Решение по дело №10/2010 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1316
Дата: 4 юли 2012 г. (в сила от 4 юли 2012 г.)
Съдия: Мария Янкова Вранеску
Дело: 20101100900010
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 5 януари 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р    E   Ш   Е    Н    И    Е

гр. София, 04.07.2012г.

 

                                                    В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 състав, в открито съдебно заседание на четвърти юли през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ ВРАНЕСКУ

 

При съдебен секретар: ПЕТЯ ГРИГОРОВА

                                                                                                                                                                                                                                                                                                     

като разгледа докладваното от съдия ВРАНЕСКУ  т. д. № 10 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

                  Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.134, ал.3 ТЗ вр.чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД. от Б.Д.Г. срещу „К.Б.“ ООД.

                        Ищецът твърди че е съдружник в ответното дружество „К.Б.“ ООД и дяловото му участие в капитала на дружеството между него и съдружникът му е определено по равно – 50% за всеки един от тях. Твърди, че през 2005 г. са провели шест общи събрания на дружеството във връзка с възникнала необходимост от допълнителни средства за развитие на търговската дейност на същото (по протоколи №01/04.05.2005 г.;  №02/29.07.2005 г.; №03/10.06.2005 г.; №04/01.09.2005 г.; №05/12.09.2005 г.; №06/11.11.2005 г.). Във връзка с взетите решения на общите събрания ищецът твърди, че е кредитирал дружеството със сумата от 85 140 лв. Твърди, че допълнителните парични вноски направени от съдружниците, които не се отразяват в капитала на дружеството и са направени за съответен срок, във връзка с негови нужди от допълнително финансиране представляват вътрешно кредитиране – заем, който подлежи на връщане в уговорените срокове на осн. чл. 240 ЗЗД вр. чл.134 от ТЗ. Задължения за лихви не са поемани, поради което ищецът твърди, че такива не се дължат до датата на падежа, но от падежа на всяко вземане дружеството е в забава и съответно лихви се дължат. С допълнителна молба от 05.03.2010 г. прави отказ от иска за мораторни лихви и в тази част производството е прекратено, а исковата молба е върната. Претендира законната лихва от предявяване на исковата молба до окончателното заплащане на сумите и разноските направени в производството. На 08.12.2009 г. е връчил нотариална покана на ответника с която е уведомил същия за паричните задължения от негова страна и е поискал реално възстановяване на сумите в размер на 85 140 лева. Моли съда да осъди ответника да му заплати горепосочената сума, представляваща главница по вземанията, законната лихва от предявяване на исковата молба на 29.12.2009 г. до окончателното изплащане на задължението, както и да му се присъдят направените разноски (3 406 лв. държавна такса и 3 500 лв. адвокатско възнаграждение). Претендира постановяване на неприсъствено решение.

             

                  Ответника не взема становище по исковете.

                 

                  Съдът, като взе в предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира, че са налице основанията на чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.

                 

                  Съдът е указал на страните последиците от неспазване на срокове за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание. Ответникът не е представил в срок отговор и не се е явил в първото по делото съдебно заседание без да е направил искане делото да се гледа в негово отсъствие. От изложените в исковата молба твърдения и от събраните и представени по делото доказателства – протоколи, нотариална покана и справки, съдът намира, че може да се направи извод, че искът за изплащане на дължимата от ответника сума на основание чл.134, ал.3 ТЗ вр.чл. 240 от ЗЗД се явява вероятно основателен. Тъй като въпреки отправената покана и предявения иск ответника не е върнал дължимата сума същият дължи и законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното заплащане. Предвид изходът на процеса вероятно основателна е и претенцията за разноски.     

                  Водим от горното съдът

 

 

                                    Р      Е       Ш         И       :

 

 

                  ОСЪЖДА „К.Б.„ ООД ******** да заплати на  Б.Д.Г. ЕООД ЕГН **********,*** сумата от 85 140 лева / осемдесет и пет хиляди и сто и четиридесет лева / на осн. чл.134, ал.3 ТЗ вр.чл. 240 от ЗЗД, ведно със законната лихва от предявяване на иска 29.12.2009г.. до окончателното заплащане на сумата, както и да заплати направените по делото разноски в размер на 6 906 лева / шест хиляди деветстотин и шест лева/.

                   

                  РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен  срок от съобщаването пред САС.

                                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: