№ 17220
гр. София, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20241110159272 по описа за 2024 година
Производството е по реда на Дял I от ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД срещу
М. Г. Л. и Д. Г. Г., с която са предявени субективно и обективно съединени осъдителни
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на следните суми:
- от ответника М. Г. Л.: сумата от 1192,68 лв.- главница, представляваща
стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр.
София, бул. „Сливница“ № 148, ет. 2, апартамент - ляво, за периода от м.05.2021 г. до
м.04.2023 г., ведно със законната лихва от 08.10.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата от 239,18 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва
върху главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до
26.09.2024 г., сумата от 21,38 лв.- главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м.08.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от
08.10.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,54 лв., представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.10.2021 г. до 26.09.2024 г.;
- от ответника Д. Г. Г.: сумата от 1192,67 лв.- главница, представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, бул.
„Сливница“ № 148, ет. 2, апартамент - ляво, за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от 08.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от
239,18 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху
главницата за незаплатена топлинна енергия за периода от 15.09.2022 г. до 26.09.2024
г., сумата от 21,37 лв.- главница, представляваща цена на услугата за дялово
разпределение за периода от м.08.2021 г. до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от
08.10.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 5,55 лв., представляваща лихва за
забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.10.2021 г. до 26.09.2024 г.
1
Ищецът твърди, че между него и ответниците в качеството им на наследници на
починалия наследодател Г. Д. Гоцев е възникнало договорно правоотношение с
предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот:
апартамент - ляво, находящ се в гр. София, бул. „Сливница“ № 148, ет. 2, като всеки от
ответниците има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба
на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са
обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че
съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна
енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия, като
купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Сочи, че поради
неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите
към договора общи условия, ответника е изпаднал в забава, с оглед което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно
ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на
топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това
вземане. Моли съда да осъди ответника да му заплати исковите суми. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от назначения на
ответниците М. Г. Л. и Д. Г. Г. по реда на чл. 47 ГПК особен представител - адв. Д. от
САК. С отговора на исковата молба предявените ищцови претенции са оспорени като
неоснователни. Твърди се, че не са ангажирани доказателства, сочещи, че ответниците
са приели наследството на Г. Гоцев. Релевира, че трето за спора лица е в облигационна
връзка с ищеца, а именно Давид Каменов Гоцев. Уточнява, че макар Гиргор Гоцев да е
бил признат по силата на съдебно решение за собственик на процесния имот, същият е
бил лишен от правото му на ползване. Навежда, че в тежест на ищеца е да докаже
предаване на владението, а последният факт не е доказан по делото. Моли съда да
отхвърли предявените искове.
Третото лице – помагач на ищеца не взема отношение по същество на спора.
Съдът, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 150 ЗЕ.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012 г./,
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
2
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобР. от комисията, като по силата на ал. 2 одобР. те общи условия се
публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
От приложените на л. 24-30 по делото решение от 13.07.2015 г. и решение
30.06.2016 г., и двете постановени по гр.д. № 31840/2013г. по описа на СРС, 34 състав
(влезли в сила съответно на 11.09.2020 г.) се установява, че Г. Д. Гоцев, ЕГН
********** е собственик на процесния недвижим имот, а именно апартамент, находящ
се на бул. „Сливница“ № 148, втори жилищен етаж, заедно с прилежащото избено
помещение.
От представена по делото справка за предоставяне на данни по реда на Наредба
№ 14/18.11.2009 г. се установява, че наследодателят Г. Гоцев е оставил за свои законни
наследици двете си дъщери, а именно ответниците М. Г. Л. и Д. Г. Г.. Ето защо съдът
приема, че на основание чл. 5, ал. 1 от ЗН собствеността върху процесния имот е
преминала върху двете дъщери – ответници в производството поравно, т.е. всяка от
тях притежава по ½ ид. част от имота.
От качеството на всеки ответник на съсобственик на топлоснабден имот
произтича качеството му на клиент на топлинна енергия за битови нужди. В тази
насока и всички възражения, инвокирани в отговора на исковата молба касателно
наличието на облигационна връзка между страните, следва да се възприемат като
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
3
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди
се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват
ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след
влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право
да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат
специални условия. По делото не се установява ответната страна да се е възползвала
от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.
Съгласно чл. 143 ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се
определя от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в
сградата съгласно методика по наредбата. При кредитиране заключението по СТЕ,
съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди в
абонатната станция съответстват на нормативно установените изисквания към същите,
подлагани са на изискуемия контрол и точно са отразявали количествата отдадена
топлинна енергия. Начислените при ищеца количества потребена от ответниците
топлинна енергия са съответни на отчетената от измервателните уреди и разпределена
от "Топлофикация София" АД при спазване нормативната уредба. Съгласно
заключението на СТЕ дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съгласно Наредба № 16-334 за топлоснабдяването и Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради – етажна собственост към Наредба №
16-334. Не се установи по делото и да са правени рекламации от ответниците във
връзка с отразеното по изравнителните сметки количество на топлинната енергия,
доставена за процесния период от време, като именно показанията по последните
сметки са послужили за определяне на количествата топлинна енергия, за които на
ответниците са начислени сметките за процесния период. При кредитиране
заключението на СТЕ съдът приема, че разпределението на топлинна енергия на
абоната през процесния период е извършено съгласно данните по уредите за дялово
разпределение, изравнителните сметки и при спазване на действащите към процесния
период нормативни актове за топлоснабдяването.
Вещото лице е посочило, че за целия исков период в имота топлинната енергия
е определяна по реален отчет на показанията на 2 броя ИРРО, монтирани в 2 броя
радиатори в имота. Съгласно заключението на СТЕ размерът на реално потребеното
количество топлинна енергия за процесния период, при съобразяване с изравнителните
сметки е в размер на 2 365,99 лв. От посочената сума всеки ответник дължи 1 182,99
лв. съобразно горните мотиви относно собствеността по 1/2. Същевременно ищецът
претендира от всеки ответник сума в по-голям размер – 1 192,68 лв., поради което
главните искове за топлинна енергия следва да се уважат спрямо всеки ответник до
размера от 1 182,99 лева, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер или
за 9,69 лева следва да се отхвърлят като неоснователни.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и иска за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства, че услугата е извършвана в процесния период. По
делото се установява, че за исковия период от м. 08. 2021 г. до м. 04. 2023 г.
начислената цена за предоставената услуга дялово разпределение на топлинна енергия
е в размер на обшо 217,53 лв., предвид което и с оглед установеното в чл. 6 от ГПК
диспозитивно начало всеки иск за сумата от 21,38 лева – главница за дялово
разпределение следва да бъде уважен.
По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД предполага наличие на главен дълг
и забава в погасяването му. Моментът на забава в случая се определя съобразно
уговореното от страните.
4
Според клаузата на чл. 33, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД одобрени с Решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно чл. 33, ал. 4 от
същите Общи условия от 2016 г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в
срока по ал. 2, т. е. ако не са заплатени в 45-дневен срок след издаване на обща
фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Ето защо,
купувачът дължи лихва за забава само върху сумата по окончателната фактура за
отчетния период. Тъй като срокът за плащане на задълженията по общите фактури е
определен в Общи условия от 2016 г. /чл. 33, ал. 2/, то не е необходима покана, за да
бъде поставен ответника в забава /арг. от чл. 84, ал. 1 ЗЗД/.
Следователно в случая е налице доказана забава на ответниците за
задължението за отчетния период, считано от 15.09.2022 г. При изчисляване на
дължимата законна лихва по реда на чл. 162 ГПК, съдът приема, че лихвата за забава,
начислена върху главницата за доставена топлинна енергия в размер на 1182,99 лв. за
периода от 15.09.2022 г. до 26.09.2024 г. възлиза на сумата от 304,62 лв. Доколкото
ищецът претендира по едва 239,18 лв. от всеки, то акцесорната претенция за лихва
върху главницата за топлинна енергия спрямо двете ответници следва да бъде уважена
в цялост, при съблюдаване на правилото, установено в нормата на чл. 6, ал. 2 ГПК.
По отношение на задължението за цена на извършена услуга за дялово
разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия, поради което приложение следва да намери общото правило, че
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. В случая, по делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба в съда – 08.10.2024 г.
и касаеща процесния период, поради което в тази част акцесорната претенция за
сумата от 5,54 лв., начислена за периода от от 16.10.2021 г. до 26.09.2024 г., се явява
неоснователна и следва да се отхвърли изцяло по отношение и на двете ответници.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни с оглед
уважената, респ. отхвърлена част от исковете.
На ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да се признаят разноски в
размер на общо 986,71 лв., от които съразмерно с уважената част на иска разноски,
както следва 147,12 лв. – държавна такса заповедното производство, 100.00лв. –
юрисконсултско възнаграждение исковото производство, 300.00лв. – депозит вещи
лица исковото производство и 450 лв. – депозит особен представител.
Ответниците не са претендирали разноски в производството и съдът не дължи
произнасяне в тази част.
На ищеца следва да бъде възстановена и сумата в размер на 50 лева, доколкото с
платежно нареждане от 05.08.2025 г. ищецът е надвнесъл тази сума и тя се явява
недължимо платена такса в светлината на чл. 4б от ЗДТ.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Г. Л., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумите както следва: сумата
5
от 1182,99 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, бул. „Сливница“ № 148, ет. 2,
апартамент - ляво, за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва
от 08.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 239,18 лв., представляваща
лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна
енергия за периода от 15.09.2022 г. до 26.09.2024 г., сумата от 21,38 лв.- главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.08.2021 г.
до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 08.10.2024 г. до изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над сумата от
1182,99 лв. до пълния предявен размер от 1 992,68 лв. и за сумата от 5,54 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.10.2021 г. до 26.09.2024 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА Д. Г. Г., ЕГН **********, да заплати на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
с адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумите както следва: сумата
от 1182,99 лв.- главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за имот, находящ се в гр. София, бул. „Сливница“ № 148, ет. 2,
апартамент - ляво, за периода от м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със законната лихва
от 08.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 239,18 лв., представляваща
лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна
енергия за периода от 15.09.2022 г. до 26.09.2024 г., сумата от 21,38 лв.- главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.08.2021 г.
до м. 04.2023 г., ведно със законната лихва от 08.10.2024 г. до изплащане на вземането,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна енергия за разликата над сумата от
1182,99 лв. до пълния предявен размер от 1 992,68 лв. и за сумата от 5,54 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 16.10.2021 г. до 26.09.2024 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА М. Г. Л., ЕГН ********** и Д. Г. Г., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал.1 вр. ал. 8 ГПК, да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от общо 986,71 лв. – разноски, сторени пред СРС в хода на
първоинстанционното производство.
ДА СЕ ВЪЗСТАНОВИ сумата в размер на 50 лева, на основание чл. 4б от
Закона за държавните такси, на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********.
Решението е постановено при участието на „Техем Сървисис“ ЕООД като трето
лице-помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване, в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6