Р Е Ш Е
Н И Е
№ 260080 11.11.2020 г. гр.С.З.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, VІІ - ми състав
в
публично заседание, проведено на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета
година
в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АТАНАС
АТАНАСОВ
Секретар:
Павлина Георгиева
като
разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов гр.д. 9 по описа на съда за 2020
година, за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на Н.М.П. *** срещу В.Т.В. и С.Т.В.,***, с която са предявени
кумулативно обективно съединени искове за признаване за установено по отношение
на ответниците, че ищцата има учредено вещно право на ползване върху недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68850.516.283.1.2 - апартамент , находящ се
в ***, ведно с прилежащото му избено помещение № 3; осъждане на ответниците
да й предадат владението върху имота, както и осъждането на ответниците да й
заплатят обезщетение в размер на 700,00 лв., за лишаването й от ползването на имота за периода от
08.11.2019 г. до 08.01.2020 г., ведно със законната лихва за забава върху
сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че с договор за дарение от
28.06.2013 г., обективиран в н.а. 34, т.IV,
рег.№ 7704, дело № 553/2013 г. на нотариус Денчо Недялков, с рег.81 на НК и район на действие при СтРС,
е дарила на сина си В.Т.В. собствения си недвижим имот, представляващ
апартамент , находящ се в ***, ведно с прилежащото му избено помещение № 3,
като си е запазила правото пожизнено и безвъзмездно да ползва целия имот.
Твърди, че двамата ответници са
съпрузи и понастоящем реално ползват имота и препятстват достъпа на ищцата до
същия.
С нотариална покана от 03.09.2019 г.,
получена от ответника В. на 08.09.2019 г., ищцата е поискала синът й да й предаде
владението върху жилището и е заявила претенция за заплащане на обезщетение за
лишаването й от право да ползва имота, в размер на 400,00 лв.
След получаването на поканата и до
08.01.2020 г.
В.Т.В. е заплатил по сметката на ищцата сумата от 900,00 лв., поради което
ответниците й дължали остатъчно обезщетение в размер на 700,00 лв.
В законоустановения срок ответниците
са подали отговор на исковата молба, с който са оспорили исковете като
неоснователни.
Изложили са доводи, че по същото
време, когато е бил сключен договорът за дарение от 28.06.2013 г., обективиран
в н.а. 34, т.IV, рег. № 7704, дело № 553/2013 г. на нотариус Денчо Недялков, с рег.81 на НК и район на
действие при СтРС, при който ищцата си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно
ползване върху имота, е бил сключен и договор за дарение, по силата на който Н.М.П. е
дарила на дъщеря си Пламена Илиева Р.а друг свой недвижим имот - жилище, върху
който си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване.
След сключване на сделките, ищцата
избрала да живее в имота на дъщеря си и се отказала от ползването на имота на
ответниците.
От сключване на сделките, дължимите
за процесния имот местни данъци и такси били заплащани от ответниците, а ищцата
от своя страна не е искала да ползва лично или чрез друго лице имота.
В тази връзка ответниците възразяват,
че правото на ищцата се е погасило по давност, поради неупражняването му.
Искът за осъждането им да предадат на
ищцата владението на имота бил неоснователен, поради погасяването на правото на
ползване по давност и поради отказ от страна на ищцата от това право, а искът
за заплащане на обезщетение бил неоснователен освен по тези съображения, и
поради обстоятелството, че от получаване на поканата ответниците започнали да
заплащат ежемесечно на ищцата сума от по 300,00 лв. за издръжка.
Претендира се отхвърлянето на
исковете.
В откритото съдебно
заседание ищцата се явява лично и се представлява от пълномощник-адвокат, чрез
когото поддържа предявените искове и пледира за уважаването им. Оспорва твърденията на ответниците, че се е отказала да ползва
процесния недвижим имот и реално не го е ползвала, като в тази връзка излага
твърдения, че към момента на изпращане на нотариалната покана през 2019 г., същата
реално е ползвала жилището, разполагала е с ключове за входната врата и достъпа
й до имота не е бил препятстван от ответниците. Оспорва и твърдението на ответниците, че искът за
заплащане на обезщетение е неоснователен, поради факта на твърдяното ежемесечно
плащане на суми от 300 лв., като в тази насока се твърди, че сумата не е
достатъчна за удовлетворяване на претендираното притезание. Претендира за присъждане на
разноски и прави възражение за
прекомерност на платеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.
Ответниците се
представляват от пълномощник-адвокат, чрез когото оспорват предявените искове,
пледират за отхвърлянето им и за присъждането на разноски.
След преценка на събраните по
делото доказателства и като взе предвид становищата на страните, съдът приема за установени от фактическа страна следните обстоятелства:
Видно от н.а. 34, т.IV, рег.№ 7704, дело № 553/2013 г. на нотариус Денчо Недялков, с
рег.81 на НК и район на действие при СтРС, на 28.06.2013 г. Н.М.П. и синът й В.Т.В. са сключили договор за дарение,
по силата на който тя му е дарила собствения си недвижим имот, представляващ апартамент , находящ се в ***, ведно с прилежащото му
избено помещение № 3, като си е
запазила правото на пожизнено и безвъзмездно ползване и обитаване върху
дарявания имот.
Видно от н.а. 36, т.IV, рег.№ 7711, дело № 555/2013 г. на нотариус Денчо Недялков, с рег.81 на НК и район на действие при СтРС, на 28.06.2013 г. Н.М.П. и дъщеря й Пламена
Илиева Р.а са сключили договор за дарение, по силата на който тя й е дарила
собствения си недвижим имот, представляващ самостоятелен
обект в сграда с идентификатор № 68850.503.1015.6.74
- апартамент ***, находящ се в ***, ведно с прилежащото
му избено помещение № 3.
Със същия
нотариален акт Н.М.П. е учредила в полза на внука си М.Р.Р.право на ползване
върху този имот, като си е запазила правото на пожизнено и безвъзмездно
ползване и обитаване върху една стая и сервизните помещения в имота.
От представените от
ищцата решение по гр.д.№ 5306/1990 г. по описа на СтС и удостоверение изх.№
5306/28.08.2009 г. на СтОС, ТО, се установява, че Н.М.П. е регистрирана като
едноличен търговец, със седалище и адрес на управление: М.Р.Р., като няма спор, че
понастоящем наименованието на ***е променено на ***.
С нотариална
покана, рег.8948, т.V, № 21/03.09.2019 г. на нотариус
Денчо Недялков, с рег.81 на НК и район на действие при СтРС, Н.М.П. е поканила сина си В.Т.В. в петдневен
срок от получаване на поканата да й предостави за ползване жилището, находящо се в ***, ***, от което я
е лишил чрез смяната на ключа и бравата. Заявила е до предаване на имота да й
заплаща наем-обезщетение от 400,00 лв. месечно, считано от датата на получаване
на поканата.
Нотариалната покана
е била връчена на В.Т.В. на 08.09.2019 г.
Видно от
представените от ответниците операционни бележки на „Банка ДСК“ ЕАД от
08.10.2019 г., 08.11.2019 г., 09.12.2019 г, 14.01.2020 г., 06.02.2020 г.,
09.03.2020 г., 08.04.2020 г. и 12.05.2020 г., ежемесечно С.Т.В. е нареждала по
сметката на Н.М.П. суми в размер от по 300,00 лв., с основание за плащане “
издръжка от В.Т.В.“.
Ищцата не оспорва
получаването на тези суми и приема, че с тях е била погасявана частично
претенцията й за заплащане на нам-обезщетение.
От представените от
ответниците приходни квитанции на Община С.З. от 18.12.2014 г., 11.12.2015 г., 23.11.2017
г., 14.12.2017 г. и 27.03.2019 г. се установява, че дължимите за процесния
недвижим имот, находящ се в ***, ***, за периода 2013 година-2018 година местни
данъци и такси за битови отпадъци са
били заплатени от В.Т.В., който е отразен като данъчно задължено лице.
От заключението на
повторната съдебно-оценителна експертиза, което съдът кредитира като обективно,
компетентно, пълно и обосновано, се установява, че размера на средния пазарен
наем за процесния недвижим имот, с подобренията в него, за периода 08.09.2019
г. до 08.01.2020 г. възлиза на 1 640,00 лв., или по 410,00 лв. месечно, а
без подобренията – на 1 080,00 лв., или по 270,00 лв. месечно.
От показанията на
разпитаните по почин на ищцата свидетели Й.Ж.М.и П.А.В.се установява, че я
познават от повече от тридесет години. През този период от време са
контактували с Н.М.П. често и от разговори с нея са научили подробности за
личния й и семейния й живот. От ищцата свидетелките са научили, че е закупила по едно жилище за сина си и за дъщеря
си, като до 2019 година е живяла в жилището на сина си, заедно с него и снаха
си. Към днешна дата Н.М. нямала ключ от жилището, т.к. синът й бил сменил
бравата. Всяка една от свидетелките посочва конкретен случай, съответно през пролетта
на 2016 година и през 2017 година, при който са видели ищцата да пребивава в
процесния апартамент, находящ се на ***.
От показанията на
свидетелката Т.С.Г. се установява, че се познава с ищцата от 2000 – та година,
и от тогава почти ежеседмично двете поддържат контакти, т.к. заедно обработват
място в с.М.. От водените помежду си разговори свидетелката научила, че Н.М.П.
имала два апартамента –един на ******, където живеела дъщеря й, и един на ***,
където живеел синът й В.. Н.П. живеела ту при дъщеря си, ту при сина си, а често
прибирайки се от село се случвало да остане в апартамента на ***, където имала
стая. През 2013 година ищцата претърпяла пътна злополука, като след излизането
й от болница, отишла да живее в дома на сина си, където за нея се грижели В. и
съпругата му. Впоследствие отишла да живее в дома на дъщеря си, където деляла
стая с внучката си. Свидетелката сочи, че през 2014 г. - 2015 г. контактите й с
ищцата станали много редки, като при
среща помежду им, състояла се през 2016 година, Н.П. й се била оплакала, че
няма ключ от жилището на ***, т.к. синът й сменил ключа за вратата.
От показанията на
свидетеля Р.Р.се установява, че е зет на Н.П.. Към момента на сключването на
брака му с дъщерята на ищцата последната имала апартамент на ***, а през 1996 година си купила и апартамент
на *** . По-късно закупеното жилище на *** било завършено окончателно през 2003
година, като още от самото начало довършителните работи по него ги правил В.,
който се установил да живее там. През 2013 година Н.П. прехвърлила единия
апартамент на сина си, а другия на дъщеря си, като си запазила право на
ползване. Ищцата имала ключ от апартамента на ***, в който често пъти ходила, и
оставала да преспива, а за абитуриентския бал на дъщерята на В. през 2016
година била там за няколко дни.
От показанията на
разпитаните по почин на ответниците свидетели З.С.и В.И.се установява, че са
техни съседи, които живеят в същия вход на жилищната сграда на ***. Според
свидетелите В. и съпругата му живеят в това жилище отпреди м.ІХ. 2003 година и
освен тях, никой друг не е живял там. И. сочи, че е виждал ищцата там в
единичен случай преди 7-8 години, а С.- че я виждал под терасите на
кооперацията седмица преди явяването си пред съда. И двамата свидетели твърдят,
че поддържат приятелски връзки със семейството на ответниците и се виждат
често, т.к. си ходят на гости.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Предявените при условията на кумулативно обективно съединяване искове са с правни основания съответно по чл.124, ал.1
от ГПК, чл.111 от ЗС вр. с чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗЗД, а възраженията на
ответниците са с правни основания по чл.59, ал.3 от ЗС и чл.111 от ЗС вр. чл.99 от ЗС.
Исковете са
допустими, т.к. са предявени от лице с право на иск, срещу надлежни ответници и
при наличието на правен интерес за ищцата, при липсата на отрицателни
процесуални предпоставки за надлежното упражняване на правото на иск на ищцата.
Разгледани
по същество съдът намира исковете по чл.124, ал.1 от ГПК и чл.111 от ЗС вр. с чл.108
от ЗС за основателни, а кумулативно съединения иск по чл.59 от ЗЗД за частично основателен,
по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.55 от ЗС вещни права върху чужда вещ, доколкото
те са предвидени в законите, могат да се придобиват или учредяват с правна
сделка, по давност или по други начини, определени в закона.
Според чл.56 от ЗС такова вещно право върху чужда вещ представлява правото
на ползване на недвижим имот, което включва правото да се ползва вещта според
нейното предназначение и право да се получават добивите, без тя да се променя съществено.
Вещното право на ползване като абсолютно субективно материално право е
противопоставимо на всеки, в това число
и на собственика на имота.
Когато собственикът на един недвижим имот учреди в полза на друго лице
право на ползване върху вещта по предвидения в закона ред, той се лишава от
всяка възможност да я ползва.
По абсолютно идентичен начин стои въпросът и в случаите, когато
собственикът на имота се разпореди с правото си на собственост в полза на трето
лице, но запази за себе си правото на ползване.
В този случай новия собственик придобива само т.нар. „гола собственост“,
т.к. запазеното право на ползване изключва изцяло или отчасти възможността му
да упражнява правомощието си на ползване върху собствената си вещ и предполага
от негова страна поведение, с което той да се съобрази с онези форми на ползване
на вещта от страна на ползвателя, които не противоречат на закона и добрите
нрави.
По съдържанието си вещното право на ползване на ползвателя не се различава
от правомощието на ползване на собственика и следва да се разбира не само като
постоянно обитаване на имота, а като всяка форма на фактическо и правно използване:
постоянно или временно пребиваване, място за съхранение на лични вещи, място за
извършване на дейности, свързани с обичания бит, място за извършване на
стопанска дейност и други.
Вещното си право ползвателят може да упражнява и чрез други лица, на които
е предоставил ползването на имота под наем, чрез заем за послужване и т.н, по
аргумент от разпоредбата на чл.60 от ЗС.
Разпоредбата на чл.59 от ЗС урежда хипотезите на прекратяване на правото на
ползване на чужд имот, сред които са и случаите, ако то не се упражнява за период по-дълъг от пет години.
Чл.111, ал.1 от ЗС предвижда, че разпоредбите относно недвижимите вещи се
прилагат и спрямо вещните права върху недвижими имоти, ако законът не
постановява друго, а чл.99 от ЗС предвижда правото на собственост да се
изгубва, ако собственикът се откаже от него.
По силата на чл.100 от ЗС отказът от право на собственост върху недвижим
имот, приложим по силата на чл.111, ал.1 от ЗС и за отказ от вещно право на
ползване, има действие само ако е извършен в писмена форма с нотариално заверен
подпис и е вписан в имотния регистър.
По делото е безспорно установено, че ищцата Н.М.П. е дарила на ответника В.Т.В.
собствения си недвижим имот, представляващ апартамент , находящ се в ***, като си е запазила безвъзмездно
правото на пожизнено ползване върху целия имот.
По делото
не са налице доказателства ищцата да се е отказала по предвидения в закона ред
от правото си на ползване, т.е. с писмено изявление с нотариална заверка на
подписа, вписано в имотния регистър, поради което възражението на ответниците за загубване на
правото на ползване поради отказ от него е неоснователно.
Обстоятелството дали ищцата си е запазила право на ползване и върху друг
имот, който фактически да е обитавала и ползвала, е без правно значение за загубването
на правото й на ползване върху процесния
недвижим имот.
Без правно
значение в този аспект са и обстоятелствата, че не тя, а ищецът е плащал
дължимите за имота местни данъци и такси, т.к. законът изисква изрично формално
волеизявление от носителя на вещното право за отказ от същото .
Неоснователно
е й възражението на ответниците за погасяване на правото на ползване на ищцата
поради неупражняването му в продължение на повече от пет години.
Правото на
ползване на Н.П. върху процесното жилище е било учредено на 28.06.2013 г., като
до този момент тя е била собственик на имота.
От
събраните по делото гласни доказателства се установява, че още преди да
придобие правото на собственост за себе си, В.В. е живял заедно със семейството
си в това жилище и го е ползвал.
Предвид
факта, че до 28.06.2013 година от своя страна той не е бил носител на вещно право
на ползване върху този имот, следва да се приеме, че е осъществявал ползването
на облигационно основание, а именно жилището му е било предоставено от неговата
майка в заем за послужване, т.к. не се установява да е плащал наем на ищцата.
По този начин още като собственик на
недвижимия имот, Н.М.П. е упражнявала правомощието си на ползване чрез трети
лица – сина си, снаха си и тяхната дъщеря, т.к. заемът за послужване е
неформален договор, който е характерен със своята безвъзмездност.
Със
сключването на договора за дарение ищцата се е разпоредила с правото си на
собственост върху имота, но си е запазила правото на ползване, като с оглед на
това приобретателят В.Т.В. е придобил „гола собственост“, т.е. е бил длъжен да търпи ищцата да
ползва жилището, а той от своя страна да има поведение, с което да се съобрази с това ползване.
От
доказателствата по делото е установено, че ответника, без прекъсване, е
продължил да живее в апартамента, заедно със семейството си и фактически да го
ползва, като това ползване от негова страна и страна на съпругата му продължава
и понастоящем.
Правното
основание на това продължило фактическо ползване отново произтича от заем за
послужване, т.к. ищцата, този път в качеството си на ползвател, му е предоставила
ползването върху имота, защото за него такова правомощие не произтича от
придобитата „гола собственост“.
Предвид
това следва, че от учредяването на правото на ползване до изпращането на
нотариалната покана на 03.09.2019 година ищцата е упражнявала правото си на
ползване чрез трети лица – ответниците, поради което няма как правото й да се е
погасило поради неупражняването му в продължение на пет години.
Освен това
следва да се има предвид, че съгласно показанията на разпитаните по почин на ищцата
свидетели, които съдът кредитира т.к. са логични и взаимно подкрепящи се, през
целия период от време от 2013 година до 2019 година, Н.М.П. е разполага с ключ
от имота, където макар и рядко, е отсядала.
Както вече
бе посочено по – горе в мотивите, за да е налице ползване на имота, не е
необходимо носителят на вещното право постоянно да го обитава, а е достатъчно и временното
пребиваване, каквото се доказа по настоящото дело посредством показанията на
свидетелите Р., М., В. и Г..
Съдът не
дава вяра на показанията на разпитаните по почин на ответника свидетели С. и И.
в частта им, в която сочат, че освен двамата ответници никой друг не е живял в
процесното жилище, т.к. в тази им част те противоречат на останалите събрани гласни
доказателства, а не са годни да ги опровергаят, т.к. свидетелите С. и И. установяват
отрицателните факти, че никога не са виждали друг човек да живее в имота, което
от своя страна несъмнено се доказва от показанията на свидетелите Р.,
М., В. и Г., всеки от които сочи, че ищцата Н.П. е имала ключ от апартамента до
2019 година и в различни случаи са я виждали или са научавали по друг начин, че
пребивава там.
По
изложените съображения следва да се признае, че Н.М.П. е носител на правото на
ползване върху процесния недвижим имот, т.к. възраженията на ответниците за
погасяване на правото или изгубването му поради отказ са неоснователни.
Досежно
осъдителната част на иска, а именно осъждане на ответниците да предадат на
ищцата владението върху имота, следва да се прецени дали те го държат на правно
основание, т.к. не се спори, че именно В.В. и съпругата му С.В. упражняват фактическата власт върху него.
Предвид
доказателствата по делото съдът счита, че за ответниците не е налице правно
основание да държат имота, т.к. следва да се приеме, че заемът за послужване е бил
прекратен с изпращането от страна на Н.М.П. на нотариалната покана, с която е
поканила сина си да й предостави ползването на апартамента.
Притежаваното
от В.Т.В. право на собственост върху жилището е непротивопоставимо на правото
на ползване на ищцата, поради което не може да служи за годно основание на
ответниците да продължат да държат имота.
Ето защо
осъдителният иск следва да бъде уважен и В.Т.В. и С.Т.В. следва да бъдат
осъдени да предадат на Н.М.П. владението на процесния недвижим имот.
Искът по
чл.59 от ЗЗД за присъждане на обезщетение за периода на лишаване от правото на
ползване съдът намира частично основателен по следните съображения:
Няма спор,
че ползването на жилището се осъществява от двамата съпрузи, които по силата на
чл.32, ал.1 от СК отговарят съвместно за разходите за задоволяване на нуждите
на семейството.
Считано от
изтичане на предоставения с нотариалната покана петдневен срок за предаване на
ползването върху имота на ищцата, за ответниците е отпаднало правното
основание, на което са го държали.
Тъй като са
продължили да упражняват фактическата власт върху имота и да го ползват, то те
дължат обезщетение на ищцата за ползата от която са я лишили.
Съгласно приетото
от съда заключение на съдебно-оценителната експертиза средния пазарен наем за
процесния недвижим имот, с подобренията в жилището, за периода 08.09.2019 г. до
08.01.2020 г. възлиза на 1 640,00 лв., или по 410,00 лв. месечно.
Съдът
приема, че ищцата е била лишена от полза именно в този размер, т.к. в този вид
/с подобренията/ би ползвала имота, ако реално упражняваше своето право.
Безспорно е
установено, че за всеки един месец от периода ответниците са платили суми от по
300,00 лв., с които ищцата приема, че частично е плащано претендираното от нея
обезщетение в размер от 400,00 лв. месечно.
Ето защо
дължимо е останало обезщетение в размер на 400,00 лв. общо, до която сума и
искът се явява основателен, а за разликата до пълния му предявен размер следва
да се отхвърли, като обезщетението следва да се присъди ведно със законната
лихва за забава върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
Не може да
се приеме за основателен доводът на ищцата в исковата й молба, че тъй като
плащанията не са погасявали изцяло задълженията, то по-късно направеното
плащане или част от него следва да служи за погасяване на непогасената част от
по-рано възникналото задължение, поради което за исковия период се дължи
обезщетение от 700,00 лв.
В случая
заявеното притезание е за обезщетение, което се отнася за определен период от
време и с предвид това се съизмерява с дължимия среден пазарен наем за този период,
но въпреки това същото не представлява вземане за периодични платежи, а се
дължи общо за целия срок на лишаване от ползване върху имота.
Относно
разноските:
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ищцата има право
на разноски по съразмерност на уважената част от исковете.
В случая са представени доказателства за платени държавни такси от 951,82
лв. и платено адвокатско възнаграждение от 800,00 лв. за ревандикационния иск,
поради което за него в полза на ищцата следва да се присъдят разноски в пълен размер
от 1 751,82 лв.
За осъдителният иск е платена държавна такса от 50,00 лв., адвокатско
възнаграждение от 400,00 лв. и възнаграждение за вещо лице от 250,00 лв., или общо
700,00 лв., поради което с оглед на уважената част от иска следва да се
присъдят разноски в размер на 400,00 лв.
Така общо в полза на Н.М.П. следва да
се присъдят съдебно-деловодни разноски в производството по делото в размер общо
от 2 151,82 лв.
Водим от
изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК Старозагорски окръжен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА на
основание чл.124, ал.1 от ГПК по отношение на В.Т.В., ЕГН – ********** и С.Т.В.,
ЕГН – **********, и двамата с постоянен адрес: ***, че по силата на договор за
дарение от 28.06.2013 г. и запазено безвъзмездно и пожизнено право на ползване,
обективирани в н.а. 34, т.IV, рег.№ 7704, дело № 553/2013 г. на нотариус Денчо
Недялков, с рег.81 на НК и район на действие при СтРС, Н.М.П., ЕГН – **********,***
е носител на правото на ползване върху следния недвижим имот, а именно: самостоятелен обект в сграда – апартамент /едно/,
по актуален административен адрес и кадастрална карта, а по документи за
собственост апартамент № А-1 /буква „А“ –първо римско/, разположен на I - ви (първи) етаж, от масивната четириетажна жилищна сграда с партерен и терасовиден етаж,
построена в дворно място, находящо се в ***- а (двадесет и девет — буква ”а”), със застроена площ на апартамента от 99,25 кв.м (деветдесет и девет цяло и двадесет и пет
стотни квадратни метра), състоящ се от: дневна - столова, кухненска ниша, коридор, баня, тоалетна,
две спални и три тераси, с граници и съседи на жилището (по нотариален акт): от
север - двор; от запад - двор; от изток - улица и от юг - апартамент № Б-I, който
самостоятелен обект в сграда е с идентификатор № 68850.516.283.1.2 (шестдесет и осем хиляди
осемстотин и петдесет, точка, петстотин и шестнадесет, точка, двеста осемдесет
и три, точка, едно, точка, две), с предназначение: жилище, апартамент, на едно
ниво, със съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж : самостоятелен
обект с идентификатор № 68850.516.283.1.1; под обекта: самостоятелен обект с
идентификатор № 68850.516.283.1.11; и над обекта: самостоятелен обект с
идентификатор № 68850.516.283.1.4; заедно с прилежащото му избено помещение № 3
(три), разположено на партерния етаж от горепосочената сграда, с площ от 4,83 кв.м (четири цяло и осемдесет и три стотни квадратни
метра), с граници и съседи (по нотариален акт): от север - двор; от запад -
свободно пространство; от изток - улица и от юг - двор, заедно със съответния
процент идеални части от общите части на сграда (едно), както и заедно със съответния процент
от отстъпеното право на строеж от мястото, в което е построена сградата,
представляващо поземлен имот с идентификатор № 68850.516.283 (шестдесет и осем
хиляди осемстотин и петдесет, точка, петстотин и шестнадесет, точка, двеста
осемдесет и три) по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С.З.,
одобрени със Заповед № РД-18-1 от 07.01.2008 г. на Изпълнителния директор на
Агенцията по геодезия, картография и кадастър, като
на основание чл. чл.111 от ЗС вр. с чл.108 от ЗС ги ОСЪЖДА да й предадат владението върху имота.
ОСЪЖДА на основание чл.59 от ЗЗД В.Т.В., ЕГН – ********** и С.Т.В., ЕГН – **********,
и двамата с постоянен адрес: *** да
заплатят на Н.М.П., ЕГН – **********,*** сумата от 400,00
лв. /четиристотин лева/, съставляваща обезщетение за лишаването й от
ползването на имота за периода от 08.09.2019
г. до 08.01.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата считано от датата на предявяване
на иска - 27.01.2020 г. до окончателното й изплащане, а ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за разликата до пълния му предявен размер от
700,00 лв. /седемстотин лева/.
ОСЪЖДА
на основание чл. 78, ал.1 от Граждански процесуален кодекс В.Т.В., ЕГН – ********** и С.Т.В., ЕГН – **********,
и двамата с постоянен адрес: *** да
заплатят на Н.М.П., ЕГН – **********,*** сумата от 2 151,82
лв. /две хиляди сто петдесет и един лева и осемдесет и две ст./ - съдебно-деловодни разноски по съразмерност.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
/Ат.Атанасов/