№ 7996
гр. София, 13.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20211110161004 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК с искане да
се признае за установено, че К. К. В., не дължи на „ФИРМА“ ЕАД, поради погасяването по
давност на правото на принудително изпълнение сумата от 1117,48 лева, представляваща ½
от претендираната от страна на ответното дружество главница в общ размер на 2234,95 лева
– част от главницата за потребена топлинна енергия за периода м.04.2012 г. – м.04.2014 г., за
които суми е издаден изпълнителен лист от 15.03.2016 г. по ч.гр.д. 27410/2015 г. по описа на
СРС, 41-ви състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ... по описа на
ЧСИ С.Я., с рег. № ... и район на действие – СГС.
Ищецът твърди, че е образувано изпълнително дело по молба на ответника, въз основа
на изпълнителен лист от 15.03.2016 г., издаден по ч.гр.д. 27410/2015 г. по описа на СРС, 41-
ви състав, срещу ищеца и Т.В.П. и М.В.П. Посоченият изпълнителен лист бил издаден за
следните суми: 5388,57 лева – главница за начислена топлинна енергия за периода 04.2012 г.
– 04.2014 г., ведно със законната лихва за периода от 20.05.2015 г. до окончателно
изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 1038,31 лева за периода 31.05.2012 г. –
12.05.2015 г., както и за сумата в размер на 278,54 лева, при условията на разделна
отговорност, като задължението на ищцата било ½ от общия размер на сумите.
Изпълнителното производство било образувано на 17.10.2019 г. за част от главницата, а
именно за сумата в размер на 2234,95 лева. Сочи, че процесните задължения не са
установени с влязло в сила съдебно решение, а със заповед за изпълнение, която не се
ползвала със сила на пресъдено нещо и съответно счита, че приложимата давност е
тригодишната. В допълнение поддържа, че предмет на издадената заповед за изпълнение са
вземания, за които е приложима кратката тригодишна давност. Счита, че заповедта за
1
изпълнение е влязла в сила най-късно на 15.03.2016 г., когато е издаден изпълнителният
лист и до датата на образуване на изпълнителното дело е изтекъл тригодишен период, през
който ответникът не е предприемал действия за събиране на вземането, нито такива годни да
прекъснат давността. Поради изложеното счита, че към момента на образуване на
изпълнителното дело (17.10.2019 г.) вземанията са били погасени по давност. При тези
твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с
който се оспорва предявеният иск. Ответникът развива подробни съображения в насока, че
приложимата давност е петгодишна, а не тригодишна. Излага, че с молбата за образуване
(17.10.2019 г.) давността е прекъсната, доколкото същата съдържала искане за извършване
на изпълнителни действия. Поддържа, че изпълнителното дело е било образувано за
остатъка от вземането, т.к. длъжниците извършвали доброволни плащания след сключено
споразумение, като последното такова било от 09.10.2017 г. Счита, че със сключване на
споразумението и всяко извършено плащане, давността за вземането е прекъсвана. Твърди,
че след образуване на изпълнителното дело са предприети редица изпълнителни действия,
годни да прекъснат давността. Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Претендира
разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на
страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното:
По делото за безспорни и ненуждаещи се от доказване са обявени обстоятелствата, че
срещу ищеца и още две лица /трети, неучастващи в спора/ в полза на „ФИРМА“ ЕАД е
издаден изпълнителен лист от 15.03.2016 г. по ч.гр.д. 27410/2015 г. по описа на СРС, 41- ви
състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ... по описа на ЧСИ С.Я., рег.
№ ... на КЧСИ, с район на действие СГС за сумата в размер на 2234,95 лева (част от
главницата по процесния изпълнителен лист).
Видно от представения изпълнителен лист (щемпел, поставен на гърба му) е видно, че
на 16.09.2021г. ищцата е заплатила по изпълнителното дело сумата от 337,23 лева.
По спорните за настоящото дело въпроси - откога започва да тече нова погасителна
давност за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл.433, ал.1, т.8 ГПК /чл.330, ал.1, б.”д” ГПК /отм./ и тече ли давност за вземането докато
трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013г. по тълк.д. № 2/2013г. на ОСГТК
на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се
прекратява по право, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК /чл.330, ал.1, б.”д” ГПК отм./, като е
без правно значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на
принудителното изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е предприето последното валидно
изпълнително действие, т.е. действие извършено в рамките на двугодишния срок, преди
датата на прекратяване на изпълнителното производство.
2
Тълкувайки разпоредбата на чл.116, б.”в” ЗЗД, ВКС е посочил, че изпълнителните
действия, които прекъсват давността за вземането са: насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица.
ВКС, изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право давността е
правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма правна
възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с предявяване
на иск и др. действия по чл.116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с предприемането
на действия за принудително изпълнение по чл.116, б.”в” ЗЗД. В първия случай, давността
се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът не може да
направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в който смисъл
е и изричната разпоредба на чл.115, б.”ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния процес обаче,
от една страна липсва норма аналогична на чл.115, б.”ж” ЗЗД, а от друга страна кредиторът,
който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да поиска от съдебния
изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или извършването на конкретни
изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които случаи и по изложените по-
горе мотиви, давността за вземането ще се счита прекъсната на основание чл.116, б.”в” ЗЗД.
Ето защо, след като от активното поведение на кредитора-взискател в изпълнителния процес
зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането му, ВКС е приел, че няма основание
да се счита, че за времето между различните изпълнителни действия давността не тече
поради висящността на изпълнителния процес, поради което е приел и, че Постановление на
Пленума на ВС №3/1980г. следва да се счита изгубило сила.
В конкретния случай, изпълнителният лист за събиране на процесното вземане е
издаден на 15.03.2016г, въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на по чл.410 от
ГПК. Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичане на 5-годишна давност се погасяват всички
вземания, за които законът не предвижда друг срок, каквото е вземането за главница по
изпълнителния лист- по арг.от чл.117, ал.2 от ЗЗД- така и Определение № 60818 от
15.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2482/2021 г., IV г. о., ГК. В случая, доколкото
изпълнителният лист е издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК, за която няма данни кога е влязла в сила, съдът счита, че датата от която
длъжникът може да се позовава на изтекла погасителна давност е дата на издаване на
изпълнителния лист – 15.03.2016г.
От приложеното копие на изпълнителни дело, е видно, че последното валидно
изпълнително действие по делото е извършено на 16.09.2021г.- с плащане на сумата от
337,23 лева от длъжника К.П. От последното валидно предприето изпълнително действие
(т.е. такова, което е насочено към изпълнение и е предприето в рамките на двегодишния
срок за перемпция на изпълнителното дело), което в настоящия случай е 16.09.2021г.
давността е прекъсната и е започнала да тече нова погасителна давност, която нито към
3
датата на завеждане на исковете, нито към датата на устните състезания по делото е изтекла.
Следователно, вземането, предмет на изпълнителния лист, издаден на 15.03.2016г., по
гр.д.№ 27410/2015г. на СРС, 41 състав не се е погасило по давност по отношение на ищцата,
поради което и предявеният от нея отрицателно установителен иск, следва да бъде
отхвърлен.
По отговорността на страните за разноски:
При този изход на спора, право на разноски има ответникът на основание чл.78, ал.3
от ГПК, но доколкото извършването на такива не се доказа, не следва да му бъдат
присъждани.
Така мотивиран съдът,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от К. К. В., с ЕГН: ********** срещу
„ФИРМА“ ЕАД, с ЕИК: ... иск с правно основание чл.439,ал.1 от ГПК за установяване
недължимостта на сумите както следва: сумата от 1117,48 лева, представляваща ½ от
претендираната от страна на ответното дружество главница в общ размер на 2234,95 лева –
част от главницата за потребена топлинна енергия за периода м.04.2012 г. – м.04.2014 г., за
които суми е издаден изпълнителен лист от 15.03.2016 г. по ч.гр.д. № 27410/2015г. по описа
на СРС, 41 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № ... по описа на
ЧСИ С.Я., с рег. № ... и район на действие – СГС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4