РЕШЕНИЕ
№ 2421
гр. Бургас, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря СВЕТЛАНА П. ТОНЕВА
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Гражданско дело №
20252120101985 по описа за 2025 година
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК,
вр.чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Предявена е искова молба от „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, сграда „***“, ет.4,
представлявано от Ц. В. М., пълномощник Д. Б. З. - юрисконсулт, против З. С.
Л., ЕГН **********, с адрес: ***.
В исковата молба се твърди, че ответницата е клиент на ищцовото
дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с
предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на имот с
административен адрес ***, със заведена партида в базата данни с аб. № ***,
като се твърди, че ответницата е собственик на 3/8 идеални части от
посочения обект.
В съответствие с разпоредбите на Наредба № 4 от 2004г. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, ответницата притежавала качеството „потребител“
във възникналото облигационно отношение, като собственици на
водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Предоставянето на
услугите на ВиК се извършвало по силата на Общи условия за предоставяне
на ВиК услуги от ВиК оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно
регулиране, които са публично известни и публикуни на интернет- страницата
на водния оператор.
Отчитането на водомера на абоната за процесния период се
осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно
1
устройство. При осъществяване на електронно отчитане инкасаторът
сканирал баркод, поставен в близост до самия водомер. Съществувала
възможност за „самоотчет“, когато клиента сам предоставял на ВиК оператора
данните по водомерните си устройства.
Съгласно чл.25 от Общите условия, на потребителите се фактурирало и
вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение били
присъединени повече от един потребител. В този случай, количеството
питейна вода се разпределяло въз основа на отмета на централния водомер,
поставен на водопроводното отклонение и отчетите по индивидуалните
водомери. В това разпределение се включвало цялото количество доставена
вода до централния водомер.
Ищецът претендира, че след всяко отчитане били издавани данъчни
фактури, съдържащи съответните реквизити. Твърди се, че били издадени
фактури за периода от 26.09.2022 г. до 25.10.2024 г. , с отчетен период по тях
от 30.07.2022 г. до 18.09.2024 г., на обща стойност в размер на 1305, 76 лв.,
които не са били заплатени в срок 30 дни от издаването на всяка една от тях,
като дължими от ответницата била сумата от 489, 66 лв., съответтваща на
частта на ответницата от водоснабдения имот. Върху тези суми ответницата
дължала и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва
върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до датата на
предявяване на исковата претенция в общ размер на 134, 28 лв. от общо
претендираните в размер на 358, 08, считано от 27.10.2022г. до 11.12.2024 г.,
както и законната лихва от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението.
Моли да бъде прието за установено, че ответницата дължи на ищеца
сумата в размер на 489, 66 лева /четиристотин осемдесет и девет лева и
шестдесет и шест стотинки/ главница, представляваща част от общо
претендираната от 1305, 76 лв., съответстваща на притежаваните от нея 3/8
ид.ч. от водоснабдения самостоятелен обект, дължима за доставена, отведена
и пречистена вода по издадени фактури за периода от 26.09.2022г. до
25.10.2024г., с отчетен период по фактури от 30.07.2022 г. до 18.09.2024 г.,
сумата от 134, 28 лева /сто тридесет и четири лева и двадесет и осем
стотинки/ мораторна лихва, представляваща част от общо претендираната от
358, 08 лв., съответстваща на притежаваните от нея 3/8 ид.ч. от водоснабдения
самостоятелен обект, дължима за периода от 27.10.2022 г. до 11.12.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, начиная от подаване на
заявлението – 16.12.2024 г. до изплащане на вземането, както и сторените в
заповедното и исковото производство разноски, за които вземания е издадена
Заповед №*** от 17.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №***/2024 г. Претендират се
разноските. Представя писмени доказателства.
В срокът по чл. 131 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор от
особения представител на ответницата.
Изразява становище за допустимост на предявените искове, както и за
2
тяхната основателност. Не възразява срещи приложените по делото писмени
доказателства, като заявява, че ще се ползва от тях.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Установява от представените по делото преписи от удостоверение за
декларирани данни на лицето З. С. Л., заверено копие от декларация по чл.14
от ЗМДТ с вх.№*********/27.10.2016 г., че ответницата са съсобственик на
процесния водоснабден имот при квота от 3/8 идеална част.
По делото са представени фактура с №********** от 26.09.2022 г.,
фактура с № ********** от 22.11.2022 г., фактура с № ********** от
25.01.2023 г., фактура с №********** от 24.03.2023 г., фактура с №**********
от 25.04.2023 г., фактура с № ********** от 25.05.2023 г., фактура с
№********** от 26.06.2023 г., фактура с №********** от 25.07.2023 г.,
фактура с №********** от 25.09.2023 г., фактура с №********** от
25.10.2023 г., фактура с №********** от 24.11.2023 г., фактура с №**********
от 22.12.2023 г., фактура с №********** от 25.01.2024 г., фактура с
№********** от 26.02.2024 г., фактура с №********** от 25.03.2024 г.,
фактура с №********** от 25.04.2024 г., фактура с №********** от
27.05.2024 г., фактура с №********** от 25.06.2024 г., фактура с
№********** от 25.07.2024 г., фактура с №********** от 26.08.2024 г.,
фактура с №********** от 25.09.2024 г., фактура с №********** от
25.10.2024 г.
По делото е представена справка – извлечение за водомер ***, както
и справка - извлечение за водомер ***.
За процесните периоди за представени към исковата молба копия от
Решение на КЕВР №Ц-46/30.12.2020г., Решение на КЕВР №ПБ-Ц-17
/29.07.2022г., Решение на КЕВР Ц-32 /30.12.2022г за одобряване на цените за
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги.
Въз основа на приетата за установена фактическа обстановка,
изхождайки от закона, съдът установи от правна страна следното:
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже наличието на облигационна връзка с другата страна,
основанието и размера на вземането си. В конкретния случай той трябва да
установи, че за процесния период до процесния адрес, на който се намират
собствени на ответницата имот (при посочените в исковата молба квота), е
извършено водоподаване във фактурираните количества, както и че е спазена
процедурата, регламентирана в чл.39, ал.1 от Наредба №4/2009 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи /по отношение на
количествата начислена вода „от разпределение“/. Ищецът следва да докаже
изискуемостта и размера на претенцията си. При установяване на горните
обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже погасяване на дълга, както
и другите си правоизключващи и правопрекратяващи възражения.
3
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредбата потребители на услугите В и К са
собствениците, като в чл. 8, ал. 1 от същата Наредба е предвидено, че
получаването на услугите В и К се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците)
на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от
него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Сходна е уредбата и в ОУ,
като според чл. 2, ал. 1, т. 1 от тях потребители на В и К услугите са именно
физическите лица – собственици на имоти. Следователно принципът е, че
всички собственици на даден имот са и потребители на ВиК услуги, респ.
страни по възникналата въз основа на общите условия облигационна връзка,
като по делото не се доказват наличие на основания /напр. чл. 59, ал. 3 от
Общите условия/, които да обусловят отклонения от посочения принцип.
Съгласно чл. 57, ал.4 от приложимите Общи условия в случаите, когато
правата на потребител се притежават от няколко лица, но имотът се ползва от
едно от тях, ВиК операторът открива партида и потребителски номер на
лицето, ползващо имота съгласно писмено споразумение с потребителите или
с пълномощника по чл. 2, ал. 2. При наличие на правоприемство в правото на
собственост, уредбата е аналогична, като се изисква представяне на писмено
споразумение, след като се открива абонатен номер на името на един от
съсобствениците и/или ползвателите.
Идеята на това разрешение е, че откриването на партида на един от
съсобствениците или ползвателите следва да бъде извършено след
представяне на писмен документ или споразумение, от което да е видно, че
отношенията по повод ползването на имота са уредени между
съсобствениците и/или ползвателите.
В случая по делото е категорично установено съществуването на
валидно облигационно правоотношение между страните с предмет доставка
на ВиК услуги за процесния период. Качеството на ответницата на потребител
на ВиК услуги по смисъла на пар. 1, т. 2 от ДР на ЗРВИКУ и чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните
системи, за процесния обект на потребление, находящ се в гр. Бургас и за
процесния отчетен период, се установява от приетите като писмени
доказателства по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ, удостоверение от
Община Бургас за декларирани данни. Действително, декларацията по чл. 14
ЗМДТ няма правопораждащо действие за придобиването на собствеността, но
същата представлява частен свидетелстващ документ, който съдържа
изявление на декларатора за определени факти, в т. ч. и такива, свързани с
притежаване правото на собственост върху недвижим имот (Определение №
220/01.03.2017 г. по гр. д. № 4084/2017 г. на ВКС, IV г. о.). Поради изложеното
същата следва да се цени в съвкупност с останалите доказателства, приети по
делото. Видно от всички представени по делото доказателства З. С. Л. е
съсобственик на по 3/8 идеални части от правото на собственост върху имота,
който е бил водоснабден. Установява се, че придобивното им основание е
4
наследяване.
Съдът намира, че по делото са налице достатъчно доказателства, от
които може да се направи категоричен извод, че претендираните с исковата
молба суми за реално потребена вода, както и за претендираните и начислени
количества на вода от „разпределение“, са дължими от ответницата. Този факт
и не се оспорва от особения представител на ответницата.
По отношение на изпълнението на задължението за доставяне на
вода до процесния обект, собственост на ответницата, по делото не е
ангажирана експертиза, но съдът намира, че посоченото се явява и ненужно с
оглед липсата на оспорване на факта на изпълнение по делото. Не се навеждат
каквито и да е доводи или възражения досежно това обстоятелство, като
липсват каквито и да е доказателства, от които да се установи противното. По
отношение на начисляваното количество вода следва да се посочи, че
очевидно за процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане,
при което подпис от съответния клиент не се полага. Такова електронно
отчитане е допустимо съгласно чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, според който текст
отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в карнета,
заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери
и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на
отчитане по електронен път. Отразеното в справката и фактурите следва да се
кредитира от съда. Поради тази причина количествата фактурирана вода са
реално потребени. Следва да се отбележи, че това се отнася единствено до
част от количеството начислена вода, а не и за останалите от разпределение.
По отношение на това дали начисляването по партидата на ответницата
на вода от разпределение е правилно извършено и в съответствие с
изискванията на регулиращия отношенията между страните подзаконов
нормативен акт – чл. 30 и следващите от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, съдът намира следното:
Съгласно чл. 32, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., за сгради етажна
собственост, какъвто е настоящият случай, изразходваното количество вода се
заплаща въз основа на измереното количество, отчетено по общия водомер на
водопроводното отклонение за определен период от време. Отчитането на
водомерите се извършва, като се прави първи отчет на общия водомер, а след
това се отчитат индивидуалните водомери. Отчитането на общия водомер се
извършва в присъствието на представител на потребителите. Датата и часът
на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери се обявяват с
писмено съобщение, поставено на подходящо място в сградата, в срок не по-
кратък от три работни дни преди деня на отчитането. Ал. 3 на същия член
предвижда, че отчетеното по ал. 2 количество вода се разпределя между
отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от време на
всички индивидуални водомери след общия водомер при условията и по реда
5
на Наредбата.
Съгласно чл. 32, ал. 5 от Наредбата, при разлика в отчетеното
количество вода по ал. 2 и в сбора на отчетите по индивидуалните водомери по
ал. 3, по-голяма от 20 на сто, в 7-дневен срок операторът уведомява
упълномощения представител на етажната собственост, като при подаване на
молба от упълномощения представител на етажната собственост в 10-дневен
срок от уведомяването за установяване на причините операторът определя
комисия, в която се включват молителят и представители на оператора. В ал. 6
е предвидено, че в 14-дневен срок комисията съставя протокол, в който
отразява установените причини и предложенията за тяхното отстраняване.
Когато установените причини се дължат на неизправност в сградната
инсталация, те се отстраняват от потребителите в етажната собственост, които
заплащат разходите за извършената проверка.
Съгласно чл. 39, ал. 2 от Наредбата, при водопроводни инсталации,
присъединени към водопроводно отклонение с общ водомер, и при наличието
на индивидуални водомери, като при създадена възможност от оператора се
приемат и самоотчети, разпределението на количеството вода се извършва и
заплаща, както следва: в срок 24 часа се отчитат количествата вода, преминали
през общия водомер и през индивидуалните водомери; за потребителите,
чиито индивидуални водомери не са отчетени в срока по т. 1 или не са
подадени самоотчети, се определят служебно данни, равни на средния
месечен разход от последните два редовни отчета; разликата между данните,
отчетени по общия водомер, и сумата от отчетените количества по
индивидуалните водомери и данните по т. 2 се разпределя пропорционално на
отчетените по индивидуалните водомери количества и начислените служебно
данни по т. 2; определените разлики по т. 3 и тяхната цена се записват на
отделен ред и се начисляват в общата сума за всеки потребител при условията
на чл. 32, ал. 5.
Липсва каквото и да е оспорване от страна на ответницата на посочения
механизъм за разпределение и начина на отчитане, съобразно нормативните
изисквания за това. Следва да се отбележи, че дори и при установената
разлика между отчетеното количество вода от общия водомер и сбора на
отчетите по индивидуалните водомери, вкл. и по-голяма от 20 на сто по
смисъла на чл. 32, ал. 5 от Наредбата, както и липсата на доказателства за
спазване на процедурата по чл. 32, ал. 5 и 6 от Наредбата, не рефлектира върху
дължимостта на сумите от разпределение. Изрично в чл. чл. 32, ал. 7 от
Наредбата е посочено, че установяването на разлики по-големи от 20 на сто,
не е основание за неплащане на изразходваното количество вода.
Предвид изложеното, съдът намира, че в тежест на ответницата като
потребител е възникнало задължението за заплащане на стойността на
начисленото от разпределение количество вода.
По тези съображения, се налага изводът, че предявения иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр.чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД се явява основателен и
следва да бъде уважен спрямо ответницата до размера от 489, 66 лева,
6
съответстващ на квотата й в съсобствеността на процесния водоснабден имот
– по 3/8 от общо дължимата сума в размер на 1305, 76 лв.
По предявения иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на главен дълг и изпадането
на ответницата в забава за посочения период – 27.10.2022 г. – 18.09.2024г. С
оглед изводите на съда във връзка с иска за главница, то наличието на главен
дълг е доказано по делото. Наред с това първата от издадените фактури е с
падежна дата съответно 26.10.2020 г., поради което ответницата действително
е изпаднала в забава към посочената дата. Поради изложеното и този иск
следва бъде уважен изцяло.
При този изход на делото и направеното искане на ищеца следва да му
се присъдят разноски – сумата от 75 лв. – платена държавна такса в исковото
производство и сумата от 400 лв. – платено възнаграждение за особен
представител на ответницата. Наред с това, съдът намира, че при определяне
на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена нормата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на присъденото
възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този
текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 25,
ал. 1 от цитираната Наредба за защита по дела с определен материален
интерес възнаграждението е от 100 до 360 лв. Т.е. съдът следва да определи
юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед липсата на
фактическа и правна сложност по настоящото производство и като се вземе
предвид ниският размер на претендираната сума, съдът достигна до извод, че
за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
заявителя следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от
ГПК в размер на 100 лв. за исковото, като следва да се заплатят и направените
в заповедното производство разноски в общ размер на 31, 23 лв. за
заповедното производство, т.е. общият размер на осъществените от ищеца
разноски в исковото и заповедното производство е 606, 23 лв.
Мотивиран от горното, Районен съд - Бургас
РЕШИ:
ПРИЕМА за установено на осн. чл. 422 от ГПК, че З. С. Л., ЕГН
**********, с адрес: ***, дължи на „Водоснабдяване и Канализация“ ЕАД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 489, 66 лева
/четиристотин осемдесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки/ -
главница, представляваща част от общо претендираната от 1305, 76 лв.,
съответстваща на притежаваните от нея 3/8 ид.ч. от водоснабдения
самостоятелен обект, дължима за доставена, отведена и пречистена вода по
7
издадени фактури за периода от 26.09.2022г. до 25.10.2024г., с отчетен период
по фактури от 30.07.2022 г. до 18.09.2024 г., както и сумата от 134, 28 лева
/сто тридесет и четири лева и двадесет и осем стотинки/ - мораторна лихва,
представляваща част от общо претендираната от 358, 08 лв., съответстваща на
притежаваните от нея 3/8 ид.ч. от водоснабдения самостоятелен обект,
дължима за периода от 27.10.2022 г. до 11.12.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, начиная от подаване на заявлението – 16.12.2024 г. до
изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед №*** от
17.12.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. №***/2024 г.
ОСЪЖДА З. С. Л., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 606, 23 лв.,
представляваща разноски в исковото и заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Бургас в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______(П)_______
8