Присъда по дело №229/2025 на Районен съд - Велико Търново
| Номер на акта: | 28 |
| Дата: | 21 май 2025 г. (в сила от 6 юни 2025 г.) |
| Съдия: | Емил Бобев |
| Дело: | 20254110200229 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 19 февруари 2025 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
по НОХД № 229/2025 год. по описа на ВТРС
Районна прокуратура - гр.В. Търново е повдигнала обвинение срещу:
Ф. Х. Х.В - роден на **** г. в гр. С., българин, български гражданин,
постоянен и настоящ адрес: ****, със, с основно образование, неженен,
ученик, неосъждан, с ЕГН: **********, затова, че:
1. В периода 09.01.2020 г. до 22.01.2020 г. в гр. В.Т., при условията
на продължавано престъпление, като непълнолетен, но като е могъл да
разбира свойството и значението на деянията и да ръководи постъпките си,
сам и с други лица се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14 -
годишна възраст - К. М. Л. от гр. В.Т., като деянието не съставлява
престъпление по чл. 152 от НК, както следва:
на 09.01.2020 г. се съвкупил сам с К. Л.;
на 11.01.2020 г. се съвкупил сам с К. Л.;
на 22.01.2020 г. с М. Р. М. от гр. В.Т. и Д. Й. К. от гр. В.Т. се
съвкупил с К. М. Л., като деянието е извършено от повече от две лица -
престъпление по чл. 151, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 26, ал.
1 от НК.
2. Ha 22/23.01.2020 г. в гр. В.Т., като непълнолетен, но като е могъл
да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си,
като изпратил посредством програма за социално общуване „Месинджър”, от
мобилен телефон Xiaomi Redmi 7 с IMEI: 867204042150938 и с IMEI 2:
867204042150946 в група „Орки”, файл с видеоклип, изобразяващ
съвкупления и фелацио - разпространил чрез информационна и съобщителна
технология порнографски материал, за създаването на който е използвано
лице, ненавършило 18 години - малолетната К. Л. - престъпление по чл. 159,
ал. 4, т. 1 вр. ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
Д. Й. К. - роден на **** г. в гр. В.Т., българин, български гражданин,
постоянен и настоящ адрес: ****, с основно, образование, неженен, ученик,
неосъждан, ЕГН **********, затова, че на 22.01.2020 г. в гр. В.Т., като
непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението на
деянието и да ръководи постъпките си, с Ф. Х. Х.в от гр. В.Т. и с М. Р. М. от
гр. В.Т., се съвкупил с лице от женски пол ненавършило 14 годишна възраст -
К. М. Л. от гр. В.Т. като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152
от НК и деянието е извършено от повече от две лица - престъпление по чл.
151, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
М. Р. М. - роден на **** г. в гр. В.Т., българин, български гражданин,
постоянен и настоящ адрес: ****, с основно образование, неженен,
безработен, неосъждан, с ЕГН: **********, затова, че на 22.01. 2020 г. в гр.
В.Т., като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и значението
1
на деянието и да ръководи постъпките си, с Ф. Х. Х.в от гр. В.Т. и с Д. Й. К. от
гр. В.Т., се съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст -
К. М. Л. от гр. В.Т., като извършеното не съставлява престъпление по чл. 152
от НК и деянието е извършено от повече от две лица - престъпление по чл.
151, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
По делото са предявени граждански искове от пострадалата К. М. Л. чрез
законния си представител и майка М. М. Л. срещу подсъдимия Ф. Х. Х.в в
размер на 20 000 лева, представляващи неимуществени вреди за извършеното
от Х.в престъпление по чл. 151, ал. 2, т. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК и в размер на 20 000 лева, представляващи неимуществени
вреди за извършеното от Х.в престъпление по чл. 159, ал. 4, т. 1 вр. с ал. 2 вр. с
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
По делото е предявен граждански иск от пострадалата К. М. Л. чрез
законния си представител и майка М. М. Л. срещу подсъдимия Д. Й. К. в
размер на 20 000 лева, представляващи неимуществени вреди за извършеното
от К. престъпление по чл. 151, ал. 2, т. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
По делото е предявен граждански иск от пострадалата К. М. Л. чрез
законния си представител и майка М. М. Л. срещу подсъдимия М. Р. М. в
размер на 20 000 лева, представляващи неимуществени вреди за извършеното
от М. престъпление по чл. 151, ал. 2, т. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от
НК.
Подадена е молба от пострадалата К. М. Л. чрез законния си
представител и майка М. М. Л., с която моли съда да бъде конституирана в
качеството на частен обвинител.
В разпоредително заседание тримата подсъдими и техните защитници
правят искане делото да бъде разгледано по реда на глава двадесет и седма от
НПК – съкратено съдебно следствие, като признават изцяло фактите изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласяват да не се събират
доказателства за тези факти.
По делото са предявени граждански искове от пострадалата К. М. Л. чрез
законния си представител и майка М. М. Л. срещу подсъдимия Ф. Х. Х.в в
размер на 20 000 лева, представляващи неимуществени вреди за извършеното
от Х.в престъпление по чл. 151, ал. 2, т. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК и в размер на 20 000 лева, представляващи неимуществени
вреди за извършеното от Х.в престъпление по чл. 159, ал. 4, т. 1 вр. с ал. 2 вр. с
чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
По делото е предявен граждански иск от пострадалата К. М. Л. чрез
законния си представител и майка М. М. Л. срещу подсъдимия Д. Й. К. в
размер на 20 000 лева, представляващи неимуществени вреди за извършеното
от К. престъпление по чл. 151, ал. 2, т. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК.
По делото е предявен граждански иск от пострадалата К. М. Л. чрез
законния си представител и майка М. М. Л. срещу подсъдимия М. Р. М. в
2
размер на 20 000 лева, представляващи неимуществени вреди за извършеното
от М. престъпление по чл. 151, ал. 2, т. 3 вр. с ал. 1 вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3 от
НК.
Подадена е молба от пострадалата К. М. Л. чрез законния си
представител и майка М. М. Л., с която моли съда да бъде конституирана в
качеството на частен обвинител.
Съдът счете, че молбата на пострадалата относно конституирането й в
качеството на частен обвинител е допустима и основателна, поради което с
протоколно определение от 21.05.2025 год. конституира К. М. Л. с ЕГН
********** в качеството й на частен обвинител в настоящото наказателно
производство.
По отношение на предявените граждански искове и след изслушване на
становищата на страните, съдът прие, че по начина по който са предявени, не
отговарят на законовите изисквания, тъй като липсва каквато и да е било
конкретизация на обстоятелствата, въз основа на които молителят ще основава
своето искане, респективно ще доказва претърпени вреди. Предвид характера,
на претендираните вреди и с оглед доказване на същите, съдът счете, че ще се
наложи отлагане на делото, което съгласно разпоредбата на чл. 88, ал. 2 от НК,
е недопустимо и разглеждането на гражданския иск не може да стане причина
за отлагане на делото, още повече, че страните са направили искане и съдът е
приел, че следва да разгледа делото по реда на съкратеното съдебно следствие,
непосредствено след приключване на разпоредителното заседание и в този
смисъл делото, следва да приключи още в същото съдебно заседание. Предвид
горните мотиви съдът с протоколно определение от 21.05.2025 год. остави без
уважение молбата на пострадалата, с която са предявени граждански искове
срещу тримата подсъдими и не прие за съвместно разглеждане в настоящото
производство така предявените граждански искове срещу тримата подсъдими.
В съдебно заседание подсъдимите Ф. Х. Х.в, Д. Й. К. и М. Р. М.
признават фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
се съгласяват да не се сбират доказателства за тези факти съобразно
разпоредбата на чл. 371, т.2 от НПК.
Представителят на Районна прокуратура поддържа повдигнатото и
предявено на тримата подсъдими обвинение. С оглед самопризнанията на
тримата подсъдими и реда по който се развива производството – съкратено
съдебно следствие при условията на чл. 371, т. 2 от НПК, прокурора сочи, че
няма да се спира върху установената фактическа обстановка, като счита
същата за доказана. Моли съдът да признае тримата подсъдими за виновни,
като при определяне на наказанието съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 1
от НПК на Ф. Х. Х.в да му бъде наложено наказание при условията на чл. 58а
от НК, след редукция за двете престъпления по 6 /шест/ месеца лишаване от
свобода и на основание чл. 23 да бъде определено общо наказание в размер на
6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“, което на основание чл. 69, ал. 1 вр. чл.
66, ал. 1 от НК да бъде отложено за срок от 2 /две/ години. По отношение на Д.
3
Й. К., прокурора предлага на съда да му бъде наложено наказание при
условията на чл. 58а, ал. 1 от НК за срок от 6 /шест/ месеца лишаване от
свобода, като на основание чл. 69, ал. 1 вр. чл. 66, ал. 1 от НК да бъде
отложено за срок от 2 /две/ години. По отношение на подсъдимия М. Р. М.,
счита, че за постигане целите на наказанието, на същия следва да му бъде
наложено наказание, след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК, наказание в
размер на 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“, като на основание чл. 69, ал.
1 вр. чл. 66, ал. 1 от НК да се отложи за две години,
Процесуалният представител на частния обвинител – адв. М.И. от
ВТАК, моли съда да признае тримата подсъдими за виновни всеки за
престъплението, което му е подигнато от страна Районна прокуратура – В.Т..
Счита обаче, че така поискания размер на наказанията от представителя на
прокуратурата е силно занижен и тези размери на наказанието не биха
изпълнили своите цели, поради което моли съда тези наказания да бъдат
ориентирани към максимума и да не се прилага разпоредбата на чл. 66 от НК,
т.е. те да не бъдат отлагани с изпитателен срок.
Защитникът на подсъдимия Ф. Х.в – адв. В.Ф. от ВТАК, сочи, че няма да
извършва доказателствен анализ на многобройните гласни и писмени
доказателства, съдържащи се в томовете по Досъдебното производство с оглед
реда по който се разглежда делото. Счита, че при определяне на наказанието
което следва да се наложи на неговия подзащитен, то предложеното от страна
на Районна прокуратура наказание няма да изиграе визираните в Наказателния
кодекс цели, тъй като е прекомерно тежко. Сочи, че според него са налице в
случая многобройни смекчаващи вината обстоятелства и няколко
изключителни такива по отношение на Ф. Х.в, поради което счита, че в случая
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 55 от НК. Излага доводи в
тази насока и счита, че налагането на подсъдимия Х.в на минималното
наказание от 3 /три/ месеца лишаване от свобода с изпитателен срок от 1
/една/ година е напълно достатъчно и ще бъде правилно, законосъобразно и
справедливо.
Подсъдимия Х.в поддържа заявеното от защитника му, като моли за
минимално наказание.
Защитника на подсъдимите Д. К. и М. М. – адв. М.Н. от ВТАК, сочи, че е
налице признание на обвинението от страна и на тримата подсъдими. Счита,
че едно минимално наказание е напълно достатъчно за постигане на целите,
които са визирани в чл. 36 от НК по отношение на подсъдимите М. и К.. Моли
съда в тази връзка, да определи за всеки един от подсъдимите М. и К.
минимално наказание „лишаване от свобода“, при условията на чл. 58а от НК,
в размер на 3 /три/ месеца, което да бъде отложено на основание чл. 69 вр. 66
от НК с изпитателен срок от 1 /една/ година. Излага подробни доводи в
подкрепа на искането си.
Подсъдимите Д. К. и М. М. поддържат заявеното от защитника си.Молят
за минимално наказание.
4
Като прецени и обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимите Ф. Х.в, Д. К. и М. М. живеели в гр. В. Търново, били
ученици и се познавали.
През есента на 2019 год. малолетната св. К. Л. се запознала със св. С.Б. и
двете се сближили. На шега двете момичета създали общ профил в Инстаграм
с потребителско име - magistralki и публикували обява с текст „Правим свирки
без пари, ако искате пишете ни лично“ и която малолетната св. К. Л.
изпратила на обв. Ф. Х.в.
В началото на 2020 г. пострадалата св. К. Л., която тогава е била на 12
години и ученичка 6 клас в ОУ „Патриарх Евтимий“, се срещнала с
подсъдимия Ф. Х.в, докато разхождала кучето си. Между тях се зародили по-
близки отношения и станали „гаджета“ на 08.01.2020 г. На този ден -
08.01.2020 г. подсъдимият Ф. Х.в се е шегувал с нея, че е набор 2006 г. и много
се изненадал, когато тя му казала, че всъщност дори е 2007 г. Във връзка с
тези им отношения, двамата имали доброволни и по взаимно съгласие полови
контакти по удовлетворяване на сексуалните си желания. Първият полов акт
бил на следващия ден, след като са решили да започнат връзката си, а именно
на 09.01.2020 г. На този ден пак двамата разхождали кучето на пострадалата и
когато се прибрали до дома й, подсъдимият Ф. Х.в останал в дома й в гр. В.Т.,
отишли в нейната стая, той й предложил да отидат на леглото, започнали с
целувки и „опипване“ и след това е имало орална любов между двамата, след
това доброволно и по взаимно съгласие се стигнало до това, че той да
проникне в нея, т.е. вкарал половия си член в нейната вагина. При този полов
акт, двамата не използвали презерватив, тъй като подсъдимият Х.в заявил на
пострадалата св. Л., че нямало какво да стане и че има таблетки против
забременяване, но пострадалата била притеснена следващите дни да не би да
забременее. След половия акт подсъдимия Х.в си тръгнал и отишъл на
училище.
Тъй като двамата имали връзка, постоянно си пишели и си пращали т.н.
мимо, в които намеквали, че са правили секс. На следващия ден пак се видели
и се виждали в продължение на няколко дни след това. На този следващ ден -
10.01.2020 г., двамата отново имали сексуални контакти в дома на
пострадалата, но само орална любов. След това на 11.01.2020 г. отново
доброволно и по взаимно съгласие имали сексуални отношения в дома на
пострадалата, като отново имали полов акт, като подсъдимият Ф. Х.в
проникнал във вагината на пострадалата св. К. Л. с пениса си. Този път
двамата използвали презерватив.
Подсъдимият Ф. Х.в имал изключително силно желание малолетната св.
К. Л. да участва в секс с него и други момчета и я убеждавал да се съгласи.
За това свое намерение, подсъдимия Х.в споделил на подсъдимия Д. К. и
подсъдимия М. М., като им разказал св. Л. къде учи, на колко години е и те се
съгласили. Подсъдимият Ф. Х.в казал на Л., че М. ще й пише. Предлагал й да
5
ходят в тях. Малолетната Л. се запознала и с подсъдимия Д. К.. Подсъдимия
М. М. и подсъдимия Д. К. били въпросните момчета, с които подсъдимия Ф.
Х.в я убеждавал да правят „тройка“. Тримата подсъдими и пострадалата се
срещнали първо на 21.01.2020 година. Те искали да извършат полов акт с нея,
но тя им отказала, целували се и се прегръщали, но това не направило
впечатление на пострадалата, опипвали са я по задните части, пострадалата не
се притеснила от тези действия, тъй като и приятелят й - подсъдимия Х.в
също присъствал. Л. заявила на подсъдимите, че този ден могат да се видят
само набързо, тъй като имала работа в училище и се уговорили на следващия
ден отново да се срещнат.
На 22.01.2020 г. преди обяд, св. К. Л. излязла сутринта да разходи кучето
заедно с Д., М. и Ф.. Отишли в дома на малолетната Л.. Подсъдимите били
купили презервативи предварително. Всичко започнало като на шега, когато
били у тях станало дума колко Л. си харесвала анцуга и момчетата й казали, че
щом толкова си го харесва, по-добре да го махне. Без да губят време, обв. К. и
обв. М. започнали да я дърпат да си свали анцуга и накрая и го свалили, като и
дръпнали и анцуга, и долното й бельо. Към този момент М., К. и Х.в са
знаели, че свидетелката Л. няма навършени четиринадесет години. След като
и свалили бельото, пострадалата седнала в подсъдимия М., който я опипвал, а
подсъдимия Ф. Х.в й направил снимка. Тя изтрила тази снимка, но преди да я
изтрие, подсъдимия Х.в вече я бил препратил в чат с другите подсъдими. След
това подсъдимия М., подсъдимия К. и малолетната св. Л. отишли на леглото
на Л. и двамата редувайки се и без да упражняват принудително въздействие,
осъществили съвкупления с малолетната, обладавайки последната, един след
друг проникнали с пениса си във вагината й. Подсъдимият М. си сложил
презерватив, но се скъсал и успокоил пострадалата, че няма от какво да се
притеснява. Подсъдимия К. не си сложил презерватив. Подсъдимия Ф. Х.в
също бил в стаята, той поглеждал към тях, като държал телефона си и на св. Л.
й се струвало, че държи телефона си надолу, но всъщност заснел клипове как
другите подсъдими извършват полов акт с пострадалата. След като правили
секс в спалнята на пострадалата, подсъдимия М. М., подсъдимия Д. К. и св. К.
Л. отишли в банята. Подсъдимият К. държал телефона на подсъдимия М.. Там
пострадалата направила фелацио последователно на М. М. и на Д. К..
Подсъдимият Ф. Х.в също извършил полов акт с малолетната, като вкарал
пениса си във вагината и. Половите актове били доброволни и със съгласието
на малолетната свидетелка, която не е оказала съпротива и по никакъв начин
не е демонстрирала с поведението си, че не желаела тяхното извършване.
Подсъдимите реализирали разглежданото деяние без умисъл за насилствени
действия, възползвайки се от благоразположението на свидетелката, но
същите са били напълно наясно с малолетната й възраст - обстоятелство, за
което имали информирана представа и ясно съзнание, но което не им
попречило да изпълнят намерението си и да задоволят сексуалните си
потребности.
Подсъдимият Ф. Х.в членувал в чат група в приложението
6
„Месинджър“, наречена „ОРКИ“, в която членували още свидетелите Д.Д.,
Д.М., Д. А., С.И., М. И., Д.П., В.К., Г. Х.в, М.Л., Й.К., Г. Л., И.Ч., Ф.К., К.Й.,
М.А., П.К., В. И. и др. Ф. Х.в членувал в групата с никнейм ,,0nq“. През нощта
на 22/23.01.2020 г. в гр. В.Т. подсъдимия Х. изпратил от мобилния си телефон
Ксиоми Редми 7 /Xiaomi Redmi 7/ с IMEI: 867204042150938 и с IMEI 2:
867204042150946 в група „Орки”, файл с видеоклип, имащ порнографско
съдържание и изобразяващ съвкупления и фелацио. Във видеоклиповете се
вижда как пострадалата извършва полов акт с подсъдимите Д. К. и М. М.,
както и как им прави фелацио.
От тази чат група клиповете са били разпространени от неустановен по
делото член и след това от неустановено в настоящото досъдебно
производство лице са качени в порно канала pornhub.com от акаунт с име А.П..
Тези клипове се разпространили много бързо сред връстниците на
пострадалата. Вечерта на 22.01.2020 г. някакъв непознат й е писал: „каква ти е
тарифата“, необичайно много хора започнали да й изпращат покани за
приятелство. В четвъртък на 23.01.2020 г. пострадалата отишла на училище.
Имала първи час английски език и по време на часа се почукало на вратата и я
потърсили две момчета и едно момиче, които не познавала. Поискали да
излезе и госпожата я пуснала. Излязла и видяла двете момчета и въпросното
момиче и й казали „голяма мръсница си се оказала“, едно от момчетата
тръгнало заплашително към нея, но пострадалата го отблъснала. Това момче
било на около 20 години. Момчето и момичетата били около 8-9 клас. Когато
свършил часа пред учебната стая се натрупали много хора. Те се били
натрупали много заради клиповете и госпожата й казала, че по-добре да се
обади на майка си и да я вземе.
Св. В.С. се опитала да помогне на пострадалата Л. понеже разбирала
повече от компютри. Благодарение на В. пострадалата разбрала, че лице с име
А.П. е бил качил клиповете в руски сайт и в pornhub.com. Лице с име А.П. й
писал. Пострадалата попитала подсъдимия Ф. Х.в дали знае за тези клипове
нещо и той й отговорил, че нищо не знае и да пита М. и Д.. Те също й
отговорили, че не са направили нищо. Пострадалата разбрала, че всичко това
не е шега, почувствала се много зле и се страхувала да не й се нахвърлят. В
следващите дни и месеци повечето връстници на пострадалата разбрали за
клиповете, семейството й обмисляло да се премести да живее в гр. П., но
разбрали, че и там клиповете били разпространени, сменили два пъти
училището на пострадалата.
В хода на разследването по ДП е била изпратена ЕЗР до Кипър и
международна правна помощ до САЩ, с цел да се установи
разпространението на видеофайловете в pornhub.com, като по отношение на
това деяние материалите по производството били отделени в друго досъдебно
производство.
В хода на ДП била възложена е и изготвена комплексна фотографска,
съдебномедицинска и лицево-идентификационна експертиза. От нея се
7
установява, че файловете, приобщени към настоящото производство чрез
доброволно предаване, са идентични и представляват два видеоклипа
обединени в един файл и в този смисъл в един видеофайл. На видеофайла се
вижда полово сношение и фелацио. Видеофайлът има порнографско
съдържание, попадащо в хипотезата на чл. 93, т. 28 от НК. Качеството на
видеофайла не позволява извършването на лицево идентифициране. Видимата
възраст на лицето от женски пол е под 14 години.
От заключението на назначената в хода на ДП съдебно психолого-
психиатрична експертиза, се установява, че пострадалата К. Л. не страда от
психична болест или слабоумие. Преди и по време на случилото се е могла да
разбира свойството и значението на постъпките си и е могла да ги ръководи.
Налице е психична годност правилно да възприема факти и обстоятелства
имащи значение по досъдебното производство и да дава достоверни
показания.
Според заключението на назначената в хода на ДП съдебно-медициснка
експертиза липсват данни за прясна дефлорация и насилствено осъществен
полов контакт.
При разследването са извършени технически експертизи на
приобщените като ВД телефони на Ф. Х.в, М. М., П.К., Д. К., М.А., В. Й..
Според изготвените заключения по сочените ексертизи, в мобилните
телефони на М. М. и Д. К. били установени снимки от дома на К. Л..
В мобилния телефон на Ф. Х.в била установена комуникация с К. Л..
Били установени и снимки от дома на Л.. Бил установен и профил в
Инстаграм - magistralki и публикувана обява с текст „Правим свирки без пари,
ако искате пишете ни лично“.
Според заключението на изготвената в хода на ДП техническата
експертиза, мобилният телефон използван от К. Л. бил нулиран. Наличната
информация в апарата била изтрита от потребителя. Според експерта, не са
налични способи за възстановяване на изтритата информация. В протокола за
доброволно предаване М. Л. - майка на К. Л. заявила, че телефонът й бил
представен на 23.01.2020 г. от дъщеря й, като тя и заявила, че е изтрила всичко
в него и е върнала фабричните му настройки.
Според заключението на назначената и изготвена в хода на ДП
комплексната експертиза, лицето от женски пол, заснето на приложените по
досъдебното производство файлове следва да се отнесе към възрастова група
„малолетни” - лице до 14-годишна възраст.
Според заключението на назначените единични и повторни комплексни
съдебно психолого-психиатрични експертизи, подсъдимите Х.в, М. и К. не
страдат от психична болест или слабоумие. Преди и по време на случилото се
са могли да разбират свойството и значението на деянието и да ръководят
постъпките си.
Приетата за установена фактическа обстановка се обосновава и доказва
8
от събраните в хода на досъдебното производство и в ходана съдебното
следствие доказателства: самопризнанията на тримата подсъдими в хода на
съдебното следствие по реда на чл. 371, т. 2 от НПК; от разпитаните на ДП
свидетели К. М. Л., М. М. Л., В. М. С., В. К. И., М.Р.А., П.М. К., В.А.Б., В. С.
К., В. А. Я., Г. И. Л., Г. Т. Х.в, Д.Л.М., Д.М.Д., Д.М.П., Д. М. А., И.И.Ч., Й.Й.К.,
К. Г.ев Й., М.Д.Л., М. Я. И., С.И. И., Ф.Х.К., С.Н.Б.; от заключенията на
назначените и изготвени в хода на досъдебното производство множество
експертизи (всички приобщени по реда на НПК), както и от всички останали
приложени по делото писмени доказателства. Съдът кредитира показанията на
свидетелите и заключенията на вещите лица, тъй като същите са
непротиворечиви, последователни и кореспондиращи със събраните по делото
писмени доказателства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно
установено и доказано, че по описаният начин, с деянието си подсъдимият Ф.
Х. Х.в е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл. 151, ал. 2, т.
3, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, доколкото в периода
09.01.2020 г. до 22.01.2020 г. в гр. В.Т., при условията на продължавано
престъпление, като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и
значението на деянията и да ръководи постъпките си, сам и с други лица се
съвкупил с лице от женски пол, ненавършило 14-годишна възраст - К. М. Л. от
гр. В.Т., като деянието не съставлява престъпление по чл. 152 от НК, както
следва:
на 09.01.2020 г. се съвкупил сам с К. Л.;
на 11.01.2020 г. се съвкупил сам с К. Л.;
на 22.01.2020 г. с М. Р. М. от гр. В.Т. и Д. Й. К. от гр. В.Т. се съвкупил с
К. М. Л., като деянието е извършено от повече от две лица.
Изпълнителното деяние, обвиняемия е извършил чрез действия, като са
осъществили съвкупление с лице навършило 14-годишна възраст. Целта на
обвиняемия е била чрез осъществяване на полов контакт-съвкупление с
пострадалата да удовлетвори своето полово желание. Деянието е извършено
без употреба на сила и/или заплашване по отношение на пострадалото
момиче, но е извършено от две и повече лица, което е квалифициращ признак
на деянието и съответно води до завишена санкция от законодателя.
Престъплението по чл. 151 НК предвижда наказание за онзи, който се
съвкупява с лице, ненавършило четиринадесет години, тъй като последните не
са достигнали онзи етап в психологическото си развитие, в който свободно да
формират волята си.
Подсъдимият Х.в е извършил престъплението като отделните деяния
представляват едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 26, ал. 1 от
НК, тъй като осъществяват поотделно един състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при
една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото
се явява от обективна и субективна страна продължение на предшестващите и
9
като такова то се отличава с по-висока степен на обществена опасност
отколкото единичните случаи, тъй като вредните последици на многократно
извършваното престъпление са много по- значителни, отколкото вредните
последици от еднократно извършеното деяние, включено в единното
продължавано престъпление, а освен това, по-висока е и степента на
обществената опасност на дееца- многото престъпни актове го очертават като
личност, склонен към системни нарушения, с прояви на престъпна упоритост
и с многократно проявено пренебрежение към законността. Подсъдимият е
извършил три деяния, което следва да бъде определено като проява на
престъпна упоритост.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като обвиняемия е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици.
Предвид горното съдът призна за виновен подсъдимия Ф. Х.в за
извършеното от него престъпление по чл. 151, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК.
Като призна за виновен подсъдимия Ф. Х.в за това престъпление, съдът
съобразно чл. 54 от НК обсъди обществената опасност на деянието му,
личната такава на дееца, подбудите за извършване на престъплението, както и
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Съдът приема, че причините за извършване на престъплението се
коренят в заниженото правосъзнание на подсъдимия Х.в, незачитане на
чуждата личност, ниската му правна култура, липсата на морални и правни
задръжки и не на последно място невисоката му възраст.
Обществената опасност на деянието по чл. 151, ал. 2 от НК е
сравнително висока. Безспорно е, че е посегнато и са увредени отношенията
на личната неприкосновеност, но причиненият престъпен резултат не се
отличава с особена тежест. Следва да се има предвид и поведението на
пострадалата, която по никакъв начин не се е противопоставяла на деянието, а
напротив - със своето поведение сама е допринесла и е пожелала
настъпването именно на този резултат.
Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като сравнително
ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи такива съдът отчете съдействието му за установяване на
обективната истина и критично отношение към извършеното, младата му
възраст, липсата на по-сериозни последици за пострадалата. Следва да се има
предвид и доброто процесуално поведение на подсъдимия от самото началото
на разследването, което продължава и до разглеждането на делото пред съда,
като това се явява ясна индиция за това, че подсъдимия е осъзнал изцяло
своето поведение и е демонстрирал, по този начин намерението си за в бъдеще
да няма подобни прояви от негова страна. Отегчаващи вината обстоятелства
съдът не отчете.
10
При така установеното, настоящия съдебен състав намира, че в
конкретния случай не са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства или изключителни такива, както сочи защитника на подсъдимия
Х.в. Самопризнанията и съдействието на подсъдимия не могат да се считат за
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, като
подсъдимия черпи права от обстоятелството, че делото е разгледано по реда на
глава 27-ма от НПК и на базата на направените от него самопризнания по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК, то наказанието му съгласно разпоредбата на чл. 373,
ал. 2 от НПК ще бъде определено съобразно чл. 58а от НК.
За извършеното от Ф. Х.в деяние по чл. 151, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1 от НК,
закона предвижда наказание от две до осем години лишаване от свобода. Тъй
като Х.в е извършил деянието като непълнолетен, то съобразно разпоредбата
на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК това наказание се редуцира до лишаване от свобода
за срок до три години. С оглед степента на увреждане на обществените
отношения и конкретния резултат от извършеното деяние, както и с оглед
обществената опасност на самия извършител, настоящия съдебен състав, като
взе предвид, че престъплението е извършено с няколко деяния при условията
на продължавано престъпление, прие и определи като най-подходящо
наказание „Лишаване от свобода” в размер на девет месеца съобразно чл. 373,
ал. 2 от НПК и разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК.
Съдът счете, че са налице предпоставките за прилагане и на разпоредбата
на чл. 66, ал. 1 вр. с чл. 69, ал. 1 от НК. Подсъдимия Х.в не е осъждан и
наложеното му наказание е по-малко от три години лишаване от свобода. С
оглед личността на подсъдимия, липсата на други противообществени прояви
и младата му възраст, съдът прие, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително да изтърпи
наказанието лишаване от свобода ефективно, съдът отложи на основание чл.
66, ал. 1 вр. с чл. 69, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното на
подсъдимия Ф. Х. Х.в наказание за извършеното от него престъпление по чл.
151, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК за срок от една година и
шест месеца.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно
установено и доказано, че по описаният начин, с другото си деяние
подсъдимият Ф. Х. Х.в е осъществил от обективна страна престъпния състав
на чл. 159, ал. 4, т. 1 вр. ал.. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК, доколкото на
22/23.01.2020 г. в гр. В.Т., като непълнолетен, но като е могъл да разбира
свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, като
изпратил посредством програма за социално общуване „Месинджър”, от
мобилен телефон Xiaomi Redmi 7 с IMEI: 867204042150938 и с IMEI: 2:
867204042150946 в група „Орки”, файл с видеоклип, изобразяващ
съвкупления и фелацио - разпространил чрез информационна и съобщителна
технология порнографски материал, за създаването на който е използвано
лице, ненавършило 18 години - малолетната К. Л..
11
От обективна страна деянието е осъществено, като подсъдимият Х.в
разпространил посредством програма за социално общуване „Месинджър”, от
мобилен телефон Xiaomi Redmi 7 с IMEI: 867204042150938 и с IMEI: 2:
867204042150946 в група „Орки”, файл видеоклип с порнографски материал,
за създаването на които е използвано лице, което изглежда като ненавършило
18 (осемнадесет) години. Онагледният видеофайл, предмет на деянието,
съдържа съвкупления и фелацио. Характерът на материала е порнографски по
смисъла на чл. 93, т. 28 от ДР на НК. Същите изобразяват открито сексуално
поведение, неприлично и несъвместимо с обществения морал. Налице е и
следващият обективен признак, а именно на порнографският материал е
заснето лице, изглеждащо под 18-годишна възраст. Изпълнителното деяние се
състои в разпространение на посочения файл с видеоклип с порнографско
съдържание, чрез мобилно приложение до неограничен брой потребители.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина
пряк умисъл. Подсъдимият Х.в е съзнавал, че разпространеният от него файл
представлява порнографски материали и че за неговото създаване е
използвано лице, което изглежда, като такова ненавършило 18 (осемнадесет)
години. Същият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното
деяние, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
тяхното настъпване.
Предвид горното съдът призна за виновен подсъдимия Ф. Х.в за
извършеното от него престъпление по чл. 159, ал. 4, т. 1 вр. ал. 2, вр. чл. 63, ал.
1, т. 3 от НК.
Като призна за виновен подсъдимия Ф. Х.в за това престъпление, съдът
съобразно чл. 54 от НК обсъди обществената опасност на деянието му,
личната такава на дееца, подбудите за извършване на престъплението, както и
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Съдът приема, че причините за извършване на престъплението се коренят
в заниженото правосъзнание на подсъдимия Х.в, незачитане на чуждата
личност, ниската му правна култура, липсата на морални и правни задръжки и
не на последно място невисоката му възраст.
Обществената опасност на деянието по чл. 159, ал. 4, т. 1 от НК е
сравнително висока. Безспорно е, че е посегнато и са увредени отношенията
на личната неприкосновеност, като причиненият престъпен резултат е със
средна тежест.
Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като сравнително
ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи такива съдът отчете съдействието му за установяване на
обективната истина и критично отношение към извършеното, младата му
възраст. Следва да се има предвид и доброто процесуално поведение на
подсъдимия от самото началото на разследването, което продължава и до
разглеждането на делото пред съда, като това се явява ясна индиция за това, че
подсъдимия е осъзнал изцяло своето поведение и е демонстрирал, по този
12
начин намерението си за в бъдеще да няма подобни прояви от негова страна.
Отегчаващи вината обстоятелства съдът не отчете.
При така установеното, настоящия съдебен състав намира, че в
конкретния случай не са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства или изключителни такива, както сочи защитника на подсъдимия
Х.в. Самопризнанията и съдействието на подсъдимия не могат да се считат за
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, като
подсъдимия черпи права от обстоятелството, че делото е разгледано по реда на
глава 27-ма от НПК и на базата на направените от него самопризнания по реда
на чл. 371, т. 2 от НПК, то наказанието му съгласно разпоредбата на чл. 373,
ал. 2 от НПК ще бъде определено съобразно чл. 58а от НК.
За извършеното от Ф. Х.в деяние по чл. 159, ал. 4 вр. ал. 2 от НК, закона
предвижда наказание от три до шест години лишаване от свобода и глоба до
десет хиляди лева. Тъй като Х.в е извършил деянието като непълнолетен, то
съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК това наказание се редуцира
до лишаване от свобода за срок до три години. С оглед степента на увреждане
на обществените отношения и конкретния резултат от извършеното деяние,
както и с оглед обществената опасност на самия извършител, настоящия
съдебен състав, прие и определи като най-подходящо наказание „Лишаване от
свобода” в размер на девет месеца съобразно чл. 373, ал. 2 от НПК и
разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 от НК.
Съдът счете, че са налице предпоставките за прилагане и на разпоредбата
на чл. 66, ал. 1 вр. с чл. 69, ал. 1 от НК. Подсъдимия Х.в не е осъждан и
наложеното му наказание е по-малко от три години лишаване от свобода. С
оглед личността на подсъдимия, липсата на други противообществени прояви
и младата му възраст, съдът прие, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително да изтърпи
наказанието лишаване от свобода ефективно, съдът отложи на основание чл.
66, ал. 1 вр. с чл. 69, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното на
подсъдимия Ф. Х. Х.в наказание за извършеното от него престъпление по чл.
159, ал. 4, т. 1 вр. ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК за срок от една година и
шест месеца.
След като съдът наложи на подсъдими Х.в две отделни наказания за
извършените от него две престъпления, определи на основание чл. 23, ал. 1 от
НК подсъдимия Ф. Х. Х.в да изтърпи едно общо, най-тежкото измежду
наложените му с настоящата присъда наказания, а именно: девет месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 вр. с чл.
69, ал. 1 от НК се отлага за срок от една година и шест месеца.
Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание на
подсъдимия Х.в, е съобразено с разпоредбата на чл.36, ал.1 от НК. Същото ще
изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към
спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупредително
върху него.
13
При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно
установено и доказано, че по описаният начин, с деянието си подсъдимият Д.
Й. К. е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл. 151, ал. 2, т.
3, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, доколкото на 22.01.2020
год. в гр. В.Т., като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, с Ф. Х. Х.в от гр. В.Т. и с
М. Р. М. от гр. В.Т., се съвкупил с лице от женски пол ненавършило 14
годишна възраст - К. М. Л. от гр. В.Т. като извършеното не съставлява
престъпление по чл. 152 от НК и деянието е извършено от повече от две лица.
Изпълнителното деяние, обвиняемия е извършил чрез действия, като са
осъществили съвкупление с лице навършило 14-годишна възраст. Целта на
обвиняемия е била чрез осъществяване на полов контакт-съвкупление с
пострадалата да удовлетвори своето полово желание. Деянието е извършено
без употреба на сила и/или заплашване по отношение на пострадалото
момиче, но е извършено от две и повече лица, което е квалифициращ признак
на деянието и съответно води до завишена санкция от законодателя.
Престъплението по чл. 151 НК предвижда наказание за онзи, който се
съвкупява с лице, ненавършило четиринадесет години, тъй като последните не
са достигнали онзи етап в психологическото си развитие, в който свободно да
формират волята си.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като обвиняемия е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици.
Предвид горното съдът призна за виновен подсъдимия Д. Й. К. за
извършеното от него престъпление по чл. 151, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК.
Като призна за виновен подсъдимия Д. К. за това престъпление, съдът
съобразно чл. 54 от НК обсъди обществената опасност на деянието му,
личната такава на дееца, подбудите за извършване на престъплението, както и
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Съдът приема, че причините за извършване на престъплението се
коренят в заниженото правосъзнание на подсъдимия К., незачитане на
чуждата личност, ниската му правна култура, липсата на морални и правни
задръжки и не на последно място невисоката му възраст.
Обществената опасност на деянието по чл. 151, ал. 2 от НК е
сравнително висока. Безспорно е, че е посегнато и са увредени отношенията
на личната неприкосновеност, но причиненият престъпен резултат не се
отличава с особена тежест. Следва да се има предвид и поведението на
пострадалата, която по никакъв начин не се е противопоставяла на деянието, а
напротив - със своето поведение сама е допринесла и е пожелала
настъпването именно на този резултат.
Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като сравнително
14
ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи такива съдът отчете съдействието му за установяване на
обективната истина и критично отношение към извършеното, младата му
възраст, липсата на по-сериозни последици за пострадалата. Следва да се има
предвид и доброто процесуално поведение на подсъдимия от самото началото
на разследването, което продължава и до разглеждането на делото пред съда,
като това се явява ясна индиция за това, че подсъдимия е осъзнал изцяло
своето поведение и е демонстрирал, по този начин намерението си за в бъдеще
да няма подобни прояви от негова страна. Отегчаващи вината обстоятелства
съдът не отчете.
При така установеното, настоящия съдебен състав намира, че в конкретния
случай не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства или
изключителни такива. Самопризнанията и съдействието на подсъдимия не
могат да се считат за многобройни или изключителни смекчаващи вината
обстоятелства, като подсъдимия черпи права от обстоятелството, че делото е
разгледано по реда на глава 27-ма от НПК и на базата на направените от него
самопризнания по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, то наказанието му съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК ще бъде определено съобразно чл. 58а
от НК.
За извършеното от подсъдимия Д. К. деяние по чл. 151, ал. 2, т. 3, вр. ал.
1 от НК, закона предвижда наказание от две до осем години лишаване от
свобода. Тъй като К. е извършил деянието като непълнолетен, то съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК това наказание се редуцира до
лишаване от свобода за срок до три години. С оглед степента на увреждане на
обществените отношения и конкретния резултат от извършеното деяние,
както и с оглед обществената опасност на самия извършител, настоящия
съдебен състав прие и определи като най-подходящо наказание „Лишаване от
свобода” в размер на девет месеца. Така определеното наказание съгласно
съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и разпоредбата на чл. 58а, ал.
1 от НК бе намалено с една трета, като на подсъдимия бе наложено наказание
„Лишаване от свобода” в размер на шест месеца.
Съдът счете, че са налице предпоставките за прилагане и на разпоредбата
на чл. 66, ал. 1 вр. с чл. 69, ал. 1 от НК. Подсъдимия К. не е осъждан и
наложеното му наказание е по-малко от три години лишаване от свобода. С
оглед личността на подсъдимия, липсата на други противообществени прояви
и младата му възраст, съдът прие, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително да изтърпи
наказанието лишаване от свобода ефективно, съдът отложи на основание чл.
66, ал. 1 вр. с чл. 69, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното на
подсъдимия Д. Й. К. наказание за извършеното от него престъпление по чл.
151, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК за срок от една година и
шест месеца. Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание
на подсъдимия К. е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК. Същото
ще изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към
15
спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупредително
върху него.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие за безспорно
установено и доказано, че по описаният начин, с деянието си подсъдимият М.
Р. М. е осъществил от обективна страна престъпния състав на чл. 151, ал. 2, т.
3, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, доколкото на 22.01.2020
год. в гр. В.Т., като непълнолетен, но като е могъл да разбира свойството и
значението на деянието и да ръководи постъпките си, с Ф. Х. Х.в от гр. В.Т. и с
Д. Й. К. от гр. В.Т., се съвкупил с лице от женски пол ненавършило 14
годишна възраст - К. М. Л. от гр. В.Т. като извършеното не съставлява
престъпление по чл. 152 от НК и деянието е извършено от повече от две лица.
Изпълнителното деяние, обвиняемия е извършил чрез действия, като са
осъществили съвкупление с лице навършило 14-годишна възраст. Целта на
обвиняемия е била чрез осъществяване на полов контакт-съвкупление с
пострадалата да удовлетвори своето полово желание. Деянието е извършено
без употреба на сила и/или заплашване по отношение на пострадалото
момиче, но е извършено от две и повече лица, което е квалифициращ признак
на деянието и съответно води до завишена санкция от законодателя.
Престъплението по чл. 151 НК предвижда наказание за онзи, който се
съвкупява с лице, ненавършило четиринадесет години, тъй като последните не
са достигнали онзи етап в психологическото си развитие, в който свободно да
формират волята си.
От субективна страна деянието е осъществено при форма на вина пряк
умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК, тъй като обвиняемия е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните му последици и е искал настъпването на тези последици.
Предвид горното съдът призна за виновен подсъдимия М. Р. М. за
извършеното от него престъпление по чл. 151, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 63,
ал. 1, т. 3 от НК.
Като призна за виновен подсъдимия М. М. за това престъпление, съдът
съобразно чл. 54 от НК обсъди обществената опасност на деянието му,
личната такава на дееца, подбудите за извършване на престъплението, както и
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства.
Съдът приема, че причините за извършване на престъплението се
коренят в заниженото правосъзнание на подсъдимия М., незачитане на
чуждата личност, ниската му правна култура, липсата на морални и правни
задръжки и не на последно място невисоката му възраст.
Обществената опасност на деянието по чл. 151, ал. 2 от НК е
сравнително висока. Безспорно е, че е посегнато и са увредени отношенията
на личната неприкосновеност, но причиненият престъпен резултат не се
отличава с особена тежест. Следва да се има предвид и поведението на
пострадалата, която по никакъв начин не се е противопоставяла на деянието, а
напротив - със своето поведение сама е допринесла и е пожелала
16
настъпването именно на този резултат.
Обществената опасност на подсъдимия съдът прецени като сравнително
ниска, след обсъждане на смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства.
Като смекчаващи такива съдът отчете съдействието му за установяване на
обективната истина и критично отношение към извършеното, младата му
възраст, липсата на по-сериозни последици за пострадалата. Следва да се има
предвид и доброто процесуално поведение на подсъдимия М. от самото
началото на разследването, което продължава и до разглеждането на делото
пред съда, като това се явява ясна индиция за това, че подсъдимия е осъзнал
изцяло своето поведение и е демонстрирал, по този начин намерението си за в
бъдеще да няма подобни прояви от негова страна. Отегчаващи вината
обстоятелства съдът не отчете.
При така установеното, настоящия съдебен състав намира, че в конкретния
случай не са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства или
изключителни такива. Самопризнанията и съдействието на подсъдимия не
могат да се считат за многобройни или изключителни смекчаващи вината
обстоятелства, като подсъдимия черпи права от обстоятелството, че делото е
разгледано по реда на глава 27-ма от НПК и на базата на направените от него
самопризнания по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, то наказанието му съгласно
разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК ще бъде определено съобразно чл. 58а
от НК.
За извършеното от подсъдимия М. М. деяние по чл. 151, ал. 2, т. 3, вр. ал.
1 от НК, закона предвижда наказание от две до осем години лишаване от
свобода. Тъй като М. е извършил деянието като непълнолетен, то съобразно
разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК това наказание се редуцира до
лишаване от свобода за срок до три години. С оглед степента на увреждане на
обществените отношения и конкретния резултат от извършеното деяние,
както и с оглед обществената опасност на самия извършител, настоящия
съдебен състав прие и определи като най-подходящо наказание „Лишаване от
свобода” в размер на девет месеца. Така определеното наказание съгласно
съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК и разпоредбата на чл. 58а, ал.
1 от НК бе намалено с една трета, като на подсъдимия бе наложено наказание
„Лишаване от свобода” в размер на шест месеца.
Съдът счете, че са налице предпоставките за прилагане и на разпоредбата
на чл. 66, ал. 1 вр. с чл. 69, ал. 1 от НК. Подсъдимия М. не е осъждан и
наложеното му наказание е по-малко от три години лишаване от свобода. С
оглед личността на подсъдимия, липсата на други противообществени прояви
и младата му възраст, съдът прие, че за постигане целите на наказанието и
преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително да изтърпи
наказанието лишаване от свобода ефективно, съдът отложи на основание чл.
66, ал. 1 вр. с чл. 69, ал. 1 от НК изпълнението на така наложеното на
подсъдимия М. Р. М. наказание за извършеното от него престъпление по чл.
151, ал. 2, т. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 от НК за срок от една година и
17
шест месеца.
Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание на
подсъдимия К. е съобразено с разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК. Същото ще
изиграе своята роля за поправянето и превъзпитанието на осъдения към
спазване законите и добрите нрави, както и ще въздейства предупредително
върху него.
По отношение на иззетото по делото веществено доказателство - мобилен
телефон марка „Xiaomi Redmi 7“, IMEI 1: 867204042150938 и IMEI 2:
867204042150946, комплект c батерия и счупен протектор на дисплей,
предаден доброволно от Ф. Х. Х.в, съдът прие, че същото представлява вещ
послужила за извършване на умишлено престъпление, тъй като чрез този
телефон подсъдимия Х.в е заснел и разпространил порнографския материал,
поради което на основание чл. 53, ал. 1, б. „а“ от НК отне в полза на държавата
това веществено доказателство.
С присъдата съдът постанови иззетото по делото веществено
доказателство - мобилен телефон марка „Samsung S9” с IMEI 1:
352711094672587 и IMEI 2: 352712094672585, със СИМ карта на оператор
„А1” с номер: **********, предаден от Д. Й. К., да се върне на подсъдимия Д.
Й. К. и иззетото по делото веществено доказателство - мобилен телефон марка
„Айфон 11 Про“, черен на цвят с IMEI 1: 353839107200390 и с IMEI 2:
353839107144515 с поставена СИМ карта с номер ********** на мобилен
оператор А1, предаден от М. Р. М., да се върне на подсъдимия М. Р. М..
При този изход на делото и на основание чл. 189, ал. 1 и ал. 3 от НПК,
съдът осъди подсъдимите Ф. Х. Х.в, Д. Й. К. и М. Р. М. всеки от тях да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТРС по 1/3 от
направените по делото разноски в общ размер на 9 324.64 лева (девет хиляди
триста двадесет и четири лева и шестдесет и четири стотинки), а именно по 3
108.21 лева (три хиляди сто и осем лева и двадесет и една стотинки) за всеки,
както и сумата от по 5.00 (пет) лева за всеки от тях за служебно издаване на
изпълнителен лист.
Водим от изложените съображения съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ Емил Бобев /
18