РЕШЕНИЕ
№ 638
гр. гр. Хасково, 12.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Валентина Ж. Иванова
при участието на секретаря Милена Д. Борисова
като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело №
20235640102187 по описа за 2023 година
Предявен е от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление – гр.София, Район „Витоша“, ул.“Рачо Петков
Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, против Л. В. В., ЕГН
**********, от с.******************************* иск с правно основание
чл.415, ал.1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК – за установяване съществуването на
вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1511/2023г. по описа на Районен съд-Хасково.
В исковата молба се твърди, че обстоятелството, възоснова на което била
издадена заповедта за изпълнение, бил подписан на 18.01.2017г. между
„Обединена Българска Банка“ АД в качеството на кредитор и ответницата в
качеството на кредитополучател Договор за предоставяне на потребителски
кредит, по силата на който кредитодателят предоставил на ответницата кредит
в размер на 16500 лева, от които 2 190,63 лева били за погасяване на
предходни нейни задължения, а останалата сума до пълния размер на кредита
- за задоволяване на други финансови нужди. Твърди се, че частта от кредита,
предназначена за рефинансиране, била преведена служебно от банката за
погасяването на предходните задължения, а останалата сума била преведена
по сметка на ответницата, за които обстоятелства тя дала съгласие с текста на
чл.3 от договора. Поддържа се, че с предоставянето на разрешения кредит и
кредитната карта, банката била изпълнила изцяло и точно задължението си по
договора. Съгласно чл. 8 от договора, кредитът следвало да се издължи за
период от 120 месеца, на равни месечни анюитетни вноски, всяка включваща
1
главница в размер 190,78 лева и дължима на 17-то число на месеца, с краен
падеж съгласно чл. 9 - 17.01.2027г. Крайният срок за погасяване на
потребителския кредит бил 17.01.2027г. съгласно чл. 9 от договора за кредит.
Подписан бил и погасителен план. Ищецът уточнява, че вземането за такса
застраховка не било част от настоящата искова претенция и не се включвала в
посочения размер на главницата. Съгласно чл.4, ал. 1, редовната главница по
кредита се олихвявала с променлив годишен лихвен процент, формиран от
референтния лихвен процент - пазарен индекс - 6 месечен SOFIBOR, за
кредити в лева, публикуван на сайта на БНБ и фиксирана надбавка в размер на
6,557 % пункта. Към момента на сключване на договора РЛП на „Обединена
българска банка“ АД за потребителски кредити в лева бил 0,353 %, или -
лихвеният процент към датата на сключване на договора бил в размер на 6,910
0% годишно. Годишният процент на разходите към датата на сключване на
кредита бил 7,95 %, а общата дължима сума към датата и при параметрите на
сключване на договора - 23,443,25 лева, съгласно чл. 5. Съгласно чл. 6 от
договора, кредитополучателят не дължал такси за кандидатстване и при
евентуално предоговаряне на кредита, а единствено еднократна такса
„кредитна оценка“ от 250 лева, във връзка с одобрението на кредита. В чл. 7 от
договора било предвидено, че лихвеният процент при забава на плащанията е
равен на сбора от годишния лихвен процент по редовен дълг, определен в чл.
4, плюс наказателна лихва в размер на 5 пункта годишно. С настоящия иск,
освен главница се претендирала единствено възнаградителна договорна лихва
в размер на редовния лихвен процент, уговорен в чл. 4, ал. 1, като вноските по
лихвата били определени по размер и падеж в погасителния план, неразделна
част от договора за кредит. В чл. 14 било предвидено и право на отказ от
договора, което длъжниците могат да упражнят в 14-дневен срок от датата на
сключване на договора, без да дължат обезщетение или неустойка и без да
посочват причина. Твърди се от ищеца, че кредитополучателят не бил
уведомил банката, че желае прекратяване на договора, напротив - сумата на
кредита била усвоена и използвана, но останала непогасена. С текста на чл. 16
от договора страните уговорили, че банката има право да прехвърля правата
си по договора за кредит на трето лице. На 05.05.2023г. бил подписан „Анекс“
№1 към Договор за прехвърляне на парични вземания, по силата на който
кредитодателя „ОББ“ АД прехвърлил на ищеца „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД
портфейл от вземания, определени и индивидуализирани в Приложение № 1А
и Приложение №1Б към Договора за цесия, измежду които и вземането си към
ответницата, произтичащо от процесният договор за кредит. Твърди се, че за
периода след датата на цесията - 05.05.2023г., до депозиране на настоящата
искова молба, липсвали постъпили плащания при ищеца, както и че
ответницата била уведомена за извършената цесия съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД с
уведомлението, приложено към настоящата искова молба. Със заявление за
издаване на заповед за изпълнение, депозирано на 17.07.2023г., ищецът
претендирал от нея вземане в общ размер на 5 330,35 лева, от което 4257,81
лева - главница и 1072,54 лева - възнаградителна /редовна/ лихва. Тези суми
2
представлявали сбор от падежиралите и непогасени вноски по главницата за
периода от 17.04.2020г. /датата на първата просрочена вноска/ до 17.12.2022г.,
както и възнаградителна лихва за периода 17.08.2020г. до 17.12.2021г. На
05.09.2023г. със съобщение на съда ищецът бил уведомен за постъпило
възражение от длъжника срещу издадената Заповед за изпълнение на
основание чл.410 ГПК по гр.д. № 1511/2023г. на PC-Хасково, предвид на което
в указания му срок предявявал настоящия установителен иск. Предвид
изложеното и след направеното с молба вх.рег.№13960 от 31.10.2023г.
уточнение, се иска да бъде постановено решение, с което да бъде установено
по отношение на ответницата, че същата дължи на ищцовото дружество
сумите, присъдени в заповедното производство по Ч.гр.д. № 1511/2023г. по
описа на Районен съд-Хасково, а именно: сумата в размер на 4 257.81 лева –
главница, представляваща сбор от падежиралите и непогасени вноски по
главницата по погасителен план за периода от 17.04.2020г. до 17.12.2022г. и
сумата от 1072.54 лева - възнаградителна лихва, представляваща сбор от
падежиралите и непогасени вноски за лихвата по погасителен план за периода
от 17.08.2020г. до 17.12.2021г. включително, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в
съда до окончателното изплащане на сумата. Претендира се присъждане на
направените в заповедното и в настоящото исково производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответницата не подава отговор на исковата
молба. В съдебно заседание не се явява и не изпраща процесуален
представител.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение, а именно - ответницата не е
представила в срок отговор на исковата молба и не се е явила в първото
заседание по делото, без да е направила искане за разглеждането му в нейно
отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявения иск,
като вероятно основателен, да се уважи.
На ищеца следва да се присъдят направените по настоящото дело и по
заповедното производство разноски, общо в размер на 800.40 лева, от които
513.80 лева, представляващи разноски по настоящото дело /113.80 лева за
държавна такса и 400 лева – възнаграждение за адвокат/ и 286.60 лева,
направени разноски по Ч.гр.д. № 1511/2023г. по описа на Районен съд-
Хасково.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 във вр. с чл.238 от ГПК,
3
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. В. В., ЕГН **********, от
с.**************, ДЪЛЖИ на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление – гр.София, Район „Витоша“, ул.“Рачо
Петков Казанджията“ № 4-6, сграда „Матрикс Тауър“, сумата 4 257.81 лева –
главница, представляваща сбор от падежиралите и непогасени вноски по
главницата по погасителен план за периода от 17.04.2020г. до 17.12.2022г.,
дължима по Договор за предоставяне на потребителски кредит от 18.01.2017г.,
който договор е бил сключен между „Обединена Българска Банка“ АД и Л. В.
В., като на 15.12.2021г. е сключен договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ и Анекс № 1 от 05.05.2023г. към него между „Обединена
Българска Банка“ АД, ЕИК ********* и „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД; и сумата от
1072.54 лева - договорна лихва, представляваща сбор от падежиралите и
непогасени вноски за лихвата по погасителен план за периода от 17.08.2020г.
до 17.12.2021г. включително, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 14.07.2023г. до окончателното й изплащане, за които суми е
издадена Заповед № 619/18.07.2023г. за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК по Ч.гр.д. № 1511/2023г. по описа на Районен съд - Хасково.
ОСЪЖДА Л. В. В., ЕГН **********, от с.**************, да заплати
на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление – гр.София, Район „Витоша“, ул.“Рачо Петков Казанджията“ № 4-
6, сграда „Матрикс Тауър“ сумата в размер на 800.40 лева, от която 513.80
лева, представляваща разноски по настоящото дело и 286.60 лева,
представляваща направени разноски по Ч.гр.д. № 1511/2023г. по описа на
Районен съд - Хасково.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
4