№ 14646
гр. София, 29.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110109384 по описа за 2024 година
Предявени са искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 153 ЗЕ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба, подадена от „...” ЕАД срещу М. П. С., с която са
предявени обективно съединени осъдителни искове за следните суми: 4419,63 лева –
стойност на потребена топлинна енергия за периода м.05.2020 г. – м.04.2022 г., сумата
823,67 лева – лихва за забава върху главното вземане, дължима за периода 15.09.2021 г.
– 03.01.2024 г., сумата 21,02 лева – стойност на услугата дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 01.02.2021 г. – 01.04.2022 г. и сумата 4,98 лева – лихва за
забава върху тази главница, дължима за периода 15.04.2021 г. – 03.01.2024 г.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. ...., ап. 1, аб. № ...,
инсталация № ... за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е
престирал насрещно – не са заплатили дължимата цена. Поддържа, че ответникът като
наследник на задълженията на починалия С. Ч. за периода 05.2020-01.05.2021г., а в
останалата част от исковия период като собственик на топлоснабдения имот, има
качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на
задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора
общи условия, последният е изпаднал в забава, с оглед на което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно
ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на
топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това
вземане.
Ответникът М. П. С. не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК.
В проведеното съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител
поддържа предявените искове.
Ответникът М. С., чрез пълномощника си поддържа погасяване на вземаният
чрез плащане, както и релевира възражение за частично погасяване на вземанията на
1
ищеца по давност.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235
ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:
По исковете по чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр.чл.153 ЗЕ вр. чл. 5 ЗН:
За основателността на иска за заплащане цената на топлинната енергия ищецът
следва пълно и главно да докаже, че през процесния период между страните е
съществувало валидно правоотношение за доставката на топлинна енергия, обема на
реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния
период е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва
електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за
домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно право на
ползване. Следователно, тази законова уредба сочи за купувач (страна) по договора за
доставка на топлинна енергия собственикът на топлоснабдения имот или лицето, на
което е учредено ограничено вещно право на ползване, като законодателят е обвързал
това качество с реалното ползване на съответния вид енергия. Именно това лице е
задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена топлинна енергия,
респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
Между страните не е формиран спор, а и от прието по делото писмо от СО,
Дирекция „ОП“, Отдел „ОП-И.“, съгласно което относно имот находящ се в гр. гр. ....,
ап. 1, се предоставят копия от електронни декларации по чл.14 ЗМДТ от 21.06.2024 г. и
от 30.07.2024 г., от които се установява, че ответникът М. С. е собственик на
процесния топлоснабден имот, като единствен наследник на дядо си С. П. Чальов,
видно от приобщеното удостоверение за наследници от 27.06.2024 г. От ангажираните
доказателства се установява, че жилищната сграда, в която се намира процесният
топлоснабден имот е премахната, съгласно Констативен протокол от 22.01.2025 г. па
СО, Район И..
Поради изложеното, ответникът има качеството потребител/клиент на
топлинна енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, доколкото е
облигационно правоотношение между страните за процесния период, произтичащо от
договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна
енергия, следователно и дължи заплащане на потребената топлинна енергия, по арг. от
чл. 153 ЗЕ.
Между страните не е формиран спор относно доставката на топлинна енергия в
имота през процесния период, нито относно стойността на доставеното количество
топлинна енергия. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че в процесния имот е
доставяна топлинна енергия през исковия период в размер на твърдяната от ищеца
стойност.
Основният спор е заплатени ли са процесните суми с оглед твърдяното от
ответника заплащане на същите в хода на производството и представените от него
касови бонове в първото открито съдебно заседание.
За установяване на горното е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От
заключението се установява, че претендираните от ищеца суми не са погасени от
ответника. Вещото лице е констатирало, че с представените по делото касови бонове
2
на 19.11.2024 г. са заплатени суми след исковия период както за главница за топлинна
енергия, така и за дялово разпределение. Претендираните от ищеца вземания за
главница за топлинна енергия възлизат на 4419,63 лв. за периода 01-05-2020 г. –
30.04.2022 г., вземането за обезщетение за забава, начислено върху изравнителната
сметка възлиза общо на 823,74 лв. за периода от 15.09.2021 г. до 03.01.2024 г.,
дяловото, разпределение възлиза общо на 21,02 лв. за периода 02.2021 г. – 04.2022 г., а
лихвата върху тази сума е в размер на 4,98 лв. за периода 15.04.2021 г. до 03.01.2024 г.
С оглед на горното остана недоказано твърдението на ответника, че е погасил
претендираната от ищеца сума за исковия период, поради което и възражението на
последния в този мисъл е неоснователно.
Предвид гореизложеното предявеният срещу М. С. иск за главница за
доставена ТЕ се явява доказан в целия претендиран от ищеца размер от 4419,63 лв.
По претенцията за цена на услугата за дялово разпределение:
По отношение на услугата дялово разпределение не е спорно между страните,
че същата през исковия период е осъществявана от ищеца, а и това обстоятелство се
установява от приобщените по делото писмени доказателства.
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която
се намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна
собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. От представеното от ищеца извлечение от сметки, както и от
заключението на приетата ССчЕ се установява, че стойността на извършената услуга
дялово разпределение за процесния период е в размер на 21,02 лв., за която сума искът
като основателен следва да бъде уважен.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане
на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на
фактурите и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се
начислява при неплащане на задължението в определения срок. Следователно при
действието на общите условия от 2016г., задължението за плащане на сумата за
топлинна енергия е с определен падеж и вземането за мораторна лихва възниква на
основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е
необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава за плащане на
главницата и дължи мораторна лихва за процесния период. Неоснователни са
позоваванията на ответника по исковете на необходимост от публикуване на фактурите
на интернет-страница на ищеца. В случая приложимите ОУ са тези от 2016г., като те
не поставят такова условие и доводите на ответника в обратния смисъл са
неоснователни.
Следователно в настоящия случай, при дължимостта на месечните задължения
и установеност на неплащането им в уговорения срок, води до забава на длъжника, без
да е необходимо същият да бъде поканен по реда на чл. 84, ал. 2 ЗЗД (така и решение
№ 214/11.01.2024г. по в.гр.д. № 158/2022г. по описа на СГС). Съгласно заключението
3
на ССчЕ дължимото обезщетение за забава за исковия период е в размер на 823,74 лв.,
но ищецът претендира по-малка сума 823,67 лв.
Предвид горното и с оглед диспозитивното начало съдът приема акцесорния
иск за лихви за основателен и доказан в претендирания от ищеца размер 823,67 лв.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение на ТЕ
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща исковата молба, поради което акцесорната
претенция е изцяло неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По възражението за погасяване на вземанията по давност съдът намира
следното:
Съдът намира, че така заявеното от ответника възражение за погасяване по
давност на претендираните от ищеца вземания е преклудирано като несвоевременно
заявено. Същото е релевирано едва в хода по същество. Съгласно задължителните
постановки на ТР 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по силата на изричната разпоредба на
чл. 133 във връзка с чл. 131, ал. 2, т. 5 ГПК, с изтичането на срока за отговор се
преклудира възможността ответникът да противопоставя възражения, основани на
съществуващи и известни нему към този момент факти, като последното се отнася и за
възраженията за погасителна давност. Същите се преклудират в посочения срок,
доколкото по естеството си не могат да се основават на нововъзникнал факт, тъй като
с предявяване на иска давността се прекъсва. Следва да се посочи, че ответникът не е
депозирал отговор на искова молба, макар същата да му е редовно връчена по реда на
чл. 46, ал. 2 ГПК. Ето защо съдът намира, че не следва да разглежда възражението на
ответника за погасяване по давност на част от вземанията на ищеца.
По разноските:
Предвид изхода на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищецът е доказал сторени разноски в размер на 326,78 лв. за д.т., 250 лв. –
депозит за експертиза, 15 лв.- д.т. за СУ, така и е претендирал присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в минимален размер на 100 лв.
Съобразно уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва
да се присъди сумата от общо 691,13 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът също има право на разноски като
претендира такива за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 826 лв.,
съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 09.04.2025 г. Съобразно
отхвърлената част от исковете на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да
се присъди сумата 0,78 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. П. С., ЕГН ********** да заплати на „...” ЕАД, ЕИК .... на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.153 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 5 ЗН сумата
4419,63 лв., представляваща цена на потребена топлинна енергия за топлоснабдения
имот апартамент 1, находящ се в гр. ...., аб. № ..., инсталация № ... за периода
м.05.2020 г. – м.04.2022 г., сумата 823,67 лв., представляваща лихва за забава върху
главното вземане за топлинна енергия, дължима за периода 15.09.2021 г. – 03.01.2024
г., сумата 21,02 лв., представляваща цена на услугата дялово разпределение на
4
топлинна енергия за периода 01.02.2021 г. – 01.04.2022 г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл.
86 ЗЗД за сумата от 4,98 лв., представляваща лихва за забава, начислена върху
вземането за дялово разпределение за периода от 15.04.2021 г. – 03.01.2024 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА М. П. С., ЕГН ********** да заплати на „...” ЕАД, ЕИК ...., на
основание чл. 78, ал. 1 вр. ал. 8 ГПК сумата от 691,13 лв. - разноски по делото.
ОСЪЖДА „...” ЕАД, ЕИК .... да заплати на М. П. С., ЕГН **********, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 0,78 лв. - разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5