РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. ..., 12.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ..., СЪСТАВ I, в публично заседание на осемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Азадухи Ов. Карагьозян
Членове:Атанас Д. Христов
Теодора Р. Йорданова-Момова
при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова
като разгледа докладваното от Азадухи Ов. Карагьозян Въззивно гражданско
дело № 20253600500486 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №503/19.06.2025г. по гр.д.№2857/2024г. по описа на ШРС ,съдът е
отхвърлил предявения иск с правно основание чл. 498, ал. 2, изр. 2-ро от ГПК, във вр. с чл.
124, ал. 1 от ГПК, предявен от Н. Н. Г. с ЕГН ********** от гр. ..., срещу „ БИЛД ИНВЕСТ
ВИ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ...., ул. „...“ № ....,
представлявано от управителя В. В., за установяване, че ищцата е собственик на основание
придобивна давност на недвижим имот: поземлен имот с идентификатор .... по КККР на гр.
..., с площ 416 кв.м., с административен адрес гр. ..., ул. „....“ № ..., предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м.), при
съседи имоти с идентификатори:...., ......, ....., ....., ...., осъдил е Н. Н. Г. с ЕГН ********** от
гр. ..., да заплати на „Билд инвест ВИ“ ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. ...., ул. „...“ № ..., представлявано от управителя В. В., сумата от 1979 лв.,
представляващи направени от ответника разноски в производството.
Решението е обжалвано от ищцата Н. Н. Г. , действаща, чрез пълномощника си
адв.Г. Б. от ШАК като незаконосъобразно и неправилно по изложените в жалбата
съображения. Жалбоподателят моли решението да бъде отменено и вместо това съдът да
постанови ново с което да уважи предявения иск.
Въззиваемата страна „ БИЛД ИНВЕСТ ВИ“ ООД гр. ..., действаща ,чрез
пълномощника си адв.С. Г. от ШАК е депозирала отговор на въззивната жалба с който я
1
оспорва като неоснователна и недоказана и моли съдът да я остави без уважение и да
потвърди обжалваното решението .
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК , от надлежна страна и при
наличие на правен интерес и е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна.
След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Като обсъди основанията и доводите изложени от страните ,както и събраните по
делото доказателства ,съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна
:
Ищцата е предявил срещу ответника положителен установителен иск с правно
основание чл.124 ал.1 ГПК вр. чл. 498, ал. 2, изр. 2-ро ГПК, да се признае за установено , че
тя е собственик на основание придобивна давност за периода от 16.06.2010г. до датата на
завеждане на исковата молба на недвижим имот: поземлен имот с идентификатор .... по
КККР на гр. ..., с площ 416 кв.м., с административен адрес гр. ..., ул. „....“ № ...,
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10 м.), при съседи имоти с идентификатори: ....., ...., ...., ...., .....
Видно от НА за покупко-продажба на недвижим имот №... том ... рег.№... дело
№.../...г. на 9.12.2011г. Н. Н. Х. купува ПИ с идентификатор . . През 2012 г. закупеният от Н.
Н. Х. имот с идентификатор ..... бил разделен на два отделни имота – имот с идентификатор
.... с площ 416 кв.м. (процесният имот) и имот с идентификатор ... с площ 435 кв.м. И двата
имота били с административен адрес гр. ...., ул. „....“ №.... Първият от тези два имота се
намирал в съседство с имот с идентификатор ......, който е собственост на ищцата, а вторият
имот бил продаден . Видно от справка за собственост от АГКК на стр.13 от изп.д.
№246/2.04.2024г. и справка от АВп. на стр. стр.14 и 15 от изп.д.№246/2.04.2024г.
собственик на порцесния недвижим имот към датата на образуване на изп.д.№246/2021г. по
описа на ЧСИ Р. Р. била Н. Н. Х. от гр.... на основание нотариален акт №... том ... рег.№....
дело .... от 9.12.2011г. на АВ СВп.-.... С постановление за възлагане на недвижим имот от
2.04.2024г. по изп.д.№246/2.04.2024г. на ЧСИ Р. Р. ,влязло в сила на 9.08.2024г. процесният
недвижим имот ПИ с идентификатор ..... по КККР на гр. ... е бил възложен на ответника „
БИЛД ИНВЕСТ ВИ“ ООД гр. .... Изпълнително дело 20219310400246 по описа на ЧСИ Р.
Р. рег. № .... на КЧСИ, с район на действие ШОС било образувано по молба от 28.04.2021 г.,
депозирана от Община ... срещу Н. Н. Х. въз основа на два акта за установяване на
задължения по чл. 107 от ДОПК, удостоверяващи дължими по ЗМДТ вземания за данък
върху недвижимите имоти, ТБО, данък върху превозните средства и лихви върху тях в общ
размер 1895,97 лева. На длъжника Н. Н. Х. била връчена покана за доброволно изпълнение
на 26.05.2021 г. По делото са присъединени по право като взискатели – Държавата за
дължимите й от длъжника публични вземания и „Ново финанс“ ООД – с вписана договорна
ипотека. Частният съдебен изпълнител пристъпил към изпълнение като наложил възбрана
върху недвижим имот, собственост на Н. Х. с искане адресирано до СВп. изх.
2
№6362/21.05.2021г. входирано в СВп. на 26.05.2021г. С поканата за доброволно изпълнение
връчена на на длъжника Н. Н. Х. на 26.05.2011г. било съобщено ,че върху имота е била
наложена възбрана. По отношение на процесния имот са били извършени от ЧСИ Р. Р.
описи на 11.05.2022г., на 3.05.2023г. и на 7.02.2024г. и два пъти имотът е бил изнасян на
публична продан. За всички тези изпълнителни действия длъжникът е бил надежно
уведомяван, като на адреса на длъжника ул..... №... ,където живее и ищцата са били
залепвани и съобщения за насрочената публична продан , а описите са били извършвани
непосредствено в имота съседен на този, където живее ищцата. По изпълнителното дело
длъжникът многократно е подавал различни молби до ЧСИ Р.Р. и е обжалвал
разпределението и постановлението за възлагане, но никъде не е налице оспорване нито от
длъжника ,нито от ищцата ,че имотът предмет на изпълнението не е собственост на
длъжника. Видно от справка извършена от НБД „Население“ по Изпълнително дело
20219310400246 по описа на ЧСИ Р. Р. рег. № .... на КЧСИ, с район на действие ШОС
длъжникът по изпълнителното дело Н. Н. Х.а е сестра на ищцата Н. Н. Г. , а техен баща е
Н. Г. Х..На 28.10.2024г. е бил сключен предварителен договор между ответното дружество и
А. С. А. за покупко-продажбата на процесния недвижим имот , като между страните не се е
стигнало до окончателна продажба на процесния недвижим имот.
Пред ШРС са били разпитани трима свидетели на ищцовата страна Н. Н. Х., С. Л. С. и
В. М. Щ., които твърдят ,че процесния имот бил закупен от ищцата , като според
свидетелката Н. Х. тя била само формален собственик , а имотът се владеел от нейната
сестра. Свидетелите С. Л. С. и В. М. Щ., сочат ,че получавали заплащане от ищцата ,която
била закупила процесния имот, за помощта ,която й оказвали в стопанисването на имота и те
смятали ,че тя е собственик на имота . Ищцата била почерпила през юни 2010г. са това ,че
била станала собственик на имота. Съпругът на ищцата се казвал А., а баща й Н.. За съда е
изненадващо ,как двамата свидетели точно за запомнили месеца и годината през които са
били почерпени от ищцата при условие ,че това е станало пред 25г.
От показанията на разпитания по делото свидетел Р. С. Р. , който е работил като
адвокат към АК ... , а по настоящем е ЧСИ в района на ШОС ,се установява ,че той познавал
много добре ищцата и нейната сестра от 2010г., 2011г. , като работил за тях като адвокат,
включително и за процесния имот ,който в последствие продал като ЧСИ. На единия от
извършените от него описи по изпълнителното дело присъствала и ищцата Н. и тя го видяла
в процесния имот по време на описа му, но не възразила срещу неговите действия , а само
наблюдавала. По време на описа Н. казала ,че те си работят имота и го били насадили. Но не
възразила ,че имотът не е нейна собственост , а на ищцата. Бащата на ищцата и на Н.
посещавал свидетеля във връзка с изпълнителното дело и говорел за имота като собственост
на Н.. При закупуването на имота между ищцата и сестра й не било имало уговорка ,че
имотът се закупува на името на Н. ,но ще е собственост на Н.. При всички действия при
закупуването на имота свидетелят възприел факта ,че имотът се кумува за Н.. Свидетелят
бил адвокат и на Н. и на баща й Н. до 2015г., когато станал съдебен изпълнител. В имота се
влизало направо от улицата и същият нямал заграждения , в имота имало бетонна площадка.
3
Съдът не кредитира показанията на тримата свидетели на ищцовата страна ,тъй като
те противоречат на събраните по делото писемни доказателства и на показанията на ЧСИ Р.
Р., който има преки и непосредствени наблюдения върху процеса по закупуването на
процесния недвижим имот от Н. Х.а и от проведените от него изпълнителни действия по
делото касаещи поцесния недвижим имот. За правото на собственост на Н. Х. по делото има
издаден нотариален акт за покупко-продажба на процесния недвижим имот , който е
официален свидетелстващ документ относно страните по сделката , които са участвали и е
недопустимо на осн.чл.164 ал.1 т.2 от ГПК със свидетелски показания да се установява ,че
лицето ,кото е закупило имота не е купувача по нотариалния акт а друго лице- в случая
ищцата. Свидетелката Н. Х. е сестра на ищцата и длъжник по изпълнителното дело и съдът
на осн.чл.172 от ГПК не кредитира нейните показания ,тъй като тя е пряко заинтересована от
изхода на спора
При така установената фактическа обстановка , съдът достигна до следните правни
изводи: За основателността на установителния иск за собственост по чл.124 ал.1 от ГПК е
в тежест на ищеца , да докаже , че е собственик на процесният недвижим имот на
твърдяното от него правно основание – давностно владение за периода от 16.06.2010г. до
датата на завеждане на исковата молба.
На осн.чл.79 ал.1 от ЗС правото на собственост по давност върху недвижим имот се
придобива с непрекъснато владение в продължение на 10г.
Признаците на владението са два ,като всяко владение е упражняване на фактическа
власт върху веща ,което е обективният признак на владението и ,че владелецът държи веща
като своя ,което е субективният елемент на владението
В тежест на ищеца е да докаже, че е установил фактическа власт изключително за
себе си и е владял непрекъснато, явно и несъмнено в продължение на давностния срок по
чл.79, ал.1 ЗС. От една страна следва да се отбележи, че владението, като елемент от
фактическия състав на придобивната давност трябва да е непрекъснато, спокойно /да не е
установено и поддържано с насилие/, явно /да не е установено и поддържано по скрит
начин/ и несъмнено /да се установи, че действително се упражнява фактическа власт с
намерение за своене/. Извършените действия по упражняване на фактическа власт следва да
са разкривали намерението за своене по начин, то да може да стане достояние на
заинтересованите лица, като отчита предназначението на имота и действията, чрез които е
осъществявана фактическата власт, т.е. дали последните имат постоянен или сезонен
характер. Без да се установи, че владението е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и
несъмнително, упражняването на фактическа власт върху една вещ не може да се определи
като владение.
Съдът след преценка на всички доказателства по делото счита ,че ищцата не доказа
по безспорен и несъмнен начин ,че е установил фактическа власт върху процесния
недвижим имот изключително за себе си и е владяла непрекъснато, явно и несъмнено и
самостоятелно имота за периода от 16.06.2010г. до датата на исковата молба и тези нейни
действия са станали достояние на неограничен кръг от хора. Владението не е било явно и
4
несъмнено ,защото не е било демострирано нито веднъж по образуваното срещу сестрата на
ищцата изпълнително дело , по което процесния имот е бил предмет на изпълнителни
действия , имотът е бил възбранен ,описван и продаван на публична продан без ищцата да е
възразила нито веднъж ,че имотът не е на нейната сестра , а лично неин. Бащата на ищцата
също пред ЧСИ Р. Р. е сочел ,че имотът е собственост именно на сестрата на ищцата.
Ищцата е знаела за провежданото изпълнително дело и твърдението й ,че не е знаела за това
обстоятелство се опровергава от събраните по делото писмени и гласни доказава. Всяка
публична продан, която била обявявана, била разгласявана и чрез поставяне на обявление на
местонахождението на самия имот . В протоколите за опис никъде не е посочено от ЧСИ Р. Р.
,че при описите е намерил имота във владение на трето лице , в случая на ищцата. Тя лично
го е видяла при един от описите в процесния имот ,но не е възразила срещу описа ,нито
срещу продажбата на имота. Следователно предвид всичко гореизложеното не се установи
владението й да е било явно, непрекъснато и несъмнено. Във въззивната си жалба ищцата
се позовава на презумцията на чл.69 от ЗС , съгласно която се предполага ,че владелецът
държи вещта като своя ,докато не се докаже , че я държи за другиго ,но ищцата не е показала
по делото ,че изобщо е владяла имота като свой и тази презумция е неприложима в случая.
Ищцата сочи ,че владее имота от 16.06.2010г., но имотът е закупен от нейната сестра на
9.12.2011г. и в нотариалният акт е посочено ,че продавачите ще предадат на купувача Н. Х.
владението върху имота и не е посочено че той се намира във владение на ищцата.
Следователно съдът приема ,че към 9.12.2011г. ищцата не е владяла имота и даже и да го е
владяла това нейно владение е било прекъснато и имотът е предаден във владение от
неговите предишни собственици на сестрата на ищцата. От прекъсването на давността
започва да тече нова давност и , ако евентуално след 9.12.2021г. ищцата го е завлядяла , то
още преди да изтече десет годишния давностен срок за придобиване на имота по чл.79 ал.1
от ЗС срещу имота са били предприети изпълнителни действия по изп.д.№246/2021г.
Същият е бил възбранен на 26.05.2021г. и предвид нормата на чл.116 б.в от ЗЗД с
предприемането на действия за принудително изпълнение срещу процесния имот е било
прекъснато, ако изобщо е било установено владението на ищцата върху имота.
Не на последно място видно от предварителния договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 28.10.2024г. представен от ответника с отговора ,съжителят на ищцата А.
е сключил такъв с ответника за закупуването на процесния имот ,който договор не се
оспорва от ищцата и следователно тя не е считала този имот за нейна собственост.
Предвид гореизложеното, ищцата не доказа , че е владяла процесния имот
непрекъснато за периода от 16.06.2010г. до датата на завеждане на исковата молба и го е
придобил по давност на осн.чл.79 от ЗС и предявения от нея установителен иск за
собственост следва да се отхвърли като неоснователен.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които въззивната инстанция е
достигнала, съответства на правните съждения на първоинстанционния съд, то обжалваното
решение следва да бъде потвърдено .
Съобразно изхода от спора следва жалбоподателят да се осъди да заплати на
5
въззиваемата страна разноските й по делото за въззивната инстанция в размер на 1979лв.
за адвокатски хонорар.
Водим от гореизложеното и на осн.чл.271 ал.1 от ГПК ,съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №503/19.06.2025г. по гр.д.№2857/2024г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА Н. Н. Г. с ЕГН ********** от гр. ..., да заплати на „Билд инвест ВИ“
ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. ..., ул. „...“ № ...,
представлявано от управителя В. В. , сумата от 1979лв. разноски за въззивната инстанция за
адвокатски хонорар
Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от съобщаването му на
страните пред ВКС при условията на чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6