Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 26
гр. Враца, 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ВРАЦА, IV състав,
в публично заседание на 09.11.2020г. /девети ноември две хиляди и двадесета
година/ в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
ГЕРАСИМОВА
при секретаря ДАНИЕЛА
МОНОВА, като разгледа докладваното от съдия ГЕРАСИМОВА адм. дело № 374 по описа
на Административен съд - Враца за 2020 г., и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на 145 и сл. от АПК във връзка с
чл. 118, ал. 1 и ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от
Х.Н.Х. от гр. Враца против Решение № Ц1012-06-42/2/24.07.2020 г. на Директора
на ТП на НОИ – Враца, с което е отхвърлена жалбата му против Разпореждане № **********на
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Враца.
В жалбата се оспорва издадения административен акт като
незаконосъобразен. Твърди се,
че неправилно е определена датата, от която е изменено влязлото в сила
разпореждане по чл. 98 от КСО, като е следвало да бъде приложена правната норма
на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д"
от КСО. Прави се искане за отмяна на
издаденото решение и връщане на преписката на Директора на ТП на НОИ – Враца за
ново произнасяне. Претендират се направените по делото
разноски.
Изложените в жалбата доводи за непризнаване на осигурителен
стаж за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2014 г. са оттеглени от жалбоподателя
чрез неговия процесуален представител в проведеното на 09.11.2020 г. открито
съдебно заседание, поради което не са предмет на настоящото производство.
Ответникът - Директора на ТП на НОИ – Враца, чрез
процесуалния представител*Ц. Ц., изразява становище за неоснователност на
жалбата и отправя искане същата да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Съобразявайки посочените от жалбоподателя основания,
изразените становища на страните и събраните по делото доказателства, както и с
оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната
проверка, съдът приема за установено следното:
Жалбоподателят Х.Н.Х.
е подал заявление за отпускане на пенсия вх. № 2113-06-860/11.11.2015
г. до Директора ТП на НОИ – Враца /л. 15-17 от делото/. В заявлението е
посочено, че лицето ще представи осигурителна книжка за 2014 г. и 2015 г. и
документ за военна служба в 2 – месечен срок.
С писмо изх. № 2112-06-860/2 от 30.11.2015 г. началникът на
Отдел „Пенсии“ към ТП на НОИ – Враца е изискал от Х.Н.Х. да представи два броя съдебни
решения, с които е възстановен на работа в „М. Е. И.“ и „Е.“ и саморъчно
написана декларация внесъл ли е осигурителните си вноски към * „П.за периода от
01.01.2013 г. до 10.11.2015 г. включително. На заявителя е върнат оригинал на
осигурителна книжка, заверена за периода от 01.01.2008 г. до 31.12.2012 г., за
да се завери от инспектор по осигуряването към ТП на НОИ – Враца за периода от
01.01.2013 г. до 10.11.2015 г. вкл. Лицето е предупредено изрично, че при
непредставяне на исканите документи в 2-месечен срок административният орган ще
се произнесе по наличните такива. Видно от представеното известие за доставяне
/л. 20 от делото/, писмото е връчено на заявителя на 10.12.2015 г.
Във връзка с искане от началник Отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ
- Враца изх. № 2112-06-860/3 от 02.12.2015 г. е издадена Служебна бележка изх.
№ 2113-06-860/7 от 04.12.2015 г. за осигурителен стаж/доход след 31.12.2006 г.
на самоосигуряващо се лице Х.Н.Х.
като съдружник във „Ф.“ ООД *** /л. 21 - 22 от делото/.
С разпореждане № ********** на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца /л. 23 от делото/ на жалбоподателя е
отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 10.11.2015 г. в
минимален размер до определяне на размера ѝ по реда на КСО.
Във връзка с искане от началник Отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ
- Враца изх. № 2112-06-860/15 от 26.02.2016 г. е издадена Служебна бележка изх.
№ 2113-06-860/16 от 01.03.2016 г. за осигурителен стаж/доход след 31.12.2006 г.
на самоосигуряващо се лице Х.Н.Х.
като съдружник във „Ф.“ ООД *** за периода 01.01.2013 г. – 10.11.2015 г. /л.
24-26 от делото/. Посочено е, че за периода от 01.07.2013 г. до 10.11.2015 г.
вкл. не са внесени дължимите осигурителни вноски за ДОО на самоосигуряващо се
лице, поради което периода не се зачита за осигурителен стаж и осигурителен
доход.
С разпореждане № **********на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца /л. 27-28 от делото/ е изменена личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, считано от 10.11.2015
г. в минимален размер съгласно чл. 70, ал. 9 от КСО. Съгласно мотивната част на
разпореждането, въпреки че са били изискани допълнителни документи от лицето, в
определения двумесечен срок същото не е представило заверена осигурителна
книжка и не е внесло дължимите осигурителни вноски за ДОО по чл. 6 от КСО на
самоосигуряващо се лице по чл. 4, ал. 1, т. 7 за периода от 01.07.2013 г. до
10.11.2015 г. вкл. Административният орган е приел, че самоосигуряващото се
лице не е изпълнило задълженията си за внасяне на дължимите осигурителни
вноски, поради което разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от КСО не може да бъде
приложена, съответно пенсията не може да бъде определена в действителен размер.
Жалбоподателят Х.Н.Х.
е подал заявление вх. № 1019-06-882/11.10.2019 г. до директора на ТП
на НОИ - Враца за
преизчисляване на отпуснатата му лична пенсия.
Издадена е Служебна
бележка за осигурителен стаж/доход на самоосигуряващо се лице изх. № 1019-06-882/2
от 25.10.2019 г., видно от която за периода от 01.07.2013 г. до 30.11.2014 г.
вкл. е зачетен авансовия размер на осигурителния доход, върху който са внесени
осигурителните вноски на основание чл. 6, ал. 8 от КСО. В информационната
система на НОИ няма данни за окончателен размер на осигурителния доход /л. 31 –
32 от делото/.
Представен е
Констативен протокол № КВ-5-06-00668501/25.10.2019 г. от ** по осигуряването
при ТП на НОИ – Враца, от който се установява, че Х.Н.Х. е внесъл дължимите
осигурителни вноски за ДОО като самоосигуряващо се лице за периода от
01.07.2013 г. до 30.11.2014 г. Съгласно направените справка в информационната
система и регистрите на НОИ, за периода от 01.12.2014 г. до 10.11.2015 г. вкл.
лицето е упражнявало дейност като * на „Ф.“ ЕООД ***. За този период не са
внесени дължимите осигурителни вноски за ДОО от самоосигуряващото се лице,
поради което не следва да се зачита за осигурителен стаж и доход на лицето /л.
33 от делото/.
С разпореждане № **********. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ – Враца /л. 40-41 от делото/ е изменена личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, считано от 11.10.2019
г. пожизнено по чл. 99, ал. 1, т. 1, б. „а“ от КСО.
Разпореждането е връчено на Х. с известие по пощата на 12.06.2020
г. /л. 42 от делото/, който го е обжалвал по административен ред пред Директора
на ТП на НОИ – Враца с жалба вх. № Ц1012-06-42/14.07.2020 г. /л. 43-47 от
делото/.
С Решение № Ц1012-06-42/2/24.07.2020
г. Директорът на ТП на НОИ – Враца е оставил жалбата без
уважение.
В административната преписка е приложено известие за
доставяне по пощата, от което се установява, че решението е получено от лицето
на 04.08.2020 г. /л. 51 от делото/.
Х. е оспорил решението на Директора на ТП на НОИ – Враца
пред Административен съд – Враца, във връзка с която е образувано настоящото
производство.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена в 14 - дневния срок по чл. 118, ал. 1 от КСО
от заинтересовано лице – адресат на
административния акт.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА поради
следните съображения:
Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Решение
№
Ц1012-06-42/2/24.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Враца, с което е
потвърдено Разпореждане № **********на Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП
на НОИ - Враца.
Оспореният административен акт е издаден от компетентен
орган – Директора на ТП на НОИ - Враца в кръга на неговите правомощия съгласно
чл. 117, ал. 3 от КСО.
В хода на административното производство не са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила. Административният орган в
съответствие с чл.
35 от АПК е изяснил в пълен обем фактите и обстоятелствата от
значение за случая, като по този начин е изпълнил задължението си по чл.
36, ал. 1 от АПК да събере служебно всички
доказателства относими към конкретния случай, като при анализа им е достигнал
до правилни и обосновани правни изводи, в съответствие с материалните разпоредби
на закона.
Правилно административният орган е приложил нормата на чл.
99, ал. 1, т. 1, б. „а“ от КСО доколкото административното производство за
изменение на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по
влязлото в сила разпореждане по чл. 98 от КСО е инициирано от пенсионера, който
е внесъл дължимите осигурителни вноски за ДОО като самоосигуряващо се лице за
периода от 01.07.2013 г. до 30.11.2014 г. В този случай, съгласно разпоредбата
на чл. 99, ал. 2, т. 1 от КСО, разпореждането по чл. 98 от КСО се изменя от
датата на представяне на доказателствата.
Неоснователни са доводите на жалбоподателя за прилагане на
разпоредбите на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" и чл. 99, ал. 2, т. 2 от КСО, допускащи изменение на определения размер на пенсията от датата на
отпускането ѝ, когато е определена в неправилен размер. В случая
производството не е инициирано от административния орган. Лицето не е оспорило
разпореждането по чл. 98 от КСО № **********. с определен в него минимален
размер на отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст поради
неизпълнение от страна на жалбоподателя на задължението за внасяне на дължимите
осигурителни вноски. Искане за извършване на преизчисление е направено със
заявление от 11.10.2019 г. До тази дата размерът на отпуснатата лична пенсия е
определен въз основа на стабилен административен акт. Правилно изменението на
вече отпуснатата лична пенсия за осигурителен стаж и възраст е извършено,
считано от 11.10.2019 г., съобразно правната норма на чл. 99, ал. 2, т. 1 във
вр. с ал. 1, т. 1, б. „а“ от КСО.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира
обжалваното решение на Директора на ТП на НОИ – Враца за правилно и
законосъобразно, а подадената жалба – за неоснователна.
С оглед изхода на спора,
на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в полза на ТП на НОИ – Враца следва
да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00
(сто) лева.
Водим от горното, и на основание чл. 172 от АПК,
Административен съд - Враца,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на Х.Н.Х. от ***
против Решение № Ц1012-06-42/2/24.07.2020 г. на Директора на ТП на НОИ – Враца,
с което е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане № ********** на
Ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Враца.
ОСЪЖДА Х.Н.Х. с ЕГН ********** от *** ДА ЗАПЛАТИ на ТП на НОИ – Враца
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 (сто) лева.
Решението подлежи на
обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от уведомяване на страните, на които на основание чл. 138 АПК да се изпрати препис от същото.
Административен съдия: