Р Е Ш Е Н И Е
№ 23.04.2019 година гр.София
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд , Гражданско отделение ,
II “Б” състав , в публично
заседание на двадесет и втори април две
хиляди и деветнадесета година , в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАЛИНА
АНАСТАСОВА
Мл.съдия СВЕТОСЛАВ
СПАСЕНОВ
при секретар Д.Шулева
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно гражданско дело №13245
по описа на 2018 година ,
за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството
е по чл.258 –чл.273 ГПК .
В. гр.д. №13245/2018 г по описа
на СГС е образувано по въззивна жалба на „Б.п.“ ЕАД *** срещу
решение №II-55-456088 от 23.07.2018 г постановено по гр.д.№70791/17 г на СРС , 55 състав , с което е признато за установено по иск с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК във вр.чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД на К.Н.М. ЕГН **********
*** срещу въззивника , че последния дължи сумата от 0,55 лева - цена на услуга
известие за доставяне с баркод №РS133600BVMQC по развален договор за препоръчана пощенска пратка от
23.03.2017 г в частта за услугата известие за доставяне ; ведно със законната
лихва от 30.06.2017 г до окончателното заплащане на сумата ; за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 19.07.2017 г по
ч.гр.д.№43625/17 г на СРС , 55 състав .
Въззивникът
излага доводи за недопустимост
и неправилност на решението на СРС . Ищецът не е спазил рекламационното
производство по чл.86 ал.1 във вр.ал.5 от Закона за пощенските услуги , което е
положителна процесуална предпоставка за упражняване на правото му на иск .
Съгласно §1 т.10 от ДР на ЗПУ „препоръката“ е пощенска услуга, представляваща
договорено осигуряване срещу рискове от загубване, кражба и повреда, за което
на подателя се издава документ за приемане на пощенската пратка и по негово
искане и известие - за доставянето ѝ на получателя. „Препоръката“ не е
самостоятелна услуга и не може да се развали договора само в частта за нея , а
по договора не се спори , че пратката е доставена на 27.03.2017 г . Ищецът не е
поискал дубликат за известие за доставяне , който може да се издаде от
пощенската станция . Според опис за доставка на препоръчани писма пратката е
получена от М.Д.–деловодител и няма основание за разваляне на договора .
Въззиваемата страна К.Н.М. счита , че
жалбата е неоснователна . Искът е допустим , защото касае искане за връщане на даденото по развален
договор , а не обезщетение за вреди . Услугата „известие за доставяне“
безспорно не е извършена и в тази част договорът е развален по право /чл.89 ЗЗД/ . Евентуално рекламационното производство противоречи на ЗЗП и
представлява неравноправни клаузи . Ответникът не е доказал , че е изпълнил
договора и е доставил пратката , а услугата „известие за доставяне“ е
относително самостоятелна.
Въззивната
жалба е допустима.
Решението на СРС е връчено на въззивника на 20.08.2018 г и
е обжалвано в срок на 30.08.2018 г. Налице е
правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС.
След преценка на оплакванията в
жалбата и доказателствата
по делото, въззивният съд приема за установено следното от
фактическа и правна страна :
За да уважи иска СРС е приел , че същият
е допустим – не попада в посочените в чл.85 ЗПУ претенции , за които е
необходимо провеждане на рекламационно производство . Договорът не е изпълнен в
цялост , а ищецът като изправната страна няма интерес от реално изпълнение.
Ответникът не е възстановил на ищеца процесната сума .
Решението на СРС е валидно и допустимо , но неправилно .
Неоснователни са доводите на въззивника , че са
процесния иск е било необходимо провеждане на рекламационно производство по
чл.86 ЗПУ във вр.чл.85 ЗПУ . Процесният случай на иск за връщане на цена по развален
договор за препоръчана пощенска пратка не е посочен в чл.85 ЗПУ и е допустимо
разглеждането му по общия исков ред без провеждане на рекламационно
производство .
От друга страна основателни са доводите
на въззивника , че липсват основания да се приеме , че договорът е развален от
страна на ищеца . Съгласно чл.87 ал.4 ЗЗД разваляне на договора не се допуска ,
когато неизпълнената част от задължението е
незначителна с оглед на интереса на кредитора . Противно на твърденията на
ищеца основното съдържание на договора е доставяне на препоръчана пощенска
пратка . Не се оспорва от ищеца , че пощенската
пратка е доставена на получателя Софийски районен съд на 27.03.2017 г ,
като няма данни този получател да оспорва датата на изпращане или получаване на
пратката. Ответникът е представил опис за доставка на препоръчани писма ,
според който пратката е получена от М.Д.-деловодител .
Съдът не приема твърденията на ищеца , че
известието за доставяне е „относително самостоятелна услуга“ . Тази допълнителна
услуга е включена в цялостната пощенската услуга , и нещо повече – съвсем не е
най-важната част от нея , освен ако ищецът не докаже обратното с оглед
конкретния случай. Подобно доказване не е проведено , а самият ищец представя
„проследяване на пратка“ , от което е видно , че пратката е доставена в срок на
получателя Софийски районен съд . При тези данни съдът счита , че договор за
препоръчана пощенска пратка от 23.03.2017 г на стойност общо 1,85 лева , от
които 0,55 лева за /връщане на/ известие за доставяне не е
развален с имейл на ищеца до ответника от 30.06.2017 г , нито с исковата
молба . Не е настъпило и разваляне по чл.89 ЗЗД , защото е налице възможност
ответникът да издаде на ищеца заместващ документ за доставяне на пратката ако е
необходим , а няма данни ищецът да е имал нужда и/или да е поискал издаване на
такъв .
Ищецът няма право на разваляне на
договора , а разполага с право да иска обезщетение за вреди по чл.79 ал.1 пр.2 ЗЗД за частично неизпълнение , ако такива вреди са настъпили . Поради липса на разваляне на договора , процесният
иск на основание разваляне на договора е неоснователен и недоказан . Решението
на СРС трябва да се отмени и искът да се отхвърли .
С оглед изхода на делото въззиваемата
страна дължи на въззивника сумата от 225 лева деловодни разноски пред СРС и СГС
.
По
изложените съображения , СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение №II-55-456088 от 23.07.2018 г постановено
по гр.д.№70791/17 г на СРС , 55 състав ;
и вместо него ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ иска на К.Н.М.
ЕГН ********** *** срещу „Б.п.“ ЕАД *** , който иск е с правно основание чл.422
ал.1 ГПК във вр.чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД да бъде признато за установено , че „Б.п.“
ЕАД *** му дължи сумата от 0,55 лева - цена на услуга известие за доставяне с
баркод №РS133600BVMQC по развален договор за препоръчана
пощенска пратка от 23.03.2017 г в частта за услугата известие за доставяне ;
ведно със законната лихва от 30.06.2017 г до окончателното заплащане на сумата
; за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 19.07.2017 г
по ч.гр.д.№43625/17 г на СРС , 55 състав.
ОСЪЖДА К.Н.М. ЕГН
********** *** да заплати на „Б.п.“ ЕАД *** сумата от 225 лева деловодни
разноски пред СРС и СГС .
Решението не подлежи
на обжалване поради материален интерес по иска под 5000 лева / чл.280 ал.3 т.1 ГПК/ .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.