. Твърди, че се е движел на 15-20 метра зад другия автомобил, спазвайки
дистанция. Разказва, че първоначално водачът на другия автомобил започнал изпреварване,
но се отказал и се върнал. Тогава свидетелят предприел М.ра за изпреварване, като се
2
изравнил с другия автомобил. В този момент водачът на другия автомобил отново започнал
изпреварване, при което ударил странично десните врати на лекия автомобил на свидетеля.
Свидетелят намалил скоростта, минал зад другия автомобил, и на първата отбивка спрял.
Посочва, че в резултат на инцидента били увредени предна дясна броня, джанта и преден
десен калник. Поддържа, че се е движел със 70-80 км/ч.
Свидетелят И. Р. М., водач на лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № ***, разказва,
че процесното ПТП настъпило около 6:45 часа преди с. ***, точно след надлеза на
магистралата. Свидетелят се спускал от надлеза, като пред него имало още 3 автомобила.
Посочва, че пуснал ляв мигач с цел да ги изпревари и навлязъл в лява лента. Изпреварил 1-
вият автомобил и се изравнил с втория. В този момент пристигнал „Мерцедес“ с много
висока скорост, като се движел на метър от него и леко изнесен в ляво, за да вижда пътя.
Посочва, че тъй като следвал десен завой и за да направи място на другия водач да вижда,
свидетелят леко минал в дясно, като не пресичал осовата линия и продължил да бъде с
пуснал ляв мигач. Отдясно на него бил третият автомобил, водачът на който според
свидетелят също имал намерение на изпреварва. Свидетелства, че водачът на лек автомобил
„Мерцедес“ не видял, че има 3-ти автомобил и след като свидетелят се преместил леко в
дясно, решил да го изпревари. В този момент настъпил страничен удар между автомобила на
свидетеля и лек автомобил „Мерцедес“. Твърди, че не е подавал сигнал за преминаване
обратно в дясна лента. Пътят бил двулентов, като ударът настъпил изцяло в лявата лента на
пътното платно преди завоя. Посочва, че двата автомобила били в лявата лента, движещи се
един след друг. Уточнява, че бил започнал М.ра за изпреварване преди да се появи лек
автомобил „Мерцедес“. Твърди, че сигнализирал с ляв мигач и през цялото време бил в
лявата лента. Посочва, че когато се преместил леко в дясно, за да осигури видимост на
водача на другия автомобил, последният ускорил, мислейки си, че се прибира и в този
момент настъпило съприкосновението между двата автомобила.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Г. К., като ясни, последователни,
логични и кореспондиращи с останалия събран по делото доказателствен материал.
Същевременно съдът не кредитира показанията на свидетеля И. М. в частта им относно
обстоятелствата, при които е настъпил ударът, тъй като са фрагментарни, житейски
нелогични и изолирани от останалите събрани по делото доказателства. На първо място,
твърденията му, че свидетелят леко минал в дясно, като не пресичал осовата линия, а ударът
настъпил изцяло в лявата лента на пътното платно, не намира опора в нито едно друго
събрано по делото доказателство. Точно обратното, от съвкупната преценка на събраните по
делото доказателства, се установява, че лек автомобил „Пежо Партнер“, е навлязъл
внезапно, в лявата лента, в момента, в който лек автомобил „Мерцедес“ е извършвал М.ра
изпреварване. Отделно, с оглед настъпилите щети по двете превозни средства, а именно – в
предната им част, изключват възможността ударът да е настъпил изцяло в лявата лента. Ето
защо показанията на свидетеля М. съдът оценява като такива, които не могат да служат като
достоверна основа за изграждане на фактическите констатации на съда.
В синхрон със събраните по делото писмени доказателства и гласни такива чрез
разпита на св. Г. К., е и експертното заключение по съдебно-автотехническата експертиза,
неоспорено от страните и което съдът след преценка по реда на чл. 202 ГПК кредитира
изцяло като обективно и компетентно изготвено. От него се установява, че от техническа
гледна точка може да се направи извод, че причината за настъпване на произшествието е
поведението на водача на лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № ***, който предприема
М.ра за отклонение вляво и изпреварване, като не пропуска движещия се отляво и
изпреварващ го лека автомобил „Мерцедес СЛК 200“, с рег. № ***, вследствие на което
реализирал ПТП с него. Според вещото лице водачът на лек автомобил „Мерцедес СЛК
200“, с рег. № *** не е имал възможност да избегне настъпване на ПТП, защото лек
автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № *** е навлязъл внезапно в неговата пътна лента.
Съгласно експертното заключение всички увреждания по лек автомобил „Мерцедес СЛК
3
200“, с рег. № *** се намират в пряка причинно-следствена връзка с механизма на
процесното събитие.
От гореизложената доказателствена съвкупност, съдът приема, че по делото е
доказано, че именно действията на водача на лек автомобил лек автомобил „Пежо Партнер“,
с рег. № ***, съставлява граждански деликт за това, че водачът не е изпълнил задължението
си при извършване на М.ра, която е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна
пътна лента, да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея, с което е
нарушил разпоредбата на чл. 25, ал. 2 ЗДвП.
Направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат по
смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, съдът намира за недоказано и като такова се явява
неоснователно. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението си
пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите
или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди
/или необходимо е действията или бездействията на пострадалия да са в пряка причИ. връзка
с настъпилия вредоносен резултат, т. е. последният да е тяхно следствие/. Приложението на
правилото на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е обусловено от наличието на причИ. връзка между
вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал
предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпеното становище в
трайната практика на ВКС /решение № 45/15.04.2009 г. по т. д. № 525/2008 г. по описа на II т.
о.; решение № 58/29.04.2011 г. по т. д. № 623/2010 г. по описа на II т. о. и др. /, че приносът
трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или
въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не
хипотетичен и предполагаем, сочи, че обстоятелствата, които навежда страната и на които
основава възражението си по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, също трябва да са конкретни.
В случая от събраните по делото доказателства, не се установява, поведението на
водача на лек автомобил „Мерцедес СЛК 200“, с рег. № *** обективно да е способствало за
вредоносния резултат, като е създало условия или е улеснил неговото настъпване. На първо
място, по делото не се доказаха твърденията на св. М., че към момента на удара двете МПС-
та са се движили в лавата лента на пътното платно. На следващо място, по делото не са
събрани доказателства в подкрепа на твърденията на св. М., че водачът на лек автомобил
„Мерцедес СЛК 200“, се е движел с висока скорост и без да спазва дистанция.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че в полза на ищеца е възникнало регресно
вземане за платеното застрахователно обезщетение.
Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по
имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411
КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на
увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и
обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на
вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да
надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/
стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/, съответно
стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в
това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без
прилагане на обезценка /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва
в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за
определяне на заплатеното обезщетение.
4
Съгласно заключението на съдебно-автотехническата експертиза стойността,
необходима за възстановяване на лек автомобил „Мерцедес СЛК“, с рег. № ***, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП е 1048,50 лв. Така определената от експерта
стойност включва стойността на новите части, демонтаж и монтаж на увредените детайли,
боядисване, камера и труд.
С оглед на изложеното и при зачитане на принципа на диспозитивното начало в
гражданския процес – чл. 6, ал. 2 ГПК искът за главницата се явява основателен в пълния
предявен размер от 429,56 лв. Като законна последица от уважаване на иска за главница,
върху същата следва да се присъди и законна лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба –04.06.2024 г. до окончателното плащане.
По разноските:
Предвид изхода на спора на ищеца следва да се присъди, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 780 лв. – разноски по делото, от които 50 лв. – държавна такса, 300 лв. –
депозит за САТЕ, 30 лв. – депозит свидетел, и400 – адвокатско възнаграждение. Размерът на
адвокатското възнаграждение е съобразен с минималния такъв съгласно правилото на чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, с
оглед на което и възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено от ответника, е
неоснователно.
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, да заплати на „ЗД ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, бул. „***“ № ***, на основание чл. 411 КЗ сумата от 429,56 лв., представляваща
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско на МПС“
за вреди настъпили от пътнотранспортно произшествие на *** г., причинени виновно и
противоправно от водача на лек автомобил „Пежо Партнер“, с рег. № ***, чиято
„Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
04.06.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗК „***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, бул.
„***“ № ***, да заплати на „ЗД ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, бул. „***“ № ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 780 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5