Решение по дело №183/2023 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 121
Дата: 13 юли 2023 г.
Съдия: Иван Статев Маринов
Дело: 20235610200183
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 9 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 121
гр. гр. Димитровград, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и трети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Валентина Ив. Господинова
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20235610200183 по описа за 2023 година
Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – П. К. П. от гр.Харманли, ул.“Балкан“№3, ЕГН
********** е останал недоволен от наказателно постановление № 22-1253-
002035/03.01.2023г. на Началник Група в ОД-МВР-Хасково, Сектор Пътна
полиция, с което за това, че на 22.06.2022г. в 07:04 часа, в община
Димитровград, на Автомагистрала „Марица“ км 35+900 пътен възел
Димитровград, управлява личния си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.
№ Х 32-03 КН, който е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10
от ЗДвП и не е представил ППС на технически преглед, с което за виновното
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6(шест) месеца.
В жалбата е описано, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна, като се сочат доводи,
свързани с липсата на субективен елемент за извършване на нарушението.
В с.з. жалбоподателя- редовно призован, не се явява и не взема
становище по жалбата.
1
АДМИНИСТРАТИВНО- НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН- Началник Група в
ОД-МВР-Хасково, Сектор Пътна полиция - редовно призован, не се явява и
не изпраща представител, не взема становище по жалбата.
Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград - редовно призовани,
не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Съобразно събраните по делото доказателства, Съдът намира следното:
На 22.06.2022г. полицейските служители П. И. и Х. М.-служители при
ОД-МВР-Хасково, сектор Пътна полиция, изпълнявали служебните си
задължения. Около 7,04 часа същите спрели за проверка движещият се по
Автомагистрала „Марица“ км 35+900 пътен възел Димитровград, лек
автомобил. При проверката установили, че лекият автомобил е „Фолксваген
Пасат“ с рег.№ Х 32-03 КН,“ собственост и управляван от настоящия
жалбоподател П. П..
В хода на проверката било установено, че управлявания от П. автомобил
„Фолксваген Пасат“ е със служебно прекратена регистрация по реда на
чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Така на водача П. П. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение №39832/22.06.2022г. за извършено нарушение по чл.140, ал.1, пр.1
от ЗДвП.
Нарушителят подписал акта, без да описва възражения.
На 03.01.2023г. било издадено процесното наказателно постановление № 22-
1253-002035 на Началник Група в ОД-МВР-Хасково, Сектор Пътна полиция,
с което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53
от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на водача П. му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6(шест) месеца.
Наказателното постановление било връчено на жалб.П. на 04.04.2023г. –
видно от неразделната разписка към него, а жалбата против същото е
получена в съда на 07.04.2023г.– видно от поставения входящ номер– т.е. в
законоустановения 14-дневен срок.
Жалбата е процесуално допустима, а по същество- основателна.
2
При съставянето на АУАН са допуснати няколко процесуални
нарушения, които са свързани с правото на защита на жалбоподателя.
На първо място, проследявайки текста на вмененото нарушение, разпоредбата
на чл.140, ал.1 от ЗДвП гласи: „По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.“.
В случая обаче, управляваният от жалб.П. автомобил е с описани
регистрационни номера- т.е. един от изискуемите елементи на нарушението
не е налице. Следва да се подчертае, че изискването за осъществен състав на
посоченото адм.нарушение е кумулативно, а не алтернативно МПС да са
регистрирани и да са с табели с регистрационен номер. Липсата на единия от
елементите не осъществява състава на нарушението, както и не може да бъде
пренебрегнат с описанието за хипотезата на предложение първо от текста.
Още повече, при описание на едно нарушение, същото следва да е описано по
време, място, начин на извършване и безспорно да е установен нарушителя,
като при описание на самото нарушение следва да бъдат установени и
описани всички обстоятелства- имащи значение за самото нарушение.
Установената фактическа обстановка следва да е отнесена към правилната
материална норма, която е нарушена, а в последствие правилно отнесена и
към санкционната норма, въз основа на която е наложено съответното
адм.наказание.
В тази връзка в случая се открива и още едно допуснато нарушение-
разпоредбата на чл.175, ал.1, т. от ЗДвП- на основание на която е наложено
административното наказание, предвижда наказване на водачи на МПС, който
„Управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния
номер не са поставени на определените за това места.“. В случая обаче,
управляваният от водача П. автомобил, е бил с регистрационни табели,
поставени на определените за това места. Т.е. налице е и разминаване между
установено адм.нарушение и основание, въз основа на което се налага
административното наказание- санкционната норма изцяло не съответства на
3
установена фактическа обстановка и на нарушена материална норма.
На следващо място, липсва каквато и да е информация за това дали или кога и
по какъв начин е бил уведомен собственика на посочения автомобил за това,
че може да бъде дерегистриран поради неизпълнение на задължението му да
сключи задължителна застраховка.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по
категоричен начин, че жалбоподателят е имал умисъл за извършване на
посоченото нарушение, знаейки, че управлява дерегистриран лек автомобил.
Действително, незнанието на закона не оневинява никого, но в същото време
няма как да бъде установено и доказано по безспорен начин, че един водач
умишлено е осъществил състава на това административно нарушение, при
положение, че липсват каквито и да било данни за уведомяването му.
Разпоредбата, на която се е позовал адм.-наказващият орган, за прекратяване
на регистрацията – чл.143, ал.10 от ЗДвП гласи: „Служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда
на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.“. Т.е. тази
дерегистрация се извършва служебно, без да се уведомява по някакъв начин
водачът. На практика липсват данни да е уведомен нарушителя за това
обстоятелство, но също така това са обстоятелства, подлежащи на доказване
именно от адм.-наказващия орган в настоящото адм.-наказателно
производство. При липса на уведомяване на водача, остава неясен въпросът за
субективния елемент за извършване на нарушението- а именно, че водачът е
знаел за дерегистрирането на автомобила му, знае конкретната дата от
която е дерегистриран, знае за несключена задължителна застраховка и
въпреки това е тръгнал да го управлява.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са
налице част от елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това деянието да е
осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като
4
несъставомерно, поради липса на субективна страна.
В трайната съдебна практика се приема, че е необходимо от субективна
страна деецът да съзнава общественоопасния характер на своето деяние и
въпреки това да иска да го извърши, т.е. да действа с пряк умисъл като форма
на вината.
Съобразно разпоредбата на чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи.
В случая обаче не може да се приеме, че така извършеното деяние е
извършено умишлено или непредпазливо. Наред с това липсва и единият от
елементите на административното нарушение- а именно управляваният
автомобил да е без регистрационни табели. Налице е и несъответствие между
описана като нарушена материална норма и санкционна такава.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон, водещи до неправилно ангажиране на отговорността на
жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
както и процесуални нарушения нарушаващи правото му на защита, поради
което, издаденото наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно Постановление № 22-1253-002035/03.01.2023г.
на Началник Група в ОД-МВР-Хасково, Сектор Пътна полиция, с което на П.
К. П. от гр.Харманли, ул.“Балкан“№3, ЕГН **********, за това, че на
22.06.2022г. в 07:04 часа, в община Димитровград, на Автомагистрала
„Марица“ км 35+900 пътен възел Димитровград, управлява личния си лек
автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.№ Х 32-03 КН, който е със служебно
прекратена регистрация по чл.143, ал.10 от ЗДвП и не е представил ППС на
технически преглед, с което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП,
на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и
5
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6(шест) месеца - като
незаконосъобразно.

Решението подлежи на обжалване пред Административен Съд-Хасково
в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
6

Съдържание на мотивите

Производството е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – П.К.П. от гр.Харманли, *****, ЕГН
********** е останал недоволен от наказателно постановление № 22-1253-
002035/03.01.2023г. на Началник Група в ОД-МВР-Хасково, Сектор Пътна
полиция, с което за това, че на 22.06.2022г. в 07:04 часа, в община
Димитровград, на Автомагистрала „Марица“ км 35+900 пътен възел
Димитровград, управлява личния си лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег.
№ Х 32-03 КН, който е със служебно прекратена регистрация по чл.143, ал.10
от ЗДвП и не е представил ППС на технически преглед, с което за виновното
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175,
ал.3, пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в
размер на 200 (двеста) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок
от 6(шест) месеца.
В жалбата е описано, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и се моли за неговата отмяна, като се сочат доводи,
свързани с липсата на субективен елемент за извършване на нарушението.
В с.з. жалбоподателя- редовно призован, не се явява и не взема
становище по жалбата.
АДМИНИСТРАТИВНО- НАКАЗВАЩИЯ ОРГАН- Началник Група в
ОД-МВР-Хасково, Сектор Пътна полиция - редовно призован, не се явява и
не изпраща представител, не взема становище по жалбата.
Районна Прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград - редовно призовани,
не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.
Съобразно събраните по делото доказателства, Съдът намира следното:
На 22.06.2022г. полицейските служители П.И. и Х.М.-служители при
ОД-МВР-Хасково, сектор Пътна полиция, изпълнявали служебните си
задължения. Около 7,04 часа същите спрели за проверка движещият се по
Автомагистрала „Марица“ км 35+900 пътен възел Димитровград, лек
автомобил. При проверката установили, че лекият автомобил е „Фолксваген
Пасат“ с рег.№ Х 32-03 КН,“ собственост и управляван от настоящия
жалбоподател П.П..
В хода на проверката било установено, че управлявания от П. автомобил
„Фолксваген Пасат“ е със служебно прекратена регистрация по реда на
чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради липса на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
Така на водача П.П. бил съставен Акт за установяване на административно
нарушение №39832/22.06.2022г. за извършено нарушение по чл.140, ал.1, пр.1
от ЗДвП.
Нарушителят подписал акта, без да описва възражения.
На 03.01.2023г. било издадено процесното наказателно постановление № 22-
1
1253-002035 на Началник Група в ОД-МВР-Хасково, Сектор Пътна полиция,
с което за виновното нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.53
от ЗАНН и чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, на водача П. му е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева и
„Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6(шест) месеца.
Наказателното постановление било връчено на жалб.П. на 04.04.2023г. –
видно от неразделната разписка към него, а жалбата против същото е
получена в съда на 07.04.2023г.– видно от поставения входящ номер– т.е. в
законоустановения 14-дневен срок.
Жалбата е процесуално допустима, а по същество- основателна.
При съставянето на АУАН са допуснати няколко процесуални
нарушения, които са свързани с правото на защита на жалбоподателя.
На първо място, проследявайки текста на вмененото нарушение, разпоредбата
на чл.140, ал.1 от ЗДвП гласи: „По пътищата, отворени за обществено
ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са
регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на
определените за това места. По пътищата, включени в обхвата на платената
пътна мрежа, се допускат само пътни превозни средства, за които са
изпълнени задълженията по установяване на размера и заплащане на пътните
такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата.“.
В случая обаче, управляваният от жалб.П. автомобил е с описани
регистрационни номера- т.е. един от изискуемите елементи на нарушението
не е налице. Следва да се подчертае, че изискването за осъществен състав на
посоченото адм.нарушение е кумулативно, а не алтернативно МПС да са
регистрирани и да са с табели с регистрационен номер. Липсата на единия от
елементите не осъществява състава на нарушението, както и не може да бъде
пренебрегнат с описанието за хипотезата на предложение първо от текста.
Още повече, при описание на едно нарушение, същото следва да е описано по
време, място, начин на извършване и безспорно да е установен нарушителя,
като при описание на самото нарушение следва да бъдат установени и
описани всички обстоятелства- имащи значение за самото нарушение.
Установената фактическа обстановка следва да е отнесена към правилната
материална норма, която е нарушена, а в последствие правилно отнесена и
към санкционната норма, въз основа на която е наложено съответното
адм.наказание.
В тази връзка в случая се открива и още едно допуснато нарушение-
разпоредбата на чл.175, ал.1, т. от ЗДвП- на основание на която е наложено
административното наказание, предвижда наказване на водачи на МПС, който
„Управлява моторно превозно средство, на което табелите с регистрационния
номер не са поставени на определените за това места.“. В случая обаче,
управляваният от водача П. автомобил, е бил с регистрационни табели,
поставени на определените за това места. Т.е. налице е и разминаване между
2
установено адм.нарушение и основание, въз основа на което се налага
административното наказание- санкционната норма изцяло не съответства на
установена фактическа обстановка и на нарушена материална норма.
На следващо място, липсва каквато и да е информация за това дали или кога и
по какъв начин е бил уведомен собственика на посочения автомобил за това,
че може да бъде дерегистриран поради неизпълнение на задължението му да
сключи задължителна застраховка.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установява по
категоричен начин, че жалбоподателят е имал умисъл за извършване на
посоченото нарушение, знаейки, че управлява дерегистриран лек автомобил.
Действително, незнанието на закона не оневинява никого, но в същото време
няма как да бъде установено и доказано по безспорен начин, че един водач
умишлено е осъществил състава на това административно нарушение, при
положение, че липсват каквито и да било данни за уведомяването му.
Разпоредбата, на която се е позовал адм.-наказващият орган, за прекратяване
на регистрацията – чл.143, ал.10 от ЗДвП гласи: „Служебно се прекратява
регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление
от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането, и се
уведомява собственикът на пътното превозно средство. Служебно прекратена
регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при
предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда
на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.“. Т.е. тази
дерегистрация се извършва служебно, без да се уведомява по някакъв начин
водачът. На практика липсват данни да е уведомен нарушителя за това
обстоятелство, но също така това са обстоятелства, подлежащи на доказване
именно от адм.-наказващия орган в настоящото адм.-наказателно
производство. При липса на уведомяване на водача, остава неясен въпросът за
субективния елемент за извършване на нарушението- а именно, че водачът е
знаел за дерегистрирането на автомобила му, знае конкретната дата от
която е дерегистриран, знае за несключена задължителна застраховка и
въпреки това е тръгнал да го управлява.
При така установеното съдът намира, че макар от обективна страна да са
налице част от елементите от състава на нарушението по чл.140, ал.1 от
ЗДвП, то липсват каквито и да било доказателства за това деянието да е
осъществено от жалбоподателя виновно. Това определя нарушението като
несъставомерно, поради липса на субективна страна.
В трайната съдебна практика се приема, че е необходимо от субективна
страна деецът да съзнава общественоопасния характер на своето деяние и
въпреки това да иска да го извърши, т.е. да действа с пряк умисъл като форма
на вината.
Съобразно разпоредбата на чл.7 от ЗАНН, деянието, обявено за
административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или
3
непредпазливо, като непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи.
В случая обаче не може да се приеме, че така извършеното деяние е
извършено умишлено или непредпазливо. Наред с това липсва и единият от
елементите на административното нарушение- а именно управляваният
автомобил да е без регистрационни табели. Налице е и несъответствие между
описана като нарушена материална норма и санкционна такава.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на административно
наказателното производство са допуснати нарушения на процесуалния и
материалния закон, водещи до неправилно ангажиране на отговорността на
жалбоподателя за извършено от него нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП,
както и процесуални нарушения нарушаващи правото му на защита, поради
което, издаденото наказателно постановление следва да се отмени изцяло.
Водим от горното, Съдът постанови решението си.
4