РЕШЕНИЕ
№ 277
гр. Перник, 04.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на седми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Гражданско дело №
20241700100549 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по исков спор.
Д. М. П.. ЕГН **********, *** , е предявил против ЗК „Лев инс АД, ЕИК
*********, бул. “Софийско шосе” № 67А , обективно и субективно съединени искове
с правно основание в чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането.
Излага , че на 12.09.2019 г.. около 10.00 ч. в град ***, на кръстовището, образувано
от бул. ..***" и ул. „***", е настъпило ПТП между водач на лек автомобил марка
„БМВ". марка „320 D", с per. № *** и мотоциклет Хонда NC 750 с per № *** ,
управляван от него като водач на мотоциклета; водачът на МПС с марка „БМВ 320 Д“
Р. А. К. се движил от ул. „***“ към ул. „***" и на кръстовището с бул. с бул. „***" при
наличието на знак Б1 не пропуснал движещия се срещу знак БЗ мотоциклет Хонда NC
750, собственост на П., и реализира ПТП с имуществени и неимуществени вреди. П.
претърпял травми , затова получил спешна медицинска помощ и лечение в център за
спешна медицинска помощ и лечение - филиал гр. ***, където е приет с диагноза
контузия на двата крака и дясна ръка. като от обективното му състояние е установено:
масивен хематом на проксимална част на дясна подбедрица с леко охлузване на кожата
и оток на лява колянна става и значителен оток на дясна глезенна става и ходилото.
Оказало се след по – късно проведено образно изследване , че е налице увреда на
медиален минискус на ляво коляно, навяхване и разтягане на ставните връзки и
глезена, дегенеративни промени в задния рог на медиалния менискус. Това на свой ред
довело до оперативна интервенция-артроскопия на коляното. Претърпял болки и
страдания и се наложило да извърши и някои непредвидени разходи за медицински
изследвания, за лекарства и други, които са били в пряка и непосредствена връзка с
претърпяната от него увреда. Оценява претърпените от него неимуществени вреди на
сумата от 30 000 лева.
Твърди също така, че за автомобил с марка „БМВ" 320Д, с per. № *** е налице
валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” с № ***, издадена
от ЗК „Лев инс” АД, със срок на застрахователно покритие, покриващ момента на
1
настъпване на ПТП. Затова пред застрахователя били предявени искания за изплащане
на застрахователни обезщетения, по които обаче не били изплатени в срока по КЗ
търсените суми.
С оглед казаното , иска се от съда решение ,с което да бъде осъден ответника ЗК
„Лев инс „ АД, ЕИК *********, бул. “Софийско шосе” № 67А , да заплати на П.
обезщетение за вреди в размер на общо 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева, от които
неимуществени - 30 000 лева, разходи по лечение в размер на 1290.80 лева, и
обезщетение за пропуснати ползи за времето през което е бил в болнични, в размер на
3709.20 лева, изчислено като разликата между получаваната заплата и обезщетението
за временна нетрудоспособност . Претендира се и присъждане на разноските , както и
хонорар на адвокат по реда на чл. 38 от Закона за адвокатурата.
Обективно и субективно съединени между същите страни два осъдителни иска по
реда чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането. Исковете са имплицитно допустими
като осъдителни, като са спазени изискванията на чл. 380 от Кодекса за застраховането
– има отправени към застрахователя писмени застрахователни претенции за сумите.
Ответника оспорва исковете, като отговора на исковата молба е подаден в срок.
Исковете са приети за допустими, но за неоснователни, както по основание, така и по
размер. Не се оспорва факта на настъпването на произшествието , но се отричат
всички елементи на деликта – виновното поведение на водача К. , настъпването на
твърдяните вреди и пропускането на ползите, както и причинната им връзка с
противоправното поведение. Прави се възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от действията на самия пострадал, като се твърди, че П. е управлявал
мотоциклета с превишена скорост , несъобразена с пътната обстановка, характера и
интензивността на движението , в нарушение на чл. 20 и чл. 21 от Закона за
движението по пътищата, както и не се е движили максимално вдясно по пътното
платно, в нарушение на чл. 15 от същия закон. Исковете са оспорени и по размера си ,
с аргументация по приложението на чл. 52 от ЗЗД. Искането до съда е да отхвърли
исковете , алтернативно - да присъди по малко по размер обезщетение за
неимуществени вреди. Заявено е искане за присъждане на направените разноски.
За да прецени тяхната основателност, съдът съпостави твърденията на страните с
ангажираните от тях доказателства и съобрази следното:
І. По фактите:
В случая , относими по смисъла на чл. 153 от ГПК са следните факти – наличето на
пътнотранспортно произшествие , включително точно описание на механизма на
настъпването и техническите причини за същото, вида и обема претърпените от ищеца
имуществени и неимуществени вреди, наличието на договор за задължителна
застраховка „гражданска отговорност на водачите „, сключен между прекия
причинител на вредите и застрахователя, както и наличието противоправно поведение
от страна на застрахования водач; не на последно място , изисква се и
причинноследствена връзка между това поведение и вредите.
По настъпването на пътнотранспортното произшествие на дата 12.09.2019г.
страните не спорят. При изследване на механизма на настъпването му се установява ,
че при движение по ул. „*** „ в ***, управлявания от Р. К. лек автомобил марка „БМВ
„ модел 320 Д, с държавен контролен номер *** , при навлизане в кръстовище с бул.
„*** „ и при условията на намалена видимост, отнема предимството на движещия се
по булеварда мотоциклет „Хонда“ с държавен контролен номер ***, управляван от
ищеца и негова собственост , и между двете превозни средства настъпва удар. Съдът
базира тези си изводи на съдържанието на протокола за ПТП под номер ***,
официален свидетелстващ документ, акта за установяване на административното
нарушение на К. и последващото го наказателно постановление. Самият К., разпитан
2
като свидетел , не отрича механизма на настъпването или вината си .
Няма спор също така , че гражданската отговорност на водача К. е била застрахована
при ответното дружество с валидна към дата 12.09.2019г. полица № ***, налична по
делото – л. 126 . Съдът приема наличието на застраховка за доказано, като копието от
полицата е напълно достатъчно за тази цел.
При удара е пострадал ищеца. Претърпял е контузия на двата крака и едната ръка,
масивен хематом на проксимална част на дясна подбедрица с леко охлузване на
кожата, и оток на лява колянна става, значителен оток на дясна глезенна става и
ходилото, навяхване и разтягане на ставните връзки и глезена всичко това е било
съпроводено с болки и страдания , без опасност за живота. При нормално протичане
на оздравителния процес , тези травми биха отшумели напълно за около 25 дни.
Спорно е , но съдът приема , че е било претърпяно частично травматично увреждане
на медиалния менискус на левия крак , което обаче е останало нелекувано до 2024г . ,
като в тази връзка , трябва да се каже следното :
Първоначалния лекарски преглед на П. след ПТП е извършен датата на
произшествието, 12.09.2019г, като при него не е установено скъсване на медиален
менискус, доколкото такава диагноза предполага образни изследвания. На дата
18.12.2019г е извършен втори преглед, тъй като според П., болките в двете коленни
стави не са отшумели; в този амбулаторен лист, лекарят се е позовал на извършено
рентгеново изследване , за да посочи, че е налице увреда на ставата. Графията е на
лява колянна става, а при прегледа обективно е констатирано наличие на оток на
същото място. На дата 15.01.2020г. било установено прясно скъсване на менискус на
лявя колянна става, като в амбулаторния лист е посочен ядрено магнитен резонанс
като изследване. Пациентът е консултиран за възможността за ядреномагнитен
резонанс, който да уточни състоянието му, и такъв е проведен на 09.09.2020г., с
установено частично увреждане на вътрешния мениск и реактивен синувиит и бурсит.
Насочен към физиотерапия, като болките в областта на лявото коляно не са отшумели.
Вече на дата 19.04.2023г. диагнозата е „ увреждане не мениска в резултат на стара
травма „ , като е отбелязано , че е представен “ стар ЯМР с данни за частична
увреда на мениска“; П. е насочен за хоспитализация и на дата 23.03.2023г е
проведена повторна мегнитна томография , където са установени дегенеративни
промени в задния рог на медиалния менискус. Тези показания кореспондират със
заключението на вещото лице по СМЕ, което на свой ред е базирано на личен преглед
на пострадалия и на обилната медицинска документация, включително епикризата на
л. 52, която съставлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 от
ГПК.
С оглед казаното , съдът въприема наличието на частична увреда на медиалния
мениск(ус) на левия крак , причинена от процесното произшествие. .
По делото, на л. 40 - 50 , са налични неоспорени доказателства за направени
разходи по лечението на П. - фактури , издадени в негова полза за плащания за избор
на екип, лекарства и други медицински изделия , на обща стойност от точно 1290.80
лева.
Вещото лице по проведената медицинска експертиза дава заключение , че
непосредствена след ПТП , при ищеца са установени следните увреждания - контузия
на лява колянна става с оток, контузия на горната част на дясна подбедрица с
подкожен хематом , навяхване на дясна глезенна става с оток, и контузия на дясна длан
с оток, като тези увреди са в пряка причинно следстевна връзка с механизма на
произшествието , както е описан в исковата молба . При нормално протичане на
оздравителния процес, П. би се възстановил за около 25 дни . При прегледа ,
извършен на П. на дата 15.04.2025г, не са установани функционални дефиците в
3
увредените зони .Представените разходни документи са във връзка с оперативната
интервенция през 2024г .
Вещото лице по проведената счетоводна експертиза дава заключение, че разликата
между възнаграждението , което би получил ищеца , ако не е ползвал обезщетение за
временна нетрудоспособност за нетрудова злополука , е в размер на общо 3877.80
лева. Разликата между трудовото възнаграждение , което би получил ищеца, ако не е
ползвал обезщетение за временна нетрудоспособност през 2023г , е 5727.01 лева.
Застрахователят е определил 2000 лева обезщетение за неимуществени вреди
2593.91 лева обезщетение за пропуснати ползи. Плащане на така определените
обезщетения за имуществени и неимуществени вреди не се твърди или доказва от
ответното дружество.
ІІ. При така възприетите за осъществени факти , по правото:
По силата на чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането, увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 от същия кодекс.
Установява се от заключението на вещото лице , че ПТП на дата 12.092019г е
настъпило по вина на водача Р. А. К. , които е отнел предимството на П. като водач на
мотоциклета „ Хонда“ да премине пръв през бул. „***„, и при ПТП – по вина на К. -
са претърпени от П. вреди . Затова съдът приема, че е налице основание да се
ангажира гражданската отговорност на виновния водач за непозволено увреждане,
съответно- неопосредената договорна отговорност на застрахователя да репарира
настъпилите вреди. Аргумент в тази посока се извлича и от писмото на л. 39 , с което
застрахователят е предложил на П. обезщетение както за имуществените , така и за
претърпените от него неимуществени вреди
ІІІ. Обезщетение за неимуществените вреди се определя от съда по
справедливост, но с оглед всички обективни обстоятелства по делото /Постановление
на ВС № 4 от 23.12.1968г., Пленум/.
Отчита се, че се касае за мъж на възраст от *** години към датата на
произшествието, работоспособен , работещ и физически активен, който , освен от
въприетото от съда травматично увреждане под формата на увреда на менискуса на
левия крак, е претърпял и болки и страдания и от натъртванията на десния долен
крайник. Повечето болки са отшумели без остатък за около 25 дни, без данни за нужда
от чужда помощ за ежедневните му нужди; частичната увреда на ляв медиален
менискус е останала нелекувана до 2024г. и е била съпроводена със спорадични болки.
Същевременно обаче, увредата на менискуса е частична , не е била такава , че да
ограничи обема на движенията на П., които са възстановени след оперативното
лечение ( срв . и заключението на ВЛ в частта му ,с която се коментира личния
преглед на пострадалия). Отчита се нуждата от рехабилитация и проведените такива
процедури, това, че физическата активност на П. е ограничена , както и
продължителността на търпените от увредата на менискуса болки, макар и такива с
нисък интензитет, неудобствата от затруднението движение на крайника – затруднено
изкачване на стъпала, и че пълно възстановяване не е възможно и ищеца ще
продължи да изпитва болки при смяна на метеорологичното време или при
натоварване на травмирания крайник. С оглед казаното и актуалните
социоикономически условия, съдът намира за подходящ размер на обезщетението за
неимуществени вреди сумата от 10 000 лева ( десет хиляди ) лева. В този смисъл е и
съдебната практика . Така, с решение № 56/10.04.2019 година, постановено по гр.д. №
1638 по описа за 2018 година, състав на ВКС е присъдил за скъсан менискус сумата от
7000 лева ; с решение на ОС Пловдив по въззивно гражданско дело № 2490 по описа
4
за 2020г. е потвърдено друго такова на РС Пловдив , с което за скъсан вследствие
трудова злополука през 2018 менискус, е присъдено обезщетение за неимуществени
вреди в размер от размер на обезщетението от 8 000 лева ,като такива вреди са
присъдени само за травмата на менискуса.
ІV. Обезщетението за имуществени вреди :
1.Няма спор , че по повод така претърпените травматични увреди , ищеца а
заплатил допълнително суми за медицински изделия и услуги по негов избор, като по
делото, на л. 40 - 50 , са налични неоспорени доказателства за направени разходи по
лечението на П. - фактури , издадени в негова полза за плащания за избор на екип,
лекарства и други медицински изделия , на обща стойност от точно 1290.80 лева ,
колкото е и стойността на претенцията. Вещото лице дава заключение , че плащанията
са в пряка връзка с извършената на дата 05.05.2023г. арстроскопия на коляното , на
свой ред наложена от травматизма, претърпян при процесния инцидент, при което
иска за обезщетение на тези вреди е доказан по размер и основание .
2. От показанията на свидетеля С. става ясно , че наличните от ПТП травматични
увреди се отразили на работата на ищеца , който затова вече не могъл да я върши
качествено ; наложило се да го преназначат на друга длъжност, със значително по –
ниска заплата. Каза се , съдът кредитира тези гласни доказателства независимо от
връзката на С. с ищеца ( майка на децата му , без данни за граждански брак ), тъй
намалението на заплатата личи и от неоспорените по съдържанието си частни
свидетелстващи документи - служебни бележки на л. 34 и 54 от делото. Видно от
заключението ва вещото лице по счетоводната експертиза, разликата между
възнаграждението , което би получил ищеца , ако не е ползвал обезщетение за
временна нетрудоспособност за нетрудова злополука , е в размер на общо 3877.80
лева, и доколкото се претендира по – ниска сума , то искът да се обезщетят
пропуснатите от ищеца ползи е основателен в пълния си размер.
V. Данни за съпричиняване на вредоносния резултат няма.
Не се установи противоправно поведение от страна на ищеца като водач на
мотоциклета, така например , няма данни да е превишил максимално допустимата
скорост. Неизползването на нерегламентирани лични предпазни средства за
мотоциклетисти не е противоправно поведение; въпреки това , по делото имаднни , че
такива са ползвани при удара , тъй като стойността им се претендира от застрахователя
като вреди ( л. ?? ) , макар и тази претенция да не е предмет на делото. Дали П. е
бил с поставена каска , не е от значение за наличието на съпричиняване , тъй като
каската няма отношение към твърдяните травматични увреди.
Действително , П. като водач на МПС не се е движил максимално вдясно, при
каквото позициониране ПТП е могло да бъде избегнато. В този смисъл е
заключението на вещото лице , което съдът кредира. По силата на чл. 15 ал. 1 от
Закона за движението по пътищата , на пътя водачът на пътно превозно средство се
движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са
очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента. Разпоредбите на
ал. 1 не се прилагат, и водачът на моторно превозно средство може да използва за
движение най-удобната за него пътна лента, когато е в населено място и на пътно
платно с две и повече пътни ленти за движение в една посока, обозначени с пътна
маркировка или пътен знак, по които е разрешено движението на пътни превозни
средства със скорост не по-голяма от 80 кm/h, какъвто е случая .Пътното платно на
местопроизшествието е с отделни очертани ленти за движение във всяка от двете
посоки, като лентите са разделени и физическото навлизане в лентата за насрещно
движение не е възможно. Нормата на чл. 15 ал. 1 предл първо от ЗДвП обаче има за
цел да предотвратява произшествия, настъпващи поради неправилна субективна
5
преценка от страна на водач за широчината на пътната лента при липса на маркировка
, която разделя лентите, тоест, в хипотеза по ал. 3 на същата норма. Следователно за
П. налице изключение по смисъла на чл. 15 ал. 2 т . 2 от ЗДвП и съдът не споделя
възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
мотоциклета.
VІ. Съгласно общия принцип на чл.86 ЗЗД, при неизпълнение на парично
задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва от
датата на възникване на задължението, в случая – от датата на непозволеното
увреждане , доколкото длъжникът е в забава от тази дата , с изключение на
обезщетението за забава в плащането на имуществените вреди , при които то се дължи
от датата на направените разноски.
VІІ. Разноските се присъждат пропорционално , по общото правило на чл. 78
ал. 1 и 3 от ГПК.
По делото има данни за направени от ищеца разноски в общ размер от 6555 лева (
държавна такса , от която П. не е бил освободен , първоначални и допълнителни
депозити за три експертизи и хонорар на адвокат , договорен и платен в размер от
3500 лева по договор за правна помощ от 08.03.2024г. ). Дължат се 2 809.29 лева (
6555/35000*15000).
Ответната администрация също има право на пропорционална част от общо
направените си разноски. Направените разходи за вещи лица са 1250 лева , за
призваване на свидетели – 100 лева , а съдът определя възнаграждение на юрисконсулт
в минимален размер от 200 лева общо по двата иска; при общо разноски от 1550
лева, дължат се на ответника пропорционално на отхвърлената част 885.71 лева.
Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, ОС Перник
РЕШИ:
Осъжда ЗК „Лев инс АД, ЕИК *********, бул. “Софийско шосе” № 67А, да заплати
на Д. М. П.. ЕГН **********, *** , сумата от 10 000 лева ( десет хиляди )
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и неудобства
в резултат на ПТП, настъпило на 12.09.2019г. в ***, ведно със законната лихва от дата
12.09.2019г. до окончателното изплащане на вземането , като за разликата над този
размер до пълния предявен размер от 30 000 лева , отхвърля иска като неоснователен .
Осъжда ЗК „Лев инс АД, ЕИК *********, бул. “Софийско шосе” № 67А, да заплати
на Д. М. П.. ЕГН **********, *** , сумата от 1290.80 лева обезщетение за
имуществени вреди, настъпили изразяващи се в разходи за прегледи, лечение и за
закупуване на лекарства, ведно със законната лихва от дата 05.05.2023г. до
окончателното изплащане на вземането.
Осъжда ЗК „Лев инс АД, ЕИК *********, бул. “Софийско шосе” № 67А, да заплати
на Д. М. П.. ЕГН **********, *** , сумата от 3709.20 лева - обезщетение за
пропуснати ползи поради ПТП на дата 12.09.2019г. като разлика между получаваната
заплата и обезщетението за временна нетрудоспособност за месеците септември и
октомври 2019г. ведно със законната лихва от дата 12.09.2019г. до окончателното
изплащане на вземането.
Осъжда ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК *********, бул. “Софийско шосе” № 67А, да заплати
на Д. М. П.. ЕГН **********, *** , сумата от 2 809.29 лева разноски по делото.
Осъжда Д. М. П.. ЕГН **********, *** , да заплати на ЗК „Лев инс“ АД, ЕИК
*********, бул. “Софийско шосе” № 67А, 885.71 лева разноски по делото.
6
Решението подлежи на обжалване пред състав на Апелативен съд гр. София, в срок
от две седмици от датата на връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Перник: _______________________
7