№ 13597
гр. София, 11.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:В. Б. И.А ЗГУРОВА
при участието на секретаря С. Р. Л.А
като разгледа докладваното от В. Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело №
20231110135014 по описа за 2023 година
Производството е за съдебна делба във фазата по извършването .
С влязло в законна сила Решение № 13964/15.07.2024 г. по гр. д. №
35014/2023 г. по описа на СРС, 69 състав, съдът е допуснал извършването на
съдебна делба между С. Ц. А., ЕГН **********, и Е. А. Е., ЕГН **********,
на следните съсобствени между страните недвижими имоти: 1/ жилищна
сграда, находяща се в с. ***, СО - район „***, разположена в южната част на
описания по-долу урегулиран поземлен имот със застроена площ на сградата
от 76,90 кв.м., състояща се от: входно антре, дневна, две спални, баня с
тоалетна, кухненски бокс и тераса, при граници: от четири страни двор, която
представлява жилищна сграда с идентификатор ***.2 по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед *** г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: с. ***, район „***,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 68 кв.м., с брой
етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, съгласно Скица
на сграда № *** г., издадена от СГКК - гр. София; 2/ урегулиран поземлен
имот *** в кв. 60 по плана на с. ***, с площ от 400 кв.м., при граници: улица,
*** който имот представлява поземлен имот с идентификатор *** по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД-18-
77/12.12.2010 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления
имот: с. ***, район „***, с площ от 398 кв.м., с трайно предназначение на
територията: урбанизирана, с начин на трайно ползване: ниско застрояване (до
10 метра), с номер по предходен план: 737, кв. 60, парцел **, със съседи: ***
съгласно Скица на поземлен имот № *** г., издадена от СГКК – гр. София,
заедно с всички подобрения и приращения в гореописаното дворно място; 3/
магазин, находящ се в с. ***, СО - район „***, разположен в северната част на
1
УПИ ***, със застроена площ на магазина от 32,50 кв.м., състоящ се от:
търговска зала и склад, при граници: двор, кафе-сладкарница, двор, тупик за
УПИ XX***, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху описаното място, който магазин
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед *** г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с. ***, район „***, ет. 1,
обект магазин, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска
дейност, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ от 32,50 кв.м.,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.1.2, под обекта:
няма, над обекта: няма, съгласно Схема на самостоятелен обект в сграда №***
г., издадена от СГКК – гр. София; 4/ кафе-сладкарница, находяща се в с. ***,
СО - район „***, разположена в северната част на УПИ ***, със застроена
площ на кафе-сладкарницата от 38,36 кв.м., състояща се от: търговска зала,
склад, подготовка и тоалетна с преддверие, при граници: от три страни двор и
магазин, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху гореописаното място, която кафе-сладкарница
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед *** г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с. ***, СО - район „***,
ет. 1, обект-кафесладкарница, находяща се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния
обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа
площ от 38,36 кв.м., съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
***.1.1, под обекта: няма, над обекта: няма, съгласно Схема на самостоятелен
обект № *** г., издадена от СГКК – гр. София, при следните ДЯЛОВЕ: 1/2
идеална част за С. Ц. А., ЕГН **********, и 1/2 идеална част за Е. А. Е., ЕГН
**********, на основание чл. 34 ЗС вр. чл. 341 и сл. ГПК.
В закрито съдебно заседание с Определение № 17012/11.04.2025 г. са
приети за съвместно разглеждане в производството по извършването на
делбата предявената от С. Ц. А. срещу Е. А. Е. възлагателна претенция с
правно основание чл. 349, ал. 1 ГПК и заявените от С. Ц. А. срещу Е. А. Е.
претенции по сметки с правно основание чл. 346 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД.
Съделителят Е. А. Е. не заявява претенции и не взема становище по
заявените от другия С. Ц. А. претенции.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно
чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По способа за извършване на делбата:
Съсобствеността в делбеното производство може да бъде прекратена по
един от следните начини: посредством теглене на жребий по реда на чл. 352
ГПК, чрез разпределяне на имотите по реда на чл. 353 ГПК, чрез възлагане на
2
неподеляемо жилище по реда на чл. 349, ал. 1 или ал. 2 ГПК или чрез изнасяне
на имота на публична продан. Основен критерий за избора на способ е дали
броят на реалните дялове съответства на броя на съделителите и доколко
стойността на реалните дялове съответства на стойността на дяловете на
съделителите. Поради това от значение е дали е налице възможност за
обособяване на повече реални дялове от допуснатия до делба имот, както и
становището на съделителите относно начина на извършване на делбата, в
т.ч., дали са предявили претенции за възлагане на неподеляем жилищен имот.
В първото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е
допусната делбата, е прието направеното от съделителя С. Ц. А. искане за
възлагане в дял на жилищна сграда с идентификатор ***.2, предмет на
делбата, като неподеляем имот по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ГПК ако неподеляемият имот е
жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със
смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг,
на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение
на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да
го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други
имоти или с пари.
За основателността на предявената претенция с правно основание чл. 349,
ал. 1 ГПК в тежест на съделителя С. Ц. А. е да установи предпоставките,
установени в цитираната разпоредба, а именно, че делбеният имот е жилище,
т.е., имотът по своето предназначение служи за задоволяване на жилищните
нужди съобразно изискванията на чл. 40 ЗУТ, че жилището е неподеляемо,
т.е., от него да не могат да се обособят самостоятелни обекти на собственост
при спазване на изискванията на чл. 203 ЗУТ, че неподеляемият имот е
жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със
смъртта на единия съпруг или с развод, че не притежава друго жилище, както
и че е предоставено упражняването на родителските права по отношение на
родените от брака деца.
Наличието на първите две предпоставки по чл. 349, ал. 1 ГПК се
установява от приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-техническа експертиза, изготвено от вещото лице инж. А. Х.. От
заключението следва, че делбеният недвижим имот – жилищна сграда с
идентификатор ***.2, е неподеляем съобразно действащите технически
правила и норми и съгласно изискванията на чл. 40 ЗУТ и даденото в § 5, т. 30
ДР ЗУТ определение за „жилище“. Неподеляеми се явяват и останалите три
недвижими имота, допуснати до делба. Вещото лице е предложило
обособяване на три дяла, както следва: I дял включва жилищна сграда с
идентификатор ***.2 със застроена площ от 68 кв. м., ведно с 49% ид. ч. от
дворното място, върху което е построена, който дял е със средна пазарна цена
от 195 848 лв.; II дял включва магазин с идентификатор *** със застроена
площ от 32,50 кв. м., ведно със съответните ид. ч. от общите части на сградата
3
и 23% ид. ч. от дворното място, върху което е построена, който дял е със
средна пазарна цена от 82 176 лв.; III дял включва кафе сладкарница с
идентификатор ** със застроена площ от 38,36 кв. м., ведно със съответните
ид. ч. от общите части на сградата и 28% ид. ч. от дворното място, върху което
е построена, който дял е със средна пазарна цена от 96 993 лв. Общата средна
пазарна стойност на трите обособени деля е определена от вещото лице в
размер от 375 017 лв.
Обстоятелството, че съделителят С. Ц. А. не притежава друго собствено
жилище, се установява от ангажираните по делото гласни доказателствени
средства чрез разпит на трима свидетели, допуснати на ищцата. От
показанията на свидетелите, които съдът кредитира като непротиворечиви
помежду си, последователни и обективни, следва, че съделителят А.
напуснала делбения жилищен имот в края на м.02.2022 г. и отишла да живее
под наем на квартира в с. ***, ул. „*** заедно с дъщеря си И. Към настоящия
момент двете продължават да живеят под наем.
На следващо място, нормата на чл. 349, ал. 1 ГПК предвижда възлагане в
дял на неподеляемо жилище, придобито в режим на съпружеска имуществена
общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или при развод на
страните. В случая по делото не се установява съделителите да са се намирали
в брак, респ. не се доказва делбеният жилищен имот да е придобит от тях в
режим на съпружеска имуществена общност. За факта, че страните не са се
намирали в брак към момента на придобиване на процесната жилищна сграда
- 10.08.2018 г., свидетелства и приетото като писмено доказателство по делото
Решение № 20745/14.12.2023 г. по гр. д. № 30314/2023 г. по описа на СРС, 91
състав, постановено в производство по реда на ЗЗДН. В мотивите на
съдебното решение е посочено, че съделителите са се намирали във
фактическо съпружеско съжителство. Дори и между страните да е
съществувал брак, впоследствие прекратен с развод, то по делото не се
установява и наличието на последната предпоставка по чл. 349, ал. 1 ГПК, а
именно, че на претендиращия възлагане съпруг е предоставено
упражняването на родителските права по отношение на непълнолетните деца
от брака. Не се твърди от съделителя А., нито се установява по делото, че
страните имат родени деца от брака. Това обстоятелство отново се
потвърждава от Решение № 20745/14.12.2023 г. по гр. д. № 30314/2023 г. по
описа на СРС, 91 състав, в мотивите на което е установено, че съделителят А.
има дъщеря от предходна връзка.
В т. 4 на ТР № 1/19.05.2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че условията за
възлагане по чл. 349, ал. 1 ГПК са изброени изчерпателно и се изисква
кумулативното им наличие. Ето защо и като съобрази, че всичко изложено
дотук налага извод за липса на кумулативно изискуемите предпоставки на
разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ГПК, съдът намира предявената възлагателна
претенция за неоснователна и подлежаща на отхвърляне.
Когато възлагателната претенция по чл. 349, ал. 1 или ал. 2 ГПК не бъде
4
уважена поради липса на изискуемите законови предпоставки, делбата се
извършва чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по
реда на чл. 352 ГПК, ако дяловете на съделителите са равни, допуснатите до
делба имоти съответстват на броя на съделителите и могат да се обособят
реално и удобно в равностойни дялове, включващи еднакви по количество и
вид и приблизително равни по стойност имоти. В случай че тегленето на
жребий е невъзможно /когато до делба са допуснати имоти, които съществено
се различават по площ, обем и стойност, а дяловете на съделителите са
различни съгласно т. 5 ППВС № 7 от 28.XI.1973 г./, или когато тегленето на
жребий е много неудобно /например когато преди делбата съделителите са
били във владение на делбените имоти и всеки е направил във владения от
него имот съществени подобрения и въобще когато възлагането чрез жребий
може да породи значителни имуществени спорове между съделителите
съгласно т. 5 ППВС № 7 от 28.XI.1973 г./, делбата се извършва по реда на чл.
353 ГПК чрез разпределение на делбените имоти от съда без изготвяне на
разделителен протокол. При наличие на един неподеляем имот в делбената
маса или при невъзможност за подялба на имотите чрез горепосочените
способи, делбата се извършва по реда на чл. 348 ГПК, а именно чрез изнасяне
на публична продан. Съгласно практика на ВКС, обективирана в Решение №
47/12.02.2010 г. на ВКС по гр. д. № 818/2009 г., ІІ г. о.; Решение №
258/25.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 144/2011 г., ІІ г. о.; Решение №
165/08.05.2012 г. на ВКС по гр. д. № 900/2011 г., ІІ г. о.; Решение №
353/04.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 455/2011 г., І г. о.; Решение №
74/25.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 744/2012 г., ІІ г. о.; Решение №
100/27.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6463/2014 г., І г. о., способът по чл. 353
ГПК е приложим, когато броят на допуснатите до делба имоти съответства на
броя на съделителите, участващи в делбата – самостоятелно или по колена,
когато подлежащите на разпределение вещи са еднотипни и с еднакво
предназначение и когато могат да се образуват еднородни равни дялове за
всеки от съделителите. При разпределение по чл. 353 ГПК във всеки дял
трябва да се включат по възможност еднакви по количество и вид и
приблизително равни по стойност имоти, респ. максимално съответстващи по
стойност на дяловете на съделителите, като неравенството в дяловете се
изравнява в пари. При разпределянето съдът се ръководи от предназначението
на имотите, тяхната стойност и квотите на съсобствениците, като по
възможност следва на всеки съделител да се разпределят равностойни имоти
не само според тяхната цена, но и според вида и предназначението им.
Допустимо е разпределение на различни по вид самостоятелни имоти само ако
между страните липсва спор относно обособяването им в самостоятелни
дялове. При наличието на спор обаче, за да е приложим способът по чл. 353
ГПК, е необходимо да се образуват еднородни дялове от делбеното
имущество. Ако една от страните се противопоставя за обособяване на
самостоятелни дялове от различни по вид и предназначение имоти, то следва
да се приеме, че делбените имоти са реално неподеляеми и делбата да се
5
извърши по реда на чл. 348 ГПК. При наличие на възможност всеки съделител
да получи дял в натура /т.е., ако броят на допуснатите до делба имоти е равен
или по-голям от броя на съделителите/ и при изрично изразена воля от страна
на всички съделители имотите да бъдат разпределени помежду им реално, т.е.,
ако всички съделители са заявили, че желаят да се ползват от правото си,
предвидено в чл. 69, ал. 2 ЗН, независимо че допуснатите до делба недвижими
имоти се различават по някои от своите характеристики, съдът следва да
извърши разпределението по реда на чл. 353 ГПК или чрез теглене на жребий
- Решение № 74 от 25.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 744/2012 г., II г. о., ГК.
Съдът намира, че в настоящия случай делбата не може да бъде извършена
чрез теглене на жребий по чл. 352 ГПК, доколкото делбената маса се състои от
четири недвижими имота, които се изясни, че са неподеляеми на квотите на
страните в съсобствеността, респ. не могат да се обособят реално и удобно в
равностойни дялове, включващи еднакви по количество и вид и
приблизително равни по стойност имоти. Не се установява по делото броят на
допуснатите до делба имоти да съответства на броя на съделителите,
участващи в делбата – самостоятелно или по колена, нито, че подлежащите на
разпределение недвижими имоти са еднотипни и с еднакво предназначение.
Този извод следва от приетото по делото заключение на съдебно-техническата
експертиза, по което вещото лице е предложило един-единствен вариант за
обособяване на делбената маса в три нееднородни и неравностойни дяла,
както и от обстоятелството, че два от делбените имоти – самостоятелен обект
с идентификатор *** /магазин/ и самостоятелен обект с идентификатор **
/кафе-сладкарница/, са с предназначение за „търговска дейност“, докато
жилищната сграда с идентификатор 35239.6107.2 е с предназначение за
„жилищна сграда – еднофамилна“. Макар дяловете на съделителите да са
равни, съдът намира, че не е възможно във всеки един от тях да се включат
еднакви по вид и приблизително равни по стойност имоти, доколкото
процесните такива съществено се различават помежду си с оглед техните
предназначение, площ и стойност. От една страна, процесната жилищна
сграда, предмет на делбата, е с площ от 68 кв. м. и на стойност от 195 848,46
лв., а от друга страна, процесните самостоятелни обекти с предназначение за
търговска дейност са с площ от 32,50 кв.м. и на стойност от 82 176,23 лв.,
респ. с площ от 38,36 кв. м. и на стойност от 96 993,23 лв. По същите причини
не е приложим и способът за извършване на делба по чл. 353 ГПК.
Действително, установеният в разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН принцип
регламентира право на всеки от съделителите да получи дял в натура,
съответстващ на частите му от съсобствеността, но такъв, който да е
съобразен със справедливото ликвидиране по начин, че разпределението да
не го ощетява за сметка облагодетелстване на другите съделители относно
вида, характера, предназначението и стойността на обектите, включени в
делбената маса, като при невъзможност за справедливо и равностойно
разпределяне на имуществото, съделителят не може да бъде принуден да
приеме дял в натура, който не съответства по посочените характеристики на
6
дела на другия съделител. Ето защо, разпределение на различни по вид имоти
между съделителите би следвало да се извършва само ако е налице съгласие от
тяхна страна, каквото съгласие в настоящия случай съдът намира, че не е
налице.
Като съобрази изложеното, съдът намира, че единственият начин, по
който може да приключи делбата на процесните недвижими имоти, е чрез
изнасянето им по реда на чл. 348 ГПК на публична продан, при което всеки
съделител ще получи паричната равностойност на своя дял. Получената от
проданта цена следва да бъде разпределена от съдебния изпълнител между
съделителите съобразно определените с решението по допускане на делбата
квоти в съсобствеността.
По претенциите по сметки с правно основание чл. 346 ГПК:
В първото съдебно заседание след допускане на делбата са приети за
съвместно разглеждане заявените от С. Ц. А. срещу Е. А. Е. претенции по
сметки на обща стойност от 171 066,27 лв., както следва: сума в общ размер на
109 548,31 лв., представляваща половината от дължимите остатъчни
погасителни вноски по Договор за ипотечен кредит № *** г., от която сума
главница в размер на 88 229,28 лв. и лихва в размер на 21 319,03 лв.; сума в
общ размер на 16 804,48 лв., представляваща половината от дължимите
остатъчни погасителни вноски по договор за потребителски кредит, от която
сума главница в размер на 13 772,73 лв. и лихва в размер на 3 032,11 лв.;
сумата от 47 561,94 лв., представляваща главница по внесени ежемесечни
вноски за погасяване на главница и лихви по договор за ипотечен кредит и
договор за потребителски кредит от ищцата в полза на ответника за периода от
01.02.2022 г. до 27.02.2025 г.; сумата от 8 586,88 лв., представляваща главница
за заплатени консумативи за ел. енергия, вода и кабелна телевизия за периода
от 01.02.2022 г. до 27.02.2025 г.; сумата от 15 260 лв. – половината от начислен
труд за обслужване на отдадени под наем помещения по договор за наем за
периода от 01.02.2022г. до 27.01.2025 г.; сумата от 20 350 лв., представляваща
заплатен наем от ищцата за периода от 01.02.2022 г. до 27.02.2025 г. за 37
месеца – за всеки месец по 550 лв.; сумата от 1 439,46 лв. – представляваща
половината от заплатени от ищцата суми за ел. енергия, вода, интернет и
телевизия на отдадените под наем помещения за периода от 01.02.2022 г. до
28.02.2025 г., от общо заплатена сума в размер на 2 878,92 лв.; както и за
сумата от 48 484,80 лв., представляваща половината от получения наем от
отдадени под наем помещения.
В хипотезата на чл. 59, ал.1 от ЗЗД неоснователно обогатилият се дължи
връщане на онова, с което се е обогатил, но само до размера на обедняването,
т.е., дължи се връщане на по-малката сума между обедняването и
обогатяването. Ето защо за уважаване на исковите претенции по чл. 59, ал. 1
ЗЗД е необходимо да са налице кумулативно следните елементи от
фактическия му състав: 1) обогатяване на ответника; 2) обедняване на ищеца;
3) липса на правна основание за обогатяването на ответника, съответно
7
обедняването на ищеца; 4) наличие на връзка между обедняването и
обогатяването – същите да произтичат от един и същ факт или фактически
състав, като тази връзка не е причинна (ППВС №1/1979 г.).
По предявените осъдителни претенции с правно основание чл. 59, ал. 1
ЗЗД в тежест на ищцата е да установи в условията на пълно и главно
доказване наличието на следните предпоставки: заплащане на вноските по
договорите за банков, ипотечен и потребителски кредит за посочените
периоди, в т.ч., частта, съответстваща на дела на съделителя Е. А. Е. в
качеството му на съдлъжник по тези договори, размера на платените от
ищцата суми, с които ответникът се е обогатил неоснователно за нейна
сметка, липса на правно основание за това, както и получените от ответника
граждански плодове под формата на наем и техния размер.
В тежест на ответника е да докаже наличието на основание за
имущественото разместване в отношенията между страните.
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че на
08.08.2018 г. между „** АД и съделителите С. Ц. А. и Е. А. Е. е сключен
договор за ипотечен кредит, по силата на който банката е отпуснала на
кредитополучателите ипотечен кредит в размер на 41 280 лв. за покупка на
нежилищни имоти – магазин, представляващ самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***.1.1, и кафе-сладкарница, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ***.1.2, със срок на издължаване 300 месеца,
считано от датата на усвояването му, който се погасява с месечни вноски
(главница и лихва) съгласно погасителен план, представляващ Приложение №
1 към договора.
Изяснява се, че на 08.08.2018 г. между „** АД и съделителите С. Ц. А. и
Е. А. Е. е сключен договор за жилищен кредит, по силата на който банката е
отпуснала на кредитополучателите жилищен кредит в размер на 104 700 лв. за
покупка на недвижим имот – жилищна сграда с идентификатор ***.2, със срок
на издължаване 360 месеца, считано от датата на усвояването му, който се
погасява на месечни вноски (главница и лихва) съгласно погасителен план,
представляващ Приложение № 1 към договора.
От приетия като писмено доказателство по делото Договор за ипотечен
банков кредит „Дом за теб“ № **** г. се установява, че между „ЦКБ“ АД и
съделителите С. Ц. А. и Е. А. Е. е сключен договор за предоставяне на кредит,
по силата на който банката предоставя на кредитополучателите банков кредит
в общ размер на 204 000 лв. с цел рефинансиране на следните кредитни
задължения: 98 500 лв. с цел рефинансиране на ипотечен кредит от „** АД с
разрешен размер от 104 700 лв. на С. А.; 38 000 лв. с цел рефинансиране на
ипотечен кредит от „** АД с разрешен размер от 41 280 лв. на С. А.; 67 500 лв.
с цел рефинансиране на потребителски кредит с „ПИБ“ АД с разрешен размер
69 000 лв. на Е. Е.. Съгласно клаузата на чл. 4 средствата по кредита се
предоставят и отчитат, съответно погашенията се извършват по
разплащателна сметка, открита на името на кредитополучателя Е. А. Е..
8
От Удостоверение с рег. № *** г., издадено от „** АД, се установява, че С.
Ц. А. е погасила окончателно следните свои задължения към „** АД: по
жилищен кредит № *** с първоначален размер от 104 700 лв. и по ипотечен
кредит № ** с първоначален размер от 41 280 лв.
Прието по делото и неоспорено от страните е заключение по съдебно-
счетоводна експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно
изготвено, отговарящо в пълнота на зададените въпроси. От заключението се
установява, че за периода от 01.01.2022 г. до 11.11.2024 г. сключеният от
съделителите с „ЦКБ“ АД Договор за ипотечен банков кредит № „Дом за теб“
№ **** г. се обслужва единствено от ищцата С. Ц. А.. Установява се, че за
периода от 01.01.2022 г. до 28.02.2025 г. ищцата е превела по банковата сметка
на ответника сумата от 30 934,72 лв., която сума е послужила за погасяване на
вноските за главница по сключения с „ЦКБ“ АД Договор за ипотечен банков
кредит № „Дом за теб“ № **** г., дължими от ответника в качеството на
съдлъжник по договора за ипотечен банков кредит. Изводът на вещото лице
съвпада и с приетото по делото удостоверение от 14.09.2021 г., издадено в
уверение на това, че към 14.09.2021 г. ищцата е погасила своите задължения
по сключените с „** АД договори за ипотечен и жилищен кредит от
08.08.2018 г., за чието рефинансиране се установи, че е сключен Договор за
ипотечен банков кредит № „Дом за теб“ № **** г. Следователно, след
14.09.2021 г. постъпилите по банковата сметка на Е. А. Е. суми са послужили
за погасяване единствено на неговата част от задълженията, произтичащи от
сключените кредитни договори. С оглед изложеното, съдът намира за
доказано наличието на обогатяване на ответника, респ. на обедняване на
ищцата със заплатената от последната сума в размер на 30 934,72 лв.,
съответстваща на дела на ответника в качеството на съдлъжник по сключените
от страните договори за кредит, при липса на правно основание за това.
Ето защо съдът намира, че претенцията на ищцата следва частично да се
уважи за посочената от вещото лице сума в размер на 30 934,72 лв.,
представляваща погасена от ищцата за претендирания период в полза на
ответника остатъчна стойност на главница и лихва по Договор за ипотечен
банков кредит № „Дом за теб“ № **** г., сключен с цел погасяване на
задължения по сключените от страните договор за ипотечен кредит и договор
за жилищен кредит. За разликата от 30 934,72 лв. до пълно предявения размер
от 47 561,94 лв. исковата претенция подлежи на отхвърляне.
С оглед гореизложеното, на отхвърляне като изцяло неоснователни и
недоказани / доколкото липсват доказателства по делото в тази посока, а и не
се установяват от заключението на вещото лице/ подлежат и осъдителните
претенции за сумата в общ размер на 109 548,31 лв., представляваща
половината от дължимите остатъчни погасителни вноски по Договор за
ипотечен кредит № *** г., от която сума главница в размер на 88 229,28 лв. и
лихва в размер на 21 319,03 лв., както и за сумата в общ размер на 16 804,48
лв., представляваща половината от дължимите остатъчни погасителни вноски
по договор за потребителски кредит, от която сума главница в размер на 13
9
772,73 лв. и лихва в размер на 3 032,11 лв.
На следващо място, ищцата е предявила претенции по сметки за
заплатени от нея в полза на ответника суми за консумативни разходи за
електрическа енергия, вода и кабелна телевизия в делбения имот,
представляващ жилищна сграда с идентификатор ***.2, за периода от
01.02.2022 г. до 27.02.2025 г., както и консумативни разходи за електрическа
енергия, вода, интернет и кабелна телевизия в делбените имоти,
представляващи самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.1 и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.2, за периода от
01.02.2022 г. до 28.02.2025 г.
Приети като писмени доказателства по делото на лист 211-303 са
разписки за плащане за периода от 25.02.2022 г. до 20.02.2025 г., от които
следва, че по отношение на гореизброените недвижими имоти, допуснати до
делба, и за претендирания период ищцата е заплатила следните суми: сумата
от 1 032,78 лв. за доставка на ВиК услуги от „Софийска вода“ АД, сумата от 1
360,38 лв. за телекомуникационни услуги за кабелна телевизия и интернет,
сумата от 7 820,09 лв. за доставка на ел. енергия от „Електрохолд Продажби“
ЕАД, или сума в общ размер от 10 213,25 лв. С оглед изложеното, дължимите
от ответника суми за извършените разходи от ищцата съобразно
притежаваната от него 1/2 ид. ч. в съсобствеността възлизат на сумата от 5
106,65 лв., с която ответникът се е обогатил за сметка на ищцата и до която
сума предявената осъдителна претенция се явява основателна и следва да се
уважи. За разликата до пълния предявен размер от 10 026,34 лв. претенциите
за консумативни разходи подлежат на отхвърляне като частично
неоснователни.
На следващо място, ищцата е предявила претенции по сметки за начислен
труд за обслужване на отдадени под наем помещения по договор за наем за
периода от 01.02.2022г. до 27.01.2025 г., за заплатен наем от ищцата за периода
от 01.02.2022 г. до 27.02.2025 г. за 37 месеца – за всеки месец по 550 лв., както
и за половината от получения наем от отдадени под наем помещения, които
осъдителни претенции след съвкупен анализ на релевантните доказателства
съдът намира за недоказани по делото.
От представения по делото договор за наем се установява, че С. Ц. А.
като наемодател е сключила договор за наем със „София Мед“ АД като
наемател, по силата на който е отдала под наем две помещения, намиращи се в
с. ***, ул. „***, с общ двор от 33 кв.м. и отделни входове, едното помещение с
площ от 35,80 кв.м., с баня и тоалетна, с четири легла, телевизор,
микровълнова, хладилник, маса с четири стола и климатик, а другото
помещение с площ от 38,36 кв. м. с баня и тоалетна, кухненски бокс, четири
легла, хладилник, микровълнова печка, котлон, телевизор, маса с четири стола
и климатик. Ползватели на имотите са служители на наемателя „София Мед“
АД. За предоставеното ползване на помещенията наемателят се е задължил да
заплаща наемна цена по банкова сметка с титуляр С. Ц. А. в размер на 2 620,80
10
лв.
От показанията на тримата свидетели по делото, ангажирани от ищцата,
които съдът кредитира като обективни, логични и непротиворечащи помежду
си, следва, че ищцата полага грижи за отдадените под наем помещения, където
настанява работници, които обслужва, като чисти, пере им работните и
ежедневните дрехи и сменя кърпи.
От така събраните по делото доказателства, в т.ч., от съдържанието на
договора за наем следва, че единствено ищцата е страна по него в качеството
си на наемодател, респ. единствено ищцата е поела задължението като
наемодател да обслужва отдаваните под наем съсобствени между
съделителите имоти, респ. правото като наемодател да получава уговорената
месечна наемна цена. Не се установява по делото полаганите от ищцата грижи
по обслужването на наемателите да е довело до увеличаване актива на
имуществото на ответника, в намаляване на неговите пасиви или в спестяване
на ответника на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. Ето защо
съдът намира, че не се установява наличие на обедняване на ищцата, респ.
обогатяване на ответника с претендираните от ищцата суми за начислен труд
за обслужване на отдадени под наем помещения по договор за наем за периода
от 01.02.2022г. до 27.01.2025 г. и за половината от получения наем от отдадени
под наем помещения. Съдът намира за недоказана и претенцията за
стойността на заплатения от ищцата за периода от 01.02.2022 г. до 27.02.2025 г.
наем за 37 месеца, или за всеки месец по 550 лв. По делото липсват
доказателства, от които да се установи наличие на облигационно
правоотношение между ищцата като наемател и съответния наемодател,
възникнали въз основа на договор за наем с твърдяното съдържание, в т.ч.,
при уговорен размер на месечен наем, респ. заплащането му от ищцата за
исковия период. Ето защо претенциите по сметки за сумата от 15 260 лв. –
половината от начислен труд за обслужване на отдадени под наем помещения
по договор за наем за периода от 01.02.2022г. до 27.01.2025 г., за сумата от 20
350 лв., представляваща заплатен наем от ищцата за периода от 01.02.2022 г.
до 27.02.2025 г. за 37 месеца – за всеки месец по 550 лв., както и за сумата от
48 484,80 лв., представляваща половината от получения наем от отдадени под
наем помещения, следва да бъдат отхвърлени като изцяло неоснователни.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 355, изр. 1 ГПК вр. чл. 8 от Тарифата за
таксите и разноските, които се събират от съдилищата по ГПК, съделителите
дължат държавна такса за делбеното производство в размер на 4 % от
стойността на дяловете си съразмерно на квотите им в съсобствеността.
Доколкото общата пазарна стойност на имотите, предмет на съдебната делба,
възлиза на 375 017 лв. съгласно заключението по съдебно-техническата
експертиза, съделителите следва да заплатят държавна такса върху стойността
на дела си от делбеното имущество, а именно: по 7 500,34 лв. всеки от тях (4
11
% от 187,508 лв.).
Съгласно практиката, възприета с Определение № 4 от 06.01.2011 г. по ч.
гр. д. № 542/2010 г. на II г. о., Определение № 252 от 11.07.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 2024/2014 г., I г. о. и Определение № 152 от 08.06.2015 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 6646/2014 г., II г. о., ГК, разпоредбата на чл. 355 ГПК има предвид
разноските, направени по повод признаване и ликвидиране на съществуващата
съсобственост - за назначаване на експертизи, за извършване на оглед и др.
Когато съделителите не спорят относно имотите, квотите в тях или способа за
извършване на делбата, всеки съделител понася сам направените от него
разноски за производството. В случая такива оспорвания не са релевирани,
поради което разноските по делбения иск, каквото е и това за адвокатско
възнаграждение, без разноските по съединените искове, се понасят от всяка
страна така, както ги е направила. В тази връзка съделителят Е. А. Е. следва да
бъде осъден да заплати на съделителя С. Ц. А. сумата от 425 лв.,
представляваща половината от общо дължимата от съделителите сума от 850
лв. за депозит за вещо лице за изготвяне на съдебно-техническа експертиза,
доколкото с вносна бележка на лист 66 дължимата се от съделителя Е. сума от
425 лв. е заплатена от съделителя А..
Направените разноски по повод присъединените искове в делбеното
производство, а именно по облигационните претенции, разгледани във втората
фаза на делбата, заявени по реда на чл. 346 ГПК като искания за сметки между
съсобствениците, се заплащат съгласно правилата на чл. 78 ГПК - според
крайния изход по съответния присъединен иск. С оглед изхода на спора по
предявените във втората фаза на делбата претенции по сметки и на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК право на разноски имат и двете страни в
производството.
Ищцата претендира и доказва извършването на разноски в общ размер
от 2 850 лв., от които 850 лв. за депозит за вещо лице за изготвяне на съдебно-
счетоводна експертиза и 2 000 лв. за адвокатско възнаграждение за
осъществено процесуално представителство във втора фаза на делбеното
производство, платени в брой съгласно договор за правна защита и съдействие
на лист 68 по делото. Не се доказа извършено от ищцата плащане на остатъка
от уговореното в договора за правна защита и съдействие на лист 68 по делото
адвокатско възнаграждение за сумата от 7 530 лв., поради което разноски в
такъв размер не се следват. Ето защо съобразно уважената част от
претенциите по сметки на съделителя А. се дължи сума в размер от 600,46 лв.
– разноски във втората фаза на делбеното производство.
На основание чл. 355, изр. 1 ГПК съделителят С. Ц. А. следва да бъде
осъдена да заплати и дължимата се държавна такса по заявените и приети за
разглеждане претенции по сметки по реда на чл. 346 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД
съразмерно с отхвърлената част, а именно за сумата от 8 462,57 лв.
Съделителят Е. не претендира и не доказва извършването на разноски в
нито една от фазите на делбеното производство, с оглед на което такива не му
12
се следват.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявената от С. Ц. А., ЕГН **********, претенция за
възлагане по реда на чл. 349, ал. 1 ГПК по отношение на допуснатия до
делба недвижим имот, представляващ жилищна сграда, находяща се в с.
***, СО - район „***, разположена в южната част на описания по-долу
урегулиран поземлен имот със застроена площ на сградата от 76,90 кв.м.,
състояща се от: входно антре, дневна, две спални, баня с тоалетна, кухненски
бокс и тераса, при граници: от четири страни двор, която представлява
жилищна сграда с идентификатор ***.2 по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед *** г. на Изпълнителния
директор на АГКК, с адрес на сградата: с. ***, район „***, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 68 кв.м., с брой етажи: 1, с
предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, съгласно Скица на сграда №
*** г., издадена от СГКК - гр. София.
ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН на основание чл. 348 ГПК
следните недвижими имоти:
1/ жилищна сграда, находяща се в с. ***, СО - район „***, разположена
в южната част на описания по-долу урегулиран поземлен имот със застроена
площ на сградата от 76,90 кв.м., състояща се от: входно антре, дневна, две
спални, баня с тоалетна, кухненски бокс и тераса, при граници: от четири
страни двор, която представлява жилищна сграда с идентификатор ***.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед *** г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на сградата: с. ***, район „***,
разположена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ от 68 кв.м., с брой
етажи: 1, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, съгласно Скица
на сграда № *** г., издадена от СГКК - гр. София;
2/ урегулиран поземлен имот *** в кв. 60 по плана на с. ***, с площ от
400 кв.м., при граници: улица, *** който имот представлява поземлен имот с
идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри,
одобрени със Заповед РД-18-77/12.12.2010 г. на Изпълнителния директор на
АГКК, с адрес на поземления имот: с. ***, район „***, с площ от 398 кв.м., с
трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 метра), с номер по предходен план: 737, кв.
60, парцел **, със съседи: *** съгласно Скица на поземлен имот № *** г.,
издадена от СГКК – гр. София, заедно с всички подобрения и приращения в
гореописаното дворно място;
3/ магазин, находящ се в с. ***, СО - район „***, разположен в северната
13
част на УПИ ***, със застроена площ на магазина от 32,50 кв.м., състоящ се
от: търговска зала и склад, при граници: двор, кафе-сладкарница, двор, тупик
за УПИ XX***, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху описаното място, който магазин
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.1 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед *** г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с. ***, район „***, ет. 1,
обект магазин, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с
идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния обект: за търговска
дейност, с брой нива на обекта: 1, с посочена в документа площ от 32,50 кв.м.,
съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***.1.2, под обекта:
няма, над обекта: няма, съгласно Схема на самостоятелен обект в сграда №***
г., издадена от СГКК – гр. София;
4/ кафе-сладкарница, находяща се в с. ***, СО - район „***,
разположена в северната част на УПИ ***, със застроена площ на кафе-
сладкарницата от 38,36 кв.м., състояща се от: търговска зала, склад,
подготовка и тоалетна с преддверие, при граници: от три страни двор и
магазин, заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху гореописаното място, която кафе-сладкарница
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.2 по
кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед *** г. на
Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: с. ***, СО - район „***,
ет. 1, обект-кафе сладкарница, находяща се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение на самостоятелния
обект: за търговска дейност, брой нива на обекта: 1, с посочена в документа
площ от 38,36 кв.м., съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
***.1.1, под обекта: няма, над обекта: няма, съгласно Схема на самостоятелен
обект № *** г., издадена от СГКК – гр. София, като от получената сума от
проданта съсобствениците да получат паричната равностойност на дяловете
си от имотите, както следва: 1/2 идеална част - за С. Ц. А., ЕГН **********, и
1/2 идеална част – за Е. А. Е., ЕГН **********.
ОСЪЖДА Е. А. Е., ЕГН **********, с адрес гр. София, с. ***, ул. „***,
да заплати на С. Ц. А., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „***,
кантора 324 и кантора 325, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 30 934,72
лв., представляваща погасена от ищцата за периода от 01.02.2022 г. до
27.02.2025 г. в полза на ответника остатъчна стойност на главница и лихва по
Договор за ипотечен банков кредит № „Дом за теб“ № **** г., сключен с цел
погасяване на задължения по сключениия от страните договор за ипотечен
кредит и договор за жилищен кредит от 08.08.2018 г., като ОТХВЪРЛЯ иска
за разликата до пълния предявен размер от 47 561,94 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Ц. А., ЕГН **********, със съдебен адрес
гр. София, ул. „***, кантора 324 и кантора 325, срещу Е. А. Е., ЕГН
**********, с адрес гр. София, с. ***, ул. „***, осъдителни искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата в общ размер на 109 548,31 лв.,
14
представляваща половината от дължимите остатъчни погасителни вноски по
Договор за ипотечен кредит № *** г., от която сума главница в размер на 88
229,28 лв. и лихва в размер на 21 319,03 лв. и за сумата в общ размер на 16
804,48 лв., представляваща половината от дължимите остатъчни погасителни
вноски по договор за потребителски кредит, от която сума главница в размер
на 13 772,73 лв. и лихва в размер на 3 032,11 лв.
ОСЪЖДА Е. А. Е., ЕГН **********, с адрес гр. София, с. ***, ул. „***,
да заплати на С. Ц. А., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „***,
кантора 324 и кантора 325, на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД сумата от 5 106,65
лв., представляваща заплатени по отношение на делбените имоти
консумативни разходи за ел. енергия, вода, кабелна телевизия и интернет за
периода от 25.02.2022 г. до 20.02.2025 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
до пълния предявен размер от 10 026,34 лв.
ОТХВЪРЛЯ предявените от С. Ц. А., ЕГН **********, със съдебен адрес
гр. София, ул. „***, кантора 324 и кантора 325, срещу Е. А. Е., ЕГН
**********, с адрес гр. София, с. ***, ул. „***, осъдителни искове с правно
основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 15 260 лв. – половината от начислен
труд за обслужване на отдадени под наем помещения по договор за наем за
периода от 01.02.2022г. до 27.01.2025 г., за сумата от 20 350 лв.,
представляваща заплатен наем от ищцата за периода от 01.02.2022 г. до
27.02.2025 г. за 37 месеца – за всеки месец по 550 лв., и за сумата от 48 484,80
лв., представляваща половината от получения наем от отдадени под наем
помещения.
ОСЪЖДА С. Ц. А., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул.
„***, кантора 324 и кантора 325, да заплати по бюджетната сметка на
Софийския районен съд на основание чл. 355 ГПК сумата от 7 500,34 лв. -
държавна такса по иска за делба.
ОСЪЖДА Е. А. Е., ЕГН **********, с адрес гр. София, с. ***, ул. „***,
да заплати по бюджетната сметка на Софийския районен съд на основание чл.
355 ГПК сумата от 7 500,34 лв. - държавна такса по иска за делба.
ОСЪЖДА Е. А. Е., ЕГН **********, с адрес гр. София, с. ***, ул. „***,
да заплати на С. Ц. А., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „***,
кантора 324 и кантора 325, на основание чл. 355 ГПК сумата от 425 лв. –
разноски за депозит за вещо лице по съдебно-техническа експертиза.
ОСЪЖДА Е. А. Е., ЕГН **********, с адрес гр. София, с. ***, ул. „***,
да заплати на С. Ц. А., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул. „***,
кантора 324 и кантора 325, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 600,46 лв.
– разноски по претенциите по сметки.
ОСЪЖДА С. Ц. А., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. София, ул.
„***, кантора 324 и кантора 325, да заплати по бюджетната сметка на
Софийския районен съд на основание чл. 355 ГПК сумата от 8 462,57 лв. -
държавна такса по претенциите по сметки.
15
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
16