Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Ловеч, 23.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ловешкият
окръжен съд, в публично заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и
двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН
ПЕНОВ
КРИСТИАН ГЮРЧЕВ
при
секретаря Марина Филипова, като разгледа докладваното от съдия Пенов в.гр.д. №
395 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, съобрази:
Производството е
по реда на чл. 258 -273 ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от „А.С.З.“ ЕАД против решение № 82/28.02.2020 г., постановено по
гр.д. № 332/2019 г. на РС – Троян, с което е отхвърлен иск за установяване на вземания по заповед за изпълнение,
предявен по реда на чл. 422 ГПК.
Във въззивната
жалба се оправят оплаквания за неправилност на обжалваното решение, свеждащи се
до необоснованост, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и
противоречие с материалния закон, в следните направления: неправилно приемане
от районния съд, че не е налице надлежно уведомяване на ответника за
извършената цесия; неоснователно приемане от съда, че цесията не е произвела
действие между длъжника и новия кредитор, поради липса на лично уведомяване на
длъжника; игнориране от съда на осъщественото прехвърляне на вземането и
получаване на уведомлението в рамките на съдебното производство от особения
представител на длъжника. Във въззивната жалба е като е направено искане за
отмяна на ожалваното решение, за уважаване предявените искове и за присъждане на разноските за двете инстанции.
В
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК от въззиваемия е постъпил писмен отговор, подаден
от особения представител адв. В.Г., назначен в хипотезата на чл. 47 ГПК, в
който се дава становище за неоснователност на оплакванията във въззивната жалба
и се предлага тя да се остави без уважение.
Въззивникът „А.С.З.“ ЕАД не взема участие в съдебното заседание, но в писмена молба по делото
поддържа въззивната жалба и моли съда да постанови решение, с
което отмени решението на РС Троян и се произнесе по същество, признавайки
съществуването на вземанията по заповедта, като претендира и присъждане на
сторените по делото разноски, вкл. юрисконсултско възнагаждение.
Въззиваемият
И.С.Ц. не взема участие по делото.
Ловешкият окръжен съд, след като прецени доводите на
страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
приема следното:
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, а в
атакуваната част и допустимо, поради което настоящият състав следва да обсъди
неговата правилност по оплакванията, посочени във въззивната жалба (чл. 269 ГПК).
Първоинстанционното
производство е образувано по иск от „А.С.З.“ ЕАД против
И.С.Ц., предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за
установяване съществуването на следните вземания: 601,81 лв. – неизплатена главница по Договор за заем CrediHome №
1181-10162986/21.07.2017 г.; 41,44 лв. – договорна лихва
за периода от 21.08.2017 г. до 11.12.2017 г. (падеж на последна погасителна
вноска); 95,20
лв. - сума за допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги за периода
от 21.08.2017г. до 11.12.2017г.; 196.35 лв. - застрахователна премия по договор
за допълнителни услуги за периода от 21.08.2017г. до 11.12.2017г.; 53.80 лв. –
лихва за забава по договор за заем за периода от 22.08.2017г. до 07.12.2018г.;
17.80 лв. – лихва за забава по договор за допълнителни услуги за периода от
22.08.2017г. до 07.12.2018г.; за законната лихва върху
главницата, начиная от датата на подаване на заявлението до окончателното
изплащане на вземането, за които по ч.гр.д. № 1150/2018 г.
на РС Троян е издадена заповед за изпълнение. От приложеното ч.гр.д.
№ 1150/2018 г. на РС Троян се
установява, че издадената заповед за изпълнение е връчена чрез залепване на
уведомление на адреса на И.С.Ц.. Искът за установяване на вземанията по заповедта е допустим, с оглед
връчване на заповедта при условията на чл. 47 ГПК.
В писмения отговор на исковата молба, подаден от особения представител на ответника
се дава становище за допустимост на иска и за неговата неоснователност.
Като
обсъди събраните пред първата инстанция доказателства по отделно в тяхната
съвкупност и взаимовръзка и като съобрази становищата на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа страна:
От договор за
паричен заем № CrediHome № 1181-10162986 се установява, че на
21.07.2017 г. между „М.К.”АД (заемодател) и И.С.Ц. (заемател) е
постигнато съгласие,
при което заемодателят предоставил на заемателя сумата от 700,00 лв., а последният се задължил да я върне на
заемодателя за срок от 20 седмици, на 20 седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 37,94 лв., при фиксиран ГЛП – 40.65%, ГПР – 49,84 %, като общият
размер на подлежащата на връщане сума е 758,80 лв. В договора са означени
датите на плащане на всички седмични вноски, като денят на първата е 31.07.2017
г., а на последната – 11.12.2017 г. В договора е установена уговорка, според
която с подписването му заемателят удостоверява, че е получил от заемодателя
изцяло и в брой заемната сума. Договорът е сключен по искане за заем от
18.07.2017 г.,
подадено от И.С.Ц..,
при действащи общи условия за същия вид договори от 17.06.2015 г.
От договор за
допълнителни услуги към заем CrediHome № 1181-10162986/24.07.2017
г. се установява, че на последната дата между „М.К.”АД и И.С.Ц. е постигнато съгласие, по силата на което „М.К.”АД се задължава да предостави на И.С.Ц. пакети допълнителни услуги „П.К.‘
и Застраховка защита пакет „П.Ж.“ срещу заплащане на цена, посочена в т. 3.1 от
договора, платима на 20 равни седмични вноски, всяка от които в следните
размери: 5,60 лв. – цена на пакета услуги и 11,55 лв. – цена на застраховката. Съдържанието
на услугите, застрахователните рискове и условията на покриването им, както и
цените на допълнителните услуги се установяват от приетите по делото застрахователна
полица за застраховка „Защита", Приложение № 1 - описание на допълнителни
услуги и Тарифа за допълнителни услуги.
На 16.01.2015 г.
между „М.К.”АД, от една страна като цедент, и „А.С.З.“
ООД, от друга като цесионер, е постигнато съгласие по силата на което цедентът
се задължава да прехвърля регулярно на цесионера вземанията си, станали
изискуеми и ликвидни, срещу заплащане на цена, при условията и в сроковете по договора.
От договора е видно, че вземанията ще се индивидуализират по основание, размер
и страни в опис, означен като Приложение № 1, съставащо неразделна част от
договора, което ще се съставя във форма на електронен документ и на хартиен
носител. Такова приложение е прието по делото (Приложение № 1/08.12.2017 г.) и
от него се установява, че на 08.12.2017 г. вземанията на „М.К.”АД
към И.С.Ц. по договора за паричен заем № CrediHome №
1181-10162986/21.07.2017 г. са прехвърлени на ищеца с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, вкл. и лихви. В рамковия договор е
установена уговорка, според която продавачът се е задължава да изпрати от името
на купувача писмени уведомления до длъжниците за цесията в рамките на едни
календарен месец от потвърждаване от купувача на приложение № 1 (чл. 4.9 от
рамковия договор).
От потвърждение за сключена цесия на основание чл. 99,
ал. 3 ЗЗД се установява изявление на изпълнителния директор на „М.К.”АД, с
което от името на дружеството се потвърждава извършеното прехвърляне на всички
вземания, цедирани от „М.К.”АД на „А.С.З.” ЕАД към 10.01.2018 г.,
индивидуализирани в Приложение №1/10.01.2018 г., представляващо неразделна част
от Рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г.
„А.С.З.“АД е
овластено с писмено пълномощно от „М.К.”АД с правата да
уведоми длъжниците по всички вземания на последното дружество, възникнали по
сключени договори за кредит, които са обект на Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г, както и да извършва всички необходими
правни и фактически действия с оглед надлежното уведомяване на длъжниците по
вземанията.
С писмо изх. №
УПЦ-П-ИАМ/1181-10162986 на „А.С.З.“АД, действайки като пълномощник на „М.К.”АД,
дружеството е направило изявление до И.С. И., от чието
съдържание е видно, че въз основа приложение № Приложение №1/10.01.2018 г. към
Рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.01.2015 г. „М.К.”АД е
прехвърлило на „А.С.З.”ЕАД (правоприемник на „А.С.З.”ООД) вземането,
произтичащо от договор за паричен заем № 1181-10162986/21.07.2017 г., чиито размер към 13.12.2017 г. възлиза на 948,65 лв., вкл. начислената
лихва за просрочие. С писмото ответникът е поканен да заплати сумата в 5-денвен
срок от получаване на поканата по посочената сметка или в офис и каса на
ИзиПей. Уведомителното писмо е изпратено чрез Български пощи, но е върнато като
невръчено с отбелязване върху известието за доставяне, че „пратката не е
потърсена”. Впоследствие до ответника е адресирано ново уведомително писмо с
дата 15.04.2019 г, за чието изпращане не са ангажирани доказателства.
От
заключението на съдебно-икономическата експертиза, допусната на първа
инстанция, което съдът също приема, като пълно и научно обосновано, се
установява, че е осчетоводено усвояването на сумата от 9700 лв. и че в периода
28.07.2017 г.-21.08.2017 г., кредитополучателят е внесъл 167 лв. за погасяване
на задълженията по двата договора (за паричен заем № CrediHome
№ 1181-10162986 и за допълнителните услуги към него), като с предложените
плащания са погасявани следните вземания: 98,19 лв. – главница, 17,36 лв. –
договорна лихва, 16,80 лв. – допълнителни услуги и 34,65 лв. – застрахователна
премия. Други суми не са внасяни от ответника по сметки на „М.К.”АД, а след датата на цесията и по сметки на ищеца „А.С.З.“АД, в чието
счетоводство не са записвани постъпили от ответника плащания. От заключението
се установява и че общият размер на непогасените задължения по двата договора е
934,80 лв., а по пера е както следва: 601,81 лв. – главница, 41,44 лв. –
договорна лихва за периода 21.08.2017 г. до 11.12.2017 г., 95,20 лв. –
допълнителни услуги, 196,35 лв. – застрахователни премии. Размерът на лихвите
за забава по всеки от двата договора е: 53,80 лв. – по договора за заем, за
периода от 22.08.2017 г. (падеж на първа непогасена вноска) до 10.12.2018 г.
(дата на подаване на заявлението в съда) и 17,80 лв. – по договора за
допълнителни услуги, за периода от 22.08.2017 г. (падеж на първа непогасена
вноска) до 10.12.2018 г. (дата на подаване на заявлението в съда).
При така установените факти настоящата инстанция прави
следните правни изводи:
Претенциите
на ищеца за вземанията по заповедта се основават на договора за заем CrediHome
№ 1181-10162986/21.07.2017 г. и на договора за допълнителни услуги заем CrediHome № 1181-10162986/24.07.2017 г. С оглед
същественото им съдържание, договорите са потребителски по смисъла на чл. 9,
ал. 1 ЗПК. Затова този нормативен акт ще е приложим при преценка
действителността на двата договора или на техни отделни уговорки, както и за
правните им последици. Ищецът не е страна по този договор, а частен
правоприемник на заемодателя, от когото е придобил вземанията въз основа на
договор за цесия, поради което приложение намират и правилата на чл. 99-102 ЗЗД.
Приложното
поле на цесията като прехвърлителен способ е ограничено от естеството на
прехвърляното вземане или от изрична забрана в закона или в сделката, от която
вземането произтича (чл. 99, ал. 1 ЗЗД). Предмет на цесията са съществуващи
вземания, възникнали от друго действително основание. Когато основанието на
вземането е сделка, тя или отделни нейни уговорки, от които вземането
произтича, не трябва да противоречат на императивни разпоредби или да страдат
от друг порок, водещ до тяхната нищожност. Нищожните сделки или техни уговорки,
не пораждат типичните за тях правни последици (права и задължения за страните),
а след като няма възникнало вземане, цесията няма предмет. Ето защо
установяването на съществуващо вземане, предмет на цесията, следва да се
прецени с оглед валидността на основанието, породило вземането. В случая това
са договора за заем CrediHome № 1181-10162986/21.07.2017
г. и на договора за
допълнителни услуги, сключени между ответника и
праводателя на ищеца. По отношение на договора за заем, в частта относно
уговорките, пораждащи вземанията за главница, за договорна лихва и за обезщетение за
забавено изпълнение (лихва за забава) не са налице пороци, обусляващи тяхната
нищожност.
Нищожни
са обаче уговорките на договора за допълнителни услуги към договора за заем.
Макар да е оформен в отделен документ, съглашението за предоставяне на
допълнителни услуги е функционално обвързано с договора за заем. Това следва от
съдържанието на част от предоставяните услуги, чието естество се свежда до
изпълнението на задължението на заемодателя по връщане на вноските по заема (посещение
вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; безплатно внасяне на вноските от
името и за сметка на Клиента по банковата сметка на „М.К." АД; внасяне на
каса на банката на вноски от името и за сметка на клиента, предварително
събрани от кредитен консултант или служител на „М.К.“ АД; безплатно внасяне на
вноска директно в офис на „М.К.“АД; безплатно предоговаряне и разсрочване на
заема - предоговаряне на сроковете за изплащане на вноските или друга промяна
по условията за изплащане на заема, без наказателна лихва за просрочие при
закъснение до 15 дни). Означеното съдържание на друга част от
допълнителните услуги разкрива, че те са свързани с управлението на кредита (безплатно
предоговаряне и разсрочване на заема - предоговаряне на сроковете за изплащане
на вноските или друга промяна по условията за изплащане на заема, без
наказателна лихва за просрочие при закъснение до 15 дни), което е
забранено от закона чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Същото се отнася и за извънсъдебното
събиране. Затова уговорките в договора за допълнителни услуги към договора за
заем, предвиждащи заплащане на възнаграждение (под каквато и да било форма или
наименование - такса или комисионна) за извършване на изброените в договора и
приложението към него услуги, противоречат на закона (чл. 10а, ал. 2 ЗПК).
Дължимостта на такова възнаграждение от ответника не може да се обоснове и ако
услугата бе доставена, защото това би означавало доставянето ѝ да се
признае за правно основание, въпреки изричната забрана на закона за
възмездяване на действията, свързани с усвояване и управление на кредита (чл.
10а, ал. 2 ЗПК). По отношение заплащане на застраховка пакет „П.Ж.“ съдът
приема същата за неравноправна, защото не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца и потребителя – задължение за заплащане на застрахователна премия
от 231 лв. (20 седмични вноски от по 11,55 лв.) при отпуснат заем за 700 лв. Не
се установява уговорката да е индивидуално договорена, доколкото същата се
съдържа в предварително изготвен типов образец и ответникът не е имал
възможност да влияе върху съдържанието му. В договора за допълнителни услуги
изрично е предвидено, че същият се сключва след попълване и подписване на
формуляр Искане за допълнителни услуги (чл. 4.1.), каквото в случая липсва. От
ответника е попълнено единствено искане за заем, в което също не се упоменава
сключване на договор за застраховка. Без изрично искане за сключване на такава
застраховка, не може да се приеме, че уговорката за заплащане на застраховка
пакет „П.Ж.“ е индивидуално договорена, а с оглед неравноправния ѝ
характер, тя също е нищожна (чл. 146, ал. 1 ЗЗП).
С
оглед нищожността на уговорките на договора за допълнителни услуги към договора
за заем, същите не пораждат желаните от страните последици – възникване на главното
вземане за заплащане цената на пакета услуги. С оглед непораждането на главното
вземане, не би могло да възникне и акцесорно такова – в случая за договорна
лихва и за забава. Затова предмет цесията между ищеца и „М.К.“ АД са единствено възникналите от договора за заем CrediHome №
1181-10162986/21.07.2017 г. вземания за
главница, за договорна лихва и за обезщетение за забавено изпълнение.
Преминаване
на вземането от стария към новия кредитор става по силата на самия договор. Предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето и да
предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват
вземането, както и да потвърди писмено станалото прехвърляне (чл. 99, ал. 3 ЗЗД). Преди предявяване на иска, вкл. до подаване на заявлението за издаване на
заповедта за изпълнение, от ищеца не е доказано изпълнение на това задължение,
доколкото не се установява получаване от длъжника на изявлението за прехвърляне
на вземанията по договора за заем. Уведомяване на длъжника за цесията може да
се извърши и от новия кредитор(при надлежо упълномощаване от стария), чрез предявяване
на иска за защита на цедираното вземане (за неговото присъждане или
установяване) като уведомяването настъпва с получаване от длъжника на препис от
исковата молба на цесионера, защото то е факт, осъществил се до приключване на
устните състезания, подлежащ на съобразяване от съда (чл. 235, ал. 3 ГПК). Уведомяване в тази хипотеза може да се извърши и чрез
връчване на исковата молба и приложенията на особения представител на длъжника,
назначен в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК, защото същото връчване е приравнено
на лично такова. Обратният извод на районния съд е не може да се сподели,
защото е изграден на неотносими към конкретния случай доводи - за ограничената
представителна власт на особения представител по чл. 47 ГПК и за установена от
закона забрана за извършване на действия, съставляващи разпореждане с предмета
на делото. Приемането на изявления е деятелност, покриваща се с т.нар. пасивно
представителство, и същата е съществена част от правомощието на особения
представител по чл. 47 ГПК да получава адресираните до отсъстващия ответник
изявления на съда и на ищеца. Ако особеният представител не разполагаше с
такова правомощие, неговото участие в процеса би било лишено от смисъл.
Приемането от особения представител на материалноправно изявление по чл. 99,
ал. 3 ЗЗД, адресирани до отсъстващия ответник, е допустимо, защото то не е с
оглед личността на длъжника и не се свежда до негови строго лични субективни
права.
Както
се посочи, предмет цесията между ищеца и „М.К.“ АД са възникналите от договора
за заем CrediHome № 1181-10162986/21.07.2017 г. вземания за главница, за договорна лихва и за обезщетение за забавено изпълнение. Тези
вземания са преминали към ищеца в състояние и размер, към 08.12.2017 г., в който ден е станало прехвърлянето им, според приетия списък към
приложение № 1/08.12.2017 г. (чл. 99, ал. 2 ЗЗД). При определяне размера им
следва да се отчете предложеното до тази дата изпълнение на стария кредитор.
Предоставената
сума от 700 лв. е получена от заемателя с подписване на договора, където е
установено, че предаването на сумата е станало в този момент. Доколкото
материализираното в договора волеизявление на ответника съдържа признание за
неизгоден за него факт (получаване на сумата), в тази част сделката има
характер на разписка. С получаване на сумата, за ответника възниква задължение
да я върне заедно с начислената възнаградителна лихва, за срок от 20 седмици, на 20 седмични погасителни вноски, всяка в размер на
37,94 лв., като сборът от всички тях е 758,80 лв., която сума съответства на
общия размер на подлежащата на връщане сума (чл. 2 от договора). С предложените
от ответника престации са погасени част от тези вземания, като размерът на
непогасената главница е 601,81 лв., а на договорната лихва – 41,44 лв. Освен
тези вземания, предмет на цесията е и вземането за законна лихва за забава,
чиито общ размер е 53,80
лв. – за периода от 22.08.2017 г. (падеж на първа непогасена вноска) до
10.12.2018 г. (дата на подаване на заявлението в съда). От ответника това
вземане въобще не е погасявано.
По
тези съображения съдът приема, че искът на „А.С.З.“ ЕАД против
И.С.Ц. за установяване на вземанията по издадена заповед за
изпълнение е основателен до размера на следните суми: 601,81 лв.
– главница по договора за заем CrediHome № 1181-10162986/21.07.2017 г.; 41,44 лв. –
договорна лихва по същия договор, 53,80 лв. – обезщетение за забавено
изпълнение, както и за законната лихва върху главницата от 07.12.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и в частта за отхвърляне на
разноските. Крайните изводи на двете съдебни инстанции по основателността на
иска не съвпадат изцяло, доколкото настоящият състав приема, че за част от
сумите по заповедта, той е основателен, а първоинстанционният съд е приел
обратното. В тази част решението следва да се отмени, като вместо него да се
постанови нови, с което да се признае за установено, че ищецът има вземания срещу
ответника за следните суми: 601,81 лв.
– главница по договора за заем CrediHome № 1181-10162986/21.07.2017 г.; 41,44 лв. –
договорна лихва по същия договор, 53,80 лв. – обезщетение за забавено
изпълнение, както и за законната лихва върху главницата от 07.12.2018 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и в частта за отхвърляне на
разноските. За горницата над тях до размера на претендираните размери, искът не
е основателен и с оглед идентичния извод на районния съд, решението му в тази
част е правилно и следва да се потвърди.
С
обжалваното решение съдът се е произнесъл и по отговорността за разноските,
отхвърляйки претенцията на ищеца за заплащане на такива. С оглед частичната
основателност на въззивната жалба и на иска за установяване вземанията по
заповедта, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на въззивника-ищец следва да се
присъдят както разноските по делото, сторени в исковото производство на двете
инстанции, така и тези, направени в заповедното производство. Това е така,
защото материалноправният спор се пререшава от въззивния съд, чрез уважаване на
предявения за част от претендирания размер. Ищецът е сторил разноски в общ
размер на 783лв. (заплатена държавна такса, заплатено адвокатско възнаграждение
и депозити за експертизи), като съобразно общият размер на уважената част от
иска (697,05 лв.) и общият размер на претендираните суми (1006,40 лв.),
ответникът следва да му заплати по съразмерност разноски за двете инстанции на
исковото производство и за заповедното производство в размер на 542,32 лв. (чл.
78, ал. 1 ГПК).
С
оглед основателността на въззивната жалба и обстоятелството, че въззивникът
ищец е представляван от юрисконсулт, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл.
25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ
(НЗПП) такова следва да се присъди в общ размер от 250 лв. - по 100 лв. за
процесуално представителство в първа и въззивна инстанция (чл. 25, ал. 1 НЗПП)
и 50 лв. за заповедното производство (чл. 26 НЗПП).
Водим
от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 82/28.02.2020 г., постановено по гр.д. № 332/2019 г. на РС – Троян, с
която искът на за установяване на вземания по заповед за изпълнение,
предявен по реда на чл. 422 ГПК от „А.С.З.“ ЕАД против И.С.Ц., е отхвърлен до
размера на следните суми: 601,81 лв. – главница по договора за
заем CrediHome № 1181-10162986/21.07.2017 г.;
41,44 лв. – договорна лихва по същия договор, 53,80 лв. – обезщетение за
забавено изпълнение, както и за законната лихва върху главницата от 07.12.2018
г. до окончателното изплащане на вземането, както и в частта за отхвърляне на
разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл.
415 ГПК, че „А.С.З.“ ЕАД, с ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-Р П.Д.” № 25, офис сграда Л.,
ет. 2, офис 4 има вземания срещу И.С.Ц., с ЕГН **********,
с адрес: *** за заплащане следните суми: 601,81 лв. – главница по договора за
заем CrediHome № 1181-10162986/21.07.2017 г.;
41,44 лв. – договорна лихва по същия договор за периода 20.08.2017
г.-11.12.2017 г., 53,80 лв. – обезщетение за забавено изпълнение за периода от
22.08.2017 г. (падеж на първа непогасена вноска) до 10.12.2018 г. (дата на
подаване на заявлението в съда), както и за законната лихва върху главницата от
07.12.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, за които е издадена
заповед за незабавно изпълнение ч.гр.д. № 1150/2018 г. на РС Троян.
ОСЪЖДА И.С.Ц., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „А.С.З.“ ЕАД, с ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Д-Р П.Д.” № 25, офис сграда Л., ет. 2, офис 4 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 542,32 лв.,
представляваща размера на разноските, сторени във въззивното,
първоинстанционното и заповедното производство, съобразно уважената част от
иска, а на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 250 лв., представляваща общ
размер на юрисконсултското възнаграждение за въззивното, първоинстанционното и
заповедното производство
ОПРЕДЕЛЯ
на адв. В.Г., особен представител на ответника
в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК, възнаграждение за процесуално
представителство на ответника И.С.Ц. в размер на 208 лв.,
което да ѝ се изплати от депозита, внесен от ищеца.
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 82/28.02.2020 г., постановено по
гр.д. № 332/2019 г. на РС – Троян, в останалата му част.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.