№ 12583
гр. София, 10.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М.С.Д.
при участието на секретаря Е.Е.Д.
като разгледа докладваното от М.С.Д. Гражданско дело № 20211110161340
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 439 ГПК.
Предявен е от ищеца В. А. А. отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено,
че ответникът „ФИРМА” ООД няма право на принудително изпълнение на
сумата от 3644,36 лв., представляваща главница, договорна лихва в размер на
344,30 лв. за периода от 26.03.2005 г. до 26.11.2010 г., както и съдебни
разноски в размер на 393,36 лв., за които суми в полза на „ФИРМА” АД е
издаден изпълнителен лист от 19.01.2011 г. по гр. д. № 63429/2010 г. по описа
на СРС, 52 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №
689/2021 г. по описа на ЧСИ Росица Апостолова, рег. № 848 в Регистъра на
Камарата на ЧСИ, район на действие Софийски градски съд.
В подадената искова молба ищецът В. А. А. се позовава на изтекла
погасителна давност относно вземането, предмет на издадения изпълнителен
лист. Поддържа, че като взискател по изпълнителното дело бил конституиран
ответникът по силата на договор за цесия от 20.06.2017 г., сключен с
„ФИРМА“ АД, за който ищецът не бил уведомен до образуване на
изпълнителното дело. Сочи, че до образуване на изпълнително дело № 689 от
13.09.2021 г. не били предявени претенции по изпълнителния лист и не са
били предприемани изпълнителни действия за събирането им от тогавашния
кредитор – „ФИРМА“ АД, поради което на 19.01.2016 г. изтекла общата
петгодишна погасителна давност за вземането. Поддържа, че образуваното
изпълнително дело било недопустимо, а наложеният запор-
незаконосъобразен. Прави искане за постановяване на съдебно решение за
установяване на недължимост на процесните суми като погасени по давност,
1
евентуално поради несъобщаване на цесията и претендира присъждане на
разноски в производството.
Ответникът „ФИРМА” ЕООД подава отговор на искова молба в срока
по чл. 131 ГПК, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че по
искане на първоначалния кредитор „ФИРМА“ АД било образувано
изпълнително дело № 202/2011 г. по описа на ЧСИ Росица Апостолова, рег. №
848 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на действие Софийски градски
съд, с което бил прекъснат давностният срок и започнал да тече нов 5-
годишен. Посочва, че с всяко искане на взискателя за прилагане на
изпълнителен способ се прекъсва давността независимо дали са реализирани
действия по прилагането му. Поддържа, че до постановяване на Тълкувателно
решение № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, приложимо от 26.06.2015 г., е било в
сила Постановление на Пленума на ВС на НРБ № 3 от 18.11.1980 г., съгласно
което погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес
относно принудителното осъществяване на вземането. Моли за отхвърляне на
иска. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните
и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Предмет на иск по чл. 439 ГПК е оспорване на недължимост на
вземането, основано на обстоятелства, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, в което е издадено изпълнителното
основание.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 202/2011 г. по
описа на Росица Апостолова, рег. № 848 в Регистъра на Камарата на ЧСИ,
район на действие Софийски градски съд, същото е образувано на 21.03.2011
г. по молба от същата дата на „ФИРМА“ АД срещу ищеца В. А. А. въз основа
на изпълнителен лист от 19.01.2011 г. издаден на основание чл. 418 ГПК въз
основа на Заповед за изпълнение на парично задължение въз основата на
документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 63429/2010 г. по описа на СРС, 52
състав за събиране на сумата 3644,36 лв., договорна лихва в размер на 344,30
лв. за периода от 26.03.2005 г. до 26.11.2010 г., както и съдебни разноски в
размер на 393,36 лв. В молбата е налице възлагане по чл. 18 ЗЧСИ за
извършване на изпълнителни действия.
Със запорно съобщение изх. рег. № 1850/26.04.2011 г. е наложен запор
на два броя МПС, собственост на длъжника.
По делото е изпратена ПДИ, която е получена от длъжника на
01.05.2011 г. чрез пълнолетно лице от домашните. Не се установява да е
подадено възражение в указания на длъжника срок, поради което Заповедта за
изпълнение е влязла в сила на 17.05.2011 г.
С разпореждане от 21.03.2012 г. е насрочен опис на движими вещи в
дома на длъжника за 4.05.2012 г. от 12:00 часа, който няма данни да се е
състоял.
Подадена е молба от 12.02.2013 г. от взискателя с искане за прилагане
2
на конкретен способ – запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Със запорно съобщение изх. рег. № 1033/12.02.2013 г. е наложен запор
върху вземанията на длъжника от трудови възнаграждения, граждански или
други договори, получавани от работодателя „Р.” ООД., което в
последствие се установява че е прекратено на 01.03.2013 г.
Подадена е молба от 17.10.2013 г. от взискателя с искане за прилагане
на конкретен способ – запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Със запорно съобщение изх. рег. № 16522/17.10.2013 г. е наложен запор
върху вземанията на длъжника от трудови възнаграждения, граждански или
други договори, получавани от работодателя „ФИРМА”, което няма данни да
е връчено.
Подадена е молба от 23.05.2014 г. от взискателя с искане за прилагане
на конкретен способ – запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
Със запорно съобщение изх. рег. № 8919/27.05.2014 г. е наложен запор
върху вземанията на длъжника от трудови възнаграждения, граждански или
други договори, получавани от работодателя „ФИРМА”.
Подадена е молба от 12.09.2014 г. от взискателя с искане за прилагане
на конкретен способ – запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
По молба от 25.03.2016 г. ответникът „ФИРМА” ЕООД е конституиран
като правоприемник на вземането на изпълнителния лист по сключен договор
за цесия с постановление от 25.03.2016 г.
Подадена е молба от 21.08.2016 г. от новоконституирания взискател с
искане за прилагане на конкретен способ – запор на притежаваните от
длъжника МПС.
Подадена е молба от 16.05.2017 г. от взискателя „ФИРМА” ЕООД с
искане за прилагане на конкретни способи – запор върху вземания на
длъжника по банкови сметки, опис и оценка на движимите вещи на
длъжника.
Със запорно съобщение изх. рег. № .........../25.05.2017 г. е наложен запор
върху вземанията на длъжника от банкови сметки в „Първа инвестиционна
банка” АД.
Подадена е молба от 02.10.2018 г. от взискателя „ФИРМА” ЕООД с
искане за прилагане на конкретен способ – запор върху вземания на длъжника
по банкови сметки.
С постановление на ЧСИ от 12.08.2021 г. делото е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК – по искане на взискателя.
Видно от представеното копие от изпълнително дело № 689/2021 г. по
описа на Росица Апостолова, рег. № 848 в Регистъра на Камарата на ЧСИ,
район на действие Софийски градски съд, същото е образувано на 13.09.2021
г. по молба на взискателя „ФИРМА” ЕООД срещу ищеца В. А. А. въз основа
на процесния изпълнителен лист от 19.01.2011 г. издаден в полза на
„ФИРМА“ АД на основание чл. 418 ГПК въз основа на Заповед за изпълнение
на парично задължение въз основата на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. №
3
63429/2010 г. по описа на СРС, 52 състав за събиране на сумата 3644,36 лв.,
представляваща главница, договорна лихва в размер на 344,30 лв. за периода
от 26.03.2005 г. до 26.11.2010 г., както и съдебни разноски в размер на 393,36
лв. В молбата е налице искане за извършване на конкретни изпълнителни
действия – налагане на запор върху вземанията на длъжника по банкови
сметки.
Със запорно съобщение изх. рег. № 7261/13.09.2021 г. е наложен запор
върху вземанията на длъжника от банкови сметки в „Първа инвестиционна
банка” АД.
Със запорно съобщение изх. рег. № 7262/13.09.2021 г. е наложен запор
върху вземанията на длъжника от банкови сметки в „Изипей” АД.
Със запорно съобщение изх. рег. № 7263/13.09.2021 г. е наложен запор
върху вземанията на длъжника от трудови възнаграждения, граждански или
други договори, получавани от работодателя „Мундус сервисиз” АД.
Подадена е молба от 26.11.2021 г. от взискателя с искане за прилагане
на конкретен способ – запор на притежаваните от длъжника МПС.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав
направи следните правни изводи:
Давността на вземанията за главница по сключен договор за кредит по
процесния изпълнителен лист е 5-годипна, а и съгласно чл. 117, ал. 2 ЗЗД
давността за вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение е 5 годишна.
Действително, в чл. 117, ал. 2 ЗЗД са посочени само вземанията установени
"със съдебно решение", но няма основание това правило да не се приложи и
за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение. С аргумент
от чл. 439 ГПК вземанията по влязла в сила заповед за изпълнение не могат да
бъдат оспорени по исков ред, освен въз основа на нововъзникнали факти.
Съгласно чл. 415 ГПК ако не е подадено възражение или същото бъде
оттеглено заявителят няма правен интерес да установи вземането си по
съдебен ред. Липсва логика и основание кредиторът с неоспорено вземане,
който не е водил иск по чл. 422 ГПК да бъде поставен в по-неблагоприятно
положение от този с оспорено вземане, още повече че и в двата случая
"заповедта за изпълнение влиза в сила" т.е.двата случая са приравнени от
процесуалния закон като правни последици. Следва да се отбележи, че
исторически чл. 117, ал. 2 ЗЗД предхожда уредбата на заповедното
производство по ГПК /2008 г./, поради което нормата трябва да се тълкува
разширително с оглед разпоредбата на чл. 416 ГПК.
На следващо място, следва да бъдат съобразени задължителните
разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г от 26.06.2015
г., ОСГТК на ВКС, съгласно които предприемането на кое да е изпълнително
действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва давността
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането
на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка
4
на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и
т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети
задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. В тълкувателното решение е посочено, че при
изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Искането да
бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба
на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение, т.е. взискателят трябва със своите действия да
поддържа висящността на исковия процес. С оглед на изложеното
Върховният касационен съд е приел, че Постановление на Пленума на
Върховния съд № 3/1980г. следва да се счита за изгубило сила и давността да
не спира по време на изпълнителния процес, тъй като кредиторът избира дали
да действа като иска прилагането на нови изпълнителни способи или да
бездейства. Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни
действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и това прекратяване настъпва
по силата на закона, без за това да е необходим изричен акт на съдебния
изпълнител. Съгласно мотивите на тълкувателното решение нова давност тече
от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.
В настоящия случай по първото образувано изпълнително дело №
202/2011 г. по описа на Росица Апостолова, рег. № 848 в Регистъра на
Камарата на ЧСИ, район на действие Софийски градски съд не се установява
да е изминавал срок повече от две години, в който взискателите да не са
искали или съдебният изпълнител да не е предприемал изпълнителни
действия. Делото е прекратено не поради перемпция с по искане на
взискателя. Последното валидно извършено изпълнително действие по делото
преди неговото прекратяване, което е годно да прекъсне погасителната
давност е от 25.05.2017 г. – наложен запор върху вземанията на длъжника от
банкови сметки в „Първа инвестиционна банка” АД. Несъстоятелно е
наведеното от ищеца възражение, че по банковите сметки на длъжника
липсват авоари. За прекъсване на давността е достатъчно налагането на
запора на банковата сметка, като без значение е дали в нея към момента на
налагането му има наличност. Запорът е наложен и ще породи действие и при
последващо постъпване на суми по сметката. Паричната наличност, респ.
достатъчност са ирелевантни за прекъсващото давността действие на запора.
Петгодишният давностен срок не е изтекъл към 13.09.2021 г. – датата на
подаване на молба за образуване на изпълнително дело № 689/2021 г. по
описа на Росица Апостолова, рег. № 848 в Регистъра на Камарата на ЧСИ,
5
район на действие Софийски градски съд, с посочен конкретен изпълнителен
способ. Безспорно същата е прекъсната и с наложените запори на банкови
сметки на длъжника от 13.09.2021 г. Петгодишният давностен срок не е
изтекъл към датата на предявяване на исковата молба 29.10.2021 г. и към
даване ход на устните състезания пред настоящата инстанция. Още повече –
през време на съдебни процес за вземането погасителната давност не тече по
аргумент от чл. 115, ал.1, буква "ж" ЗЗД. Поради изложеното съдът следва да
отхвърли предявения иск като изцяло неоснователен.
Мотивиран от посоченото, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. А. А., ЕГН **********, с адрес гр.
София, ул. „.............” № ........ отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено,
че за ответника „ФИРМА” ЕООД, ЕИК ........, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „..........” № 4-6 НЕ СЪЩЕСТВУВА ПРАВОТО
НА ПРИНУДИТЕЛНО ИЗПЪЛНЕНИЕ за сумата 3644,36 лв.,
представляваща главница, договорна лихва в размер на 344,30 лв. за периода
от 26.03.2005 г. до 26.11.2010 г., както и съдебни разноски в размер на 393,36
лв., за които суми в полза на „ФИРМА” АД е издаден изпълнителен лист от
19.01.2011 г. по гр. д. № 63429/2010 г. по описа на СРС, 52 състав, въз основа
на който е образувано изпълнително дело № 689/2021 г. по описа на ЧСИ
Росица Апостолова, рег. № 848 в Регистъра на Камарата на ЧСИ, район на
действие Софийски градски съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6