Присъда по дело №336/2017 на Районен съд - Левски

          Мотиви по НОХД  336/2017 г.

          Срещу подсъдимия М.Х.М. е повдигнато и предявено обвинение за това, че на 21.03.2017 г. в гр. Левски, в съучастие Като извършител с неустановени по делото лица, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у З.Г.Н. ЕГН ********** ***, че съдейства на полицията за залавяне на телефонни измамници и с това й причинил имотна вреда в размер на 5000 евро и 8900 лв – престъпление по чл.209 ал.1 във връзка с чл. 20 ал.2 от  НК.

          В съдебно заседание представителят на РП Левски поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Моли съда да го признае за виновен по обвинението и да му наложи съответно наказание.         

Подсъдимият и защитникът му в съдебно заседание са направили искане да бъде открита процедура по предварително изслушване на страните и да не се провежда разпит на всички свидетели и вещото лице, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието на съответните протоколи и експертни заключения от досъдебното производство.

Подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се е съгласил да не се събират доказателства за тези факти. 

В съответствие с разпоредбите на НПК и на основание чл.371 от НПК съдът е уведомил подсъдимия, че съответните доказателства от досъдебното производство и направените от него самопризнания по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата.

На основание чл.373, ал.4 от НПК и предвид обстоятелството, че действията по разследването са извършени при условията и по реда, предвиден в НПК, съдът е одобрил изразеното съгласие и производството по делото е продължило по реда на глава ХХVІІ, чл. 371 т.1 от НПК.

На основание 373 ал.1 във връзка с чл.283 от НПК съдът е присъединил към доказателствата писмените доказателства, събрани на досъдебното производство.  

          Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за установено следното:

          Подсъдимият М.Х.М. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, с настоящ адрес:***«***» № ***, с българско гражданство, с основно образование, неженен, неосъждан, ЕГН **********.

          На 21.03.2017 г. преди 14.50 часа по телефона се обадил непознат мъж на З.Г.Н., който се представил, че е от криминална полиция и й казал, че е от списъка на хората, които ще бъдат нападнати, че преди това имало някаква жена, на която са й отрязали пръста, за да й вземат пръстена и поискал номера на мобилния й телефон, за да държи връзка с нея, тъй като на двора й имало нападатели. Свидетелката Н. казала номера на мобилния си телефон, като обещала на „полицейският служител” да му казва всичко, каквото поискат от нея и й кажат. Малко по-късно - около 14.50 часа по телефона на З.Г.Н. се обадил женски глас, който тя оприличила на този на дъщеря й и искал пари, за да се лекува. Свидетелката Н. казала на жената, която й искала пари, че няма пари, да не я търси. После на мобилния й телефон звъннал отново мъжът, който се бил представил за полицай и я попитал дали има пари, колко има и я накарал да ги опише. Свидетелката първо отговорила, че има 1900 лв., но той й казал, че ако дойдат – те имали такъв апарат и с него щели да намерят всичките пари. Тогава св. Н. казала на „криминалния полицай”, че в една чанта имала 5000 евро и 7000 лева отделно от тези 1900 лв.. „Полицаят” я накарал да опише парите, тъй като щели да бъдат застраховани, обяснил й че ще получава по 500 лв. допълнителна пенсия от криминалната полиция за това, че им съдействала и я накарал да сложи парите в хладилника. Свидетелката му отговорила, че не може да отиде до хладилника тъй като е навън в лятна кухня. След това на свидетелката отново  позвънил домашния телефон, на който се обадил женски глас и я заплашил, че ще бъде пребита и я попитала къде ще остави парите. След това по указания на „полицая” по мобилния телефон свидетелката поставила всичките си пари – 5000 евро и 8900 лв. в една черна кожена чанта с дръжки и дълга за през рамо и ги оставила под пейката  пред дома си, след което веднага се прибрала „тъй като щяло да има обстрел на къщата”. „Полицейският служител” обяснил на свидетелката по телефона, че всичко е точно и да чака полицейска кола, за да даде показания и че ще я снимат по телевизията.

          Подсъдимият М., който през месец март се бил върнал от чужбина и търсел работа, на 21.03.2017 г. се свързал с телефонен номер ********** във връзка с обява за работа като куриер. Било му обяснено, че работата, която се предлага е да отиде с личният си автомобил до определено място, което ще му бъде конкретно посочено и да вземе документи, като за тази работа ще му бъде платена сумата от 250 лв. и отделно сумата от 100 лв. за гориво. М., който бил безработен и се нуждаел от средства и поради задължения към банки, се съгласил без да разпитва за подробности. По-късно същия ден непознатия му звъннал от същия номер и му казал, че трябва да отиде до гр. *** с автомобила си, за да вземе едни документи. Около 14 часа м. *** с личния си автомобил. Когато стигнал гр. *** позвънил на посочения от непознатия телефонен номер и казал къде се намира. Било му указано да отиде в заведение и да чака обаждане. След около час получил обаждане и му бил продиктуван адрес в гр. ***, на който трябва да отиде – а именно на ул. „***” № ***. Ползвайки навигацията, подсъдимия намерил адреса. По даденото му нареждане спрял в близост до адреса, до хотел и започнал да наблюдава къщата. В един момент видял, че една жена /св. Н./, която говори по телефона излязла от къщата. Седнала на пейката и оставила една дамска чанта по нея. След това се прибрала веднага. В този момент подсъдимия М. осъзнал, че е съучастник в извършването на телефонна измама, но въпреки това изпълнил указанието на „своя работодател” по телефона, отишъл до пейката и взел чантата. Качил се в автомобила си и отново по телефона съобщил, че е взел чантата. Било му указано да тръгне за гр***. На влизане в *** получил указание /но от друг телефонен номер/ за мястото на което ще се срещнат. На първата автобусна спирка по пътя за село ***, подсъдимият паркирал автомобила и по указания от непознатия по телефона, взел  от чантата сумата от 750 лв. Видял, че в чантата има много пари /лева и евро/, както и документи. След това оставил чантата в коша в близост до спирката, както му било наредено и се прибрал в гр. Русе.

          По-късно същият ден /около 18.00 часа/ св. Н. в разговор със сестра си по телефона разбрала, че е станала жертва на телефонна измама и сигнализирала органите на полицията.

          Тази фактическа обстановка се установява от пълните признания на подсъдимия и събраните в хода на досъдебното производство доказателства – показания на разпитаните по досъдебното производство свидетели, извършената комплексна видео-техническа и лицево-идентификационна експертиза и другите писмени доказателства.

          Предвид изложеното, съдът е приел, че подсъдимия  е извършил престъпление по 209 ал.1 във връзка с чл.20 ал.2 от НК за което следва да носи наказателна отговорност.

При определяне вида и размера на наказанието, съдът е съобразил всички смекчаващи и отегчаващи отговорността и вината обстоятелства – съобразил е пълните признания на подсъдимия, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина по делото,  високата стойност на причинената имуществена вреда и е наложил наказание при условията на чл. 54 ал.1 от НК, а именно една година и шест месеца лишаване от свобода.

Тъй като настоящото производство е разгледано по реда на съкратеното съдебно следствие, съдът е приложил разпоредбата на чл. 58а ал.1 от НК и е намалил определеното наказание от една година и шест месеца с една трета – т.е. с шест месеца.

Подсъдимият не е осъждан и съдът е приел, че по отношение на него целите на наказанието могат да бъдат постигнати и с приложение разпоредбата на чл. 66 ал.1 от НК, поради което е отложил изпълнението на наложеното наказание за срок от три години и на основание чл. 67 ал.2 от НК е възложил възпитателните грижи по отношение на него на служител от РУ МВР гр. *** отговарящ за района по местоживеенето му.

При този изход на делото, подсъдимият е осъден да заплати направените деловодни разноски общо в размер на 149,05 лв., от които 109,05 лв. дължими на ОД на МВР Плевен и 40 лв. – дължими на РС Левски.

Воден от горните мотиви, съдът е постановил присъдата.

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: