Решение по дело №3/2021 на Районен съд - Казанлък

                               Р     Е     Ш     Е     Н    И    Е

 

                                  гр. Казанлък -23.04.2021г.

 

                         В     И М Е Т О   Н А      Н А Р О Д А

 

Казанлъшкият районен съд наказателна колегия ,трети наказателен състав в публичното си съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и втора година в съдебния състав ;

 

                                                    Председател ; Т.  Тодоров

 

При секретаря М. Стоянова сложи за разглеждане докладваното от съдията Тодоров- АНД №  3/21г. по описа на РС-Казанлък за 2021г. и за да се произнесе взе предвид следното;

 

                                   М     О    Т     И     В     И   ;

 

Обжалвано е наказателно постановление № 20-0284-002226 от 19.10.2020г. на ВПД Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък   с което е наложено административно наказание.

Недоволен от това останал жалб. Х.М.А. който  го обжалва пред съда. Мотивира жалбата си с обстоятелството,че не е извърши л административно нарушение, както и ,че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването на обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Редовно призован не се явява.Явява се пълномощник който поддържа жалбата и моли съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Възз. страна редовно призовани не изпращат представител .Изпращат писмено становище в което поддържат наказателното постановление като правилно и законосъобразно издадено и молят да бъде потвърдено.Претендират и за разноски .

Съдът като взе предвид събраните в хода на производството доказателства установени с доказателствени средства по реда на НПК- показания на свидетели,писмени и след преценка поотделно и във съвкупност приема за установено следното;

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба на основание чл.59 ал.2 ЗАНН / нарушител/ поради което е допустима.

Разгледана по същество се явява неоснователна

В обстоятелствената част на обжалваното наказателно постановление административно-наказващия орган /АНО/ е приел за установено,че на  01.09.2020г. около 20.00ч. в гр.К.на ул.“Г.Ц.Р.“ в посока запад-изток до № 24 , нар. Х.А. управлява собствения си лек автомобил „Ауди А4“  с рег. № **** като не спира на подаден сигнал от контролните органи с което е извършил;

1.Не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение, при подаден сигнал за спиране от контролен орган с което виновно е нарушил чл.103 от ЗДП.

На основание чл. 175 ал.1 т.4 от ЗДП , АНО наложил административно наказание глоба в размер от 100 лв..

Посочената и приета фактическа  обстановка от АНО се подкрепя от показанията на св.М.М.,Красимир П. и И.М. от които се установява,че на посочената дата и място  от АНО тримата като полицейски служители  били назначени в специализирана полицейска операция .

Били застанали на ул.“Г.Ц.Р.“ в гр. К..От посока запад-изток се чуло форсиране на автомобил и малко след това към тях се приближил лек автомобил „Ауди“ управляван от жалб. А. . Св.М. подал сигнал за спиране със стоп  палка по образец, но жалб. рязко завил в ляво в една малка уличка.Преминавайки покрай тях тримата свидетели, св. М. успял да види,че автомобила е управляван от  жалб.. Направена била справка и по рег. номер на автомобила било установено,че автомобила е собственост на жалб..

След това полицейските служители отишли в дома на жалб. но  не го намерили  там. От неговите близки узнали,че жалб.  си е закупил скоро автомобил.

Малко по-късно жалб. отишъл в приемната на св.М. в гр. К.като му заявил,че той е карал и се извинява,че не бил спрял понеже се уплашил.

При така установената фактическа обстановка съдът счита,че на приетата дата и място от АНО жалб. А. е управлявал лек автомобил като не е спрял при подаден сигнал за спиране от контролен орган от което прави следните изводи;

1.Жалб.  като водач на МПС с действие е осъществил деяние.

2.Това деяние е противоправно тъй като е в нарушение на разпоредбата на чл. 103 от ЗДП.

3.С нормата на чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП деянието е обявено за наказуемо.

4.Деянието е извършено с форма на вина- пряк умисъл. Жалб. е съзнавал обществено-опасния характер на деянието си / знаел,че му е бил подаден сигнал със стоп палка за спиране/,    предвиждал е настъпването на обществено-опасните последици от него и е искал настъпването им / въпреки,че е съзнавал обективните признаци от значение за състава на нарушението  не е спрял а е продължил движението  си .

Следователно с деянието си жалб. е извършил формално административно нарушение  по смисъла на чл.6 от ЗАНН с което от обективна и субективна страна е осъществил състава на нарушението по чл.103 от ЗДП.

От показанията на цитираните по-горе свидетели безспорно се установи,че сигнала  за спиране е бил подаден във съответствие с разпоредбата на чл.170 ал.3 от ЗДП/чл.207 от ППЗДП/.

Предвид на това съдът не приема възражението на жалб. изложено в жалбата му против наказателното постановление и  поддържано от пълномощника му,че не е извършил административно нарушение.

В съответствие с нормата на чл.57 ал.1 т.5 от ЗДП, АНО е посочил датата и мястото на извършване на нарушението, как е било извършено, кой е извършителя, как е било констатирано и др. поради което съдът приема,че нарушението е безспорно установено и е  ясно и точно  формулирано с което не са били нарушени правата на жалб..

Правилно и съобразно нормата на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН , АНО е посочил както нарушената материално правна норма , така и тази въз основа на която е наложил административното наказание.

Действително във АУАН, актосъставителя е  записал  с девет цифри ЕГН на  нарушителя  но според съдът това не съществено нарушение на процесуалните правила тъй като с нищо не е  нарушено правото му  на защита.

В обжалваното наказателно постановление АНО е записал ЕГН с  десет  ЕГН на  жалб. поради което съдът счита,че няма пречка да бъде приложена  разпоредбата на чл.53 ар.2 от ЗАНН .

От приложената справка за нарушител/водач,у се установява,че за по-малко от девет месеца жалб. който е неправоспособен водач на МПС е извършил две нарушение на правилата за движение което дава основание на съдът да счита,че няма основание за намаляване размера на наложеното административно наказание.

По изложеното жалбата се явява неоснователна и обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

В писменото си становище по делото изпратено от юрисконсулта на възз. страна претендира за юрисконсултско възнаграждение.

Предвид на това и на основание чл.63 ал.3 вр. ал.5  от ЗАНН вр. чл.37 от Закона за правната помощ вр. чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ следва бъде определено юрисконсулстко възнаграждение в   минималния размер предвиден в закона от 80 лв..

Поради това жалб. следва да бъде осъден да заплати и юрисконсутското възнаграждение.

Водим от горните мотиви съдът ,

 

                                         Р     Е     Ш     И  ;

 

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № № 20-0284-002226 от 19.10.2020г. на ВПД Началник група към ОДМВР Стара Загора, РУ Казанлък с което на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДП е наложено административно наказание глоба в размер от 100 лв. наложено на Х.М.А. *** с ЕГН ********** като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Х.М.А.  с ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лв. по сметка на ОДМВР-Стара Загора .

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ ;