№ 1488
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-7, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светослав Василев
при участието на секретаря Павлинка П. Славова
като разгледа докладваното от Светослав Василев Търговско дело №
20251100901265 по описа за 2025 година
С исковата молба СГП иска за прекратяване на основание чл.155,т.3 от ТЗ
търговското дружество о „Барингтънс Кълекшънс“ ЕООД, ЕИК ********* поради
обстоятелството, че след заличаването на управителя Д.П.С. на 22.03.2024 г. в ТР не е
вписан нов управител на дружеството.
С отговора на исковата молба ответникът „Барингтънс Кълекшънс“ ЕООД, ЕИК
********* чрез назначеният му особен представител не оспорва обстоятелството, че
управителят на дружеството Д.П.С. е заличен на 22.03.2024 г и в предвидения от закона
срок няма вписан нов управител.
СЪДЪТ като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства,
намира иска за основателен по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.155, т.3 от ТЗ по иск на прокурора съдът прекратява
търговското дружество, ако то няма вписан в ТР управител в продължение на повече от три
месеца. Видно от справката в ТР, управител на дружеството „Барингтънс Кълекшънс“
ЕООД, ЕИК ********* до 22.03.2024г е лицето Д.П.С., на която дата той е заличен и в
продължение на повече от 3 месеца, до предявяване на иска на СГП, няма вписан нов
управител. Следователно, от събраните по делото доказателства се установява, че
дружеството няма вписан нов управител в посочения в закона срок, поради което то следва
да се прекрати.
За да определи възнаграждението на особения представител съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 36 ЗАдв съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 Задв. С Решение на СЪДА НА ЕС (втори състав) от
1
25 януари 2024 година постановено по дело C‑438/22 с предмет преюдициално запитване,
отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд (България) с акт от 4 юли
2022 г. е прието, че НАРЕДБА № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения противоречи на член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3
ДЕС, което задължава националния съд да откаже да приложи тази национална правна
уредба, включително когато предвидените в нея минимални размери отразяват реалните
пазарни цени на адвокатските услуги. Решенията на СЕС се ползват с обвързваща
националния съд сила и са с приоритет пред националното законодателство, което им
противоречи. Следователно разпоредбата на чл.36, ал. 2 ЗАдв в частта, препраща към
минималните размери на наредбата е неприложима, а критериите от които следва да се
ръководи съдът при определяне на възнаграждение за оказаната правна помощ са:
фактическата и правна сложност на делото (арг от чл.47, ал. 6 ГПК), и то да е справедливо и
обосновано (чл.36, ал. 2 ЗАдв. в частта, която не противоречи на ДЕС). Фактическата и
правна сложност предполага съединяване, обективно и субективно на повече от един иска,
респ. възражения, или усложняване в доказването на правнорелевантните факти. А
справедливо по смисъла на ЗАдв. ще е това възнаграждение, което е обективно, т.е.
съответно на положените усилия за изготвяне и следване на линията на защита на
доверителя. Дела, който са усложнени фактологически и/или правно, оправдават по-висок
размер на възнаграждението на адвоката, тъй като предполагат повече усилия за изготвяне и
следване на линията на защита, съответно участието/явяване/ в повече съдебни заседания,
респективно по- малко фактически и правно усложнените дела, предполагат по-нисък
размер на възнаграждението.
В производството по чл.155, т. 3 ТЗ на доказване подлежи единствено
обстоятелството дали има или не вписан управител на дружеството в тримесечен срок от
настъпване на обстоятелствата довели до заличаването на предходния. Тези два факта,
подлежащи на доказване са лесно установими, от вписванията в търговския регистър, които
са публични. Следователно изначално производството по тези искове не е предвидено да
разкрива признаци на фактическа и правна сложност, тъй като то не предполага нито
упражняване на насрещни права, нито конституиране на други лица, като се развива и
приключва в едно открито съдебно заседание.
В случая конкретното производство не разкрива фактическа и правна сложност, по-
голяма от типичната. Следователно положените от процесуалния представител усилия за
подаване на отговор, с който се признават и всички факти, от подлежащите на доказване от
фактическия състав на иска, предполага определяне на адвокатско възнаграждение в
минимален размер на сумата от 200,00 лева, която според настоящия състав е достатъчна да
покрие справедливо времето изразходвано от особения представител за изготвяне на
отговора и за явяването му в откритото съдебно заседание.
С оглед изхода на делото, ответното дружество следва да се осъди да заплати
разноски по делото в размер на сумата от 80 лв. ДТ и сумата от 200 лв., възнаграждение на
назначения особен представител. При прекратяване на дружеството по реда на чл.155, ал.1,
2
т.3 от ТЗ се извършва и ликвидация на основание чл. 156, ал.1 и ал. 4 от ТЗ вр. чл. 266, ал.2
изр. второ от ТЗ.
При тези мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 155, т. 3 ТЗ „БАРИНГТЪНС КЪЛЕКШЪНС“ ЕООД,
ЕИК *********.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.47, ал. 6 ГПК вр. чл.36, ал. 2 ЗАдв. възнаграждение за
особения представител адв. М. Д. Д. в размер на сумата от 200,00 лева, платима от бюджета
на съда, за което да се издаде РКО.
ОСЪЖДА „БАРИНГТЪНС КЪЛЕКШЪНС“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати по
сметка на СГС държавна такса в размер на 80,00 лв. и сумата от 200,00 лв., изплатено
възнаграждение на назначения особен представител.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на АВ за вписване в ТР след влизането му в
сила, за да се извърши ликвидация на дружеството.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред САС в двуседмичен срок от връчването на
преписа на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3