Решение по дело №253/2020 на Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр.Харманли,  21.07.2025 год.

 

Харманлийският районен съд в открито съдебно заседание на  двадесет и шести юни през  две хиляди и двадесет и пета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

          

 

    

 Предявини са комулативно обективно и субективно съединени искове от М.В.Г. с ЕГН **********,*** против С.В.Г. с ЕГН **********, М.М.Г. ЕГН ********** *** и К.М.Г. с ЕГН   ********** *** с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че  с решение по гр.д.№ 465/2016 г. по описа на Районен съд Харманли, влязло в законна сила, е признато за установено по отношение на ответниците, че ищцата е собственик на следните недвижими имоти: краварник с площ 618 кв.м. /шестстотин и осемнадесет квадратни метра/, находящ се в урегулиран поземлен имот №111, с площ 8.643 дка /осем декара шестстотин четиридесет и три квадратни метра/, в квартал 55 /петдесет и пети/ по плана за регулацията на с.Рогозиново, обл.Хасковска,    одобрен    със    Заповед   №1159/1945г.    и    №226/1994г., представляващ  държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ №IV и УПИ№11 и обор-краварник с площ 600 кв.м. /шестстотин квадратни метра/, находящ се в урегулиран поземлен имот №VI, с площ 2.788 дка /два декара седемстотин осемдесет и осем квадратни метра/, в квартал 55 /петдесет и пети/ по плана за регулацията на с.Рогозиново, обл.Хасковска, одобрен със Заповед №1159/1945г. и №226/1994г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ №V и ответниците са осъдени да ми предадат владението на двете сгради. За правото си на собственост ищцата притежавала  титул за собственост, Нотариален акт №155 том I рег.№2046 дело №124/2016 г. на Нотариус А. П. рег.№463 на Нотариалната камара в района на Районен съд Харманли.

С нотариална покана рег.№ 2547 том I № 55 от 30.05.2016 г. на Мария Динева-нотариус рег.№419 на нотариалната камара с район на действие Районен съд Харманли, връчена на 31.05.2016 г., ищцата поканила  наследодателя на ответниците, след смъртта на който същите били конституирани за участие в процеса по иска за собственост, да и предадат владението на гореописаните две сгради, а в случай, че ни и  го  предадат го  поканила да му заплаща  обезщетение за ползването от което е лишена.

За предаване на владението въз основа на изпълнителен лист от Окръжен съд Хасково по горното дело издаден въз основа на осъдително въззивно решение била образувано изп.д.№ 292/ 2018 г. по описа СИС при Районен съд Харманли. От държавния съдебен изпълнител е извършил въвод във владение против длъжниците по това изпълнително дело на 24.10.2019г. Още тогава присъстващия длъжник М.Г. заявил, че не го интересува въвода и че няма да я допусне до сградите и, като многократно заявявал това и преди и след въвода. След извършения въвод ответниците отново самоволно завладели двете процесии сгради, от които са отстранени, и не я допускали до имота, за което сезирала Районна прокуратура Харманли. Ответниците през месец януари 2020 г.  изгонили, нает от ищцата  специалист за поставяне на охранителни камери на двете процесии сгради и ремонт на ел. инсталацията в сградите, тъй като искала да си ползвам сградите и да прибера в тях част от животните си и фуража. За това ищцата подала сигнал и на тел. 112. Чрез поставен метален портал на стопанския двор, в който се намирали двете сгради, като ключ имали само ответниците, които го заключвали, препятствали влизането на ищцата в стопанския двор и достъпа и до собствените и сгради, до които нямала достъп и до които не я допускали. В краварника били настанили животните на ответниците. Въпреки извършения въвод до датата на предявяване на иска ищцата нямала никакъв достъп до имотите си и те продължавали да се ползват противозаконно от ответниците и в момента. В тази връзка на основание чл.525 ал.1 НК ищцата поискала от ДСИ при Районен съд Харманли да бъде въведена наново във владение в двете сгради, тъй като въвода във владението и в тях от съдебния изпълнител е отнето самоволно от длъжниците.

Ответниците-първоначално техният наследодател, а след неговата смърт и те, владели имота без правно основание от 25.04.2016 г. до датата на предявяване на иска за обезщетение по настоящото дело. По този начин те  лишили ищцата от ползването на собствения и недвижим имот за периода 25.04.2016 г. до завеждане на иска за обезщетение, като обезщетение за ползване на чужд имот се дължало и без покана, а поканата била от значение само за дължимостта на законната лихва върху обезщетението, която се дължи от датата на поканата. За забава на плащането на обезщетението от датата на получаване на поканата - 31.05.2016г. до датата на завеждане на иска и се дължало обезщетение в размер на мораторната лихва, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изпращане на обезщетението за пропуснатото ползването.

Моли съдът, да осъди ответниците да и заплатят на ищцата сумата общо сумата в размер на 21 232 лв от по 7077,33 лв. главница, представляваща обезщетение за ползване, от което ищцата е била лишена на описаните в исковата молба две сгради, а именно всеки от ответниците от по 5409,66 лв. за краварник от 618 кв. м. и от по 1667,66 лв. за всеки от ответниците за обор-краварник от 600 кв. м. за периода от 25.04.2016 г. до 27.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 27.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в размера на претендираната мораторна лихва за периода от 27.02.2017 г до 27.02.2020 г. за всеки от ответниците в размер на 2603,62 лв. общо или от по 867,87 лв. от всеки от ответниците.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК  е постъпил отговор от ответника С.В.Г. ЕГН ********** Адрес: *** М.М.Г. ЕГН ********** Адрес: *** К.М.Г. ЕГН ********** Адрес: ***. С  отговора ищците оспорват предявения иск за  обезщетение за ползване на КРАВАРНИК с площ 618 кв.м, находящ се в УПИ № III, с площ 8.643дка, в кв. 55 по плана за регулацията на С. Р., обл. Хасковска, одобрен със Заповед № 1159/1945г. и № 226/1994г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ № IV и УПИ № II.

Ответниците твърдят, че М.М.Г. е собственик на имота по силата на давностно владение продължило повече от 10 години от 2008г. до завеждането на настоящия иск, като владее имота, като стопански обект- краварник. В този стопански обект - краварник в село Рогозиново. М.Г. отглеждал в продължение на повече от десет години едър и дребен рогат добитък - говеда, крави и телета, като от 2015г. там отглежда и овце. Този стопански обект- краварник се владеел целогодишно от М.Г., като се обитавал от регистрирани животни, които М.Г. отглеждал, като земеделски производител. Животните били регистрирани в национална ветеринарна медицинска служба от 2008г., като обекта се обслужвал целогодишно от 2008г. от ветеринарен лекар. За установяване на правото на собственост на М.Г. върху процесната сграда по съдебен ред бил предявен установителен иск за собственост против ответника в настоящото производство М.Г., като било образувано гр.д. №498/2020г. по описа на ХРС. Ищецът нямал легитимиращ документ за собственост и съдебно решение за отстраняване от имота срещу ответника М.Г.. Отделно от това ответниците твърдят, че въвод във владение на 24.10.2019г. не бил извършван в процесния имот, като владението не било предавано и сградата била ползвана необезпокоявано от М.Г. до 27.08.2020г., когато е извършен въвов във владение и ответника М.Г. е отстранен от имота. Въвода е обжалван, като е образувано гр.д. №786 от 2020г. на ОС-Хасково. Ответниците С.Г. и К.Г. никога не били ползвали имота, както не го ползвали и към настоящия момент. Ответниците оспорват  предявения иск за обезщетение за ползване на обор-краварник с площ 600 кв.м., находящ се в УПИ № VI, с площ 2.788дка, в кв. 55 по плана за регулацията на С. Р., обл.Хасковска, одобрен със Заповед № 1159/1945г. и № 226/1994г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ № V. Твърдят, че посочената сграда е необитаема и полусрутена от преди 2016г., със срутен покрив, без врати и прозорци. Сградата била негодна за обитаване и ползване от преди 2016 година. Никога не били ползвали имота, както не го ползваме и към настоящия момент.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

С Решение №37 от 23.03.2018г. по гр. дело № 465 по описа  за 2016г. на РС – Харманли по иск по чл.108 от ЗС ,съдът е признал за установено, по отношение М. И. Г. ***, че М.В. Г. ЕГН ********** ***  е собственик на недвижими имоти както следва: краварник с площ 618кв.м./шестстотин и осемнадесет квадратни метра/, находящ се в урегулиран поземлен имот № III, с площ 8.643дка/осем декара шестстотин четиридесет и три квадратни метра/, в квартал 55/петдесет и пети/ по плана за регулацията на с.Рогозиново, обл.Хасковска, одобрен със Заповед №1159/ 1945г. и №226/ 1994г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на позем-ления имот: от две страни улица, УПИ №IV и УПИ №ІІ и обор-краварник с площ 600 кв.м./шестстотин квадратни метра/, находящ се в урегулиран поземлен имот №VI, с площ 2.788дка /два декара седемстотин осемдесет и осем квадратни метра/, в квартал 55/петдесет и пети/ по плана за регулацията на с.Рогозиново, обл.Хасковска, одобрен със Заповед №1159/1945г. и №226/ 1994г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ № V.

С Решение № 470 от 29.11.2018 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 574/2018 г. е потвърдено по- горе посоченото решение.

С Определение № 32 от 20.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2555/2019 г., II г. о., ГК, докладчик съдията В. М. решението на ОС – Хасково  не е допуснато до касационно обжалване на решение № 470 от 29.11.2018 г. по гр. д. № 574/2018 г. на Хасковски окръжен съд по касационната жалба на С.В.Г. с ЕГН **********, М.М.Г. ЕГН ********** *** и К.М.Г. с ЕГН   ********** ***, правоприемници на жалбоподателя М. И. Г. ***.

Следователно постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо наследниците на М. И. Г., а според чл. 298, ал. 2 ГПК - влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните С.В.Г., М.М.Г. и К.М.Г., правоприемници на жалбоподателя М. И. Г. ***.

По молба на М.Г. e образувано изп.д. № 292/18г. на ДСИ при PC Харманли. Длъжник в изпълнителното производство е М. И. Г.. Изпълнителният лист е издаден въз основа на влезли в сила съдебни решения, постановени по гр.д. № 465/2016 г по описа на PC Харманли и Вгр.д. № 574/2018 г. по описа на ХОС по силата на който М. И. Г. е осъден да предаде на М.В.Г. владението на следните недвижими имоти: Краварник с площ от 618 кв.м. в С. Р., находящ се в УПИ III в кв.55 по плана на С. Р. и обор-краварник с площ от 600 кв.м., находящ се в УПИ № 6 с площ от 2,788 кв.м. в кв. 55 по плана на С. Р.. Присъединен взискател в производството е Държавата . Видно от приложеното изпълнително дело е, че въвод във владение на имотите

Поради смърт на наследодателя  М. И. Г. като длъжници по изп.д. № 292/18г. на ДСИ при PC Харманли са конституирани  наследниците му, С.В.Г., М.М.Г. и К.М.Г.. Последните не са изпълнили доброволно решението и на 24.10.2019г. М.Г., ищец била въведена във владение на имотите от ДСИ при PC - Харманли, за което се съставил  протокол. На въвода присъствали С.Г. и М.Г. - конституирани длъжници, които отказали да подпишат протокола

От съобщение по изп.д. № 292/18г. на ДСИ при PC Харманли, последният е съобщил на ищцата, че на 27.08.2020г.  ще пристъпи към изваждане на длъжниците  от недвижимите имоти находящи се в С. Р., Община Харманли подробно описани в изпълнителния лист, като това действие на 27.08.2020 г. на ДСИ не представлява въвод във владение, а действия по реда на чл.525 ал.1 от ГПК за изваждане от имотите на самоволно настанилите се в тях длъжници, след като въводът във владение е бил надлежно извършен на 24.10.2019 г.

 

По иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД

 

Съгласно чл. 59, ал.1 от ЗЗД, всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. Т.е. фактическият състав, при който възниква отговорност за неоснователно обогатяване по чл. 59 от ЗЗД, включва три кумулативни елемента – 1.ищецът да е собственик на имота/вещта/, 2. ответникът да ползва фактически имота без наличие на правно основание за това и 3. сумата, изчислена на база наемната цена на този функционален тип имоти, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата от принадлежащото му право за съответния период.  За успешно провеждане на иска за неоснователно обогатяване трябва да е налице обедняване на ищеца и обогатяване на ответника.При това, трябва взаимно да са обусловени обедняването и обогатяването, т.е. обогатяването на едното лице да става за сметка на другото. Трябва обедняването и обогатяването да са неразделен резултат на едно и също действие или събитие. Необходимото изискване за уважаване на иска по чл. 59, ал.1 от ЗЗД е връзката между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника от един или от няколко общи факти. Най-после, правото на този иск възниква, само когато обеднелият няма друг иск, с който да се защити (чл. 59, ал.2 от ЗЗД). Искът по чл. 59, ал.1 от ЗЗД е субсидиарен - той е предоставен на разположение на неоснователно обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити нито с исковете по чл. 55, ал.1 от ЗЗД, нито въобще с друг иск. При хипотезата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД, неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването, т.е. дължи се връщане на по-малката сума между обедняването и обогатяването. В общото правило за недопустимост на неоснователното обогатяване, възпроизведено в нормата на чл. 59 от ЗЗД, законът не се интересува от конкретния път, по който се е стигнало до обогатяване на едно лице за сметка на друго. При това неоснователно обогатяване, обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването. Ако има разлика между двете стойности се дължи връщане на по-малката между обедняването и обогатяването, т.е. при иск по чл. 59 от ЗЗД следва да бъде установено онова обогатяване, което е в причинна връзка с обедняването на ищеца и не надвишава размера му. Т.е. практиката на съдилищата допуска и по този ред на неоснователното обогатяване да се търси обезвреда за ползването на земеделска земя. В конкретния случай в тежест на ищеца е да докаже посочените по-горе обстоятелства, а в тежест на ответника е да проведе насрещно доказване като опровергае твърденията на ищеца. В този смисъл е представения по делото Доклад, приет от страните без възражения.

Ищецът претендира като собственик на двата имота обезщетение от  С.В.Г., М.М.Г. и К.М.Г. за ползите, от които е бил лишен, поради факта, че след закупуване на процесните недвижими имоти предмет на ревандикация са се ползвали от процесните имоти  без правно основание /като недобросъвестен владелец/. Източник на така заявеното облигационно правоотношение е общият фактически състав на чл. 59 от ЗЗД, тъй като твърденията са за неоснователно обогатяване на ответника, /чрез спестяването на разходите за наем, ползвайки имотите без правно основание/ за сметка на ищеца-собственик. Ищецът не разполага с друг път за защита, поради което правното основание на иска е чл.59, ал.1 ЗЗД.

В настоящия случай ищецът претендира обогатяване на ответниците С.В.Г., М.М.Г. и К.М.Г. за негова сметка в резултат на ползване от страна на ответниците недвижими имоти както следва: краварник с площ 618кв.м./шестстотин и осемнадесет квадратни метра/, находящ се в урегулиран поземлен имот № III, с площ 8.643дка, в квартал 55 по плана за регулацията на с.Рогозиново, обл.Хасковска, одобрен със Заповед №1159/ 1945г. и №226/ 1994г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ №IV и УПИ №ІІ и обор-краварник с площ 600 кв.м., находящ се в урегулиран поземлен имот №VI, с площ 2.788дка , в квартал 55 по плана за регулацията на с.Рогозиново, обл.Хасковска, одобрен със Заповед №1159/1945г. и №226/ 1994г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ № V общо сумата 21 232 лв от по 7077,33 лв. главница, представляваща обезщетение за ползване, от което ищцата е била лишена на описаните в исковата молба две сгради, а именно всеки от ответниците от по 5409,66 лв. за краварник от 618 кв. м. и от по 1667,66 лв. за всеки от ответниците за обор-краварник от 600 кв. м. за периода от 25.04.2016 г. до 27.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 27.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и в размера на претендираната мораторна лихва за периода от 27.02.2017 г до 27.02.2020 г. за всеки от ответниците в размер на 2603,62 лв. общо или от по 867,87 лв. от всеки от ответниците.

Безспорно е установено, че  М.В. Г., ищец е призната за собственик  с влязло в сила на 20.01.2020г. съдебно  Решение №37 от 23.03.2018г. по гр. дело № 465 по описа  за 2016г. на РС – Харманли по иск по чл.108 от ЗС, с което съдът е признал за установено, по отношение М. И. Г. ***, че М.В. Г. ЕГН ********** ***  е собственик на недвижими имоти както следва: краварник с площ 618кв.м./шестстотин и осемнадесет квадратни метра/, находящ се в урегулиран поземлен имот № III, с площ 8.643дка, в квартал 55 по плана за регулацията на с.Рогозиново, обл.Хасковска, одобрен със Заповед №1159/ 1945г. и №226/ 1994г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ №IV и УПИ №ІІ и обор-краварник с площ 600 кв.м., находящ се в урегулиран поземлен имот №VI, с площ 2.788дка , в квартал 55 по плана за регулацията на с.Рогозиново, обл.Хасковска, одобрен със Заповед №1159/1945г. и №226/ 1994г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ № V. Това е така, тъй като с Решение № 470 от 29.11.2018 г. на ОС - Хасково по в. гр. д. № 574/2018 г. е потвърдено по- горе посоченото решение, а с Определение № 32 от 20.01.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2555/2019 г., II г. о., ГК, докладчик съдията В. М. решението на ОС – Хасково  не е допуснато до касационно обжалване на решение № 470 от 29.11.2018 г. по гр. д. № 574/2018 г. на Хасковски окръжен съд по касационната жалба на С.В.Г. с ЕГН **********, М.М.Г. ЕГН ********** *** и К.М.Г. с ЕГН   ********** ***, правоприемници на жалбоподателя М. И. Г. ***.

Налице е първата предпоставка за уважаване на иск с правно основание чл. 59, ал.1 от ЗЗД, и съгласно чл. 298, ал. 2 ГПК - влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните С.В.Г., М.М.Г. и К.М.Г., правоприемници на жалбоподателя М. И. Г. ***.

Не се доказа наличие на правно основание за завладяването на имотите  от 25.04.2016г. до 27.02.2020г./ датата на закупуване на недвижимите имоти с Нотариален акт №155 том I рег.№2046 дело №124/2016 г. на Нотариус А. П. рег.№463 на Нотариалната камара в района на Районен съд Харманли, респ. датата на предявяване на исковата молба в РС - Харманли). Както се посочи по- горе ищецът е с признато право на собственост по силата на влязло в сила съдебно  Решение №37 от 23.03.2018г. по гр. дело № 465 по описа  за 2016г. на РС – Харманли по иск по чл.108 от ЗС.

Безспорно  е установено, че от момента на закупуване на имота от страна на ищеца от 25.04.2016г.  до датата на предявяване на иска -27.02.2020г. ответниците, първоначално техния наследодател, а след смъртта му и ответниците С.В.Г., М.М.Г. и К.М.Г.  са ползвали без основание имотите КРАВАРНИК с площ 618кв.м  и ОБОР-КРАВАРНИК с площ 600 кв.м по плана за регулацията на с.Рогозиново, обл.Хасковска. Този извод на съда се подкрепя от доказателствената съвкупност по делото Протокол за въвод във владение на процесните имоти, съставен по изп.д. № 292/18г. на ДСИ при PC Харманли, с конституирани длъжници по него ответниците С.В.Г., М.М.Г. и К.М.Г.,съобщение от съдебния изпълнител до ищцата, че на 27.08.2020г.  ще пристъпи към изваждане на длъжниците  от недвижимите имоти находящи се в С. Р., Община Харманли подробно описани в изпълнителния лист, като това действие на 27.08.2020 г. на ДСИ не представлява въвод във владение, а действия по реда на чл.525 ал.1 от ГПК за изваждане от имотите на самоволно настанилите се в тях длъжници, след като въводът във владение е бил надлежно извършен на 24.10.2019 г., което още веднъж доказва, че ответниците са се настанили самоволно в имотите собственост на ищцата.

Ответниците лишават ищецът от правото му да ползва собствените си два имота, съобразно притежаваното от него вещно право на собственост, т.е. налице е и втората предпоставка за уважаване на иска по чл. 59, ал.1 от ЗЗД.

На следващо място - във връзка с установяване на елементите от фактическия състав на чл. 59 ЗЗД, Съдът съобрази, че ползването на имотите без правно основание от тримата ответниците е съпътствано с лишаване на ищеца - собственик от правно признатата му възможност да си служи с имотите и да реализира ползи чрез отдаването му под наем на трети лица. Лишеното от основание ползване на чуждите имоти е довело от една страна до обогатяване на ответника, съизмеряващо се със спестените разноски, които е следвало да заплати на ищеца като наем или възнаграждение, а наред с това - и с обедняване на ищеца, който е пропуснал да реализира ползи от имотите. Изложеното обосновава извод, че са налице предпоставките на чл. 59 от ЗЗД за ангажиране на отговорността на ответника за неоснователно обогатяване за чужда сметка за тези имотите.

  Също така следва да се отбележи, че възникването и реализирането на правото на обезщетение по чл.59, ал. 1 от ЗЗД не е обусловено от отправяне на покана до неоснователно обогатилото се лице за възстановяване на равностойността на неоснователното обогатяване. За ищеца собственик не съществува друг път за защита срещу последиците на неоснователното обогатяване, освен този по чл.59, ал. 1 от ЗЗД, от което следва, че искът е допустим и основателен. Относно размера на вземането и задължението по чл.59, ал. 1 от ЗЗД, следва да се има предвид, че обогатилият се за чужда сметка дължи връщане на онова, с което се е обогатил, но до размер на обедняването. В разглеждания случай, обедняването на ищеца е тъждествено по размер с обогатяването на ответниците и се съизмерява със средния пазарен наем, който ищецът - собственик е могъл да получи при отдаване на собствените си имоти за ползване чрез договор за наем, но е пропуснал да го получи поради неоснователното му ползване от ответника, респективно с наема, който ответникът е следвало да плати на ищеца срещу ползването, но го е спестил, тъй като не е съществувало наемно или сервитутно правоотношение помежду им.

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 от ЗЗД задължението на длъжника спрямо кредитора е за по-малкото между обогатяването и обедняването, като се дължи обезщетение до размера на обедняването. По този повод в Решение № 190 от 12.12.2017 г. по т. д. № 512 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во тър. отделение се казва, че неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да върне само онова, с което се е обогатил, и то само до размера на обедняването, като е дължима по-малката от двете стойности при разлика между тях. 

За изчисляване размера на парично обезщетение по чл. 59,ал. 1 ЗЗД при ползване на чужд имот в практиката на ВКС се приема, че паричното обезщетение по чл. 59 ЗЗД от лице, неоснователно ползващо чужд имот, възниква ежедневно. Неговият размер е определяем на база средномесечния пазарен наем на имоти със същото местоположение, вид, функционална характеристика, установен с помощта на вещо лице. Така в  Решение № 251 от 24.03.2010 г. по гр.д. № 366/2009 г. на Върховен касационен съд се сочи: „Член 59 от ЗЗД дава право на собственика да претендира обезщетение за ползването на определена вещ, от което е бил лишен по причина, че е налице неоснователно обогатяване на ползуващото вещта лице за сметка на нейния собственик, който би могъл, ако вещта се намираше в негово държане, да извлича ползи от нея било лично, било като я отдава под наем. Дължимото обезщетението е в размер на следващия се пазарен наем за вещта, който в случая е определен от вещото лице“.

Вземането по чл. 59, ал. 1 ЗЗД се реализира само в условията на субсидиарност. Установеното в практиката на ВКС разбиране за относимите факти по този иск е съгласно установената по реда на чл. 290 от ГПК практика в решение № 409/20.06.2012 г. по гр. д. № 1411/2010 г. на ВКС, ГК, IV г. о., решение № 55/28.02.2012 г. по гр. д. № 652/2011 г. на ВКС, ГК, III г. о., решение № 204/05.09.2013 г. по т. д. № 1158/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 55/03.04.2014 г. по гр. д. № 5712/2013 г. на ВКС, ГК, III г. о. и др. Лицето, което държи без правно основание чужда вещ, по силата на чл. 59 ЗЗД дължи на собственика й обезщетение за ползите от които го е лишил, като правно ирелевантно за пораждане на извъндоговорното му задължение е обстоятелството дали вещта реално е била ползвана, получени ли са от това приходи. Съгласно реш. № 378/2010 г гр. д. № 148/2009 ІV г. о и реш. № 131/2009 г по гр. д. № 268/09 І ТК, реш. _251/10 гр. д. № 366/09 ІІІ г. о, реш. № 398/2014 г по гр. д 1933/2013 г ІV г. о, реш. № 135/2017 г по т. д № 512/2016 г ІІ т. о на ВКС и др., без значение за основанието и доказването му е конкретната печалба на ответника. Последният се е обогатил като си е спестил наем. Дължимото на основание чл. 59 ЗЗД е предвид установените за конкретните имоти  средни наемни пазарни цени. Както е обобщено в реш. № 398/2014 г по гр. д 1933/2013 г ІV г. о, ползването от несобственика на имота препятства възможността собственика лично да ползва или да отдава под наем/ на правно основание/ имота и да реализира имуществена облага и в този случай от едни и същи факти произтича обедняването на ищеца, което се изразява в лишаването му от възможността да ползва сам или да отдава под наем на другиго имота за процесния период от време, както и обогатяването на ответника, изразяващо се в спестяването на разходи за наем за ползване за процесния период.

Съгласно изложената практика на ВКС, която настоящият състав споделя напълно следва дължимото обезщетение да се определи по назначената съдебно- техническа експертиза по заключението на вещото лице И.П.  от л. 508 до л.520 от втори том на гр. дело № 253/2020г. на РС – Харманли.  В заключението по посочената експертиза средната наемната стойност на краварник със застроена площ 618 кв. м.  разположен  в   УПИ-III, кв. 55 по плана на С. Р. за исковия период от 25.04.2016г. до 27.02.2020г. с продължителност от 46 месеца в размер на  16 229 лв. Средната наемната стойност на обор-краварник със застроена площ 600 кв. м.  разположен  в   УПИ- VI, кв. 55 по плана на С. Р. за исковия период от 25.04.2016г. до 27.02.2020г. с продължителност от 46 месеца в размер на  5 003 лв. Общата средна наемна стойност на краварник със застроена площ 618 кв. м.  разположен  в   УПИ-III, кв. 55 по плана на С. Р. и обор-краварник със застроена площ 600 кв. м.  разположен  в   УПИ- VI, кв. 55 по плана на С. Р. в размер на 21 232 лева.

Настоящият състав възприе именно  посоченото заключение на вещото лице, тъй като съобрази, че е различна  средната наемна пазарна цена за недвижими имоти с различно предназначение, като в своите решения Върховния касационен съд многократно е разяснявал  необходимостта от възлагане на съответната, /т. е, конкретна/ задача експертиза, с които настоящият състав се е съобразил с  поставяне на конкретна задача на вещото лице.

Така в своето заключение от л. 508 до л.520 от втори том на гр. дело № 253/2020г. на РС – Харманли. вещото лице И.П. при оценка на недвижимите имоти е извършил в съответствие с БСО чрез прилагането на два от основните подходи и методи на оценка, дефинирани в Част втора, раздел I, т.6, стр. 26  на БСО: Метод на пазарните сравнения (аналози) и Методът на капитализиране на бъдещите парични приходи.

При метода на пазарните сравнения (аналози) е използвал аналози по Метода на пазарните сравнения от проучване на реални сделки със селскостопански сгради, вписани в Служба по вписванията в гр. Харманли, гр. Свиленград и гр. Хасково, като е изградил заключението си на проучвания на 5 броя селскостопански сграда, за които са извършени реални сделки с предназначение на тези сгради съобразени с предназначението на двете сгради описани подробно в исковата молба. В заключението си вещото лице е съобразил експлоатационния срок и възраст на процесните сгради, като изрично е посочил както нормативните документи, справочници и други, които е използвал при изготвяне на заключението си и е  определил рредната наемната стойност на краварник със застроена площ 618 кв. м.  разположен  в   УПИ-III, кв. 55 по плана на С. Р. за исковия период от 25.04.2016г. до 27.02.2020г. с продължителност от 46 месеца в размер на  16 229 лв; средната наемната стойност на обор-краварник със застроена площ 600 кв. м.  разположен  в   УПИ- VI, кв. 55 по плана на С. Р. за исковия период от 25.04.2016г. до 27.02.2020г. с продължителност от 46 месеца в размер на  5 003 лв, както и общата средна наемна стойност на краварник със застроена площ 618 кв. м.  разположен  в   УПИ-III, кв. 55 по плана на С. Р. и обор-краварник със застроена площ 600 кв. м.  разположен  в   УПИ- VI, кв. 55 по плана на С. Р. в размер на 21 232 лева.

Като предявеният иск следва да се уважи за този размер 21 232 лева, която сума да се заплати от ответниците разделно и по равно, тъй като липсва законова разпоредба за солидарна отговорност в настоящия случай и липсва такава уговорка между страните, поради което съдът приема, че отговорността на ответниците е в условията на разделност и поради това, че исковете са при квалификацията на чл.59 ЗЗД, предявените вземания са делими. Субсидиарното вземане за неоснователно обогатяване възниква до размера на обедняването./ решение № 209/17.01.2017г. по гр. дело №997 по описа за 2016 год. на ВКС, трето гр. отделение/.

 

По иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД

Вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл.59, ал.1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора.

Съгласно разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Следователно, задължението за заплащане на мораторни лихви е дължимо от деня на забавата, която при липсата на определен ден за изпълнение настъпва в зависимост от това дали длъжникът е поканен да изпълни, според правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Без значение е дали срокът за изпълнение на задължението е резултат на договаряне между страните или е посочен в закона – ако задължението не е изпълнено в рамките на срока, длъжникът изпада в забава, т. е. определеният срок и в двата случая има значението на покана за изпълнение на задължението за обезщетение. В този смисъл, при неизпълнение на парични задължения законът свързва забавата на длъжника с правилото, че е необходима покана на кредитора, а изключението е предвидено изрично в закона – при задълженията от непозволено увреждане, когато длъжникът се смята в забава и без покана (арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД). Следователно, забавата на длъжника настъпва с изискуемостта на вземането (чл. 114, ал. 1 ЗЗД) само в изрично предвидените от закона случаи, поради което неоснователно обогатилия се при общия фактически състав на чл. 59, ал. 1 ЗЗД не изпада в забава със самото обогатяване на едно лице за сметка на имуществото на друго лице. Когато е предявена претенция за обезщетение по чл. 59, ал. 1 ЗЗД, въпросът за началния момент на обезщетението за лихви върху размера на обезщетението за ползването на недвижимия имот обаче следва да се разреши по правилото на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Като всяко друго парично вземане, при неизпълнение на задължението да плати обезщетение в пари за ползването на чуждия имот, неоснователно обогатилият се ползвател ще дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата (чл. 86, ал. 1 ЗЗД). В хипотезата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване на благата и не е обвързано със срок поради което съгласно чл. 69, ал. 1 ЗЗД кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Следователно, вземането за обезщетение за мораторни лихви при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал. 1 ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок настъпва след покана на кредитора – в този смисъл Решение № 394/27.11.2015 г. по гр. д. № 3034/2015 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 706/ 30.12.2010 г. по гр. д. № 1769/ 2009 г., I. г. о. В изложения по-горе смисъл е и Тълкувателно решение № 5/2017 г. от 21.11.2019 г. по т. д. № 5/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

В настоящият казус  с нотариална покана ищцата М.В.Г. е  адресирала до М.И.Г.,с която  е определила  3 дневен срок от връчването и  да освободи собствените и недвижими имоти краварник с площ 618кв.м  и с площ 600 кв.м по плана за регулацията на с.Рогозиново, обл.Хасковска , като и предаде владението върху тях, в случай, че  не и предаде владението поканата да се счита и за покана за заплащане на обезщетение за ползването на собствените имоти , от което е лишена в размер на 200 лева за всеки обор до датата на предаване на владението, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на обезщетението. Нотариалната покана е  връчена на М. И. Г., наследодател на ответниците на 31.05.2016г.

Съдът намира, че до ответниците С.В.Г., М.М.Г. и К.М.Г., ищецът не е отправил покана, доколкото адресат на посочената по- горе нотариална покана е техният наследодател М. И. Г.. Когато ищецът не е поканил длъжниците да изпълнят своето задължение преди завеждане на делото, исковата молба има значението на покана, след която длъжникът изпада в забава. (така Определение № 443 от 17.05.2018 г. по гр. д. № 905 / 2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение). Следователно предявеният иск от М.В.Г. с ЕГН **********,*** против С.В.Г. с ЕГН **********, М.М.Г. ЕГН ********** *** и К.М.Г. с ЕГН   ********** *** с правно основание  чл.86 ЗЗД за присъждане на мораторна лихва за периода от 27.02.2017 г до 27.02.2020 г. в размер на 2603,62 лв. общо или от по 867,87 лв. от всеки от ответниците, се явява неоснователен и следва да се отхвърли.

   При този изход от спора и предвид формулираното в исковата молба искане с правно основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените по делото разноски от ищеца следва да бъдат присъдени съобразно представените по делото писмени доказателства и съразмерно на уважената част от иска в следния размер: 5668,99 лева, от които 849,81 лева за държавна такса за образуване на делото; 935,33 лева за възнаграждение на вещо лице; 3883,84 лева за възнаграждение за  адвокат.

На ответниците следва на основание чл. 78, ал.2 от ГПК да се присъдят направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска, които са в размер на 367,58 лева, от тях 138.19 лева за възнаграждение на вещо лице; 229,39 лева за възнаграждение за  адвокат.

Мотивиран от горното и на основание чл.235, ал.5 от ГПК, съдът

 

  

                          Р   Е   Ш   И:

 

ОСЪЖДА С.В.Г. с ЕГН ********** ***, М.М.Г. ЕГН ********** *** и К.М.Г. с ЕГН   ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ  на М.В.Г. с ЕГН **********,***, на основание чл.59, ал.1 от ЗЗД, сумата в общ размер на 21 232 лева, главница за периода от  25.04.2016 г. до 27.02.2020 г., разделно и по равно, представляваща обезщетение за лишаване от правото на ползване на процесните два недвижими имоти, за всеки от тях общо сумата от по 7077,33 лв. за периода от  25.04.2016 г. до 27.02.2020 г., включваща от по 5409,66 лв. за краварник с площ 618 кв.м., находящ се в урегулиран поземлен имот №111, с площ 8.643 дка в квартал 55 по плана за регулацията на с.Рогозиново, обл.Хасковска,    одобрен    със    Заповед   №1159/1945г.    и    №226/1994г., представляващ  държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ №IV и УПИ№ ІІ  и от по 1667,66 лв. за обор-краварник с площ 600 кв.м. , находящ се в урегулиран поземлен имот №VI, с площ 2.788 дка, в квартал 55  по плана за регулацията на с.Рогозиново, обл.Хасковска, одобрен със Заповед №1159/1945г. и №226/1994г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ №V, за периода от  25.04.2016 г. до 27.02.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска 27.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

ОТХВЪРЛЯ  предявеният от М.В.Г. с ЕГН **********,*** против С.В.Г. с ЕГН ********** ***, М.М.Г. ЕГН ********** *** и К.М.Г. с ЕГН   ********** ***  иск с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на мораторна лихва за сумата в общ размер на  2603,62 лв, за всеки един от ответниците от по 867,87 лв. за периода от 27.02.2017 г до 27.02.2020 г. , като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА С.В.Г. с ЕГН ********** ***, М.М.Г. ЕГН ********** *** и К.М.Г. с ЕГН   ********** *** ДА ЗАПЛАТЯТ  на М.В.Г. с ЕГН **********,***, на основание чл. 78,ал.1 от ГПК сумата в размер на 5668,99 лева, представляваща разноски по делото, съответна  на уважената част от  иска за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА М.В.Г. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ   С.В.Г. с ЕГН ********** ***, М.М.Г. ЕГН ********** *** и К.М.Г. с ЕГН   ********** *** на основание чл. 78, ал.2 от ГПК сумата в размер на 367,58 лева, представляваща разноски по делото, съответна на отхвърлeната част за възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

  

                                                                 

 

 СЪДИЯ: