№ 3796
гр. София, 14.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20221110164356 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от ........... срещу ..........
Ищецът твърди, че между него и ответника е сключен договор № СЕ-
22/30.01.2020 г. за възлагане на обществена поръчка за услуга, по силата на който
ответникът му е възложил следните услуги: „абонаментно поддържане на съоръжения
с повишена опасност“, което включва: обособена позиция 1 – „абонаментно
поддържане на повдигателни съоръжения“ и обособена позиция 2 – „абонаментно
поддържане на специализирани автомобили, подвижни работни площадки и
автомобилни кранове“, срещу възнаграждение, както следва: 1 026 лв. месечно за
обособена позиция 1 и 270 лв. месечно по обособена позиция 2. Твърди, че в
изпълнение на договора е предоставил възложените услуги, като същите са приети от
възложителя без възражения, за което са съставени 10 бр. приемо-предавателни
протоколи – 9 бр. от 01.12.2020 г. и 1 бр. от 08.12.2020 г. Твърди, че за предоставената
услугата по обособена позиция 1 за м.12.2020 г. и по обособена позиция 2 за м.12.2020
г. е издал фактура № **********/01.12.2020 г. за сумата от общо 1 555, 20 лв. (1 026 лв.
+ 270 лв. + ДДС). Твърди, че по силата на чл.8, ал.1 от договора плащането се
извършва в срок до 30 дни от издаване на фактурата, каквото не е последвало от страна
на възложителя, с оглед на което в полза на изпълнителя е възникнало и вземане за
мораторна лихва в размер на сумата 220, 32 лв. за периода 01.01.2021 г. – 25.05.2022 г.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че му дължи:
сумата 1 555, 20 лв., представляваща неизплатено възнаграждение по договор
№ СЕ-22/30.01.2020 г. за възлагане на обществена поръчка за услуга;
сумата 220, 32 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.01.2021 г. –
25.05.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 13.06.2022 г. по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 27656/2022 г. на СРС, ГО, 138 състав. Претендира разноски.
1
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника
........., с който оспорва исковете. Излага съображения, че между страните е възникнало
правоотношение по сочения от ищеца договор, както и че ищецът в качеството на
изпълнител е издадена процесната фактура за услугите, предоставени за м.12.2020 г.,
които не оспорва да са били предоставени от ищеца. Твърди, че ищецът е подал
заявление по чл.410 ГПК за същото вземане, във връзка с което е образувано ч.гр.д. №
27640/2022 г. на СРС, ГО, 50 състав.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. вр.
чл.266, ал.1 ЗЗД – за неизплатено възнаграждение по договор за предоставяне на
услуга, и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД – за мораторна лихва.
Със заявление от 27.05.2022 г. ........... е сезирало СРС с искане за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу длъжника ......... за сумата 1 555, 20 лв.,
представляваща неизплатено възнаграждение по договор № СЕ-22/30.01.2020 г. за
възлагане на обществена поръчка за услуга, и сумата 220, 32 лв., представляваща
мораторна лихва за периода 01.01.2021 г. – 25.05.2022 г.
С разпореждане от 13.06.2022 г. съдът е издал исканата заповед за изпълнение,
като е присъдил и държавна такса в размер на 35, 51 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 760 лв.
В срока по чл.414 ГПК е постъпило възражение от длъжника, с което оспорва
вземанията.
В срока по чл.415 ГПК заявителят е предявил искове за установяване на
вземанията по исков ред.
Безспорно е между страните, че помежду им е сключен договор СЕ-
22/30.01.2020 г. за възлагане на обществена поръчка за услуга, по силата на който
ответникът е възложил на ищеца извършването на следните услуги: „абонаментно
поддържане на съоръжения с повишена опасност“, което включва обособена позиция 1
– „абонаментно поддържане на повдигателни съоръжения“ и обособена позиция 2 –
„абонаментно поддържане на специализирани автомобили, подвижни работни
площадки и автомобилни кранове“ със соченото в исковата молба съдържание, което
се потвърждава от представения по делото договор.
Безспорно е между страните, че ищецът в качеството му на изпълнител по
договора е предоставил уговорените услуги за м.12.2020 г., както и че за вземането за
м.12.2020 г. изпълнителят е издал фактура № **********/01.12.2020 г. за сумата от
общо 1 555, 20 лв. и че стойността на предоставените услуги е в размер на исковата
сума.
По силата на чл.8, ал.1 от договора възложителят плаща на изпълнителя цената
по договора, както следва: ежемесечно след издадена фактура в срок до 30 дни от
издаването й, който срок в случая е изтекъл на 30.12.2020 г.
Не се твърди и установява от ответника плащане на задължението.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
От страна на ответника е направено възражение, че процесните вземания са
предмет на по-рано заведеното ч.гр.д. № 27640/2022 г. на СРС, ГО, 50 състав, което
възражение се явява неоснователно, доколкото от служебна справка на съда се
установява, че предмет на последното са вземания по същия договор, но за периода
2
м.07.2021 г. – м.08.2021 г., който не съвпада с процесния. Идентичност на вземанията
не е налице и по отношение на останалите ч.гр.д., посочени във възражението на
длъжника по чл.414 ГПК.
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени в срока по
чл.415 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил в срока по чл.414 ГПК.
Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо другата страна
съществуването на вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл.410
ГПК.
В тежест на ищеца по иска за главницата е да докаже, че между него и ответника
е възникнало договорно правоотношение със соченото в исковата молба съдържание;
че е изправна страна по договора, с оглед на което в негова полза е възникнало вземане
за възнаграждение по договора, както и че дължимото възнаграждение е в размер на
исковата сума – предпоставки, които в случая са налице с оглед отделените като
безспорни между страните обстоятелства, които се подкрепят от ангажираните
писмени доказателства.
От страна на ответника не се твърди и установява плащане на задължението.
С оглед изложеното искът за главницата в размер на сумата 1 555, 20 лв. се явява
основателен в пълния му предявен размер.
В тежест на ищеца по иска за мораторна лихва е да докаже съществуването на
главен дълг, забавата на длъжника, както и че дължимата мораторна лихва е в размер
на исковата сума.
Установи се по делото съществуването на главен дълг. Задължението е парично,
с оглед на което в случай на забава съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в
забава след изтичането му – чл.84, ал.1 ЗЗД, а когато няма определен ден за
изпълнение, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора – чл.84,
ал.2 ЗЗД.
По силата на чл.8, ал.1 от договора плащането се извършва в срок до 30 дни от
издаване на фактурата, издадена в случая на 01.12.2020 г., с оглед на което срокът за
извършване на плащането е изтекъл на 30.12.2020 г., поради което считано от
следващия ден – 31.12.2020 г. е налице забава на длъжника.
При съобразяване принципа на диспозитивното начало предвид заявения исков
период 01.01.2021 г. – 25.05.2022 г. е налице вземане за мораторна лихва в полза на
ищеца за сумата от 220, 32 лв., определена по реда на чл.162 ГПК с помощта на
електронен лихвен калкулатор.
С оглед изложеното исковете се явяват основателни в пълните им предявени
размери.
По разноските:
От страна на ищеца се претендират разноски за заповедното и исковото
производство.
За заповедното производство в полза на ищеца следва да се присъди, на
основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата 389, 80 лв. разноски, от която: сумата 35, 51 лв.
заплатена държавна такса и сумата 354, 29 лв. адвокатско възнаграждение, определено
по чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
3
адвокатските възнаграждения в редакцията, приложима към момента на сключване на
договора за правна защита – 25.05.2022 г., преди изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., с
оглед своевременно заявеното /с възражението по чл.414 ГПК/ възражение за
прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК, което съдът намира за основателно предвид вида и
обема на осъществената правна защита в заповедното производство.
За исковото производство в полза на ищеца следва да се присъди, на основание
чл.78, ал.1 ГПК, сумата 795, 51 лв. разноски, от която: сумата 35, 51 лв. заплатена
държавна такса и сумата 760 лв. адвокатско възнаграждение.
Ответникът няма право на разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ..........., ЕИК ....... срещу
........., ЕИК ......... искове, че ........., ЕИК ......... дължи на ..........., ЕИК ......., на основание
чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. вр. чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД, както следва:
сумата 1 555, 20 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за м.12.2020
г. по договор № СЕ-22/30.01.2020 г. за възлагане на обществена поръчка за услуга –
абонаментно поддържане на съоръжения с повишена опасност, по обособена позиция
1 – „абонаментно поддържане на повдигателни съоръжения“ и обособена позиция 2 –
„абонаментно поддържане на специализирани автомобили, подвижни работни
площадки и автомобилни кранове“, за което е издадена фактура №
**********/01.12.2020 г., и
сумата 220, 32 лв., представляваща мораторна лихва за периода 01.01.2021 г. –
25.05.2022 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение от 13.06.2022 г. по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 27656/2022 г. на СРС, ГО, 138 състав.
ОСЪЖДА ......... да заплати на ..........., на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от
389, 80 лв. разноски за заповедното производство и сумата от 795, 51 лв. разноски за
исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4