№ 961
гр. Варна, 26.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 4 СЪСТАВ, в публично заседание на седми
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Атанас Шкодров
при участието на секретаря Иванка Й. Друмева
като разгледа докладваното от Атанас Шкодров Административно
наказателно дело № 20233110202064 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал.4 от ЗМВР.
Образувано е по жалба на М. А. К., чрез пълномощник, против Заповед за задържане на
рег.№ 365зз-194/19.04.2023г. издадена от мл.инспектор в Сектор ПП при ОД МВР –
Варна – А. П. П., с която на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР е разпоредено задържането
му за срок от 24 часа.
С жалбата се изразява становище, че процесната заповед е незаконосъобразна, издадена в
нарушение на материалния закон и не съответства с целта на закона.
Сочи, че не са били налице основания за задържането му т.к. след извършване на
полевият тест се е съгласил да даде кръв и урина за изследване в лаборатория.
По същество на делото процесуален представител на жалбоподателя моли съда да
отмени обжалваната заповед на изложените в жалбата основания.
Излага съждения, че процесната заповед не е следвало да бъде издавана т.к.
жалбоподателят е бил в адекватно състояние, с установена самоличност и местоживеене,
непроявен криминално.
Счита,че задържането е прекомерна мярка и моли съда да отмени заповедта като
незаконосйобразна.
По същество на делото процесуален представител на ответника изразено становище,
че полевият дръг тест е отчел положителна проба, което е довело до образуване на
досъдебно производство. Счита,че в случая е имало данни за извършено престъпление и въз
основа на това е била издадена и процестната заповед. Счита че лицето не е било задържано
в помещенията на МВР прекомерно и е било освободено. Моли съда за решение в този
смисъл.
След преценка възраженията и становищата на страните, събраните по делото
доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
По допустимостта:
Оспорената заповед е връчена на жалбоподателя на датата на издаването й /19.04.2023г./,
1
като жалба против нея е подадена на 27.04.2023г. Следователно същата е депозирана в
законоустановения срок, пред надлежния съд и от легитимирано лице при наличието на
правен интерес, поради което се явява допустима за разглеждане.
По основателността:
Със Заповед за задържане на лице рег.№ 365зз-194/19.04.2023г. издадена от
мл.инспектор в Сектор ПП при ОД МВР – Варна – А. П. П. е наредено задържане на М.
А. К., за срок от 24 часа на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Според съдържанието на заповедта, задържането е станало на 19.04.2023г. в 23:44ч.,
като в заповедта е отразено къде точно е задържан- гр.Варна.
Заповедта е подписана от нейния издател – А. П. П. – мл.автоконтрольор 2 степен
в Сектор ПП при ОД МВР – Варна /съобразно приложено удостоверение/ и от
задържаното лице.
М. А. К. подписал декларация, в която вписал, че е запознат с посочените в нея
права, както и че не желае да ползва адвокат по негов избор и за негова сметка или
служебно назначен такъв по ЗПП; Няма медицински проблеми и не желае медицински
преглед; желае член на неговото семейство или друго лице да бъдат уведомени за
задържането. Удостоверил е, че няма нужда от специална хранителна диета и е запознат с
правото му на свиждане и получаване на пратки. Заедно с това на лицето е извършен личен
обиск, за което е съставен протокол от същата дата.
На 20.04.2023г. в 09:20 часа жалбоподателят е бил формално освободен съобразно
отразеното в заповедта.
Съдът кредитира писмените доказателства по делото, тъй като същите са
непротиворечиви и взаимно допълващи се.
Гореописаното се установява от приобщените материали по делото- заповед за
задържане, декларация, протокол за личен обиск, и от останалите приети по делото писмени
доказателства.
Предвид гореустановеното, с оглед извършената служебна проверка и наведените
възражения, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от лице, което има правен
интерес от оспорване, но разгледана по същество е неоснователна, поради следното.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган – полицейски
орган, по смисъла на чл. 57, ал. 1 ЗМВР, съгласно правомощията му, заложени в
разпоредбата на чл. 72, ал. 1 ЗМВР.
Издадена е в предвидената в чл. 74, ал. 1 ЗМВР писмена форма и има изискуемото
се по чл. 74, ал. 2 ЗМВР съдържание.
Посочено е и правното основание за издаването, а именно - по чл. 72, ал. 1, т. 1
ЗМВР, като е налице и надлежно словесно описание на инкриминираните действия – "
управление на МВПС след употреба на наркотични вещества". Следва да се имат предвид
всякакви престъпления по смисъла на НК, видно от редакцията на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.
Посочени са, макар и в синтезиран вид, правните основания за задържането на
жалбоподателя в оспорваната заповед, като описанието, според настоящия съдебен състав,
носи признаците на достатъчност. Нещо повече – обезпечена е и възможността за
ангажиране на защита от избран от жалбоподателя адвокат, като в декларацията изрично е
упомената липса на желание за предприемане на действия, в цитираната насока.
2
Следва да се посочи, че полицейското задържане не може да е произволно - то
следва да е оправдано, от гледна точка на съразмерността на налаганото ограничение, с
необходимостта за постигане на законовата цел.
Издадената заповед по ЗМВР задължително следва да е обоснована с конкретни
факти, които да сочат връзка между задържания и конкретното извършено правонарушение,
както и задържането му да е съобразено с целта на закона.
Процедурата по ЗМВР не е предмет на регулиране от нормите на НПК. Заповедта
по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок до 24 часа се явява принудителна административна
мярка, по смисъла на чл. 22 ЗАНН, която цели - чрез задържането да се предотврати
възможността конкретното лице да извърши престъпление, да се продължи да извършва
престъпления или да се укрие.
На следващо място, тя е и с цел - отпочване на процедура по разследване срещу
вероятен извършител на престъпление – такова е било отпочнато с оглед деяние по чл.343Б
ал.3 от НК, видно от приложеното постановление на ВРП от 05.06.2023г.
Разпоредбата на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР предполага наличие на данни, от които да
се направи основателно предположение за съпричастност на конкретно лице в извършване
на престъпление, както и дали е налице обективна необходимост от прилагане на такава
принудителна административна мярка (ПАМ), като тази ПАМ е с превантивна функция, а
именно - цели да се попречи на конкретното лице да извърши друго престъпление, да се
укрие или да осуети наказателно преследване.
В случая, тези критерии са спазени. В изготвената докладна записка от А. П. П.,
както и в приложените по АНП – Протокол за извършена проверка за употреба на
наркотични вещества или техни аналози, АУАН № 907571/19.04.2023г. , разпечатка на
резултатите от проведеният полеви тест отчел положителен резултат за амфетамини се
установяват достатъчно данни за обосноваване на предположение за наличие на извършено
престъпление, каквото е описано в заповедта за задържане. В този смисъл, налице са били
основания да се смята, че вероятното противоправно поведение на жалбоподателя би могло
да продължи, а това налага атакуваното ограничение.
Не е налице нарушение на чл. 5 ЕКЗПЧОС. В първата разпоредба на чл. 5 са
изброени хипотезите, при които ограничаването на личната свобода е допустимо, като
изброяването е изчерпателно и поради това следва да се тълкува ограничително.
Разпоредбата на чл. 5, т. 1 изисква, на първо място, задържането да е законосъобразно, което
включва условието да бъде спазен редът, посочен в националния закон, като такъв ред е
разписан в ЗМВР, а именно - чл. 72 и сл. от същия.
В процесния случай, ДП е било образувано с първото действие по разследването.
За прилагане на ПАМ е достатъчно само наличие на данни, обосноваващи предположение за
съпричастност на лицето към престъпление, което дава възможност на полицейския орган,
при условията на оперативна самостоятелност, да наложи мярката, като без правно значение
за нейната законосъобразност е липсата на индивидуализация в достатъчна степен на
3
престъплението, за което се задържа лицето по ЗМВР.
Предвид обстоятелството, че оспорената заповед като издадена от компетентен
орган, в кръга на службата му и съобразно целите, предвидени в ЗМВР, а именно -
ограничението и последиците са пропорционални на засегнатото право на свобода и
сигурност, което е залегнало в разпоредбите на чл. 6, ал. 1 АПК и чл. 107 ЗМВР, същата се
явява законосъобразна, респективно жалбата се явява неоснователна.
С оглед изхода на производството и наличието на изрична претенция за
присъждане, но и предвид отсъствието на фактическа и правна сложност на делото,
размерът на възнаграждението, дължимо се на административния орган, следва да бъде към
минимума от Наредба за правната помощ.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Заповед за задържане на лице рег.№ 365зз-194/19.04.2023г.
издадена от мл.инспектор в Сектор ПП при ОД МВР – Варна – А. П. П. за задържане за
срок от 24 часа на М. А. К. ЕГН **********.
ОСЪЖДА М. А. К. да заплати на ОД на МВР-Варна на осн. чл.27е от Наредба за
правната помощ направените по делото разноски за възнаграждение на юрисконсулт в
размер на 80 / осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4