Решение по дело №13869/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2528
Дата: 29 май 2023 г.
Съдия: Феня Владимирова Стоянова
Дело: 20221110213869
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 ноември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 2528
гр. София, 29.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 6-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря НАДЯ М. ГЕРОВА
като разгледа докладваното от ФЕНЯ ВЛ. СТОЯНОВА Административно
наказателно дело № 20221110213869 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И. П. И. от гр.София срещу наказателно
постановление № 7897/07.10.2022г. на Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за нарушение по
чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от Закона за пътищата /ЗП/ вр. чл.8, ал.1 и ал.2 и
чл.37, ал.1, т.1, предл.първо на Наредба № 11/03.07.100`г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС/Наредбата/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 2 500 лв., на основание чл.53,
ал.1, т.2 ЗП. Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление
на 15.09.2022г., около 14,20 часа, при извършена проверка от инспектори при
Агенция „Пътна инфраструктура“ на път I-8, километър 35+050, в посока
бул.”България” - Казичене, било установено, че И. П. И. управлявал и
извършвал превоз на товари с ППС с четири оси, с две управляеми оси, марка
„Волво“, модел „ФМ“, с рег.№ СВ8673СХ, като извършвал превоз на земна
маса без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на
1
пътищата /Разрешително/, съгласно чл.8, ал.2 вр. ал.1 от Наредбата. При
извършеното измерване с техническо средство /електронна мобилна везна
DFW-KR № 118845 и ролетка № 1305/18/5м/ било установено надвишаване
на нормите за движение, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.“В“ от Наредбата, със
11,680 тона.
Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление като
твърди, че не бил субект на нарушението по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за
пътищата – отговорен за изискуемото разрешение бил собственикът на
автомобила или превозвачът, а не неговият водач. Независимо от това твърди
за извършени съществени нарушения на чл.42 и чл.57 ЗАНН – липса на
материална компетентност на издателя на наказателното постановление,
както и нарушение на чл.27 ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени наказателно постановление № 7897/07.10.2022г. като неправилно и
незаконосъобразно, алтернативно – да намали наложеното наказание до
минималния размер, определен в закона.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище по делото.
Въззиваемият Агенция „Пътна инфраструктура“ се явява в съдебно
заседание, оспорва депозираната жалба и моли съда да остави същата без
уважение като потвърди обжалваното наказателно постановление. Представя
писмено становище по делото. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Видно от известие за доставяне наказателно постановление №
7897/07.10.2022г. е връчено на нарушителя на 13.10.2022г. Жалбата е
депозирана в Агенция „Пътна инфраструктура“ на 20.10.2022г. – в законния
срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
По фактическата обстановка
На 15.09.2022г., около 14,20 часа, жалбоподателят И. П. И.
управлявал тежкотоварен автомобил - пътно превозно средство с четири оси,
с две управляеми оси, марка „Волво“, модел „ФМ“, с рег.№ СВ8673СХ като
извършвал превоз на земна маса. ППС се движило по път I-8, в посока
бул.”България” – Казичене. На километър 35+050 товарният автомобил бил
2
спряно за проверка от свидетеля Д. Г. Г. – гл.инспектор при Агенция „Пътна
инфраструктура“. В хода на проверката, чрез измерване с електронна везна
DFW-KR № 118845 и ролетка № 1305/18/5м/, било установено, че превозното
средство е с натоварване на ос на двойната задвижваща ос от 30,680т при
максимално допустимо натоварване 19т, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от
Наредбата, като превишението било с 11,680т.
При така констатираното надтоварване водачът на тежкотоварния
автомобил извършвал движение с ППС без да представи разрешително,
издадено от администрацията, управляваща пътя, за надтоварване на
превозното средство. Свидетелят Д. Г. Г. съставил Акт за установяване на
административно нарушение № 0009204 /15.09.2022г., като субсумирал
констатираното нарушение под разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП вр.
чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Жалбоподателят не
възразил при връчване на АУАН и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Въз основа на
издадения АУАН административнонаказващият орган издал наказателно
постановление № 7897/07.10.2022г., с което на основание чл.53, ал.1, т.2 ЗП
наложил на жалбоподателя глоба в размер на 2 500 лв.
От правна страна и по доказателствата
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на материалната компетентност на
административнонаказващия орган /Заповед № РД-11-246/31.03.2022г. и
Заповед № РД-11-247/31.03.2022г. на Председателя на УС на Агенция „Пътна
инфраструктура“/, акт за установяване на административно нарушение №
0009204/15.09.2022г. и наказателно постановление № 7897/07.10.2022г. са
издадени от оправомощените за това длъжностни лица.
В случая възражението за липса на материална компетентност на
издателя на обжалваното наказателно постановление е неоснователно -
Заповед № РД-11-246/31.03.2022г., която обуславя наличието на материална
компетентност, е издадена на основание чл.21г, т.1 и т.8 и чл.56, ал.3, т.1 ЗП
вр. чл.167, ал.3 и чл.170, ал.1 ЗДвП и чл.11, ал.2, т.13 от Правилника за
структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна
структура”, определящи лицата, оправомощени да издават наказателни
постановления във връзка с извършени нарушения по ЗП.
Актът за установяване на административно нарушение съдържа
3
реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е
предявен на нарушителя. Наказателно постановление № 7897/07.10.2022г. е
издадено в 6 месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН. Посочени са
мястото и времето на нарушението, същото е описано по идентичен начин в
двата акта, посочени са съставомерните признаци на нарушението, подведено
е под правната норма на материалния закон, цифровата квалификация е
съответна на текстовото описание. Поради тези причини съдът приема, че
възраженията за нарушение на процесуалните правила при съставянето на
АУАН, респ. при издаването на наказателното постановление, са
неоснователни и правото на защита на водача на ППС не е било нарушено
при провеждане на административното производство.
Съдът приема, че при издаване на наказателно постановление №
7897/07.10.2022г. не са извършени процесуални нарушения.
По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът намира:
Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП се забранява движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия без разрешение /разрешително или
квитанция за платени пътни такси/.
Страните по делото не спорят, че управляваният от жалбоподателя
тежкотоварен автомобил - пътно превозно средство с четири оси, с две
управляеми оси, марка „Волво“, модел „ФМ“, с рег.№ СВ8673СХ, покрива
критериите по чл.5 от Наредба № 11 /03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС и по този начин управляваният
тежкотоварен автомобил е извънгабаритно ППС според текста на чл.2 от
същата Наредба, изискваща и специален разрешителен режим за движението
на ППС попътищата от Републиканската мрежа.
Страните не спорят – а и видно от замерванията, извършени с
калибровани технически средства /електронна везна DFW-KR № 118845 и
ролетка № 1305/18/5м// – по отношение на фактическите показатели,
измерващи техническите характеристики по чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1 от
Наредбата, че същите са с надвишени стойности, а именно: натоварване на
задвижващата втора ос от 30,680т при максимално допустимо натоварване
19тона, съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредбата.
4
Така измерените фактически показатели обуславят прилагане на
разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП – изискване за разрешително от
администрацията, управляваща пътя задвижението на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия.
Съгласно Сертификат и Декларация за съответствие на Ролетка
1305/18/5м, в съответствие с Директива 2014/32/ЕС, електронна везна DFW-
KR № 118845 и ролетка № 1305/18/5м/ отговарят на техническите
характеристики и са сертифицирани за извършването на контролни
замервания от органите на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Страните по делото не спорят, че на 15.09.2022г., около 14,20 часа, И.
П. И. извършвал движение с ППС без да представи разрешително, издадено
от администрацията, управляваща пътя, за надтоварване на превозното
средство и за превишаване на максимално допустимата маса.
С констатиране на административното нарушение за
административнонаказващия орган е следвало корелационното задължение за
налагане на административно наказание.
Видно от разпоредбата на чл.53, ал.1ЗП за реализираните нарушения
по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП субектите на нарушението подлежат на глоба в
интервала от 1 000 лв. до 5 000 лв. С определяне на наказанието в размер –
към средния АНО е приложил правилно закона –следва да се имайки предвид,
че до издаването на наказателното постановление, а и до приключване на
съдебното производство, нарушителят не изпълнил задължението по чл.37,
ал.3 от Наредба № 11 /03.07.2001г. на МРРБ – не заплатил необходимата
такса и не представил документ за това.
По отношение на възражението за липса на правосубектост на
нарушителя по смисъла на чл.чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП, съдът намира същото
за неоснователно –съгласно разпоредбата на административни наказания
подлежат физическите лица, нарушили разпоредбата на закона – липсва
разграничителният критерий за собственост на ППС.
Поради тези причини съдът намира, че наказателно постановление №
7897/07.10.2022г. е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.
С оглед претенцията на Агенция „Пътна инфраструктура“ за
присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение,
5
съдът намира, че такива са дължими. Жалбоподателят следва да заплати
разноски по делото в размер на 100 лв., на основание чл.63д ЗАНН вр. чл.37
от Закона за правната помощ вр. чл.24 от Наредбата за правна помощ.

Предвид горните мотиви и на основание чл.63, ал.2, т.5 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 7897 /07.10.2022г.
на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция
„Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна
инфраструктура“, с което на И. П. И. от гр.Златица, .., за нарушение на чл.26,
ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за пътищата вр. чл.37, ал.1, т.1 на Наредба № 11
/03.07.100`г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС е
наложена глоба в размер на 2 500 лв.
ОСЪЖДА И. П. И. от гр.Златица, .., да заплати на Агенция „Пътна
инфраструктура“ разноски по делото в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд – София-град в 14 дневен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6

Съдържание на мотивите

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.П.И. от гр.София срещу наказателно
постановление № 7897/07.10.2022г. на Началник отдел „Контрол по
републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен
контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“, с което за нарушение по
чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от Закона за пътищата /ЗП/ вр. чл.8, ал.1 и ал.2 и
чл.37, ал.1, т.1, предл.първо на Наредба № 11/03.07.100`г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и/или тежки ППС/Наредбата/ е наложено
административно наказание глоба в размер на 2 500 лв., на основание чл.53,
ал.1, т.2 ЗП. Съгласно мотивите на обжалваното наказателно постановление
на 15.09.2022г., около 14,20 часа, при извършена проверка от инспектори при
Агенция „Пътна инфраструктура“ на път I-8, километър 35+050, в посока
бул.”България” - Казичене, било установено, че И.П.И. управлявал и
извършвал превоз на товари с ППС с четири оси, с две управляеми оси, марка
„Волво“, модел „ФМ“, с рег.№ ..., като извършвал превоз на земна маса без
разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата
/Разрешително/, съгласно чл.8, ал.2 вр. ал.1 от Наредбата. При извършеното
измерване с техническо средство /електронна мобилна везна DFW-KR №
118845 и ролетка № 1305/18/5м/ било установено надвишаване на нормите за
движение, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.“В“ от Наредбата, със 11,680 тона.
Жалбоподателят оспорва издаденото наказателно постановление като
твърди, че не бил субект на нарушението по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ от Закона за
пътищата – отговорен за изискуемото разрешение бил собственикът на
автомобила или превозвачът, а не неговият водач. Независимо от това твърди
за извършени съществени нарушения на чл.42 и чл.57 ЗАНН – липса на
материална компетентност на издателя на наказателното постановление,
както и нарушение на чл.27 ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което
да отмени наказателно постановление № 7897/07.10.2022г. като неправилно и
незаконосъобразно, алтернативно – да намали наложеното наказание до
минималния размер, определен в закона.
Жалбоподателят не се явява в съдебно заседание и не изразява
становище по делото.
Въззиваемият Агенция „Пътна инфраструктура“ се явява в съдебно
заседание, оспорва депозираната жалба и моли съда да остави същата без
уважение като потвърди обжалваното наказателно постановление. Представя
писмено становище по делото. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът приема за установено:
По допустимостта на жалбата:
Видно от известие за доставяне наказателно постановление №
7897/07.10.2022г. е връчено на нарушителя на 13.10.2022г. Жалбата е
депозирана в Агенция „Пътна инфраструктура“ на 20.10.2022г. – в законния
срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
1
По фактическата обстановка
На 15.09.2022г., около 14,20 часа, жалбоподателят И.П.И. управлявал
тежкотоварен автомобил - пътно превозно средство с четири оси, с две
управляеми оси, марка „Волво“, модел „ФМ“, с рег.№ ... като извършвал
превоз на земна маса. ППС се движило по път I-8, в посока бул.”България” –
Казичене. На километър 35+050 товарният автомобил бил спряно за проверка
от свидетеля Д.Г.Г. – гл.инспектор при Агенция „Пътна инфраструктура“. В
хода на проверката, чрез измерване с електронна везна DFW-KR № 118845 и
ролетка № 1305/18/5м/, било установено, че превозното средство е с
натоварване на ос на двойната задвижваща ос от 30,680т при максимално
допустимо натоварване 19т, съгласно чл.7, ал.1, т.5, б.“в“ от Наредбата, като
превишението било с 11,680т.
При така констатираното надтоварване водачът на тежкотоварния
автомобил извършвал движение с ППС без да представи разрешително,
издадено от администрацията, управляваща пътя, за надтоварване на
превозното средство. Свидетелят Д.Г.Г. съставил Акт за установяване на
административно нарушение № 0009204 /15.09.2022г., като субсумирал
констатираното нарушение под разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП вр.
чл.37, ал.1, т.1 от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ. Жалбоподателят не
възразил при връчване на АУАН и в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН. Въз основа на
издадения АУАН административнонаказващият орган издал наказателно
постановление № 7897/07.10.2022г., с което на основание чл.53, ал.1, т.2 ЗП
наложил на жалбоподателя глоба в размер на 2 500 лв.
От правна страна и по доказателствата
Видно от представените в хода на съдебното производство
доказателства по отношение на материалната компетентност на
административнонаказващия орган /Заповед № РД-11-246/31.03.2022г. и
Заповед № РД-11-247/31.03.2022г. на Председателя на УС на Агенция „Пътна
инфраструктура“/, акт за установяване на административно нарушение №
0009204/15.09.2022г. и наказателно постановление № 7897/07.10.2022г. са
издадени от оправомощените за това длъжностни лица.
В случая възражението за липса на материална компетентност на
издателя на обжалваното наказателно постановление е неоснователно -
Заповед № РД-11-246/31.03.2022г., която обуславя наличието на материална
компетентност, е издадена на основание чл.21г, т.1 и т.8 и чл.56, ал.3, т.1 ЗП
вр. чл.167, ал.3 и чл.170, ал.1 ЗДвП и чл.11, ал.2, т.13 от Правилника за
структурата, дейността и организацията на работа на Агенция „Пътна
структура”, определящи лицата, оправомощени да издават наказателни
постановления във връзка с извършени нарушения по ЗП.
Актът за установяване на административно нарушение съдържа
реквизитите по чл.42 ЗАНН. Издаден е в срока по чл.34, ал.1 ЗАНН и е
предявен на нарушителя. Наказателно постановление № 7897/07.10.2022г. е
издадено в 6 месечния преклузивен срок по чл.34, ал.3 ЗАНН. Посочени са
2
мястото и времето на нарушението, същото е описано по идентичен начин в
двата акта, посочени са съставомерните признаци на нарушението, подведено
е под правната норма на материалния закон, цифровата квалификация е
съответна на текстовото описание. Поради тези причини съдът приема, че
възраженията за нарушение на процесуалните правила при съставянето на
АУАН, респ. при издаването на наказателното постановление, са
неоснователни и правото на защита на водача на ППС не е било нарушено
при провеждане на административното производство.
Съдът приема, че при издаване на наказателно постановление №
7897/07.10.2022г. не са извършени процесуални нарушения.
По отношение на материалната законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление съдът намира:
Съгласно чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП се забранява движението на
извънгабаритни и тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя и
ограничителната строителна линия без разрешение /разрешително или
квитанция за платени пътни такси/.
Страните по делото не спорят, че управляваният от жалбоподателя
тежкотоварен автомобил - пътно превозно средство с четири оси, с две
управляеми оси, марка „Волво“, модел „ФМ“, с рег.№ ..., покрива критериите
по чл.5 от Наредба № 11 /03.07.2001г. на МРРБ за движение на
извънгабаритни и/или тежки ППС и по този начин управляваният
тежкотоварен автомобил е извънгабаритно ППС според текста на чл.2 от
същата Наредба, изискваща и специален разрешителен режим за движението
на ППС попътищата от Републиканската мрежа.
Страните не спорят – а и видно от замерванията, извършени с
калибровани технически средства /електронна везна DFW-KR № 118845 и
ролетка № 1305/18/5м// – по отношение на фактическите показатели,
измерващи техническите характеристики по чл.6, ал.1 и чл.7, ал.1 от
Наредбата, че същите са с надвишени стойности, а именно: натоварване на
задвижващата втора ос от 30,680т при максимално допустимо натоварване
19тона, съгласно чл.7, ал.1, т.4, б.“а“ от Наредбата.
Така измерените фактически показатели обуславят прилагане на
разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП – изискване за разрешително от
администрацията, управляваща пътя задвижението на извънгабаритни и
тежки пътни превозни средства в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия.
Съгласно Сертификат и Декларация за съответствие на Ролетка
1305/18/5м, в съответствие с Директива 2014/32/ЕС, електронна везна DFW-
KR № 118845 и ролетка № 1305/18/5м/ отговарят на техническите
характеристики и са сертифицирани за извършването на контролни
замервания от органите на Агенция „Пътна инфраструктура“.
Страните по делото не спорят, че на 15.09.2022г., около 14,20 часа,
И.П.И. извършвал движение с ППС без да представи разрешително, издадено
3
от администрацията, управляваща пътя, за надтоварване на превозното
средство и за превишаване на максимално допустимата маса.
С констатиране на административното нарушение за
административнонаказващия орган е следвало корелационното задължение за
налагане на административно наказание.
Видно от разпоредбата на чл.53, ал.1ЗП за реализираните нарушения
по чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП субектите на нарушението подлежат на глоба в
интервала от 1 000 лв. до 5 000 лв. С определяне на наказанието в размер –
към средния АНО е приложил правилно закона –следва да се имайки предвид,
че до издаването на наказателното постановление, а и до приключване на
съдебното производство, нарушителят не изпълнил задължението по чл.37,
ал.3 от Наредба № 11 /03.07.2001г. на МРРБ – не заплатил необходимата
такса и не представил документ за това.
По отношение на възражението за липса на правосубектост на
нарушителя по смисъла на чл.чл.26, ал.2, т.1, б.“а“ ЗП, съдът намира същото
за неоснователно –съгласно разпоредбата на административни наказания
подлежат физическите лица, нарушили разпоредбата на закона – липсва
разграничителният критерий за собственост на ППС.
Поради тези причини съдът намира, че наказателно постановление №
7897/07.10.2022г. е правилно и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено.
С оглед претенцията на Агенция „Пътна инфраструктура“ за
присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение,
съдът намира, че такива са дължими. Жалбоподателят следва да заплати
разноски по делото в размер на 100 лв., на основание чл.63д ЗАНН вр. чл.37
от Закона за правната помощ вр. чл.24 от Наредбата за правна помощ.
4