Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Георги Драгостинов | |
за да се произнесе, съобрази: Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК. С решение от 11.02.2011 година, постановено по гр. дело № 4689 по описа на Великотърновски районен съд за 2010 година, предявеният от Й. П. Н. против М. С. М. иск, с който претендира да се установи, че не дължи сумата от 500 лв., вземане по запис на заповед от 05.01.1999 година, ведно с лихви и разноски върху вземането, поради изтекла погасителна давност, е отхвърлен като неоснователен. В тежест на ищцата са присъдени направените от ответната страна разноски. Решението е обжалвано от Й. П. Н. с искане за отмяната му и постановяване на ново, уважаващо предявения иск със законните от това последици – присъждане на разноски за две инстанции. Позовава се на противоречие на атакуваното решение с материалния и процедурния закон: прекратяването на изпълнителното производство, заради това, че взискателят не е поискал принудителни действия в срок от две години, настъпвало по силата на закона. От изтичането на този срок започвала да тече отново погасителната давност спрямо изпълняемото право, не – както е приел първостепенният съд – от влизане в сила на постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване на изпълнителния про÷ес. Тригодишната давност по чл. 531 от ТЗ към датата на образуване на повторното изпълнително дело – 03.12.2008 година, била изтекла. Ответникът по жалбата - М. С. М. – е изложил доводи за безпорочност на решението в атакуваната част. Претендира разноски за въззивното производство. Съдът, като разгледа жалбата и обсъди доводите на страните по реда на чл. 271 от ГПК, приема: Предявени са искове с правно основание чл.531 във връзка с чл. 535 и чл. 537 от Търговския закон. Ищцовата страна - Й. П. Н. - излага в исковата си молба, че с решение по частно-гр.дело № 432 по описа на Великотърновски районен съд за 1999 година била осъдена да заплати на ответника сумата от 500 деноминирани лева, вземане по запис на заповед с дата на издаване 05.01.1999 година, платим на 18.02.1999 година, законна лихва върху вземането и сумата от 10,50 лв. разноски по протестиране на записа. Въз основа на съдебния акт бил издаден изпълнителен лист, по който е образувано изпълнително дело, изчерпващо се с изпращане на призовка за доброволно изпълнение. От този момент насетне принудителни действия не били извършвани, изпълнителният процес бил прекратен, а давността за вземането – изтекла. Въпреки това през 2008 година за същото вземане ответникът образувал ново изпълнително производство. С доводи вземането да е изсрочено с погасителна давност, по реда на настоящото производство се претендира да се приеме за установено спрямо ответника, че ищцата не дължи сумата по изпълнителния лист, поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски. Ответната страна – М. С. М. - оспорва исковете с възражение, че първоначално образуваното изпълнително производство е прекратено на 30.06.2006 година. От този момент до образуване на новото изпълнително производство давността не била изтекла. Претендира разноски. Съдът обсъди доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 и 3 от ГПК, приема за установено следното: Не се спори, установява се от приложените по делото документи, че против ищцата в полза на ответника е издаден изпълнителен лист за описаните в исковата молба суми, че въз основа на него е образувано изпълнително дело № 153 по описа на съдебния изпълнител при Горнооряховски районен съд за 1999 година, че други действия, освен изпращане на призовка за доброволно изпълнение, от ищцата получена на дата 18.05.1999 година, не са извършвани. С постановление от 30.06.2006 година на съдебния изпълнител производството е прекратено. На 03.12.2008 година за същото вземане е образувано изпълнително дело № 569 по описа на частен съдебен изпълнител Д.К. за 2008 година. Изложената фактическа обстановка налага извод за доказаност и основателност на предявения иск. Според чл. 531, ал.1 във връзка с чл. 537 от ТЗ вземанията на ремитента по запис на заповед срещу прекия длъжник се погасяват с изтичане на тригодишна давност, течаща от падежа. Образуването на изпълнителното производство по изпълнително дело № 153 по описа на съдебния изпълнител при Горнооряховски районен съд за 1999 година е прекъснало давността – чл. 116, б. „в” от ЗЗД. Това производство е прекратено по силата на закона на дата 18.05.2001 година – така правилото на чл. 330, ал. 1 б. „д” от ГПК /отм./. Новата давност, също тригодишна, според нормата на чл.117, ал. 1 от ЗЗД, е започнала да тече след прекратяването на делото от посочената дата и е изтекла към 18.05.2004 година. Изложеното налага извода, че към датата на предприемане на принудителни действия по изпълнително дело № 569 по описа на частен съдебен изпълнител Д.К. за 2008 година изпълняемото право е било погасено по давност. В този смисъл искът е доказан и следва да бъде уважен според заявеното. Доводите на ответната страна съдът третира за неоснователни. Този за датата на прекратяване на първоначалното изпълнително дело не държи сметка за декларативния характер на прекратителното постановление на съдебния изпълнител по чл. 330, ал.1, б. „д” от ГПК /отм./ и за настъпващото по силата на закона прекратяване на изпълнителния процес. Меродавно за началото на новата давност е не този акт, а моментът, в който е изтекъл двегодишния срок по чл. 330, ал.1, б.”д” от ГПК/отм./ - 18.05.2001 година. В разрез с доказателствата по делото е тезата, че по изпълнителното производство на съдебния изпълнител при Горнооряховски районен съд, освен изпратената призовка за доброволно изпълнение, са извършвани и други, по-късни по време, изпълнителни действия. Отбелязванията на съдебния изпълнител на гърба на издадения изпълнителен лист сочат обратното. Изходът на спора и правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК сочат, че ищцата има право на разноски за двете инстанции, по делото доказани като сума от 175 лв. По изложените съображения съдът Р Е Ш И: Отменя, по реда на чл. 271 от ГПК, решението от 11.02.2011 година, постановено по гр. дело № 4689 по описа на Великотърновски районен съд за 2010 година, вместо което постановява: Приема за установено спрямо М. С. М., ЕГН: * от гр. В.Т., ул. „И. В.” № 1, че вземането мупротивЙ. П. Н., ЕГН: * от село Я., ул. „С. Г.” № ... по изпълнителен лист от 21.04.1999 година, издаден по частно-гр.дело № 432 по описа на Великотърновски районен съд за 1999 година, по който е образувано изпълнително дело № 569 по описа на частен съдебен изпълнител Д.К. за 2008 година, за сумата от 500 /петстотин/ деноминиранилева, вземане по запис на заповед с дата на издаване 05.01.1999 година, платим на 18.02.1999 година, зазаконна лихва върху вземането и за сумата от 10,50/десет деноминирани лева и петдесет стотинки/ лв. разноски по протестиране на записа, е погасено по давност, на основание чл. 531 във връзка с чл. 535 и чл. 537 от Търговския закон. . Осъжда М. С. М., ЕГН: * от гр. В.Т., ул. „И. В.” № ..., да заплати на Й. П. Н., ЕГН: * от село Я., ул. „С. Г.” № ...сумата от 175/сто седемдесет и пет лева/ лв., разноски по делото за две инстанции, на основание чл. 78 , ал. 1 от ГПК. Решението не подлежи на обжалване. Председател: Членове: |