Р Е Ш Е Н И Е
№ / 24.09.2020г.
гр.Плевен 24.09.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ
ІІ-ри
в.гр.с.в публичното заседание на шестнадесети септември
през
две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА САХАТЧИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ СПАРТАНСКА
: ЖАНЕТА Д.
при
секретаря Дафинка Борисова и в присъствието на
прокурора като разгледа докладваното от съдията
РЕНИ СПАРТАНСКА въззивно гр.дело
№483 по описа за 2020г.на
ПОС и за да се произнесе съобрази
следното:
Производство
по чл. 258 и сл.от ГПК.
С решение на Н. Районен съд №33 от 24.02.2020г., постановено
по гр.д.№502/2019г. по описа на същия съд Главна
дирекция “***“ към МВР С. е осъдена да заплати на Н.Г. Н.,ЕГН **********
сумата 1 885,13лв.,представляваща
дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 25.09.2016 г.до 25.09.2020г.,получен в
резултат на преизчисляване на положен нощен труд ,ведно със законна лихва върху
сумата,считано от датата на завеждане на ИМ-25.09.2019г.до окончателното й изплащане,както
и деловодни разноски в размер на 590лв.
С
решение на Н. РС №47 от 15.04.2020г.на основание чл.247 ГПК е допусната
поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решението,като ЕГН на ищеца
вместо ЕГН ********** да се чете като ЕГН
********** и вместо периода 25.09.2016г.до 25.09.2020г.да се чете,че
периода е 25.09.2016г.до 25.09.2019г.
Срещу основното решение на НРС №33/24.02.2020г. е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция“***“ към МВР С., представлявана от директора С.К.
чрез главен юрисконсулт Й.С. ,с която същото се обжалва изцяло като
неправилно и незаконосъобразно.Твърди се,че НРС
неправилно е приложил материалния
закон-чл.178 ал.1т.3 ЗМВР ,като се позовава на практика на ВКС-решение №197 от
07.10.2019г.по гр.д.№786/2019г.,ІVг.о.,в което е възприето становището,че при
работата на смени/дежурства/,работното време на държавните служители в МВР се
отчита по специален ред ,което прави недопустимо аналогичното приложение на
законите за държавните служители в гражданските ведомства,вкл.конвертиране на
часовете труд,положен през нощта в дневни часове.Твърди се,че още с ИМ ищецът е
допуснал смесване на нормите относно нощния труд и извънредния труд ,като е
създадена несъществуваща конструкция на „извънреден нощен труд“,която
неправилно е възприета и в обжалваното съдебно решение.Изложени доводи,че дори
и в периода на действие на Наредба №8121з-407/2011г.когато е съществувало
приравняване на нощния труд към дневен,не се е дължало допълнително
възнаграждение за положените часове нощен труд,различно от определеното с
подзаконовия нормативен акт по чл.179 ал.2 ЗМВР и аналогично на чл.9 ал.2 НСОРЗ,че
превръщането на часовете нощен труд в дневен с коефициент 1,143 не води до
полагането на извънреден труд.Посочено е,че извънреден труд , съгласно ЗМВР и
Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г.е труд ,който е положен извън нормалната
продължителност на работното време,че не са наведени твърдения ищецът да е
полагал труд извън определените 12/24 часови смени или за полагане на нощен
труд над 8 часа.Твърди се,че нормата на чл.9 ал.2 НСОРЗ следва да се разглежда заедно с чл.136 ал.1 и
ал.3 ,чл.140 ал.1 и ал.2 от КТ,като нормалната продължителност на работното
време през деня е 8 часа,а през нощта 7 часа и съотношението дневно към нощно
работно време е 8:7 или коефициент 1,143 ,като целта е да се изравни
продължителността на нощния с дневния труд при подневно отчитане на работното
време.Въззивникът счита,че полагането на нощен труд от служителите в ЗМВР е
регламентирано по различен начин ,като съгласно чл.187 ал.3 ЗМВР работното
време за работещите на 8-;12-; или 24-часови смени се изчислява сумарно за
тримесечен период ,че държавните служители полагат труд през нощта от 22.00часа
до 06.00часа , като нощните часове не следва да надвишават 8 часа за 24-часов
период,поради което в случая съотношението между дневен към нощен труд е 1:1 и няма какво да се
преобразува.Изложени са подробни съображения за неправилност на изводите на НРС,който е допуснал субсидиарно прилагане на НСОРЗ в
обжалвания съдебен акт.Въззивникът
твърди, че решението на Районния съд е постановено при неправилно тълкуване и
прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и
заплащането на нощен труд от държавни служители, чийто служебни правоотношения
са уредени от ЗМВР,че КТ не намира субсидиарно приложение .Изложени са
доводи,че ищецът е държавен служител по смисъла на чл.142 ал.1,т.1 ЗМВР и неговото
правоотношение с ответника се определя от нормите на ЗМВР и издадените въз
основа него наредби,които са специални спрямо ЗДСл. и спрямо КТ.Твърди се,че за
разлика от КТ,който ограничава нощния труд до 7 часа дневно, такова ограничение
не е предвидено в ЗМВР,в който нормалната продължителност на работното време
през деня,съвпада с продължителността на
работното време през нощта-8 часа,като е направено разграничение между
разпоредбите на чл.143 ал.2 КТ относно извънредния труд и тези на чл.187ал.7 ЗМВР при държавните служители в МВР.Въззивникът
счита,че тези различия не обуславят извода за неравностойно третиране на
държавните служители по ЗМВР спрямо работниците и служителите по КТ,както
неправилно е приел НРС.Изложени са подробни съображения ,че редът за полагане,
отчитане и заплащане на нощен или извънреден труд е изрично уреден в ЗМВР и
препращане към КТ по тези елементи на служебните правоотношения на служителите
няма.Твърди се,че неправилно НРС е приел,че следва субсидиарно да бъде
приложена НСОРЗ, поради наличие на празнота в правната уредба,че не е налице
празнота в правната уредба, а специална нормативна уредба, относима към
служебното правоотношение на ищеца,чийто елементи са уредени от ЗМВР и
подзаконовата нормативна уредба. За държавните служители, чиито служебни
правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен
труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в дневен
такъв, а се заплаща съгласно заповед на Министъра на вътрешните работи по 0,25
лв. на час. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР и следователно, не може да намерят приложение
разпоредбите на НСОРЗ.На следващо място, съдът не мотивира извода си, че при
преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен труд в дневен,
на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд. Дори и при прилагането на
общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове
претенцията си е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с
коефициент 1,143 да служи за генериране на извънреден труд.Изложени са
доводи,че въззивникът вече е изпълнил
задължението си и е изплатил изцяло
положения от ищеца нощен труд по 0,25лв.за процесния период и неправилно
първоинстанционният съд е осъдил ГДГП-МВР да заплати още веднъж възнаграждение
за положен от ищеца нощен труд за размер над 7 часа и то с увеличение от 50 %.Твърди
се,че ПРС не е мотивирал извода си,че при преизчисляване на положените от служителите на МВР часове нощен
труд в дневен,на ищеца се дължи заплащане като за извънреден труд,че след като
е установено,че ищецът е полагал нощен труд ,съдът е постановил решение ,че му
се дължи извънреден труд. Въззивникът се позовава на практика на различни
съдилища в РБ по идентични казуси.В заключение моли Окръжния съд да
отмени изцяло обжалваното решение на Н. РС като неправилно.Претендират се и
направените по делото разноски за двете съдебни инстанции.В съдебното заседание
на 16.09.2020г.не се яви представител на въззивника,като от гл. юрисконсулт Й.С.
е депозирана молба за разглеждане на делото в отсъствие на представител на ГДГП
.Подробни доводи и съображения са изложени в депозираната писмена защита.Претендират
се и направените разноски,съгласно представен списък по чл.80 ГПК.
Въззиваемият Н.Г.Н. не е депозирал писмен отговор в срока по
чл.263 ал.1 ГПК.В съдебното заседание на 16.09.2020г.въззиваемият и неговият
пълномощник адвокат В.В. не се явиха. Депозирана е молба за разглеждане на
делото в тяхно отсъствие,в която е взето становище,че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.Претендират се и
направените по делото разноски за въззивната инстанция,съгласно представен
списък по чл.80 ГПК.
Окръжният
съд като прецени изложените във въззивната
жалба оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК от надлежна страна ,срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима. Разгледана по същество е частично основателна.
Безспорно между страните е,че за процесния период 25.09.2016г.-25.09.
2019г.ищецът Н.Г.Н. е заемал длъжността „Младши
оперативен дежурен“ в ОДЧ-ГПУ С. при РД“ГП“-Р.,ГД“***“МВР.Няма спор,че между
страните е възникнало служебно правоотношение.Трудовата си дейност ищецът е осъществявал по
утвърдени графици и протоколи при режим на труд на
смени с продължителност 12 часа, като е полагал труд и през нощта за времето от
22.00.до 06.00ч.,а работното време е изчислявано сумарно , съгласно
чл.187 ал.3 от ЗМВР.
В исковата си молба,ищецът твърди, че за
процесния период е положил нощни дежурства,както следва:за 2016г.-152 часа;за
2017г.-664 часа,за 2018г.-632 часа и за 2019г.-456 часа.От общо положените 1
904 часа нощен труд за целия период ,ищецът твърди, че следва да бъдат
преизчислени с коефициент от 1,143 ,съгласно чл.9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата за преобразуване на нощния
труд към дневен труд,което води до разлика от 272 часа,представляващи
извънреден труд.Съобразно заплатата ищецът претендира ,че му се дължи
допълнително възнаграждение за този извънреден труд в размер на 2 184,16лв. за
периода 25.09.2016г.-25. 09. 2019г., ведно със законна лихва върху сумата , считано
от датата на завеждане на ИМ -25.09.2019г.до окончателното й изплащане.
В хода на съдебното дирене пред ПРС са
събрани писмени доказателства, назначена е и съдебно-икономическа експертиза.От
заключението на вещото лице Т.И.,което не е оспорено от страните и като
обективно и компетентно съдът възприема изцяло се установява, че с оглед
характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на
12/24 часови смени,вкл.и през нощта от 22,00 часа до 06,00 часа, а отработеното
време се е изчислявало сумарно. За периода от 01.04.2015г. до 29.07.2016 г. е
действала Наредба № 8121з-592/25. 05.2015 г.,впоследствие отменена с решение на
ВАС на РБ от 11.07.2016г.по адм.д.№5450/2016г. От 02.08.2016г. действа Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г., като съгласно тези наредби при работа на смени е
възможно полагането на труд през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като
работните смени не трябва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период.В тези наредби не е предвидено изрично и не е регламентирано
преизчисляване на нощен труд към дневен.Вещото лице е извършило преизчисляване
на нощните часове към дневни,с коефициент 1,143 съобразно чл.9 ал.2 от НСОРЗ.В заключението е
описан начина на формиране на коефициента 1.143 - съгласно КТ нощните смени при
5 дневна работна седмица не могат да надвишават 7 часа, а нормалната
продължителност на работното време е 8 часа дневно при 5 дневна работна седмица.Поради
различната нормална продължителност на дневното и нощното работно време,
установени в КТ, за 7 часа през нощта следва да се заплати трудово
възнаграждение,колкото за 8 часа през деня. Когато нормалната продължителност
на дневното работно време е 8 часа и нормалната продължителност на нощното
работно време е 7 часа,отношението е 8 ч :7 ч, т.е. коефициентът за превръщане
на нощните часове в дневни е равен на 1,143. Съгласно експертизата за процесния
период ищецът е положил общо 1 848 часа
нощен труд,който не е преизчислен от
ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен труд.Установено е от
ВЛ,че този нощен труд е заплащан своевременно от ответника по 0.25 лв./час. Нощният
труд, приравнен в дневен с коефициент 1.143 се равнява на 2112,264 часа,като разликата от 264,264 часа представлява
извънреден труд.ВЛ е определило, че този извънреден труд при средна ставка 7.02лв., формирана от основната
заплата на ищеца по периоди и нормативно определените работни дни за всеки
отработен месец се равнява на възнаграждение в общ размер на 1 885,13лв., изчислено с увеличение 50% за извънреден труд.До този
размер ищецът е направил изменение на иска по реда на чл.214 ал.1 ГПК,прието от
съда в съдебното заседание на 28.01.2020г.
ПРС е уважил така предявения иск до горепосочения размер
от 1 885,13лв., като е приел, че следва да бъде
приложен чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата,като разпоредбите на тази Наредба следва да бъдат приложени по аналогия
и по отношение на лицата със служебно правоотношение в МВР, поради празнота в
правната уредба. Позовал се е на утвърдените принципи в Конституцията на РБ за
правото на труд и неговото заплащане, равенство на лицата,предоставящи наемен
труд, без оглед на спецификите в правоотношението.Независимо от
обстоятелството, че липсва изрична регламентация в специалната уредба, РС е
приел, че положения от ищеца в рамките на дежурство нощен труд следва да бъде
приравнен на дневно работно време със съответния коефициент от 1,143. Изложените
от ПРС доводи относно приложението на чл.9 ал.2 от НСОРЗ за преизчисляване на
положения нощен труд от ищеца към дневен труд с прилагане на коефициент от
1,143 изцяло се споделят от въззивната инстанция.
Окръжният съд счита,че
нормите на чл.9 ал.2 НСОРЗ и на чл.8 от НСОРЗ се прилагат едновременно,респ.при
сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово
възнаграждение за нощен труд по 0,25лв./час.
Съгласно чл.176 от ЗМВР
брутното месечно възнаграждение на държавните служители, работещи в МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения.
Допълнителното възнаграждение и неговото заплащане изрично е предвидено в
чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР.Съгласно чл.143 от КТ извънреден е трудът, който се
полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на
работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя, извън
установеното за него работно време. В чл.144 от КТ е предвидено, че по
изключение се допуска полагането на извънреден труд в изрично определени
случаи, като т.2 на чл.144 от КТ позволява полагането на извънреден труд от
служители на МВР при изрично посочени случаи. Нормалната продължителност на
работното време от държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица – чл.187 ал.1 от ЗМВР. Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8, 12 или 24-часови смени – сумарно за тримесечен период. При работа на смени е
възможно полагане на труд и през нощта между 22,00 часа и 06,00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.Работата
извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
– за служителите, работещи на смени, чрез заплащане на 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение – чл.187 ал.5 т.2 и ал.6 от ЗМВР.
Както е посочено в
мотивите на РС и в заключението на ВЛ за процесния период са действали няколко
наредби, като в чл.3 ал.3 от Наредбата от 25. 05. 2015г.,Наредбата от
11.08.2014 г. и Наредбата от 29. 07. 2016г.,които са аналогични, се предвижда,
че за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд през нощта за
периода от 22,00 часа до 06,00 часа, като в две от наредбите липсва изрично
правило, аналогично на чл.31 ал.2 от Наредбата от 11.08.2014г.,съгласно което
при сумарно отчитане на отработеното време, общия брой часове положен нощен
труд следва да се умножи по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период, т.е. часовете положен нощен труд се преизчисляват
с коефициент 1,143. Към настоящия момент с
решение на петчленен състав на ВАС №16766/10. 12. 2019г.по адм.д.№8601/2019г. е
отменена Наредба №
8121з-776 от 29.07.2016 г. на министъра на вътрешните работи,
в частта относно голяма част от текстовете.
При липсата на специално
правило, което да определя методологията за превръщането на отработените нощни
часове в дневни, при сумирано изчисляване на работното време по отношение на
държавните служители в МВР,нормативната празнота следва да се преодолее чрез
субсидиарно приложение на чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията
на работната заплата.Окръжният съд не споделя направеното от въззивника-ответник
възражение,че НСОРЗ е неприложима в конкретната хипотеза. Съгласно чл.67,ал.3
от Закона за държ.служител,който също намира субсидиарно приложение по
отношение на ЗМВР,размерите на допълнителните възнаграждения по
ал.7,т.1-5,както и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не
могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство.В този
смисъл НСОРЗ като наредба от общото трудово законодателство намира
приложение,след като в др.специални подзаконови нормативни актове издадени по
ЗДСл.или ЗМВР са налице празноти или са предвидени по-неблагоприятни разпоредби
относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за
получаването им.В този смисъл, правилни са изводите на Н. РС относно основателността
на исковата претенция.
При постановяване
на обжалваното решение,НРС не е съобразил,че за част от исковия период следва да бъде приложена разпоредбата
на чл.9г от Наредбата за работното време,почивките и отпуските, в редакцията ДВ
бр.41/2017г. ,съгласно която отработените часове от работника или
служителя,които в края на периода, за който е установено сумирано изчисляване
на работното време са повече от часовете, определени съгласно чл.9б от
Наредбата, се отчитат за извънреден труд
по реда на чл.149 от КТ пред Инспекцията по труда,без превръщане на нощните
часове в дневни. Разпоредбата на чл.9г от НРВПО /нов - ДВ, бр. 41 от
2017г./ е влязла в сила на 01. 01.2018г.и
е действала за периода от 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. Впоследствие
разпоредбата на чл.9г от НРВПО е изменена/ ДВ,бр. 58 от 13.07.2018г., в сила от
17.07.2018г./, като думите "без превръщане на нощните часове в
дневни" се заличават.Налага се извода,че и в двете хипотези отчетените в повече часове са извънреден труд,
като при превръщане на нощните часове в дневни броят им със сигурност е над
броя отработени часове, определени по чл.9б НРВПО.
При сумирано
изчисляване на работното време обаче отработените часове (фактически
отработените часове, към които се прибавят часовете, получени след превръщане
на нощните часове в дневни с коефициент 1,143) се определят в края на отчетния
период и се съпоставят с работните часове при нормална продължителност на
работното време за същия този период. В този смисъл правилото на чл. 9г
НРВПО следва да намери приложение за два от периодите на отчитане
01.01.2018г.-31.03.2018г. и 01.04.2018г.- 30.06.2018 г., но не и за положените
за периода от 01.07.2018 г. до 17.07.2018 г. часове нощен труд, тъй като те
попадат в отчетния период от 01.07.2018г. до 30. 09. 2018г.и по отношение на
тях преценката за наличието на извънреден труд следва да се извърши към
30.09.2018г.,когато вече действа новата редакция на чл.9г от
НРВПО /изм. ДВ, бр.58 от 13.07.2018г./
С оглед гореизложените
съображения следва да бъде намалена дължимата сума, съобразно заключението на вещото лице. За
периода от 01.01.2018 г. до 30.06.2018г.не следва да се преизчислява нощния труд към дневен с коефициент от 1,143 и с оглед дадените суми от ВЛ за отделните
месеци и за всяко тримесечие, сумата е общо размер на 313,20лв.,съответно за
първо тримесечие на 2018г.-сумата 128,49лв.и за ІІ-ро тримесечие на 2018г. – сумата 184,71
лв.Тази сума от 313,20лв. следва да се извади от общо дължимата сума в размер на 1 885,13лв., представляваща възнаграждение за извънреден
труд. Искът с правно основание чл.178
ал.1 т.3 от ЗМВР вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР и чл.143 от КТ се явява основателен и
доказан за сумата 1 571,93лв., до
който размер следва да бъде уважен,ведно със законна лихва върху сумата,считано
от датата на завеждане на ИМ-25.09.2016г.до окончателното й изплащане За
разликата над 1 571,93лв.до 1 855,13лв.
или за сумата 313,20лв.искът като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
По изложените
съображения,решението на Н. РС като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено в частта,в която искът е уважен за сумата 1 571,93лв.,ведно със
законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба.Решението на НРС
следва да се отмени на осн. чл.271 ГПК в частта,която ГД „***“-МВР С. е осъдена
да заплати на Н.Н. разликата над 1 571,93лв.до 1 855,13лв. или за
сумата 313,20лв.,представляваща неизплатено
допълнително възнаграждение за извънреден труд, получен чрез преизчисляване с
коефициент от 1,143 на нощния труд към дневен труд за периода 01.01.2018г.-30.06.2018г. В отменената част
Окръжният съд следва да се произнесе в горния смисъл като отхвърли иска.
На осн.чл.78 ал.6 ГПК
ответникът следва да заплати ДТ върху уважената част от иска в размер на 63 лв.Решението
на НРС следва да се отмени в частта,в която ответникът е осъден да заплати ДТ
за разликата над 63 лв.до 74лв.
При този изход на
процеса на осн.чл.78 ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца деловодни
разноски за първата инстанция в размер
на 500лв.,съобразно уважената част от иска.За въззивната инстанция ответникът /въззиваем
/е представил списък по чл.80 ГПК с посочени разноски-350лв.за
адв.възнагражение.За настоящата инстанция не е представено адв. пълномощно за
адвокат В. и няма данни това възнаграждение в размер на 350лв. действително да
е изплатено,поради което на въззиваемия не следва да се присъждат разноски за
настоящата инстанция, които не са доказани.На това основание съдът не следва да
се произнася и по направеното от въззивника възражение по чл.78 ал.5 ГПК за
прекомерност на адв.хонорар. От направените от ответника/ въззивник разноски общо
за двете инстанции в размер на 237лв./200лв. за юрисконсултско възнаграждение-по
100 лв.за всяка съдебна инстанция в мин. размер и ДТ за въззивно обжалване в
размер на 37лв./, ищецът на осн.чл.78 ал.3 ГПК
следва да заплати на ответника разноски,съобразно отхвърлената част от
иска в размер на 40 лв.По компенсация ответникът следва да заплати на ищеца
деловодни разноски за двете инстанции в размер на 460 лв. Решението на НРС следва да се отмени и в частта за
разноските.
Водим от
горното , Окръжният съд
Р е ш и:
ОТМЕНЯВА на осн.чл.271 ал.1 ГПК решението на Н. Районен съд №33 от 24.02.2020г.,постановено по гр.д.№502/2019г.по описа на същия
съд В СЛЕДНИТЕ ЧАСТИ:
-В ЧАСТТА,в
която Главна дирекция“***“
към МВР С. е
осъдена да заплати на Н.Г.Н.,ЕГН ********** разликата над 1 571,93лв.до 1 855,13лв. или за сумата 313,20лв.
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд,след превръщане на
нощните часове към дневни за периода 01.01.2018
г. до 30.06. 2018г.,ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на завеждане на ИМ -25.09.2016г. до окончателното й изплащане;
-В ЧАСТТА,в която Главна дирекция“***“ към МВР С. е осъдена
да заплати на Н.Г.Н. деловодни
разноски в размер на 590лв.
-В ЧАСТТА,в която Главна дирекция“***“ към МВР С. е осъдена
да заплати по сметка Н. РС ДТ за разликата над
63лв. лв.до 74лв. КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Г.Н.,ЕГН **********
***,със съдебен адрес за призоваване:адвокат В.В. ***,оф.7 против Главна дирекция “***“ към МВР С.,представлявана от директора С.К.,гр.С.
, бул.“***“№46 иск с правно основание чл.178 ал.1 т.3 от ЗМВР
вр. чл.179 ал.1 от ЗМВР за разликата над 1 571,93лв.до
1 855,13лв. или за сумата 313,20лв.,представляваща възнаграждение за положен извънреден
труд,след превръщане на нощните часове към дневни за периода 01.01.2018 г. до 30.06. 2018г.,ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на завеждане на ИМ -25.09.2016г. до
окончателното й изплащане КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ПОТВЪРЖДАВА
на
осн.чл.271 ал.1 гпк решението на Н. Районен съд В ОСТАНАЛАТА
ОБЖАЛВАНА ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК Главна дирекция “***“ към МВР С.,представлявана от директора С.К.,гр.С.,
бул.“***“№46 ДА ЗАПЛАТИ на
Н.Г.Н.,ЕГН ********** ***,със съдебен
адрес за призоваване:адвокат В.В. ***,оф.7
деловодни
разноски по компенсация,за двете съдебни инстанции, съобразно уважената и
отхвърлената част от иска в размер на 460
лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, съгласно чл.280,ал.3,т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ: