ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
гр. Варна, …………................ година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският апелативен съд, търговско отделение, ІІ
състав, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВАНУХИ АРАКЕЛЯН
ЧЛЕНОВЕ: АНЕТА БРАТАНОВА
МАГДАЛЕНА НЕДЕВА
Като разгледа докладваното от съдия В. Аракелян в. ч. т. д.
№ 22/2018 година по описа на Апелативен съд – гр.
Варна, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по чл. 274, ал. 1, т. 1 от
ГПК.
Образувано e по частна жалба от „Стардек България“ ЕООД против
определение № 3436 от 30.10.2017 г., постановено по т. д. № 1653/2016 г., по
описа на Варненския окръжен съд, с което е спряно производството по делото до
разрешаване на спора по гр. д. № 1958/2017 г. по описа на Варненския окръжен
съд с влязъл в сила съдебен акт, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт,
като се моли за отмяна на същия.
По делото не е постъпил отговор насрещната страна Х.С.Г..
Частната жалба е подадена от надлежна
страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима. Правният интерес на страната е презумиран с
факта, че същата е страна – ответник в производството.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по искова молба
от Х.С.Г. срещу „Варна
Инвестмънтс“ ООД, „Вика Инвест“ ЕООД, „Стардек България“ ЕООД и „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД по кумулативно, субективно съединените
претенции за обявяване на относителната недействителност на поредицата от
разпоредителни сделки, както следва:
1. покупко – продажба на поземлен
имот с идентификатор 10135.1505.201, с площ от 381 кв. м., ведно с изградената
в същия сграда с идентификатор 10135.1505.201.4, със застроена площ от 107 кв. м.,
брой етажи: 2, предназначение: Жилищна сграда – еднофамилна, сключена между „Варна
Инвестмънтс“ ООД и „Вика Инвест“ ЕООД, обективирана в нотариален акт № 76, том
LXXIII, дело № 15302/2014 г., вх. рег. № 27628/08.12.2014 г. на АВп – гр. Варна;
2. покупко – продажба на
гореописания недвижим имот, сключена между „Вика Инвест“ ЕООД и „Стардек България“
ЕООД, обективирана в нотариален акт № 109, том XIX, дело № 4042/2016 г., вх. рег.
№ 7501/07.04.2016 г. на АВп – гр. Варна;
3. договорна ипотека върху
гореописания недвижим имот, учредена от „Стардек България“ ЕООД в полза на „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД, обективирана в нотариален акт № 67, том III, дело № 4045/2016 г.,
вх. рег. № 7502/07.04.2016 г. на АВп – гр. Варна;
4. договорна ипотека върху
гореописания недвижим имот, учредена от „Стардек България“ ЕООД в полза на „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД, обективирана в нотариален
акт № 68, том III, дело № 4047/2016 г., вх. рег. № 7503/07.04.2016 г. на АВп – гр.
Варна, на основание чл. 135 от ЗЗД.
В хода на производството след депозирана молба на ищеца съдът е
констатирал, че ответникът „Варна Инвестмънтс“ ООД е инициирал производство срещу „Вика Инвест“ ЕООД, „Стардек България“ ЕООД, „Райфайзенбанк
/България/“ ЕАД и е образувано гр. д. № 1958/2017 г. по описа на Варненския окръжен съд с
предмет обективно
съединени искове както следва:
1. за прогласяване
недействителността на договор за продажба на недвижим имот с идентификатор
10135.1505.201, обективиран в нотариален акт № 76, том LXXIII, вх. рег. №
27628/08.12.2014 г. на АВп – гр. Варна, на основание чл. 40 от ЗЗД;
2. за признаване за
установено, че „Варна Инвестмънтс“ ООД е собственик на гореописания недвижим
имот, на основание по чл. 124 от ГПК;
3. за прогласяване нищожността
на договорна ипотека, учредена в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД върху
гореописания недвижим имот, обективирана в нотариален акт № 67, том III, дело №
4045/2016 г., вх. рег. № 7502/07.04.2016 г. на АВп – гр. Варна поради
противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
167 от ЗЗД;
4. за прогласяване нищожността
на договорна ипотека, учредена в полза на „Райфайзенбанк /България/“ ЕАД върху
гореописания недвижим имот, обективирана в нотариален акт № 68, том III, дело №
4047/2016г., вх. рег. № 7503/07.04.2016 г. на АВп – гр. Варна поради
противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл.
167 от ЗЗД.
При горната фактическа обстановка, Варненският окръжен съд е приел, че
произнасянето на съда с решение по гр. д. № 1958/2017 г. е от значение за
развитието на производството по павловия иск, тъй като евентуалното уважаване
на исковете за недействителност би довело до отпадане на интереса от воденето
на отменителния иск.
Правни изводи:
Преюдициалност по смисъла на разпоредбата
на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, е налице при следните предпоставки: 1/. в един
и същ или в различни съдилища са висящи две граждански дела, 2/. правоотношението по едното дело обуславя или е част от състава на
правоотношението по другото дело, 3/. между двете висящи дела има връзка не само в предмета, но и
в страните, така че страните по обусловеното дело да могат да се позоват на
решението по обуславящото дело /в този
смисъл Определение № 611 от 03.11.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4980/2015 г.,
III г. о., ГК, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК/.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице
обусловеност между двете производства. В продължение на горното разбиране,
следва да се посочи, че при уважаване на исковете по гр. д. № 1958/2017 г. по
описа на Варненския окръжен съд ще се достигне до резултат за обявяване на
недействителността на последващите разпоредителни сделки и ще се установи, че
собственик на недвижимия имот е „Варна Инвестмънтс“ ООД
/длъжник и ответник по павловия иск/. С оглед на горното, за кредитора Х.С.Г. няма да е налице правен интерес от воденето на отменителните
искове, предмет на т. д. № 1653/2016 г. по описа на Варненския окръжен съд,
доколкото със сила на пресъдено нещо ще е отречена действителността на
разпоредителите сделки, явяваща се изискване за основателността на ревокаторния
иск по чл. 135 от ЗЗД.
По повод на изискването за субективен идентитет между страните
на двете производства, въззивният съдебен състав съобрази разпоредбата
на чл. 297 от ГПК. Горепосоченото изискване
не се отнася до наличието на абсолютна идентичност, а само до съвпадане на
страните между обусловеното дело /т. д. № 1653/2016 г. на Варненския окръжен
съд/ и част от страните по обуславящото дело /гр. д. № 1958/2017 г. на
Варненския окръжен съд/. В подкрепа на това разбиране е и относимата съдебна
практика на касационната инстанция, постановена по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК /Определение № 431 от 18.06.2015 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 2898/2015 г., IV г. о., ГК/.
С оглед
гореизложеното, обжалваното определение е правилно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим
от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3436 от 30.10.2017 г.
на Варненския окръжен съд, постановено по т. д. № 1653/2016 г..
Определението
подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от
съобщаване на страните по реда на чл. 280 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.