РЕШЕНИЕ
№ 802
гр. Кюстендил, 21.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети юли през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Калин К. В.ев
при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от Калин К. В.ев Гражданско дело №
20221520102291 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422 от Гражданския процесуален
кодекс (ГПК), във вр. с чл. 415 от с.к.
Делото е образувано по искова молба с вх. №11251/15.12.2022 г.,
депозирана от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ №15, ет. 6,
представлявано от изпълнителния директор Л.Д.а против С. Ж. З., ЕГН:
**********, адрес: гр. ................................
В исковата молба се сочи, че на 19.10.2017 г. между БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А. – клон България, ЕИК *********, и ответника бил
сключен Договор за потребителски паричен кредит № CREX-15370372.
Съгласно условията по договора на ответника бил предоставен револвиращ
кредит с одобрен кредитен лимит в размер на 1 000 лв., който впоследствие
бил увеличен на 2 500 лв. кредиторът бил издал кредитна карта, чрез която се
осъществявал отдалечен достъп до кредита и тази карта била предадена на
ответника. Кредиторът издавал месечни извлечения за осъществените по
картата трансакции, които били теглене в брой или плащане през терминални
устройства. Месечните погасителни вноски се правели до 1-во число на
месеца, следващ издаване на извлечението. За ползването на картата се
дължала годишна лихва в размер на 35 % върху усвоения размер ан
кредитния лимит. Ответницата дължала непогасена сума в размер на 2 389, 57
лв. Падежът на първата пропусната вноска настъпил на 01.03.2020 г. С
договор от 22.04.2020 г. предишният кредитор цедирала вземането си към
1
ответницата на настоящия ищец. Цедентът бил упълномощил цесионера да
уведоми длъжника за станалата цесия. Уведомлението за това било връчено
лично на ответницата на 01.06.2022 г. на същата дата на З. било връчено
уведомление, че задълженията й са станали предсрочно изискуеми, тъй като
били налице основанията за това, а били предвидени и в цитирания договор за
кредит условията при които можел да се обяви кредитът за предсрочно
изискуем. Предсрочната изискуемост настъпила на 09.06.2022 г., след
изтичане на срок за доброволно изпълнение.
Предвид изложеното се поддържа искане да бъде постановено решение,
с което да се признае за установено в отношенията между страните, че С. Ж.
З., ЕГН: **********, адрес: гр. ............., дължи и следва да заплати на
„Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, ет. 6 сумите, както следва: 2
389, 57 лв. – главница, ведно със законна лихва за забава, считано от датата за
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното
изплащане на задължението; 286, 90 лв. – договорна лихва за периода
01.03.2020 г. до 05.06.2020 г. и 507, 76 лв. – лихва за забава , начислена за
периода 02.03.2020 г. до 26.07.2022 г.
Претендират се разноските в настоящото производство и в заповедното.
Ответната страна в срока по чл. 131 от ГПК е депозирала писмен
отговор чрез назначения особен представител. Намира искът за допустим, но
неоснователен.
В съдебно заседание исковата молба се поддържа, посредством
предварително депозирана такава в изложения смисъл, а ответникът, чрез
особения представител, оспорва иска.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните, и като обсъди
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приетото ч. гр. д. № 1414/2022 г. на КРС,
ищцовото дружество, в качеството му на заявител, подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК на 27.07.2022 г. година
против ответната страна за дължимите суми, предмет и на настоящото дело.
Въз основа на заявлението била издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение № 672/29.07.2022 година, връчена на длъжника при условията на
чл. 47 от ГПК. В срока по чл. 415 от ГПК заявителят по заповедното
производство е предявил настоящите положителни установителни искове.
Изложеното обуславя положителния извод, че ищецът има процесуална
легитимация да води настоящите искове.
Видно от приложения по делото заверен препис от договор за
потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CREX-15370372 от 19.10.2017 г. е, че
между страните са възникнали облигационни правоотношения, по силата на
които „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е предоставила на ответника
2
сумата от 489, 41 лв., при 12 месечни погасителни вноски, всяка в размер на
45, 67 лв. Посочено е в договора, че общият размер на плащанията е 548, 04
лв., при ГПР 25, 78 %. Предоставената от кредитора сума е с цел закупуване
на велосипед на стойност 449, 00 лв., премия в размер на 40, 41 лв.
Наред с това ответникът на 15.02.2018 г. и на 02.04.2018 г. е прехвърлил
от предоставената карта от кредитора суми по своя сметка в размери
съответно 1000 лв. и 100 лв.
Не се спори между страните, а и видно от приложените документи от
ищцовото дружество, че на ответницата й е била предоставена кредитна
карта. Първоначалният й лимит е 1 000 лв., който впоследствие бил увеличен
на 2 500 лв. Съществена част от параметрите на този договор за кредит /по
смисъла на чл. 11 от ЗПК/ се съдържат не в Договор за потребителски кредит,
отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CREX-15370372 от 19.10.2017 г. , където са условията по
кредита относно закупуването на велосипед, а са разположени в Приложение
към същия договор – л. 23 от делото.
От заключението по назначената от съда съдебно-счетоводна
експертиза, изготвена от вещото лице Е. Н. се установява, че в периода
16.02.2018 г. до 05.2020 г. ответницата е теглила суми от кредитната карта,
като към 01.03.2020 г. главницата й възлизала на 2 388, 55 лв., а законната
лихва за периода от 02.03.2020 г. до 26.07.2022 г. била в размер на 500, 27 лв.,
за претендираната от ищцовото дружество договорна лихва, както в
заключението на вещото лице, така й при изслушването му в съдебно
заседание се посочи, че тя е погасена от ответницата.
На 22.04.2020 г. между настоящия ищец и „БНП Париба Пърсънъл
Файненс“ бил сключен договор за цесия, като съгласно приложение №1а било
прехвърлено и вземането срещу ответника. С пълномощно №3431 от
18.06.2020 г. цедентът упълномощил цесионера да извършва уведомяване на
всички длъжници за цесията на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД. Налице е и
потвърждение за извършената цесия от цедента.
Приложено е и уведомление до настоящия длъжник, получено лично/л.
71 от делото/, за извършеното прехвърляне на вземанията от цедента.
Останалите доказателства не променят крайните изводи на съда, поради
което и не следва да се обсъждат подробно.
Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след
преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото писмени
доказателства, които са допустими, относими и безпротиворечиви.
При така установените фактически обстоятелства по делото, съдът
приема от правна страна следното:
По допустимостта:
3
Съдът, в изпълнение на задълженията си да осъществи служебно
самостоятелна преценка на специалните положителни процесуални
предпоставки за допустимост на иска, с оглед задължителните указания по т.
10а от ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК констатира, че е налице
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
производството по ч. гр. д. №1414/2022 г. на КРС именно за вземането,
предмет на настоящата искова молба. Заповедта е била връчена при условията
на чл. 47 от ГПК. Указанията на заповедния съд до заявителя по реда на чл.
415 ГПК са съответни на предприетото оспорване, респ. следва да се приеме,
че е спазен срокът за предявяване на установителния иск.
При посочените съображения предявените искове се възприемат за
допустими.
По основателността: Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл.
415, вр. с чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към
момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за
изпълнение, но вече със сила на прeсъдено нещо, тъй като в случая
връчването на заповедта по реда на чл. 47 от ГПК препятства влизането й в
сила. При основателност на претенцията и съгласно чл. 416 от ГПК заповедта
за изпълнение придобива изпълнителна сила и въз основа на нея съдът издава
изпълнителен лист.
В случая не се оспорва обстоятелството, че в хода на заповедното
производство е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.
410 от ГПК за търсените суми в полза на ищеца, връчена при условията на чл.
47 от ГПК.
В това исково производство задължение на ищеца бе да установи
основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение срещу ответника – длъжник, който следва да докаже
възраженията си срещу вземането.
При така разпределената доказателствена тежест и ангажираните
доказателства по делото остава безспорно, че между ответника и „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е възникнало облигационно отношение по
силата на Договор за потребителски паричен кредит № CREX-15370372,
където в чл. 12 е предвидена възможността за предоставяне на кредитна карта
на ответника с определен лимит. Посредством приложените и неоспорени
писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза
се установява, че в посочения период ответницата е изтеглила чрез
кредитната карта сума, като с припадане на върнатите от нея суми е останала
непогасена главница в размер на 2 388, 55 лв., а договорната лихва е
изплатена изцяло от ответницата.
По делото не е спорно, че кредитът е усвоен изцяло, както и че
ответникът спряла плащането на дължимите вноски.
Съдът намира, че от събраните писмени доказателства се установява
наличието на валидно цесионно правоотношение между „БНП Париба
4
Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД – спр. договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 22.04.2020 г. По делото са
ангажирани доказателства ответникът лично да е уведомен чрез връчване на
уведомление за извършената цесия – л. 71 от делото, като уведомлението
изхожда от цесионера, за което е бил упълномощен. Цедентът може да
упълномощи новия кредитор да извърши съобщението до длъжника като
негов пълномощник. В този смисъл е постановеното по чл. 290 от ГПК
решение № 137 от 2.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5759/2014 г., III г. о., ГК .
В задължителната практика на ВКС се приема също така, че цесията е
надлежно съобщена на длъжника и когато изходящото от цедента или
цесионера, ако е упълномощен, уведомление е връчено на длъжника като
приложение към исковата молба, с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане. Приема се, че това е факт е настъпил в
хода на процеса и доколкото има значение за съществуването на спорното
право, получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение
към исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Приема се, че изходящото от цедента уведомление, приложено към исковата
молба на цесионера и достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно
съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на основание чл.
99, ал. 4 ЗЗД. В този смисъл са решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/2009
г. на ВКС, II т. о. и решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. ІІ т.о. В
случая исковата молба и приложенията към нея в т.ч. и уведомлението за
извършеното прехвърляне на вземане са получени от лице, което живее на
адреса на ответника и за което съществува задължение да ги предаде.
От изложеното следва, че представеното по делото уведомление по чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, съдържа всички данни, необходими за индивидуализиране на
прехвърленото вземане и на индивидуализацията на новия кредитор,
достигнало е до знанието на ответника - длъжник в момента, когато му е
връчено като приложение към исковата молба на новия кредитор и е
приобщено като доказателство към делото по предвидения за това
процесуален ред. С връчване на уведомлението цесията е породила действие в
отношенията между новия кредитор и ответника - длъжник, съгласно
изричната разпоредба на чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
Ето защо, при изложените съображения се установява, че между
ответникът и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД са възникнали
облигационни правоотношения.
Съдът намира, че договорът досежно кредитната карта е недействителен,
тъй като изскуемото съдържание по чл. 11, ал.1, т.6-27 от ЗПК се намира не в
Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-15370372 от 19.10.2017
г., където в чл. 12 от същия е предвидена възможността за предоставяне на
5
кредитна карта, а в приложение към този договор /на л. 23 от делото/, което
не съдържа подписи и от двете страни по облигационното правоотношение.
Последното съставлява неизпълнение на нормата на чл. 11, ал. 2 от ЗПК,
поради което на основание чл. 22 от ЗПК означава че договорът за
потребителски кредит е недействителен. Поради това на основание чл. 23 от
ЗПК и съобразно константната практика на ВКС щом договорът за
потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само
чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита.
Ето защо съдът ще уважи иска за главница в размер на 2 388, 55 лв.,
както и за законна лихва в размер на 500, 27 лв., а останалите претенции ще
отхвърли като неоснователни.
По отговорността за разноски:
При този изход на спора на основание чл. 78 от ГПК, доколкото
разходите на ищеца са претендирани своевременно, включително е поискано
присъждането им и представен списък за разноски по чл. 80 от ГПК, то
следва ответникът да бъде осъдена да ги плати на ищцовото дружество.
Поради това З. ще бъде осъдена да плати сума в размер на 1 147, 10 лв.
разноски в заповедното и настоящото исково производство. Въпреки
частичното отхвърляне на исковете, разноски на ответницата не се дължат,
тъй като същата е представлявана от назначен особен представител.
По обжалваемостта:
Настоящото решение подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Окръжен съд - Кюстендил чрез Районен - Кюстендил в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено в правоотношенията между "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ №15, ет. 6, представлявано от Лилия Д.а –
изпълнителен директор, и С. Ж. З., ЕГН: **********, адрес: гр. Кюстендил,
ул. „Любимец“ №41, че З. има парични задължения към "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД в размер на 2 388, 55 лв. /две хиляди триста осемдесет и
осем лева и 55 ст./ - главница по Договор за потребителски паричен кредит №
CREX-15370372 относно кредитна карта № CARD-15701728 с "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК: *********, вземанията по който са били
прехвърлени по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от
6
22.04.2020 г. на ищеца в настоящото производство, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението - 27.07.2022 г. до
окончателно изплащане на вземането, за които суми в хода на заповедното
производство по ч. гр. д. № 1414/2022 г. на КРС е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, както и сумата от 500,
27 лв. /петстотин лева и 27 ст./ - лихва за забава за периода 02.03.2020 г. до
26.07.2022 г.
ОТХВЪРЛЯ исковете за признаване за установено, че С. Ж. З., ЕГН:
**********, адрес: гр. ................, дължи и следва да заплати на "Фронтекс
Интернешънъл" ЕАД, ЕИК *********, по Договор за потребителски паричен
кредит № CREX-15370372 относно кредитна карта № CARD-15701728 с
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, ЕИК: *********, по отношение на
главницата за разликата над уважената сума от 2 388, 55 лв. до пълната
претенция от 2 389, 57 лв.; изцяло по отношение на договорната лихва в
размер на 286, 90 лв. и за лихвата за забава за разликата над уважената сума
от 500, 27 лв. до пълната претенция от 507, 76 лв., като неоснователни.
ОСЪЖДА С. Ж. З., ЕГН: **********, адрес: гр. ..............., да заплати на
"Фронтекс Интернешънъл" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ №15, ет. 6, представлявано от
Лилия Д.а – изпълнителен директор, сумата 1 147, 10 лв. (хиляда сто
четиридесет и седем лева и 10 ст.), представляваща направени разноски в
настоящото производство и заповедното производство.
Препис от настоящия съдебен акт ДА СЕ ВРЪЧИ на страните по
делото, заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7,
ал. 2 от ГПК.
След влизането на решението в законна сила препис от него ДА СЕ
ИЗПРАТИ на заповедния съд за сведение.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба чрез Районен съд –
Кюстендил пред Окръжен съд - Кюстендил в двуседмичен срок от
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Кюстендил: _______________________
7