№ 142
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на десети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
при участието на секретаря АНЕТА Б. БОРИСОВА-СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВА Н. КАЧЕРИЛСКА
Административно наказателно дело № 20231110215234 по описа за 2023
година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. В. Н. чрез адв. Ч. срещу Наказателно постановление (НП)
№ *** г. издадено от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
жалбоподателя на основание чл. 53 от ЗАНН е наложено административно наказание
„глоба" в размер на 20 лева по чл. 185 от Закона за движение по пътищата ЗДвП) за
нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП; „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да
управлява МПС" за срок от 1 месец по чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП за нарушение на чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
В подадената жалба се излагат конкретни съображения за процесуална и материална
незаконосъобразност на НП и се претендира отмяна на наложените с НП административни
наказания. Сочи се, че в АУАН и НП липсва ясно и точно описание на двете вменени на
жалбоподателката нарушения. Относно наручението на чл. 123 ЗДвП е допълнено, че е
налице разминаване между словесното му описание и дадената му правна квалификация.
Поради това се претендира отмяната на НП и присъждане на разноските за адвокатска
защита.
В последното съдебно заседание жалбоподателят Н., редовно призована, не се явява.
Не се явява и упълномощената от нея адв. Ч., която в предходно заседание е заявила, че
поддържа жалбата и моли за отмяната на НП. От адв. Ч. е депозирано писмено становище с
искане за разглеждане на делото в нейно отсъствие и отмяна на НП поради изложените в
жалбата съображения. В становището, адв. Ч. моли за присъждане на направените разноски
1
за адвокатска защита.
Административнонаказващият орган – началник на сектор в отдел „Пътна полиция”,
СДВР, редовно призован, не изпраща представител. От юрисконсулт е депозирано писмено
становище с молба за потвърждаване на НП.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
На 22.03.2023 г. около 20:45 часа в гр. София, жалбоподателката В. Н. управлявала лек
автомобил, марка *** модел „***” с рег. № ***, по бул. Данаил Николаев с посока на
движение към бул. Сливница, в района на площад Сточна гара. При приближаването на
кръстовището с ул. Константин Стоилов, тя управлявала автомобила в крайната дясна лента,
предназначена за завой надясно, но продължила движението си направо към бул. Сливница.
В този момент в ляво от нея, в попътно се движел св. Б. М., управляващ таксиметров
автомобил марка „***. Той се движел в третата лента, най-близо до тази на
жалбоподателката, предназначена за движение направо, от общо 4 ленти в тази посока на
движение. Но той искал да продължи по ул. Козлодуй, като превозвал клиент за кв.
Надежда. Затова св. М. се опитал да направи завой надясно към ул. Константин Стоилов от
своята пътна лента, предназначена за движение направо и без да съобрази, че движещата се
в лентата за завой надясно жалбоподателка, всъщност продължава движението си направо
към бул. Сливница. Поради това се получил удар между двете МПС, от който били
причинени щети по десен преден калник и предната броня в дясно на таксиметровия
автомобил. Ударът бил усетен и от двамата водачи, като те продължили движението си по
бул. Сливница, по посока Лъвов мост. Но св. М. завил на Лъвов мост, преди да се достигне
до кръстовището на бул. Сливница с бул. Христо Ботев, а жалбоподателката по нейни
твърдения отбила на спирка на градския транспорт до кръстовището с бул. Христо Ботев.
След ПТП св. М. сигнализирал на тел. номер 112, като той бил запаметил номера на
лекия автомобил ***. А жалбоподателката не подала сигнал, тъй като не могла да възприеме
номера на таксиметровия автомобил. На сигнала бил изпратен екип на ОПП СВДР,
включително и св. С.. Там бил и св. М., който съобщил данните на автомобила ***.
Служителите на ОПП СДВР съставили Протокол за ПТП и скица, разписани от св. М..
На скицата било отбелязано, че именно неговият автомобил, означен като номер 2, се е
отклонил надясно от лента, предназначена за движение направо, като е ударил намиращия се
от дясната му страна автомобил, който продължил движението си направо от лента,
предназначена за десен завой. Св. М. попълнил и сведение, в което също нарисувал, че е
предприел маневра по десен завой. От полицай Н. Балабанов била съставена и докладна
записка за случилото се.
След като служителите на ОПП СДВР установили по номера на автомобила неговия
собственик и лицето, което го е управлявало, жалбоподателката Н. на 03.05.2023 г. се явила
в ОПП СДВР и попълнила декларация, в която посочила, че тя е управлявала автомобила на
2
процесната дата и описала, че на процесната дата в района на Сточна гара е била ударена от
таксиметров автомобил, който завил надясно. Тя посочила, че е продължила към бул.
Сливница, защото не е имало къде да отбие и спре, но таксиметровият автомобил завил
нанякъде преди тя да отбие на спирка на СКГТ.
Въпреки така установеното, на 03.05.2023 г. Станислав Донков на длъжност „младши
автоконтрольор“ в ОПП СДВР съставил АУАН срещу жалбоподателката В. Н. за нарушения
на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на
двама свидетели, вкл. и св. Б. М., но в акта се съдържали само подписите на
актосъставителя, жалбоподателката и втория свидетел, като на мястото за подписа на М.
било изписано „дал сведение“. Жалбоподателката подписала акта и препис от него й бил
връчен, като тя изложила като възражения срещу него, че не е съгласна и ситуацията е била
различна. Но по-подробни възражения не са постъпили в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.
Актът бил съставен за това, че при управление на лек автомобил, марка *** модел
„***” с рег. № ***, в района на Сточна гара, с посока на движение по бул. Данаил Николаев
към ул. Козлодуй, и на кръстовището с ул. Константин Стоилов, поради недостатъчен
контрол над управляваното МПС реализирала ПТП в попътно движещ се отляво лек
автомобил *** с рег. № ***, нанасяйки му щети. Посочено е още, че след ПТП напуска
мястото без да уведоми органите на МВР.
Въз основа на така издадения АУАН и при пълна идентичност на описанието и
дадената на нарушенията правна квалификация, на 05.06.2023 г. било издадено атакуваното
наказателно постановление от началник на сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателката на 09.10.2023 г., видно от
отразеното в придружителното писмо на ОПП СДВР. Жалбата срещу НП е депозирана в
ОПП СДВР на 16.10.2023 г.
Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.
Н. С. и отчасти на Б. М., както и преди всичко от събраните по делото писмени
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК /протокол
за ПТП и скица към него, сведение, декларация, заповеди за компетентност и др./, които
съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват
фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът взе предвид и схемата на
организацията на движението в процесния пътен участък, представена от Столична община,
която по обективен и точен начин отразява наличната пътна маркировка в района на Сточна
гара.
Съдът намира, че следва да кредитира показанията на св. Н. С., който е присъствал при
установяване на нарушението и лично се е убедил в щетите по таксиметровия автомобил.
Той потвърждава и че при посещението му на мястото на инцидента, вторият участник не е
бил там. Свидетелят потвърждава и обстоятелството, че при ПТП автомобилът *** се е
3
намирал в най-дясната пътна лента, но е продължил движението си направо. Съдът обаче не
се довери на показанията на св. С., който твърди, че втората лента за движение е била за
посока „направо“ и „надясно“, доколкото от изготвената от самия него скица, както и от
схемата на организацията на движението от СО, несъмнено се установява, че единствено
най-дясната пътна лента е била предназначена за завой надясно в посока ул. Козлодуй, а
останалите три са били само за движение направо.
На следващо място, съдът не се довери на показанията на св. М. по отношение на
причината за ПТП и механизма на самото ПТП. Съдът отчете, че той е другият участник в
ПТП и се явява заинтересуван да се приеме, че вината за ПТП не е негова, а на втория водач.
В показанията си св. М. вътрешно си противоречи, като първоначално заявява, че се е
движил направо, не се е отклонявал от своята лента за движение, а после разяснява, че е
искал да завие надясно в посока към ул. Козлодуй, но заради ПТП не е могъл. Именно
такава маневра е отразена и в скицата на ПТП, която св. М. е подписал на мястото, а
подобни данни има и в изготвената от него скица, в края на сведението му пред органите на
ОПП СДВР. Освен това първоначално свидетелят разказва как ударилият го автомобил не е
завивал на никъде, а просто не се е движил в своята лента, като се е отклонил неволно и го е
ударил. Той твърди и че средната лента също е била предназначена за завиване надясно, но
това се оборва от посочените по-горе писмени доказателства. Съдът се довери на този
свидетел единствено в частта за реализираното ПТП на посоченото място; щетите по
неговия автомобил; както и факта, че той се е обадил на тел. 112, а другият водач е напуснал
мястото.
Съдът намира, че изготвеният протокол за ПТП и скица към него, са достоверни и
пресъздават точно механизма на ПТП, като съответстват и на наличната хоризонтална пътна
маркировка, поради което и съдът също им се довери.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от
ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което
се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е основателна.
Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да
провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както
процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от
жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си
правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентните за
това административни органи, в предвидените в ЗАНН давностни срокове, при нарушение
на процесуалните правила и материалния закон и необоснованост.
Следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно
4
постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона. Съгласно
т.1.3.2 на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, лицата,
заемащи длъжност „младши автоконтрольор” в ОПП СДВР имат право да издават фишове и
да съставят АУАН. А съгласно т. 3.6 от същата заповед, наказателни постановления могат да
бъдат издавани от началника на сектор в отдел „Пътна полиция” в СДВР.
Съдът намира, че в случая актосъставителят неправилно е съставил акта в присъствие
само на един свидетел, който не е очевидец на деянието и не е присъствал при установяване
на нарушенията. Независимо от обстоятелството, че в акта е вписано името на Б. М., същият
не е присъствал при съставянето на акта в сградата на ОПП СДВР и не се е подписал на
акта. Следователно съдът прие, че актът е съставен в присъствието само на един свидетел,
което е допустимо единствено в случаите по чл. 40, ал. 3 ЗАНН, когато единственият
свидетел е очевидец или е присъствал при установяване на нарушението. Но няма данни
вписаният свидетел да попада в тези категории. Не е налице и хипотезата на чл. 40, ал. 4 от
ЗАНН, доколкото всички приложени документи относно нарушението нямат официален
характер. Предвиденото в закона ограничение на правилото на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, не
следва да се тълкува разширително. Именно поради отсъствието на предпоставките на чл.
40, ал. 3 и ал. 4 от ЗАНН, съдът прие, че съставянето на акта в отсъствие на двама свидетели
представлява съществено процесуално нарушение и е самостоятелно основание за отмяна на
НП, тъй като е опорочило цялото производство.
Съдът намира, че и двете процесни нарушения не са описани достатъчно ясно и
конкретно, което грубо нарушава разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН (относно
АУАН) и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН (относно НП). Лаконичното описание на двете
нарушения не посочва обстоятелствата, при които те са извършени, нито конкретния
механизъм на ПТП, наличната пътна маркировка и посоката на движение на всеки от
автомобилите. Прави впечатление, че за автомобила *** се твърди да се е движил в посока
към ул. Козлодуй, което следва да се тълкува като завой надясно точно на мястото на ПТП,
което не само не отговаря на установените обстоятелства, а и на описанието на нарушението
в НП.
Допуснато е и процесуално нарушение по отношение на вмененото нарушение по чл.
123 ЗДвП, свързано с разминаване между описанието му от фактическа страна и дадената му
правна квалификация, което ще бъде разгледано по-долу.
Но освен това съдът намира, че за пълнота следва да изложи аргументи и по отношение
на конкретните вменени на жалбоподателя нарушения.
Относно нарушението по чл. 20, ал. 1 ЗДвП :
Съгласно разпоредбата на чл. 20, ал.1 от ЗДвП водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Разпоредбата на чл. 185 от ЗДвП
предвижда субсидиарен състав на административно наказание, в случай, че е нарушена
разпоредба на ЗДвП и издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е
5
предвидено друго наказание. След като за нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал.1 от
ЗДвП не е предвиден изрично състав на нарушение, следва да се приеме, че нарушаването на
тази разпоредба осъществява състава на чл. 185 от ЗДвП. Но за да се приеме, че е извършено
нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, съдът следва да изключи други възможни нарушения на
правилата за движение (например по чл. 20, ал. 2; чл. 23, ал. 1, чл. 25, ал. 2 и др. от ЗДвП),
което в случая е невъзможно поради липсата на адекватно описание на вмененото на
жалбоподателя нарушение. Простото посочване, че жалбоподателката е загубила контрол, не
изпълва изискването на закона за точно описание на нарушението и обстоятелствата, при
които то е извършено.
Но дори да се приеме, че това описание на деянието е достатъчно, видно от приетата
по-горе фактическа обстановка, съдът прие, че жалбоподателката не е губила контрол върху
управляваното от нея МПС, а е нарушила пътната маркировка, като е продължила
движението си направо от пътна лента, предназначена за завой надясно. Но от приетите
факти съдът установи, че всъщност тя няма вина за ПТП, доколкото вторият участник в него,
св. М. е изменил своята посока на движение и е навлязъл в съседната пътна лента, като от
лента за движение направо, е предприел завой надясно. С това той е нарушил не само
пътната маркировка, а и правилото на чл. 25, ал. 2 ЗДвП. Но така установените
обстоятелства още при съставянето на протокола за ПТП и скицата към него, неправилно са
анализирани от актосъставителя и наказващия орган, които са приели грешен извод относно
виновния водач за ПТП и причините за него.
Поради изложеното съдът намира, че в тази му част НП следва да бъде отменено като
постановено при нарушение на процесуалните правила, но и необоснованост и неправилно
приложение на материалния закон.
Относно нарушението по чл. 123, ал.1, т. 3 ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на пътно превозно
средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава
опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от
произшествието. А съгласно разпоредбата на чл. 123, ал.1, т.3, б. „в” от ЗДвП, водачът на
пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, при което са
причинени само имуществени вреди е длъжен, когато между участниците в произшествието
няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да не напуска
местопроизшествието, да уведоми съответната служба за контрол на МВР и да изпълни
дадените му указания. В §6, т.30 от ДР на ЗДвП е посочено легално определение за
пътнотранспортно произшествие: „събитие, възникнало в процеса на движението на пътно
превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно
средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети”. В случая се твърди да
са причинени щети по предната броня на автомобила ***, което е достатъчно за
съществуването на ПТП, доколкото законът не изисква вредите да са значителни или да
увреждат конструкцията на автомобила. Следователно, нарушението по чл. 123, ал. 1 ЗДвП
6
се явява производно от допуснатото нарушение на други правила за движение, довело до
реализиране на ПТП. В този смисъл съдът намира, че несъмнено е било налице ПТП и
независимо от вината на водачите за него, те са били длъжни да съобразят поведението си с
предвидените техни задължения в чл. 123 ЗДвП.
Съгласно санкционната разпоредба на чл. 175, ал.1, т.5 ЗДвП за извършено нарушение
по 123, ал.1, т.1 ЗДвП законодателят е предвидил налагането на две кумулативни наказания –
„глоба” в размер от 50 до 200 лева и „лишаване от правото да управлява МПС” за срок от 1
до 6 месеца.
Наказващият орган е санкционирал жалбоподателя за това, че водачът на автомобила
*** като участник в ПТП е напуснал мястото на ПТП без да уведоми органите на МВР за
това /според описанието на нарушението в НП от фактическа страна/, което обаче сочи на
квалификация по чл. 123, ал.1, т. 1 ЗДвП. А съгласно диспозитива на НП, нарушението е по
чл. 123, ал.1, т. 3, б. „в“ ЗДвП и е свързано с напускане на ПТП след разногласия относно
обстоятелствата при него. Но тази хипотеза би била налице при разногласия относно
обстоятелствата при ПТП, а за да са налице такива очевидно е необходимо първо и двамата
водачи да спрат и да комуникират помежду си, за да установят разногласията. Но от
показанията на другия участник в ПТП, а и декларацията на жалбоподателката се
установява, че нито един от тях не е спрял непосредствено след ПТП и двамата не са
установили общо щетите по автомобилите си, нито са обсъждали механизма на ПТП, за да
имат разногласия за него.
Поради изложеното разминаване между описанието на нарушението и дадената му
правна квалификация в АУАН и НП, която освен това е неточна, са налице съществени
процесуални нарушения при издаването на НП, които са нарушили правото на защита на
жалбоподателя. Следователно, поради посочените по-горе процесуални нарушения, съдът
намира, че неправилно е ангажирана отговорността на жалбоподателката и на основание чл.
175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, поради което и наказателното постановление следва да бъде
отменено в тази му част и поради необоснованост и неправилно приложение на материалния
закон, освен поради посоченото по-горе нарушение на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, което се отнася до
НП в цялост.
Поради изложеното, НП следва да бъде отменено в цялост като незаконосъобразно и
неправилно.
С оглед изхода на делото и отмяна на НП в цялост, съдът следва да разгледа и
претенцията на адв. Ч. за присъждане на разноските за адвокатска защита. С оглед
разпоредбата на чл. 63д ЗАНН законът допуска присъждането на разноски на
жалбоподателя, като упълномощената адв. Ч. е участвала в част от проведените по делото 4
съдебни заседания, като същата е изготвила и жалбата срещу НП, както и няколко
становища по съществото на делото. Тя е представила пълномощно и договор за правна
защита и съдействие, в който е уговорено възнаграждение в размер на 600 лева за
адвокатска защита по делото. Размерът на възнаграждението е изплатен в брой и изцяло на
7
адв. Ч., видно от представения договор, който служи и за разписка. Уговореното
възнаграждение не е прекомерно с оглед размера на наложените с НП две наказания глоба,
но преди всичко и наказание „лишаване от право на управление на МПС“, както и броя на
проведените съдебни заседания и положените от процесуалния представител усилия.
Следователно претенцията е изцяло основателна и възнаграждението следва да бъде
присъдено на жалбоподателя в пълен размер.
Воден от горното на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр. ал.3, т. 1 и 2 и чл. 63д, ал. 1 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № *** г. издадено от началник на сектор в отдел
„Пътна полиция” при СДВР, с което на жалбоподателя В. В. Н. на основание чл. 53 от ЗАНН
е наложено административно наказание „глоба" в размер на 20 лева по чл. 185 от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл. 20, ал. 1 от ЗДвП; „глоба“ в размер на
100 лева и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от 1 месец по чл. 175, ал. 1, т. 5 от
ЗДвП за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на жалбоподателя В. В. Н. с ЕГН ********** сумата от
600.00 лева, представляваща разноски за адвокатска защита.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -София
град, в 14-дневен срок от получаване на съобщение, че решението е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8