№ 1583
гр. Русе, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20254520104425 по описа за 2025 година
Б. З. И. заявява, че въз основа трудов договор №******г., неколкократно изменян с
двустранно подписани допълнителни споразумения, изпълнявал длъжността „*******“ в
„*********“ АД.
Въпреки, че добросъвестно изпълнявал трудовите си задължения, до изтичане
уговорения в трудовия договор срок, работодателят не му изплатил дължимото
възнаграждение за м.януари 2025г., поради което на 17.03.2025г. отправил писмено
волеизявление до „*********“ АД за едностранно прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие, поради забавяне изплащането на трудовото
възнаграждение.
Със Заповед №********г., работодателят прекратил трудовия договор на основание
чл.327, ал.1, т.2 КТ. В акта изрично посочил, че дължи на работника обезщетение по чл.221,
ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие.
Твърди, че до настоящия момент ответникът не е изплатил дължимите трудови
възнаграждения и обезщетения.
Позовавайки се на разпоредбите на чл.128, т.2; чл.221, ал.1 и чл.228 КТ моли съда да
постанови решение, с което да осъди „*********“ АД, ЕИК *********** със седалище и
адрес на управление: гр.Русе, „*******“, представлявано от П. И. Д. и М. Н. М. да заплати
на Б. З. И. с ЕГН ********** с адрес по чл.51 ГПК: гр.Русе, ******* сумите: 500 лева,
частично от 1500 лева – дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец
януари 2025г.; 500 лева, частично от 1500 лева – дължимо и неплатено нетно трудово
възнаграждение за месец февруари 2025г.; 150 лева, частично от 750 лева – дължимо и
неплатено нетно трудово възнаграждение за периода 01.03.2025г. – 17.03.2025г.; 500 лева,
1
частично от 1800 лева – дължимо и неплатено обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на
брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие, ведно със законната лихва върху
главниците, считано от 29.07.2025г. до окончателното им изплащане.
Претендира разноски по делото.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът „*********“ АД е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага доводи, досежно частичната неоснователността на ищцовите
претенции.
Не оспорва следните обстоятелства: наличието на трудово правоотношение между
страните, прекратено на 17.03.2025г. на основание чл.327, ал.1, т.2 КТ; неизплатено трудово
възнаграждение, към момента на прекратяване на трудовия договор, както е неизплатено
обезщетение по чл.221, ал.1 КТ.
Оспорва претенциите по размер.
Поддържа, че дължимите на ищеца суми, след приспадане законоопределените
удръжки са в следните размери: 1001.92 лева – за м.януари; 1002.88 лева – за м.февруари и
451.30 лева – за м.март; 1292.40 лева – обезщетение по чл.221 КТ, като общата сума за
получаване за м.март, след приспадане задължителните осигурителни вноски и данъци е в
размер на 1614.46 лева.
След преценка на доказателствата по делото, съобразявайки нормативните
актове, регламентиращи процесните отношения, съдът прие за установено от
фактическа страна, следното:
Страните по делото са били обвързани от трудово правоотношение основано на
договор №******г., по силата на който Б. З. И. заемал длъжността „*******“ в „*********“
АД, изменяно с допълнителни споразумения.
Със Заповед №********г., работодателят прекратил трудовия договор на основание
чл.327, ал.1, т.2 КТ. В акта изрично посочил, че дължи на работника обезщетение по чл.221,
ал.1 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на предизвестие.
С оглед установяване претенциите по размер е възложена и приета, неоспорена от
страните съдебно – счетоводна експертиза, чието заключение съдът цени като ясно, пълно и
обективно. След извършена справка в счетоводството на ответното дружество и ТД НАП
Варна – офис Русе, вещото лице е установило размера на последното брутно трудово
възнаграждение, начислено на ищеца за последния пълен месец – 1112.14 лева; дължимите
на работника трудови възнаграждения за процесния период, в нетен размер: 1001.92 лева –
за м.януари 2025г., 1002.88 лева – за м.февруари 2025г., 451.30 лева – за м.март 2025г.;
обезщетението по чл.221, ал.1 КТ в нетен размер – 1163.16 лева.
В о.с.з. е допуснато изменение на претенциите чрез тяхното увеличаване, до
посочените в експертизата нетни размери.
Установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Предвид изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум съдът
квалифицира правно предявените, обективно съединени искове по чл.128 и чл.221, ал.1 КТ и
чл.86 от ЗЗД.
По иска с правно основание чл.128 КТ:
2
Визираната разпоредба регламентира основното задължение на работодателя – да
заплаща на работника или служителя уговореното трудово възнаграждение. Нормата на
чл.245 КТ гарантира, при добросъвестно изпълнение на трудовите задължения от
работника/служителя, ежемесечно изплащане на трудовото възнаграждение в размер на
минималната работна заплата установена за страната, като разликата до пълния размер на
договорената между страните заплата остава изискуема и се изплаща ведно със законната
лихва.
Основателността на иска предполага кумулативно наличие на следните
предпоставки: страните да са били обвързани от трудово правоотношение през съответния
период и работодателят да не е изпълнил законовото си задължение, обстоятелства, които
ответникът не оспорва.
Предвид становището на ответната страна и заключението на приетата по делото
икономическа експертиза, съдът намира претенцията за основателна и доказана.
„*********“ АД следва да заплати на Б. З. И. трудово възнаграждение в нетен размер, както
следва: 1001.92 лева – за м.януари 2025г.; 1002.88 лева – за м.февруари 2025г. и 451.30 лева
– за м.март 2025г.
По иска с правно основание чл.221, ал.1 КТ:
Нормата урежда правото на работника или служителя на обезщетение поради
неспазен срок на предизвестие от страна на работодателя в хипотезата на чл.327, ал.1, т.2,
т.3 и т.3а КТ, какъвто е настоящия случай. Обезщетението е в размер на брутното трудово
възнаграждение на работника или служителя за срока на предизвестие при безсрочни
трудови правоотношения.
Изводът за дължимостта обезщетение на посоченото правно основание следва и от
изявлението на работодателя, обективирано в заповедта за прекратяване на трудовия
договор.
Според заключението на приетата по делото експертиза, същото възлиза на 1163.16
лева – нетен размер. Претенцията като основателна и доказана, следва да бъде уважена.
По разноските:
На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника са направените от ищеца
разноски по делото в размер на 372 лева.
Пълномощникът на ищеца е поискал определяне и присъждане възнаграждение при
условията на чл.38, ал.2 от ЗА. Представил е договор за правна защита и съдействие, в който
е обективирано изявление, че на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, процесуалният
представител е оказал безплатна правна услуга на материално затруднено лице. Налице са
предпоставките за присъждане възнаграждение за оказана безплатно адвокатска помощ и
съдействие и основание за ангажиране отговорността на насрещната страна относно
разноските за процесуално представителство на ищеца. Съдът счита, че следва да присъди
на адвокат В. М. В. възнаграждение в размер на 925 лева, съобразено с фактическата и
правна сложност на спора; извършените от пълномощника процесуални действия и цената
на обективно съединените претенции.
Съобразно разпоредбата на чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на
3
РРС сумите: 300 лева – възнаграждение на вещо лице и 148.24 лева – държавна такса.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „*********“ АД, ЕИК *********** със седалище и адрес на управление:
гр.Русе, „*******“, представлявано от П. И. Д. и М. Н. М. да заплати на Б. З. И. с ЕГН
********** с адрес по чл.51 ГПК: гр.Русе, ******* сумите: 1001.91 лева, частично от 1500
лева – дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец януари 2025г.; 1002.88
лева, частично от 1500 лева – дължимо и неплатено нетно трудово възнаграждение за месец
февруари 2025г.; 451.30 лева, частично от 750 лева – дължимо и неплатено нетно трудово
възнаграждение за периода 01.03.2025г. – 17.03.2025г.; 1163.16 лева, частично от 1800 лева –
дължимо и неплатено обезщетение по чл.221, ал.1 КТ в размер на брутното трудово
възнаграждение за срока на предизвестие, ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 29.07.2025г. до окончателното им изплащане и 372 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА „*********“ АД, ЕИК *********** да заплати на адвокат В. М. В. сумата
925 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „*********“ АД, ЕИК *********** да заплати по сметка на РРС сумите:
300 лева – възнаграждение на вещо лице и 148.24 лева – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4