Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № . . . .

гр. Велинград, 19.06.2020 година

     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди и двадесета година в следния състав:

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА И.

                                                            Секретар: Цветана К.

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1099 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производство е образувано по искова молба на ищеца А.И.А. с ЕГН: ********** *** чрез адвокат И.И.Ппри АК гр.Пазарджик със служебен адрес:гр.Велинград,ул.”Хан Аспарух”№ 7, против М.И.А., ЕГН: ********** и Ф.М.А., ЕГН: ********** ***.

Предявени са осъдителни искове по чл.108 и чл.109 от ЗС и кумулативно съединен осъдителен иск по чл.59 от ЗЗД –за осъждане на ответниците да отстъпят собствеността и предадат владението на ищеца на собственият му имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 480 кв.м., съставляващ ПИ 8, в квартал 1 -„Хасанова“ по плана на село Кръстава от 1987г., общ.Велинград, за който имот е отреден УПИ X от същия квартал, при съседи по доказателствен акт: от две страни- улици, СА.х М. и М. М. и при съседи по скица: улица; ПИ 4, за който е отреден УПИ XIV; ПИ 9 и ПИ 10, за който е отреден УПИ IX; Както и за осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост, като премахнат всички незаконно построени в имота му сгради: паянтова стопанска сграда състояща се от приземен етаж/обор/ и сеновал със застроена площ 30,60 кв.м. и паянтова стопанска сграда състояща се от приземен етаж/обор/ и сеновал със застроена площ от 20,00 кв.м., разположени в югоизточната част на имота по границата с имота на ответниците, както и за осъждане на ответниците да заплатят сума в размер на 5001 лева, представляваща обезщетение за неоснователното ползване на собственото на ищеца ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 480 кв.м., съставляващ ПИ 8, в кв. 1 „Хасанова“ по плана на село Кръстава от 1987г., община Велинград, за който имот е отреден УПИ X, при съседи по доказателствен акт: от две страни- улици, СА.х М. и М. М. и при съседи по скица: улица; ПИ 4, за който е отреден УПИ XIV; ПИ 9 и ПИ 10, за който е отреден УПИ IX, за периода от 31.01.2013г. до завеждане на настоящата искова молба.

Предявен е и иск по чл.537 ГПК за отмяна на Нотариален акт №233/24.07.1998г., том.1, н.дело № 1199/1998г. за дарение на недвижим имот.

 

Ищецът твърди, че по силата на нотариален акт за продажба на недвижим имот № 21,том I, рег.№ 346,дело № 20/31.01.2013г. на Нотариус Симеон Даскалов с район на действие Районен съд -Велинград, вписан под № 541 в регистъра на НК, придобил собствеността от своите родители на недвижим имот представляващ: ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 480 кв.м., съставляващ ПИ 8, в квартал 1 „Хасанова“ по плана на село Кръстава, общ. Велинград, за който имот е отреден УПИ X от същия квартал, при съседи по доказателствен акт: от две страни- улици, СА.х М. и М. М. и при съседи по скица: улица; ПИ 4, за който е отреден УПИ XIV; ПИ 9 и ПИ 10, за който е отреден УПИ IX.

Този имот бил придобит от баща му И.А.А., на когото бил възложен въз основа на влязло в сила Постановление за възлагане на недвижим имот на ДСИ при РС Велинград вписано в служба по вписванията при АВ с вх.рег.№ 1028/03.08.2012г., акт№ 189,том III. 

Ответниците по настоящият иск, в качеството на съпрузи, оспорвА. собствеността му и отказвА. да му предадат владението на имота като твърдели, че притежават нотариален акт за дарение на недвижим имот № 233,том I, дело 1199/1998год. на Велинградски районен съд.

Настоява се на това, че тези техни твърдения и право-препятстващи действия не намирА. опора в закона, защото в производство по съдебна делба иска за делба бил отхвърлен спрямо ответника М.И.А. като неоснователен. Видно било от мотивите на влязлото в сила Решение № 502 от 03.11.210г. постановено по в.гр.д. № 579/2009г. по описа на Окръжен съд Пазарджик, че това дарение, на което се позовавА. ответниците било обявено за нищожно, поради което не произвело целения правен ефект, тъй като било извършено в противоречие с материалния закон - чл.76 от ЗН.

В резултат на това ответника по настоящият иск М.И.А. бил изключен от производството по делбата. А процесният имот с влязлото в сила решение по делбеното дело като неподеляем бил изнесен на публична продан. Впоследствие с постановление на държавен съдебен изпълнител имота бил възложен на бащата на ищеца, който срещу определена парична сума го закупил от ДСИ. А на 31.01.2013г. с гореописаният нотариален акт за покупко-продажба родители му му прехвърлили собствеността върху този имот.

Решението по делбеното дело, постановлението на ДСИ за възлагане на процесният имот и нотариалният акт удостоверяващ покупко-продажбата на недвижимият имот били известни на ответниците по настоящия иск. Въпреки това те отказвА. да му признаят собствеността и да му отстъпят владението на имота. Същите го ползвА., добивА. доходи от него, построили и незаконни плевни, които отказвА. да премахнат. Това фактическо положение било още от преди 2009г., когато било образувано гражданското производство за делба, респективно и от 2013г., когато ищеца се снабдил с нотариалния акт за продажба и продължавало до момента.

Настоява се на това, че ищца използвал много други начини за да упражнява собствеността си и влезе във владение на собствения си имот, както административно- правни така и чрез образуване на прокурорски преписки, но резултат до момента нямало - нито му отстъпвА. владението на имота, нито му признавА. собствеността върху него.

Ето защо, а и фактът, че по силата на гореописаният нотариален акт за продажба на недвижим имот ищеца притежавал собствеността върху процесният имот, а ответниците  отказвА. му отстъпят собствеността и предадат владението, това създавало за него правен интерес от завеждането на настоящето дело.

Въз основа на  така очертаната обстановка се иска: 1. Осъждане на ответниците да отстъпят собствеността и предадат владението на ищеца на собственият му имот, а именно: ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 480 кв.м., съставляващ ПИ № 8, в квартал 1  „Хасанова“ по плана на село Кръстава от 1987г., общ.Велинград, за който имот е отреден УПИ X от същия квартал, при съседи по доказателствен акт: от две страни- улици, СА.х М. и М. М. и при съседи по скица: улица; ПИ 4, за който е отреден УПИ XIV; ПИ 9 и ПИ 10, за който е отреден УПИ IX; 2. Осъждане на ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост, като премахнат всички незаконно построени в имота му сгради, а именно: паянтова стопанска сграда състояща се от приземен етаж/обор/ и сеновал със застроена площ 30,60 кв.м. и паянтова стопанска сграда състояща се от приземен етаж/обор/ и сеновал със застроена площ от 20,00 кв.м., разположени в югоизточната част на имота по границата с имота на ответниците; 3. Осъждане на ответниците да заплатят сума в размер на 5001 лева, представляваща обезщетение за неоснователното ползване на собственото на ищеца ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 480кв. м., съставляващ ПИ 8, в кв. 1 „Хасанова“ по плана на село Кръстава от 1987г., общ.Велинград, за който имот е отреден УПИ X, при съседи по доказателствен акт: от две страни- улици, СА.х М. и М. М. и при съседи по скица: улица; ПИ 4, за който е отреден УПИ XIV; ПИ 9 и ПИ 10, за който е отреден УПИ IX, за периода от 31.01.2013г. до завеждане на настоящата искова молба -16.08.2018г.

Иска се и отмяна на Нотариален акт №233/24.07.1998г., том.1, н.дело № 1199/1998г. за дарение на недвижим имот. Претендира разноски.

 

В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, чрез пълномощника им адв.Десподски, в който оспорват исковете като неоснователни и искат отхвърлянето им по следните съображения:

Нямало спор, че по отношение на 8/9 идеални части от процесния имот - ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 480 кв.метра, съставляващо парцел Х-8, в кв.1 по плана на с.Кръстава е била сключена прехвърлителна сделка, преди образуване на производството за делба по в.гр.д.№579/2009г. на Пазарджишки окръжен съд, между единият от съделителите Хатидже А.М., като дарител и единият от ответниците по настоящите искове -М.И.А., като надарен - с Нотариален акт №233/24.07.1998г. за дарение. По отношение на приобретателят на имота и настоящ първи ответник - М.И.А.в делбеното производство, в неговата първа фаза било прието след възражение, че на осн. чл.76 от ЗН разпореждането извършено от съделителката Хатидже А.М. в полза на М.И.А. е нищожно и договора за дарение не е произвел целения правен ефект, като искът за делба бил отхвърлен спрямо приобретателя на имота М.И.А.. При възражение или иск по чл.76 от ЗН в делбеното производство против настоящият ответник и техният праводател, съгласно ТР №1/19.05.2004г. на ВКС сънаследниците, упражнили иска си по чл.76 от ЗН, целели по отношение на тях да бъде прогласена недействителността на акта на разпореждане със сънаследствената вещ и връщането на същата в делбената маса. Последиците на акта на разпореждане не се зачитА.в отношенията на сънаследниците, поради което не приобретателят, а разпоредилият се с вещта или част от нея сънаследник бил носител на правото на собственост на сънаследствената вещ и делбата следвало да се извърши с негово участие, както било сторено и в случая. Видно от същото това ТР, приобретателят по сделката - в случая М.И.А. - имал качеството на главна страна/ответник/ и необходим другар по иска за прогласяване на относителната недействителност, но не и главна страна и необходим другар по иска за съдебна делба.

В този смисъл, се иска съд да приеме, че в производството по делба по в.гр.д.№563/2007г. на Пазарджишкият окръжен съд и постановеното от съда Решение за допускането на делбата има СПН по отношение на съсобствеността върху процесния имот, чийто обективни предели се разпростират по отношение на прехвърлителя по атакуваната сделка по чл.76 от ЗН - Хатидже А. М., но обективните предели на СПН на решението за допускане на делбата не се разпростират по отношение на ответника в настоящето производство М.И.А., тъй като той макар и да е участвал в производството по съдебна делба не е бил страна по иска за делба /не е ответник по иска за делба/, а само страна по отношение на иска /възражението по чл.76 от ЗН / и ответник по този иск. Този извод се подкрепял и от обстоятелството, че между страните по сделката акта на разпореждане бил вА.ден, но не прехвърлял права, ако искът по чл.76 от ЗН се уважи. Ако във втората фаза на делбата сънаследствената вещ не се падне в дял на прехвърлителя по сделката, той отговорял спрямо приобретателя по реда на чл.189 и сл. от ЗЗД. Тъй като в случая се касаело за извършено разпореждане чрез дарение /безвъзмездна сделка/ и сънаследствената вещ не се паднала в дял на прехвърлителя по сделката Хатидже А.М. във втората фаза на делбата, същата нямало как да отговаря спрямо приобретателя и настоящ ответник М.И.А., по реда на чл.189 и сл. ЗЗД.

В този ред на мисли ставало ясно, че макар съделителите по делбеното дело да са предявили възражение по чл.76 от ЗН срещу страните по сделката извършена с Нотариален акт №233/24.07.1998г. за дарение на недвижим имот, ответниците в настоящето производство не били обвързани от СПН с постановеното Решение №502/03.11.20Юг. по в.гр.д.№579/2009г. на Пазарджишки ОС в частта, касаеща иска за допускане на делба, в който се решавал въпроса за съсобствеността и правата на съсобствениците, и по който иск тези лица не са били главна страна и необходим другар, тъй като същите са участвА.в производството по предявен срещу тях друг иск чрез възражение по чл.76 от ЗН.

С оглед изложените по-горе факти, ответниците М.И.А.и Ф.М.А. противопоставят на собственическите права на ищеца, по отношение на претендирания за ревандикация имот, Възражение за придобиване на процесния имот по давностно владение, продължило повече от 10 години, започнало от 1998г., когато са придобили имота въз основа на Нотариален акт №233/24.07.1998г. за дарение до датата на подаване на ревандикационният иск по чл.108 ЗС, и са придобили имота въз основа на изтекла в тяхна полза придобивна давност.

Настоява се на това, че за този способ за придобиване на собственост, било без значение на кого е принадлежал процесният имот. За да се признаело на едно лице право на собственост по отношение на един чужд недвижим имот въз основа на придобивна давност, следвало да са нА.це два основни елемента: владение-фактическо упражняване на съдържанието на вещното право, което желае да придобие и давностен срок - изтичането на определен период от време, през който се упражнява фактическото съдържание на вещното право.

Законът установявал два вида владение: добросъвестно и недобросъвестно такова. Съгласно легалната дефиниция на чл.70 ал.1 от ЗС, теорията и съдебната практика, владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да прехвърли собственост - например правна сделка с прехвърлително действие, конститутивно съдебно решение или административен акт, без да знае, че праводателят му не е собственик, като е достатъчно добросъвестността да е съществувала при възникване на правното основание. В настоящият случай ответниците не се позовават на добросъвестно владение. Безспорно по делото било установено с оглед на изложените по-горе доводи, че праводателят на ответника не е бил едноличен собственик на процесният имот. Доколкото нищожното правно основание не създавало права за добросъвестен владелец, тъй като само действително правно основание било годно да прехвърли правото на собственост, следвало изрично да се отбележи, че в случая обстоятелството, че дарителя Хатидже М. не е собственик на 8/9 идеални части от имота, а на 22/56 идеални части от делбения имот и поради факта, че същата се е разпоредила чрез дарение, а не с продажба, а договора за дарение не бил произвел целения правен ефект.

Съгласно чл.70 ал.2 от ЗС незнанието на пороците на юридическото основание се предполагА.до доказване на противното от страната, която иска да отхвърли последиците от добросъвестното владение. Владението на ответниците било недобросъвестно, по аргумент на противното от чл.70 ал.1 от ЗС, тъй като макар и действителна между страните, сделката за дарение от 1998г. да нямала действие спрямо позовА.я се на недействителността по чл.76 от ЗН наследник и съответно спрямо него не била годна да прехвърли собственост. В този случай необходимия срок за придобиване по давност на недвижим имот бил 10 годишен.

В тази връзка в настоящето производство по чл.108 от ЗС ответниците можели да правят възражения за придобиването на имота по давност, която придобивна давност следвало да се преценя считано от момента на придобиване на владението — от 1998г. до момента на предявяване на иска по чл.108 от ЗС.

Твърдят още, че ответниците са установили владение върху процесният имот, което владение е недобросъвестно, тъй като документът за собственост от който черпят правата си - Нотариален акт №233/24.07.1998г. за дарение на недвижим имот е обявен за относително недействителен и нищожен на основание чл.76 ЗН, но е изтекъл предвидения в чл.79 ал.1 от ЗС десетгодишен давностен срок, считано от придобиване на владението върху имота, от 1998г. до момента на предявяването на иска по чл.108 от ЗС — 17.08.2018г.

Ответниците били заплащА.данъци за процесния недвижим имот от 2006г. до 2013г.

Основното в случая било дА.настоящите ответници в производството по чл.108 от ЗС са придобили собствеността върху имотите на самостоятелно оригинерно основание, според направените възражения за придобиването им поради осъществено давностно владение продължило повече от 10 години.

В тази връзка се иска съда да приеме, че предявяването на иска за делба през 2007 година и на възражението по чл.76 от ЗН в делото за делба, след установяване на фактическата власт върху имота от страна на ответниците през 1998г., не е прекъснало давността, доколкото давността по принцип се прекъсвала само с предявяването на иск за собственост и то срещу владелеца. Предявеният иск за делба, включващ процесният имот, както и възражението по чл.76 от ЗН в делбеното дело не прекъсвА.давността за придобиването на имота от ответниците въз основа на давностно владение, продължило повече от 10 години. Според практиката на ВКС прекъсването на придобивна давност за вещно право или вещ се постигало чрез предявяване на иск за собственост в различните му форми, както и на ония искове, например исковете за делба, с които страната се домогва и да установи нА.чието на самата съсобственост между определени лица, като това ставало с решението по допускането на делбата. В обективните предели на СПН на решението на Пазарджишки ОС по в.гр.д.№579/2009г. за отхвърляне на иска за делба спрямо М.И.А. - настоящия ответник, като неоснователен и обявяването в мотивите на същото решение на нищожността по чл.76 от ЗН на дарението извършено с Нотариален акт №233/1998г. между единият от съделителите в делбеното производство и единият от настоящите ответници - М.И.А., се обхващала относителната недействителност на направеното от съделителя волеизявление за прехвърляне на имота по отношение на останА.те съделители в делбеното производство, но в това производство не можели да се разглеждат възраженията на приобретателя за изтекла в негова полза придобивна давност, тъй като не били във връзка с предмета на делото и в този смисъл те не били преклудирани от СПН на решението по допускане на делбата и по възражението по чл.76 от ЗН. Още повече, че сделката била действителна между страните, които са я сключили .

Иска се съда да приеме също и факта, че още праводателят на ищеца в настоящето производство - И.А. А. /негов баща/, който е бил един от съделителите по делбата по в.гр.д.№579/2009г. на Пазарджишки окръжен съд и е станал собственик на имота, като го е закупил на Публична продан с Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.06.2012г., постановено по изп.д.№64/2012г. на държавен съдебен изпълнител при Районен съд Велинград, е загубил собствеността върху процесния имот, тъй като ответниците са придобили правото на собственост върху него, въз основа на давностно владение започнало от 1998 година и през 2008г. са придобили собствеността върху имота, т.е. още преди праводателят на ищеца И.А.А./негов баща/ да стане собственик на имота с Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.06.2012г.

След датата на която праводателя на ищеца е придобил процесния имот в своя собственост - 18.06.2012г., същият не бил въвеждан във владение на имота и не бил установявал никакво владение върху него.

Праводателят на ищеца, както и ищеца в настоящето производство не били имА.и не били подавА. искови претенции за собственост за процесния имот срещу настоящите ответници, за да прекъснат владението на ответниците върху имота. При което и до датата на заведеният иск по чл.108 ЗС - 17.08.2018г., ищеца и неговият праводател, не били прекъсвА. владението на ответниците върху процесния имот.

За яснота сочи, че имотната граница на процесния имот УПИ Х-8, в кв.1 по плана на кв.Хасанова. с.Кръстава не била вярна.

През 2014г. след проведено административно производство в Община Велинград по заявление на ищецът в настоящето производство А.И.А., била издадена Заповед №204/20.02.2014г. на Кмета на община Велинград, с която бил одобрен ПУП за изменение на регулацията на процесния имот и имота на ответниците - УПИ № IХ-10, в кв.1 по плана на с.Кръстава. С тази заповед границите и площта на процесния УПИ Х-8, в кв.1 по плана на кв.Хасанова, с.Кръстава  били изцяло променени и увеличени с около 200 кв.метра, като площта на парцела ставала 681 кв.метра. След оспорване на въпросната заповед от страна на ответника М.И.А., с Решение №113/06.03.2017г. на Административен съд Пазарджик, по адм.д.№434/2016г. въпросната заповед била отменена като незаконосъобразна. С влязло в сила Решение №10365 от 07.08.2017г. по адм.д.№4492/2017г. по описа на Върховен административен съд било оставено в сила Решение №113 от 06.03.2017г. по адм.д.№434/2016г. по описа на Административен съд Пазарджик. По тези административни дела настоящият ищец А. И.А. бил страна и същият бил  обвързан от обективните предели на СПН на решенията. В мотивите на Решение №10365 от 07.08.2017г. по адм.д.№4492/2017г. по описа на Върховен административен съд е заключил /на страница втора, последен абзац от решението/ - „Законосъобразно съдът е приел, че в случая не са нА.це предпоставки за приложението на §8, ал.2, т.З от ПР на ЗУТ, тъй като от заключението на назначената и изслушана съдебно-техническа експертиза е установено, че местоположението на имотната граница между поземлени имоти 8 и 10 по кадастралния план не съвпада със съществуващата на място граница. Поради това изменението на подробния устройствен план по смисъла на цитираната правна норма не може да бъде одобрено до установяване на действителната имотна граница”.

Местоположението на действителната имотна граница, между процесния УПИ Х-8, в кв.1 по плана на кв.Хасанова, с.Кръстава и съседния УПИ IХ-10, в кв.1 по плана на с.Кръстава, не била установена и към настоящият момент на заведеният иск по чл.108 ЗС.

Всички изложени в писменият отговор факти доказвА., че предявеният иск по чл.108 ЗС следвало да се отхвърли като неоснователен и недоказан, тъй като ищеца, преди ищеца да стане собственик и неговият праводател/, е загубил собствеността върху процесния имот, поради обстоятелството, че ответниците са го придобили по давностно владение в продължение на повече от 10 години и имота се владее от ответниците на правно основание - от 1998г. до датата на завеждане на иска за ревандикация - 17.08.2018г.

Неоснователността на иска по чл.108 от ЗС водела до неоснователност и на предявения иск с правно основание чл.59 от ЗЗД, тъй като след като по делото ищеца не е установил, че е собственик на процесният имот, претенцията му за заплащане на обезщетение, че е лишен от правото да ползва този имот се явявала неоснователна.

Неоснователността на исковете по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД, водела до неоснователност и на предявеният негаторен иск по чл.109 ЗС, за преустановяване на неоснователните действия на ответниците и премахване на построените в процесния имот паянтова сграда, състояща се от приземен етаж/обор/ и сеновал със ЗП - 30.60 кв.метра и паянтова стопанска сграда, състояща се от приземен етаж/обор/ и сеновал със ЗП - 20 кв.метра, разположение в югоизточната част на процесния имот по границата с имота на ответниците.

Неоснователен се явява и искът за отмяна на Нотариален акт №233/1998г. за дарение на недвижим имот, тъй като направеното дарение на процесния имот било обявено за нищожно по чл.76 ЗН с мотивите на Решението на Пазарджишки окръжен съд по в.гр.д.№579/2009г. за отхвърляне на иска за делба спрямо М.И.А. - настоящия ответник и това дарение не било произвело целеният правен ефект. С оглед на което ответника по настоящият иск М.И.А. не бил станал собственик на дареният с Нотариален акт №233/1998г. имот, а единствено недобросъвестен владелец на процесния имот.

По горните съображения се иска отхвърляне на исковете. Претендира направените разноски по делото.

 

В о.с.з. ищеца лично и чрез пълномощника си адв.ПашА.ев поддържа исковете, с подробни съображения в защита.

В о.с.з. ответника чрез пълномощника си адв.Деспотски поддържа възраженията си срещу исковете на ищеца, с подробни съображения в писмена защита.

 

Съдът като взе предвид твърденията и възраженията на страните и събраните доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 502/03.11.2010г. постановено по в.гр.д. № 579/2009г. на ПзОС, във връзка с обжалване на  решение по гр.д.№ 563/200г. на РС Велинград, е допусната съдебна делба  между  Атиджа А.ева Дъбева, В.М.А.Е.М.Х.М.А.И.ХЖЕ А. М. върху недвижим имот ДВОРНО МЯСТО, застроено и незастроено, цялото с площ от 480 кв.м. съставляващо парцел Х-8 в кв.1 по плана на с.Кръстава, кв.Горица, при съседи:от две страни- улици, СА.х М. и М. М., ведно с построената в същия стопанска постройка ПЛЕВНЯ на 55 кв.м., при квоти: за Атиджа А.ева Дъбева, Муса А.ев М., СА.х А.ев М. и И. А.ев М. – по 8/56 ид.ч., за М. А.ев М. и Хатидже Муса А. – по 1/56 ид.ч. и за Хатидже А. М. – 22/56 ид.ч., като искът за делба по отношение на М.И.А. е отхвърлен.

Видно от мотивите на това решение прието е за основателно възражението по чл.76 от ЗС, като е прието, че сделката обективирана  в НА № 233/1998 г.  за дарение с който Х.АМ. е дарила на М.И.А. /ответника по настоящото дело/ - 8/9 ид части от същия имот  е нищожна и не е произвело целения правен ефект, тъй като е извършена в противоречие с материалния закон – чл.76 от ЗН. Прието е освен това, че извършената сделка е нищожна, като нищожността е от категорията на абсолютните, поради което договорът не е произвел целения правен ефект.

В тази връзка напълно неоснователно е възражението на ответника, че не участвал ката главна страна в производството по делбата, а само като ответник по иск по чл.76 от ЗН, поради следното: На първо място искът за делба по отношение на М.И.А. е бил отхвърлен със влязло в сила съдебно решение. За да бъде отхвърлен един иск, било то и за делба, то лицето спрямо което е постановен отхврълителен диспозитив е било страна по делото. На следващо място съдът се произнесъл не по иск по чл.76 от ЗН, какъвто не предяваван, а по възражение на наследниците, което възражение съдът обсъжда само в мотивите, но не дължи произнасяне отделно от предмета на делото. На следващо място следва да се има предвид, че в производството по съдебна делба се установява правото на собственост на всяка една от страните по делото, и само когато се установи някоя от тях да не е носител на правото на собственост, то искът спрямо нея се отхвърля.

С решение № 218/24.06.2011г. постановено по гр.д.№ 563/2007г. на ВлРС във фазата по извършване на делбата е Изнесен на публична продан същия недвижим имот: ДВОРНО МЯСТО, застроено и незастроено, цялото с площ от 480 кв.м., съставляващо парцел Х-8, в кв.1 по плана на с.Кръстава, кв.Горица,общ.Велинград, обл.Пазарджик, при съседи:от две страни- улици, СА.х М. и М. М., ведно с построената в същия стопанска постройка ПЛЕВНЯ на 55 кв.м.

В резултата на изнасянето на публична продан на делбения имот –Дворно място с площ от 480кв.м., съставляващо п.№8 в кв.1 по плана на с.Кръстава, определено този имот не отишъл в дял на прехвърлителя Хатидже М. и дарението извършено НА № 233/1998г. не се санирало.

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.08.2010г. на ДСИ при ВлРС, изнесения на публична продан имот–Дворно място с площ от 480кв.м., съставляващо п.№8 от кв.1 по плана на с. Кръстава е възложен на купувача И.А. А.,***. Така това е станало собственик на този имот.

Видно от НА № 21/31.01.2013г. собственика И.А. А., ЕГН **********  и съпругата му Хатидже Мехмед А. са продА. на ищеца А. И.А. своя имот -  Дворно място с площ от 480кв.м., съставляващо п.№8 от кв.1 по плана на с. Кръстава, за който имот е отреден УПИ Х. По силата на тази сделка ищеца е станала собственик на процесния имот с пл.№8.

По делото не представен НА № 233/1998г.  за дарение, въз основа на който ответниците са се легитимирА., като собственици на процесния имот.  От Жалба вх.№823/07.06.2016г. на ищеца до РП-Велинград става ясно, че въпросния НА е с дата 24.07.1998г.

В тази връзка неоснователно е и твърдението на ответниците, че са придобили по давност процесния имот към 2008г., тъй като са го владял десет години, поради следното: Според доказателствата по делото 8/9 ид части имота е бил дарен на ответника М.И.А. с НА № 233/1998 г. Делото за делба, а именно гр.д.№ 563/2007г. на РС Велинград, по което ответника М.И.А. е бил страна е образувано 2007г. Действително не нА.це от страна на приобретателя по дарението - ответника М.И.А., добросъвестно е владението по смисъла на чл. 70 ЗС, тъй като такова би било на лице само когато владелецът е придобил вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или когато формата на сделката е опорочена. В съдебната практика на ВКС няма противоречие, че нищожният договор не може да породи правни последици и затова приобретателя по такъв договор не може да има качеството на добросъвестен владелец - той не е придобил имота на годно правно основание поради порок на договора, който го прави нищожен и го лишава от правно действие. Когато праводателят по нищожен договор предаде владението на приобретателя, последният може да придобие собствеността на оригинерно основание /придобивна давност/ ако владее най-малко десет години - чл.79, ал.1 ЗС.  За периода от 1998г. до 2007г. не е изтекла предвидената в чл.79, ал.1 от ЗС десет годишна придобивна давност, на която ответника се позовава. При което и не могъл да придобие процесния имот по давност. 

Съгласно чл.116, б.“б“ от ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск или възражение.  А съгласно чл.115 б.“ж“ от ЗЗД давността не тече докато трае съдебният процес. В конкретния случай с предявяване на възражението чл.76 от ЗН в производството по делба, чиято основна цел е да установи правото на собственост, давността за придобивана не имота на оргинерно основание е прекъсната. Докато е траел съдебния процес по делбата давност не текла. Производството по делбата е приключило с влизане в сила на решението по извършването й, което е станало на 27.09.2011г. Съгласно чл. 117 ЗЗД от прекъсването на давността почва да тече нова давност. От 27.09.2011г., когато е започнала да тече нова давност за придобиване на процесния имот поради упражнявана от ищците недобросъвестно владение на имота, тоест нова 10 годишна придобивна давност, до предявяване на иска по 108 ЗС на 16.08.2018г. е изтекъл период от по-малко от 7 години. При което и процесния имот не придобит от ответниците по давност.

На следващо място за да се придобие един имот по давност, то установеното върху него владение трябва да спокойно и необезпокоявано. В случая не се установява нА.чието на този елемент от хактическия сътъв на придобивната давност, тъй като страните и не спорят по обстоятелството между тях да е възникнал и съществувал спор за собствеността върху имота, който по данни от представените прокурорски преписки /л.97-205/ между страните е имало множество конфликти в периода 2015-2016г.,  всичиките свързани и обусловени от дългогодишен спор за собственост върху процесния имот.

Ето защо и възражението на ответниците  по  чл.79, ал.1 ЗС за придобивана на имота на това оригинерно основание е неоснователно.

Неоснователно съдът намира и възражението на ответниците, че действителната имотна граница, между УПИ Х-8, в кв.1 по плана на кв.Хасанова, с.Кръстава и съседния УПИ IХ-10, в кв.1 по плана на с.Кръстава, не била установена и към настоящият момент на заведеният иск по чл.108 ЗС, тъй като предмет на делото не е УПИ Х-8, а имот с пл.№ 8, като не задължително имотната и регулационното граница да съвпадат. Пространствените предели на имот с пл.№ 8 от кв.1 по плана на кв.Хасанова, с.Кръстава са точно определени както в плана, така и в Постановление за възлагане на недвижим имот от 18.08.2010г. и последващата го прехвърлителна сделка обективирана в НА № 21/31.01.2013г.

Ето защо и без всякакво значение, досежно урегулирането на  имот с пл.№ 8 от кв.1 по плана на кв.Хасанова, с.Кръстава, в случая е дА. за този имот има отредено УПИ, ресепективно каксе развило производството по  урегулирането му, тъй като това излиза извън предмета на спора, който е свързан единствено и само поземления имот.

По делото е прието неоспорено от страните заключение по СТЕ изготвено от в.л. Я.Ч., което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно. Видно от него в процесния имот пл.№ 8 са построени и заснети в плана две сгради, което попадат в него, а именно : едноетажна стопанска сграда паянтова със ЗП 20 кв.м. и двуетажна стопанска сграда паянтова на един етаж със ЗП 32 кв.м., от която в п.им.пл. № 8 попадат 22 кв.м.

По делото е прието и неоспорено от страните заключение по ССЕ изготвено от в.л. Д.Т., от което се установява че размера на обезщетението по чл.59 от ЗЗД, формирана като сбор от: 3216 лв. -месечен наем от по 48 лв. на месец за 67 месеца и 270 лв. – добив на сено, е в размер на 3486лв. от 31.01.2013г. до 16.08.2018г.

Въз основа на така установеното от фактическа страна и по изложените по-горе съображения, съдът формира и правните си изводи. 

Безспорно се установява по делото, че по силата на  НА № 21/31.01.2013г. ищеца е станал собственик на имота Дворно място с площ от 480кв.м., съставляващо п.№8 от кв.1 по плана на с. Кръстава. Ответниците на са придобили собствеността върху този имот по давност, тъй като такава за тях не е изтекла.  Установява се също, като страните и не спорят по това обстоятелства, че същия имот се владее и в момента от ответниците.

 

Ето защо и искът по чл.108 от ЗС е основателен и като такъв ще се уважи, като съгласно т.2А от ТР №4/16.03.2016г. на ВКС се признае, че ищеца е собственик на имота Дворно място с площ от 480кв.м., съставляващо п.№8 от кв.1 по плана на с. Кръстава, и се осъдят ответниците да му отстъпят собствеността и предадат владението.

Установява се от заключение по СТЕ, че в имота на ищеца има простроени две сгради, а именно едноетажна стопанска сграда паянтова със ЗП 20 кв.м. и двуетажна стопанска сграда паянтова на един етаж със ЗП 32 кв.м., от която в п.им.пл. № 8 попадат 22 кв.м. По делото няма данни, а не се твърди тези сгради да са законно построени. От показанията на св.И.Ь.Х.Ь.И.О..И.Д.А., при съвпадение на същите се установява, че въпросните сгради са построени от ответниците, като част от тях е на мястото на съществувА. преди това обори на предишните собственици, а друга част е нова постройка. Същите се стопанисват и ползват от ответниците и техните синове. И тъй като в случая се установява нА.чие на незаконни постройки, собственост на ответниците, попадащи в имота на ищеца, то само нА.чието им е достатъчно да се приеме, че по този начин се пречи на собственика да упражнява в пълен обем правото си на собственост, тъй като в случаите на извършен строеж без разрешение собственикът не е длъжен да търпи и понася ограниченията, които произтичат за неговото право на собственост от създаденото състояние, когато е нетърпимо и според закона.

Ето защо и искът по чл.109 от ЗС е основателен и като такъв ще се уважи, като се осъдят ответниците да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на ищеца да упражнява в пълен обем правото си на собственост, като премахнат незаконно построени в им.пл. № 8, а именно: паянтова стопанска сграда състояща се от приземен етаж/обор/ и сеновал със застроена площ 30,60 кв.м. и паянтова стопанска сграда състояща се от приземен етаж/обор/ и сеновал със застроена площ от 20,00 кв.м., разположени в югоизточната част на имота по границата с имота на ответниците

 

По иска по чл.59 от ЗЗД за заплащане на  сума в размер на 5001 лева, представляваща обезщетение за неоснователното ползване на собственото на ищеца ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 480 кв.м., съставляващ ПИ 8, в кв. 1 „Хасанова“ по плана на село Кръстава от 1987г., за периода от 31.01.2013г. до 16.08.2018г. /дадат на искова молба/, съдът намира следното:

Безспорно се установи по делото, че по силата на  НА № 21/31.01.2013г. ищеца е станал собственик на въпросния имот. От тогава и до предявяване на настоящия иск, този имот се ползва от ответниците, а това състояние продължава и до момента, тъй като по делото няма данни  имота да е предаден на собственика му.

Според заключение по ССЕ изготвено от в.л. Д.Т. размера на обезщетението по чл.59 от ЗЗД, формирана като сбор от: 3216 лв. -месечен наем от по 48 лв. на месец за 67 месеца и 270 лв. – добив на сено, е в размер на 3486лв. от 31.01.2013г. до 16.08.2018г.

До този размер искът е основателен и като такъв ще се уважи, като се осъдят ответниците да заплатят на ищеца сумата от 3486лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения на ищеца имот, представляващ ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 480 кв.м., съставляващ ПИ 8, за периода от 31.01.2013г. до 16.08.2018г. А на тази сума до пълния размер на претендираното обезщетение от 5001 лева искът е неоснователен и като такъв ще се отхвърли.

 

По иска за отмяна на Нотариален акт №233/24.07.1998г., том.1, н.дело № 1199/1998г. за дарение на недвижим имот, съдът намира следното: Съгласно ТР № 3/29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г. „на отмяна по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, с които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот. В случая НА №233/24.07.1998г. е извършена сделка – дарение, тоест не става въпрос за констативен НА. Поради което и той не подлежи на отмяна. Обстоятелството, че с тази сделка не са прехвърлени правата на собственост, като е уважено възражение по чл.76 от ЗН, не могат да обосноват отмяна на самия НА. Това е само предпоставка за  уважаване на иска по чл.108 от ЗС. Ето защо и това искане ще се остави без уважение.

 

С оглед уважаване на исковете на ищеца по чл.108 и 109 от ЗС на частично на иска по чл.59 ЗЗД, но не и на иска за отмяна на НА, то и на осн. чл.78, ал.1 ГПК, ответниците следва да изплатят на ищеца направените от него разноски по съразмерност с уважената част от исковете в размер на общо 903,79лв., при представени доказателства за направени разноски от общо  1340,40лв., включващи 700 лв. за адвокатско възнаграждение, 280,40лв. заплатена държавна такса и 350лв. за СЕ и 10лв. за СУ, при представени доказателства за направени такива в този размер.

Предвид изхода на спора ответниците имат право на разноски по съразмерност с неуважената част от исковете, като при направени такива от общо 1400лв., съгласно списък по чл.80 от ГПК, ще им се присъдят разноски в размер на 456,05лв., която сума ще се осъди ищецът да им заплати.

Предвид горните съображения, съдът

 

                                                          Р  Е  Ш  И :

 

            ПРИЗНАВА, на осн. чл.108 от ЗС, за установено в отношенията между  А.И.А ЕГН: ********** *** и М.И.А., ЕГН: ********** и Ф.М.А., ЕГН: ********** ***, че А.И.А ЕГН: ********** *** е собственик на имота:  ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 480 кв.м., съставляващ ПИ 8, в квартал 1 -„Хасанова“ по плана на село Кръстава от 1987г., общ.Велинград, за който имот е отреден УПИ X от същия квартал, при съседи по доказателствен акт: от две страни- улици, СА.х М. и М. М. и при съседи по скица: улица; ПИ 4, за който е отреден УПИ XIV; ПИ 9 и ПИ 10, за който е отреден УПИ IX, и ОСЪЖДА М.И.А., ЕГН: ********** и Ф.М.А., ЕГН: ********** ***, да отстъпят собствеността и предадат владението на този имот на собственика.

              ОСЪЖДА на осн. чл.109 от ЗС М.И.А., ЕГН: ********** и Ф.М.А., ЕГН: ********** ***, да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на собственика  А.И.А ЕГН: ********** *** да упражнява в пълен обем правото си на собственост, като премахнат незаконно построени в им.пл. № 8, а именно: паянтова стопанска сграда състояща се от приземен етаж/обор/ и сеновал със застроена площ 30,60 кв.м. и паянтова стопанска сграда състояща се от приземен етаж/обор/ и сеновал със застроена площ от 20,00 кв.м., разположени в югоизточната част на имота по границата с имота на ответниците

ОСЪЖДА на осн. чл.59 от ЗЗД, М.И.А., ЕГН: ********** и Ф.М.А., ЕГН: ********** ***, да заплатят на А.И.А ЕГН: ********** ***, СУМАТА от 3486лв. /три хиляди четиристотин осемдесет и шест лева/, представляваща обезщетение за ползване без основание на собствения му имот - ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ от 480 кв.м., съставляващ ПИ 8, за периода от 31.01.2013г. до 16.08.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата на този размер до пълния претендиран такъв от 5001 лева за същия преиода, като неоснователен.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.И.А ЕГН: ********** ***, за отмяна на Нотариален акт №233/24.07.1998г., том.1, н.дело № 1199/1998г. за дарение на недвижим имот.

 

               СЪЖДА М.И.А., ЕГН: ********** и Ф.М.А., ЕГН: ********** ***, да заплатят на А.И.А ЕГН: ********** ***, СУМАТА от903,79лв. /деветстотин и три лева и 79 ст./- направените по делото разноски по съразмерност.           

СЪЖДА А.И.А ЕГН: ********** ***, да заплати на М.И.А., ЕГН: ********** и Ф.М.А., ЕГН: ********** ***, СУМАТА от 456,05лв. /четиристотин петдесет и шест лева и 05 ст./- направените по делото разноски по съразмерност.           

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а копие от него да се изпрати на страните заедно със съобщението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................

                      ( Валентина И.)