РЕШЕНИЕ
Номер V- 129 23.11.2018 г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД пети въззивен граждански състав
На: двадесет
и пети октомври две хиляди и седемнадесета година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА МИХОВА
ЕЛЕОНОРА
КРАЛЕВА
Секретар Тодорка Стоянова
Прокурор
като
разгледа докладваното от съдия Елеонора Кралева
въззивно
гражданско дело номер 1417 по описа за 2018 година
Производството по делото по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Бургаският
окръжен съд е сезиран с въззивна жалба от Н.С.Н. ***, подадена чрез адв. Христо
Спиров, против решение № 1617/20.07.2018 г., постановено по гр.д.№ 1186/2018
г. по описа на РС-Бургас, с което е разпределено правото на ползване на
подпокривно пространство на триетажна масивна жилищна сграда с идентификатор
67800.504.45.1, със застроена площ от 61 кв.м., и гараж с идентификатор
67800.504.45.3 с площ от 20 кв.м., намиращи се в поземлен имот с идентификатор
67800.504.45 по КККР на гр.Созопол, с площ 300 кв.м., между А.Н.Н. и Н.С.Н.,***,
съобразно вариант „първи“ от заключението на вещото лице, съгласно който А.Н.Н.
получава помещение № 1 с площ от 9.60 кв.м. и помещение № 4 с площ от 4.66
кв.м. от таванския етаж, а Н.С.Н. получава помещение № 2 с площ от 19.48 кв.м.,
помещение № 3 с площ от 1.28 кв.м. и помещение № 5 с площ от 3.83 кв.м. от
таванския етаж, съобразно скица към заключението на вещото лице (л.51 от делото
на БРС), обявена за неразделна част от решението, и гаража с идентификатор
67800.504.45.3 с площ от 20 кв.м.
Въззивникът изразява недоволство от
първоинстанционното решение, като счита, че районният съд неправилно е
разпределил подпокривното пространство на сградата по вариант „първи“ на вещото
лице, поради неудобствата за евентуалното му ползване. Посочва, че още с
отговора на исковата молба е направено предложение за извършване на доброволна
делба на съществуващата сграда с гараж, но ищцата отказала, като понастоящем
между страните е образувано гр.д.№ 4367/2018 г. по описа на БРС за съдебна
делба на съсобствената сграда, в което ще се разрешат всички въпроси относно
ползването и експлоатацията на отделните части от сградата между двамата
съделители. По тези съображения, въззивникът счита, че проблемите между страните
ще се решат чрез делото за делба на сградата, поради което искът по чл.32, ал.2
ЗС е преждевременно предявен. Моли въззивния съд да отмени първоинстанционното
решение и да отхвърли предявения иск. Не са направени нови доказателствени искания.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил
писмен отговор от въззиваемата А.Н.Н., в който са изложени съображения за неоснователност на
въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно. Не са направени доказателствени искания.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК от лице, което има правен интерес от
обжалването, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
С оглед изложените във въззивната жалба доводи и становищата
на страните, след преценка на събраните по делото доказателства и предвид
разпоредбите на закона, Бургаският окръжен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.32, ал.2 ЗС.
Първоинстанционното
производство е образувано по исковата молба на А.Н.Н. против Н.С.Н., с която се
иска от съда да разпредели между тях, съобразно
квотите им в съсобствеността, ползването на таванския етаж на триетажната
масивна жилищна сграда с идентификатор № 67800.504.45.1, с площ от 61 кв.м. и
гараж с идентификатор № 67800.504.45.3, с площ от 20 кв.м., двете сгради
намиращи се в поземлен имот с идентификатор № 67800.504.45 по КККР на гр.Созопол,
последния с площ от 300 кв.м. Ищцата
е изложила твърдения, че тя и ответника, неин баща, са съсобственици на посочените
триетажна жилищна сграда и гараж, при квоти съответно – ¼ ид.ч. за нея и
¾ ид.ч. за баща й, а поземленияг имот, върху който са построени сгради е
съсобствен между нея и чичо й З Н. при равни квоти. По отношение на гаража е
посочено, че същият не се ползва по предназначение, а само като складово
помещение. Твърди се, че страните са постигнали съгласие за разпределение на
ползването на жилищните етажи от къщата, като ответникът ползва първи и трети
етаж, а ищцата – втори етаж, но същите не могат да постигнат съгласие относно
ползването на таванския етаж и гаража, поради което се иска от съда да
администрира тези отношения по реда на чл.32, ал.2 ЗС. Ищцата е ангажирала
писмени доказателства и експертиза.
В депозирания писмен отговор (който
не съдържа реквизитите по чл.131, ал.2 ГПК) ответникът е направил изявление, че
е съгласен с предявения иск, но в интерес на страните е и постигането на
доброволна делба на жилищната сграда и гаража, като е изпратил писмено
предложение до ищцовата страна. В първото по делото съдебно заседание
ответникът е посочил, че в жилищната сграда няма тавански етаж, а е налице
подпокривно пространство и затова предявеният иск е неоснователен. След съдебното
заседание ответникът е депозирал писмено заявление, в което е оспорил иска като
неоснователен, тъй като се иска разпределение на обща част на сградата – подпокривно
пространство, а по отношение на гаража е заявил, че същият е пригоден от него
за живеене и той е направил в него подобрения. Поискал е отхвърляне на иска.
Фактите по
делото са следните:
По делото е безспорно, че
страните са съсобственици при квоти ¼ ид.ч. за ищцата и ¾ ид.ч.
за ответника, неин баща, на СГРАДА с идентификатор № 67800.504.45.1, със застроена
площ от 68 кв.м., предназначение на сградата – еднофамилна жилищна сграда, брой
етажи – 3, както и на СГРАДА с идентификатор № 67800.504.45.3, със застроена
площ от 20 кв.м., предназначение на сградата – друг вид сграда, брой етажи – 1,
за което се легитимират с Договор за доброволна делба на сгради от 28.12.2009 г.
с нотариална заверка на подписите, рег.№ 7645/28.12.2009 г. на нотариус-рег.№
449 в района на БРС.
Не се спори също така, че
процесното подпокривно пространство и гаража се ползват към настоящия момент
единствено от ответника Н..
От приетата по делото съдебно
– техническа експертиза, неоспорена от страните се установява, че процесната
жилищна сграда е със скатен покрив, като чрез вътрешното стълбище се
осъществява достъпът до подпокривното пространство, същото има необходимата
височина, площ и обем, осветява се с капандури и в него са обособени две
помещения и една ниша. Установено е също, че изграденият в югоизточния ъгъл на
дворното място гараж се ползва като жилищно помещение със санитарен възел. Вещото
лице е изготвило два варианта за разпределение на правото на ползване на
процесните имоти, като според вариант „Първи“ ответникът Н.Н. получава 24.54
кв.м. от подпокривното пространство (помещения 2, 3, 5 по скицата) и целия
гараж от 18.22 кв.м., а ищцата А.Н. получава 14.26 кв.м. от подпокривното
пространство (помещения 1, 4 по скицата), като определените площи на
разпределение съответстват изцяло на квотите на страните в съсобствеността –
42.76 кв.м. за ответника и 14.26 кв.м. за ищцата. Според предложения вариант
„Втори“ от експертизата, Н.Н. получава 29.20 кв.м. от подпокривното
пространство (помещения 2, 3, 4, 5 по скицата) при квота в същото от 19.10
кв.м., както и 13.66 кв.м. от гаража, които са в квотата, а А.Н. получава 9.60
кв.м. от подпокривното пространство (помещение 1 по скицата) при квота в същото
от 9.70 кв.м., както и 4.56 кв.м. от гаража, които са в квотата.
При така установените факти,
първоинстанционният съд е приел, че в конкретния случай е допустимо
извършването на разпределение на ползването на гаража и на подпокривното
пространство, тъй като последното представлява обща част по предназначение, а
не по естеството си, за което съдът се е позовал на разрешенията, дадени в т.2
от ТР № 34/01.08.1983 г. на ОСГК на ВС. С оглед предложените от вещото лице
варианти, БРС е приел, че разпределението следва да бъде извършено съобразно
вариант „Първи“ от заключението, тъй като предложеното с него разпределение
съответства в пълна степен на обема на правата на страните, като е взето
предвид и обстоятелството, че гаражът е преустроен и се ползва като жилищна
площ от ответника, който е направил подобренията в този обект. По тези
съображения, съдът е разпределил ползването на процесните обекти съобразно
вариант „Първи“ от експертизата, като е обявил скицата към заключението за
неразделна част от постановеното решение.
Съгласно разпоредбата
на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се
проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и
допустим съдебен акт, липсват нарушения на императивни
материалноправни норми.
С оглед събраните
по делото доказателства и приложимите разпоредбите на закона, БОС намира
въззивната жалба за неоснователна, като изцяло споделя фактическите и правни
изводи на районния съд и счита, че решението му следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно. Обжалваното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, след установяване на релевантните за спора факти и
обстоятелства, на база събраните в процеса доказателства, поради което и на
основание чл.272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на решението в тази
част. Настоящата инстанция споделя и решаващите мотиви на БРС за основателност
на претенцията по чл.32, ал.2 ЗС и за разпределяне ползването на съсобствените
обекти между страните по вариант „Първи“ от експертното заключение, като също
препраща към решението на БРС на основание чл.272 ГПК.
По изложените във въззивната
жалба оплаквания и в допълнение към съображенията на районния съд, следва да се
отбележи следното:
Във въззивната жалба са наведени възражения за това, че искът по чл.32, ал.2 ЗС е преждевременно предявен, предвид
образуваното между страните гр.д.№ 4367/2018 г. на БРС за съдебна делба на
съсобствената сграда, в което следвало да се разрешат всички въпроси относно
ползването на отделните обекти в нея, както и че районният съд неправилно е
разпределил подпокривното пространство по вариант „Първи“ на вещото лице,
поради неудобствата за евентуалното му ползване.
Въззивната инстанция намира за
неоснователни така наведените възражения.
Настоящият иск не е
преждевременно предявен и същият е допустим за разглеждане, независимо от
образуваното между страните в хода на делото съдебно производство за делба на
съсобствената жилищна сграда. Тук следва да се има предвид, че искът по чл.32,
ал.2 ЗС има за предмет осъществяването на съдебна администрация на
правоотношенията между страните по повод служенето с общата вещ, а в исковото
производство за съдебна делба искането по чл.344, ал.2 ГПК е за разпределение
ползването на делбените имоти до приключване на делбата, по което съдът се
произнася с решението за допускане на делбата или по-късно с определение като
посочва и крайния срок, до който е допустимо разпределението. Привременната мярка
по чл.344, ал.2 ГПК не е равностойна на възможността съдът да реши как да се
ползва съсобствения имот по чл.32, ал.2 ЗС, който е по-стабилен способ за
разпределяне на ползването на общата вещ и не определя краен срок, до който да
е допустимо извършеното разпределение, освен доколкото не се прекрати
съсобствеността или настъпят нови обстоятелства, които обуславят
възможността да се иска изменение на
предписаното от съда разпределение по чл.32, ал.2 ЗС. В горния смисъл е и
Решение № 273/26.05.2010 г. по гр.д.№ 4524/2008 г. на ВКС, І г.о., ГК, което се
споделя изцяло от настоящият състав. Производството
по чл.32, ал.2 ЗС не е исково, а е спорно производство за съдебна администрация
което замества липсващото решение на мнозинството, като съдебно решение не
формира сила на пресъдено нещо и при промяна на установеното по спора положение
няма процесуална пречка отново да бъде проведен такъв иск. Ето защо,
съдът приема, че настоящият иск по чл.32, ал.2 ЗС не е преждевременно предявеният
и не е недопустим, поради което възраженията на въззивника в този смисъл са
неоснователни.
Неоснователни са и възраженията
във въззивната жалба, че районният съд неправилно е разпределил
ползването на подпокривното пространство по вариант „Първи“ на вещото лице. В производството по чл.32, ал.2 ЗС съдът преценява
целесъобразността и възможностите за разпределяне ползването на общия имот,
като съдебната администрация се съобразява с правата на собствениците,
изградените от тях подобрения, фактическото състояние и предназначението на
имота. В
случая, БРС е
извършил анализ на установените по делото релевантни за спора факти и при
напълно изяснена фактическа обстановка е формирал правилни и законосъобразни
изводи за основателност на претенцията, като е избрано най-целесъобразното
разпределение на ползването на общото подпокривно
пространство на жилищната сграда и на гаража. По квотите в съсобствеността не се спори по делото,
както и по обстоятелството, че процесните обекти се ползват единствено от
ответника и страните не могат да постигнат съгласие за начина на ползването им,
поради което правилни са изводите на БРС, че искът
е доказан в
своето основание и следва да бъде извършено разпределение на съсобствените обекти. В тази връзка, настоящата
инстанция напълно споделя изводите на районния съд, че процесното подпокривно
пространство представлява обща част по предназначение, тъй като то има
необходимата височина, площ и обем, до него има нормален достъп от стълба и в
същото могат да се обособят сервизни помещения за долните етажи, поради което разпределението
на ползването му е допустимо, съгласно разясненията в т.2 на ТР № 34/15.08.1983
г. по гр.д.№ 11/83 г. на
ОСГК на ВС. В
конкретния случай, настоящата инстанция намира, че разпределението на
ползването на съсобствените обекти следва да бъде извършено по вариант „Първи“
от заключението на вещото лице, който е най-целесъобразен, тъй като изцяло е съобразен
с дяловете на страните, изградените от тях
подобрения,
фактическото състояние и предназначението на имотите (безспорни са извършените от ответника подобрения в гаража и
ползването му от него). В този смисъл, БОС намира за неоснователни доводите на
въззивника за наличието на неудобства за ползване на подпокривното пространство
при посочения вариант. Следва да се има предвид, че независимо от влошени
отношения между страните, всяка от тях има право да ползва съответстваща на
квотата й в съсобствеността част от общата вещ, като съдебната администрация се
осъществява именно според правата на всеки от съсобствениците.
Предвид изложените
съображения, БОС намира предявения иск по чл.32, ал.2 ЗС за основателен и
същият правилно е бил уважен от районния съд, като разпределението е извършено
съобразно вариант „Първи“ от експертното заключение. Ето защо, въззивната жалба
е неоснователна, а поради съвпадане изцяло
на изводите на двете инстанции, обжалваното решение следва да бъде потвърдено
като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1617/20.07.2018
г., постановено по гр.д.№ 1186/2018 г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване (чл.280, ал.3 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.