М О Т И В И
Обвинението срещу подс. Х.Р.М. е по чл.130, ал.1 от НК за това, че на 30.01.2018
год. в гр.Стара Загора причинил на В.А.И. лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на главата и тялото, мозъчно сътресение, оток по лицето, кръвонасядане на клепачите по дясното око , оток и кръвонасядане на носа, кръв в дясната ноздра, оток, кръвонасядане и разкъсно контузна рана на горната устна на устата, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на долната устна на устата, кръвонасядане на дясната подбедрица, частично счупване на коронките на зъби 12 и 13 представляващи временно разстройство на здравето не опасно за живота.
Подсъдимият в с.з. не се признава за виновен като твърди, че не е нанасял удари на пострадалия и моли съда да бъде оправдан. Защитникът му - адв. Д. - пледира за постановяване на оправдателна присъда и за отхвърляне не гражданския иск като неоснователен.
Съдът прие за съвместно разглеждане в наказателното производство предявеният граждански иск от тъжителя В.А.И. против подсъдимия Х.Р.М. за сумата в размер на 3 000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
Частният тъжител и граждански ищец лично и чрез адвокат Ж. поддържа обвинението и пледира за постановяване на осъдителна присъда като молят съда да уважи и предявеният граждански иск.
Производството е по реда на чл. 80 и следващите от НПК, тъй като по силата на чл. 161 НК за престъпленията по чл. 130 НК наказателно производство се възбужда по тъжба на пострадалия.
От събраните по делото доказателства, установени с доказателствени средства – показанията на свидетелите, писмени, експертните заключения, обясненията на подсъдимия– преценени по отделно и в тяхната съвкупност съдът приема за установено следното
:
ПО ФАКТИЧЕСКАТА ОБСТАНОВКА И АНАЛИЗА НА ДОКАЗАТЕЛСТВЕНИЯ МАТЕРИАЛ.
Подсъдимият Х.М. бил технически ръководител на обекта , в който бил и лекарския кабинет на тъжителя В. И.. По време на санирането през 2017 година между двамата често възниквали спорове във връзка с извършваните ремонтни дейности на жилищната сграда.
На 30.01.2018 г. сутринта / около 08.30-08.40 ч / тъжителят Вилиян И. се движил в посока север по ул. „ С.с” в град Стара Загора.В това време св.Р.М. / баща на подсъдимия/ видял лице, което плюе по автомобила на сина му . Казал на подс. Х.М. за видяното и последният настигнал тъжителя и го попитал „защо плюе“ и му казал, че ще отиде в полицията да подаде жалба.
На около 10-15
метра
преди пресечката с ул. „ В. Левски” тъжителят И. бил нападнат и съборен на земята. Били му нанесени множество удари в областта на главата и тялото в резултат на което получил телесни увреждания. В този момент минаващи от там непознати хора се развикали .
Нападателят се отдалечил на бърз ход, а пострадалият И. успял да се изправи.С автомобила си преминал св. И.И. ,
който като видял вида на тъжителя от мобилния си телефон се обадил на ЕЕН 112.
Пристигналият на място екип на ЦСМП оказал медицинска помощ ,
след което тъжителят бил откаран на лечение в УМБАЛ „ Проф. д-р Ст. Киркович „ АД.
На място пристигнали и полицейските служители Т. и И., които запазили мястото на произшествието и по-късно бил извършен оглед.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Ст. И, А. К, В. М., И. И., П.М., Р. М., Т., Др. И., обясненията на подсъдимия, протокол за оглед на местопроизшествие, експертно заключение на СМЕ, съдебно-медицинско удостоверение № 24/2018 г., епикриза.
В обстоятелствената част на тъжбата се твърди, че на 30.01.2018 година подс.Х.М. нанесъл удари в тила на тъжителя, съборил го Земята и му нанесъл удари с ръце и крака по главата и тялото.
В хода на съдебното следствие събраните доказателствени средства не потвърждават в тази част фактическата обстановка посочена в тъжбата – относно авторството на деянието .
Съдът не може да приеме, че посочената от тъжителя фактическа обстановка в тъжбата относно авторството на деянието е доказана по несъмнен и безспорен начин по следните съображения:
Нито един от разпитаните свидетели с показанията си / по същество представляват гласни доказателствени средства/ не установява нито преки, нито косвени доказателства от които съдът да направи извода, че подс. Х.М. е извършил действия, с които да е нанесъл удари с ръце и крака по тялото и главата на тъжителя, от които да са причинени телесни увреждания.
С показанията си св. Ст. И / съпруга на тъжителя / установява , че пострадалият В. И. е бил на лечение в болнично завсдение , посочва травматичните увреждания които лично е възприела. Те се намират в пълно съответствие с показанията на св. И. И., експерното заключение на СМЕ и съдебно-медицинското удостоверение и съдът ги приема за установени и доказани. Не се установява обаче начинът по който е нанесено увреждането, при какви обстоятелства, от кого и т.н. Тези доказателствени средства установяват доказателството – нараняване и причиняване на телесно увреждане .
То обаче в никакъв случай не е относимо към авторството на деянието, механизма на причиняване на телесното увреждане и не дава основание да се направят никакви изводи в тази насока.
От показанията на св. И. И., които са в съответствие с протокола за оглед на местопроизшествие се установява, че минавайки покрай мястото на произшествието е видял тъжителят И., че е имал кръв, видял е на място и подс. Х.М., но не е видял кой и как е причинил нараняванията на пострадалия.Свидетелят твърди, че видът на пострадалия го е мотивирал да спре на място и да се обади на телефон
112 т.е. той е бил на място и е възприел факти след причиняването на телесното увреждане на тъжителя.
Тези доказателствени средства и установеното доказателство не водят до извода, че подсъдимият е извършил деяние, с което да причини телесно увреждане.По същество са косвени доказателствени средства, от които обаче не следва единствено възможният извод относно авторството на деянието, начина на причиняване на телесно увреждане.Още повече, че св. И. И. не твърди, че е видял подсъдимият и пострадалият да са били във физически контакт.
От показанията на свидетелите В. М. и Пл. М. се установява, че преди датата на деянието са виждали следи от биологичен материал / плюене /
по автомобила на подсъдимия ,
но никой от тях не установява факти и обстоятелства свързани с датата на деянието
30.01.2018 г. още по-малко факти свързани с причиняване на телесните увреждания на тъжителя.
От показанията на св. Р. М. се установява, че е възприел лице което да плюе по автомобила на подсъдимия, след което е възприел словесен конфликт между подсъдим и тъжител, но твърди че не е имало нанасяне на удари и физически контакт между двамата.
С показанията си св. А. К установява факти предхождащи датата на деянието / отнасят се за 2017 г. / свързани със споровете между подсъдим и тъжител във връзка със санирането на жилищната сграда, които обаче нямат отношение към главнтия факт в процеса.
От показанията на св. Т. / полицейски служител / се установява, че е пристигнал заедно със св. Др. И. на мястото на произшествието, там е бил тъжителят с телесни увреждания, но не е възприел кой и по какъв начин е нанесъл удари на пострадалия, тъй като са били на място след подаден сигнал в интервал от няколко минути.
От експертното заключение на съдебно-медицинската експертиза, което в с.з. се поддържа от вещите лица Т. Т. и В. Б., което е в съответствие и със съдебно-медицинско удостоверение № 24, епикриза се установява, че тъжителят И. е получил контузия на главата и тялото, мозъчно сътресение, оток по лицето, кръвонасядане на клепачите по дясното око , оток и кръвонасядане на носа, кръв в дясната ноздра, оток, кръвонасядане и разкъсно контузна рана на горната устна на устата, кръвонасядане и разкъсно-контузна рана на долната устна на устата, кръвонасядане на дясната подбедрица, частично счупване на коронките на зъби 12 и 13, които са довели до временно разстройство на здравето неопасно за живота, което дава основание да се приеме че е причинена лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.
Тези травматични увреждания могат да бъдат получени от няколко удара, тъй като са в противоположни посоки, което на практика изключва да са получени при падане.
От Експертното заключение на СМЕ и посочената мадицинска документация обаче не може да се направи извод колко удара са нанесени, с какво са нанесени / ръка, крак или друг твърд тъп предмет /, по какъв начин са нанесени ударите , както и кой ги е нанесъл.
Следователно установено и доказано е телесното увреждане, но не и авторството ,механизма ,
начина на причиняването му.
От експертното заключение на техническата експертиза / № 36 / , което в с.з. се поддържа от вещото лице Г. Р. се установява, че снимките на диска с надпис „ В.И.“ не могат да се установят с достоверност към кой момент са изготвени /
датата и часа е на записващото устройство и не езадължително да съвпадат с реалното време /
, а така също и не може да се установи има ли извършвана манипулация.
Следователно съдът няма основание да свърже това доказателство /
диск със снимки /
с деянието извършено на 30.01.2018 г. поради липса на доказателства за автентичност на дата и запис.
От експертното заключение на техническата експертиза / № 38 / , което в с.з. се поддържа от вещото лице Г. Р. се установява, че снимките на диска с надпис „ Х.М.“ не могат да се установят с достоверност към кой момент са изготвени /
датата и часа е на записващото устройство и не езадължително да съвпадат с реалното време /
, а така също и не може да се установи има ли извършвана манипулация.
Следователно съдът няма основание да свърже това доказателство /
диск със снимки /
с деянието извършено на 30.01.2018 г. поради липса на доказателства за автентичност на дата и запис.
И двете експертни заключения, както и двата диска не установяват факти и обстоятелства свързани с авторството на престъплението, което се претендира в тъжбата.
В обобщение въз основа на посоченият доказателствен материал може да се приемат за установени следните факти :
- Тъжителят И. е получил телесни увреждания на 31.01.2018 г. около
08.30 часа в град Стара Загора на ул. „ С.с „ на 10 – 15 метра преди пресечката с ул. „ В. Левски „ ,след което е бил настанен на лечение в УМБАЛ „ Проф. д-р Ст. Киркович „ АД град Стара Загора .
Събраните различни по вид доказателствени средства /
показания на свидетели, експертни заключения, писмени, дискове с фото снимки
/ в това числои по инициатива на съда не установяват нито преки нито косвени доказателства от които да се направи единствено възможният извод по несъмнен начин, че подс. Х. М. е извършил деяние, с което да е причинил телесна повреда на тъжителя. Предходните им взаимоотношения /
през
2017 година
/ по повод санирането на сградата, по повод намереният биологичен материал по автомобила на подсъдимия, по повод подавани жалби в общината са само едно предположение и вероятност за възможен мотив подсъдимият да извърши престъплението в което е обвинен, но тази вероятност не е подплатена с доказателства и не може да бъде единствено в основата на осъдителната присъда.
Следователно цитираните до тук доказателствени средства /
показанията на свидетелите ,експертното заключение на СМЕ, писмени /
не установяват доказателства от които да се направи извода за причината, начина, механизма на причиняването на телесно увреждане на пострадалия, а така също и относно авторството – кой е причинил телесните увреждания и на още по-голямо основание не може да се приеме, че това деяние е извършено от подс. Х.М..
Изложените до тук съображения относно анализа на доказателствения материал водят до единствено възможният извод, че посочената в тъжбата фактическа обстановка относно авторството на престъплението е опровергана по несъмнен и безспорен начин и мотивират съдът да приеме за установена и доказана по безспорен начин установената в хода на съдебното следствие фактическа обстановка посочена по-горе в мотивите.
ПО ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ.
Имайки предвид установената в с.з. и приета от съда фактическа обстановка съдът прави извода, че подс. М. не е извършил деяние ,с което да е осъществено изпълнителното деяние на чл.130, ал.1 от НК– причиняване на лека телесна повреда.
След като не е осъществено изпълнителното деяние то не са осъществени всички обективни признаци от състава на престъплението което прави невъзможно и безпредметно обсъждането на въпроса осъществени ли са останалите обективни и субективни признаци от състава на чл.130, ал.1от НК.
Доказването единствено на характера на телесната повреда при положение ,
че доказателтвеният материал по делото изключва подсъдимият да е осъществил изпълнителното деяние /
причиняване на телесна повреда/,
липсата на пряка причинна връзка не може да ангажира НО и да даде основание на съда да постанови осъдителна присъда.
Следователно в хода на съдебното следствие се установява, че подс. Х.М. не е извършил деянието, за което е обвинен и на основание чл. 304 НПК следва да бъде признат за невиновен и оправдан.
ПО ГРАЖДАНСКИЯТ ИСК.
Тъй като подсъдимият не е осъществил деяние то не са осъществени всички признаци на деликта / чл. 45 ЗЗД/ - деяние, вина, противоправност на деянието, вреди, причинна връзка между деяние и вреди – то подсъдимият не е субект на деликтното материално правоотношение и не може да бъда ангажирана деликтната гражданска отговорност.
В този смисъл предявеният граждански иск се явява неоснователен, недоказан и следва да се отхвърли като такъв.
Водим от горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: