№ 281
гр. Плевен, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ана Ив. Илиева
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело №
20214430105444 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по предявени от Л.Й. М. с
ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** срещу А.Й. Т. ЕГН **********,
с постоянен адрес в гр. *** и Л. П. П. ЕГН **********, с постоянен адрес в
с.***, иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр.
чл.538, ал.1 от ТЗ с искане да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответницата Л. П. П. дължи на ищеца сумата от 3333
лева, а А.Й. Т. сумата от 750 лева, по издаден запис на заповед от
наследодателя на страните Й.Д.П. на 01.12.2014 г., с падеж 01.05.2017 г. и
място на плащане гр. ***, ведно с законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на заявлението в съда до окончателното му плащане,
както и сторените по делото разноски.
В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че по заявление
за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е образувано ч.гр.д.
№3630/2021 г. на ПлРС, по което има издадена заповед за изпълнение и
изпълнителен лист, срещу която длъжниците са възразили, поради което в
срок предявява иск за установяване на съществуването на вземането си.
Твърди, че наследодателят на ответниците е издал в полза на Л.. Й. М. запис
на заповед на 01.12.2014 г., с падеж 01.05.2017 г. и място на плащане гр. ***.
Излага се, че сумата не е заплатена на посочения падеж. Сочи се, че след
1
смъртта на длъжника на 14.12.2020 г. дългът ме у наследен от ответниците по
делото. С оглед на изложенотомоли съда да уважи предявения иск.
В проведеното първо по делото о.с.з. процесуалният представител на
ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан.
Твърди, че между страните е налице каузално правоотношение по повод на
договор за заем, който е даден на наследодателя на кредитора, за да развива
същия своята земеделска дейност. Излага, че е налице плащане по договора за
заем и същото плащане е отбелязано върху записа на заповед, който се намира
у ответниците Навежда доводи, че след продажба на земеделска земя на
наследодателя на ответниците Л. М. е разпределила получената от нея сума
от баща й по процесните запис на заповеди, като в настоящия случай
плащането е в размер на 275,00 лева.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца
моли съда да уважи предявения иск и да му присъди разноски. В нарочна
писмена защита моли съда да уважи иска, за което развива съображения.
В срока за отговор ответниците Л. П. П. и А.Й. М. са депозирал отговор
на ИМ. Оспорва иска по основание и по размер, както и изложените в
исковата молба факти и обстоятелства. Твърди се, че наследодателят на
ответниците не е подписвал процесната запис на заповед. Оспорва
автентичността на документа. Навеждат доводи, че процесната сума по
издадения запис на заповед не е предавана от страна на ищеца на
наследодателя на ответниците - издател по записа на заповед. Сочи, че не е
налице валидно каузално правоотношение в този смисъл. Счита, че записът
на заповед не носи задължителните реквизити по смисъла на чл.535 от ТЗ.
Твърди се, че вземането по Записа на заповед е погасено по давност. Излага
се, че ценната книга е издадена на 01.12.2014г. и е предявена на 01.05.2017г.
Сочи, че вземането срещу издателя на записа на заповед се погасява с
изтичането на 3-годишна давност съгласно чл. 531, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 537 от
ТЗ, поради което и правото на ищеца на иск по ценната книга се е погасило по
давност, считано от 01.05.2020 г и към датата на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК- 10.06.2021 г. е било погасено по давност. Поради изложеното
моли съда да отхвърли предявения иск.
В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на
ответниците моли съда да отхвърли предявените искове и да му присъди
2
разноски.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
По делото е присъединено ч.гр.д. № 3630/2021г. по описа на ПлРС, от
което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК от Л.М. срещу ответниците, в качеството им на населдници на
Й.Д.П. за процесните суми, ведно със законната лихва, считано от 09.06.2021
г. до окончателното плащане, както и сторените в заповедното производство
разноски в размер на 84,00 лева. Въз основа на подаденото заявление е
издадена заповед за изпълнение № 2131/10.06.2021 г., като срещу издадената
заповед в срок е постъпило възражение от длъжниците в настоящето
производствто. Ищецът с оглед на реализираната от длъжника възможност да
оспори вземането по издадената заповед е депозирал искова молба за
установяване на съществуващото си право, предмет на разглеждане в
настоящето производство.
Приобщено като част от исковото производство е и процесната Запис на
заповед, от която се установява, че наследодателят на ответниците по делото
безусловно и неотменимо се е задължил да заплати на Л.. Й. М. на 01.05.2017
г. сумата от 5000,00 лева. Установява се, че върху процесната запис на
заповед няма други отбелязвания.
От приложеното по делото Удостоверение за наследници на Й.Д.П. се
установява, че негови наследници са ответниците по делото и Л.. Й. М..
Представено като доказателство по делото е и пълномощно с рег № ***
г. на нот. К М. с рег. №*** на НК София с район на действие ПлРС, от което е
видно, че Й.Д.П. е упълномощил дъщеря си Л.. Й. М. да продаде
притежавани от него земеделски земи. Видно е, че е на пълномощното е
отбелязано, че същото е върнато на издателя си.
Установява се от приложено по делото пълномощно от Й.Д.П. към
дъщеря си Л.. Й. М., неподписано и ненотариално заверено, че на него
ръкописно е написано, че е получена сума от „4800 лева“, като приход от
продажба на земя, от които А. е получила 2275,00 лева, а Л. 2275,00 лева,
срещу които суми има и подпис.
Изслушано по делото е и заключение по допуснатата СГЕ, която съдът
кредитира като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните по
3
делото. От заключението на същата се установява, че подписът в графа
„Издател“ и „предявена на“ в процесната запис на заповед са положени от
Й.Д.П..
По делото са събрани и гласни доказателства посредством разпита на
свидетеля И.В. м., съпруг на първоначалния кредитор Л.. Й. М.. Същият
свидетелства, че отношенията между съпругата му и баща й били много
добри. Твърди, че тъст му се занимавал със земеделие до 2015 г. когато
предоставил част от наследствените му земи и други за ползване от внука му
Ивайло Тодоров и неговата съпруга, а друга част на други арендатори.
Навежда доводи, че са предоставили заем на тъст му за обработване на
земите. Разказва, че съпругата му е давала на баща си и други заеми.
Обяснява, че той е дал парите на Л., а тя от своя страна ги е предоставила на
баща си. Твърди, че са се съставяли документи за дадените в заем суми, тъй
като същите не били малки по размер. Твърди, че по процесния запис на
заповед е имало частично плащане на 12.08.2018 г. в размер на 130 лева.
Излага, че тъст му на същата дата е получил рента, от която е предал на
дъщеря си сумата от 900 лева, за да погаси тя част от задълженията по
записите на заповеди. Твърди, че плащането е било отбелязано на копие на
записа на заповед.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е
да докаже учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда
на чл. 417 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение;
депозирано от длъжника възражение и спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от
ГПК; качеството си на кредитор, спрямо ответниците, въз основа на валиден
запис на заповед, ликвидност и изискуемост на задължението.
Съответно в тежест на ответниците по делото е да установят всички
положителни правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете,
от които черпи благоприятни за себе си правни последици, вкл., че е заплатил
сумите и, че същите са погасени по давност.
Не се спори по делото, а и се установява от приложеното ч.гр.д.
№3630/2021 г. че в полза на Л.. Й. М. е издадена по реда на чл.417 ГПК
заповед за изпълнение и изпълнителен лист за претендираните суми.
4
Установява се от приетите по делото доказателства, че срещу издадената
заповед в срок е постъпило възражение от наследниците на длъжника и в
изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения преклузивен
срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда правния
интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Ищецът основава претенцията си въз основа на подписан от
наследодателя на ответника запис на заповед, която му е прехвърлена с
договор за цесия.
Ответниците своевременно от своя страна са направили възражение,
както, че не дължат процесната сума, така и, че вземането е погасено по
давност.
Съдът намира, че представеният документ по реда на чл.417, т.10 от
ГПК е действителен, Същият съдържа императивно установените в чл. 535 от
ТЗ реквизити: наименованието “запис на заповед”, както в заглавието, така и
в самия текст, безусловно задължение за плащане на сумата от 5000,00 лева, с
падеж на 01.05.2017 г., място на издаване /гр. П./ и място на плащане /гр.П./,
отразена е датата на издаване, положен е подпис на издателя и същият, както
и поемателя са надлежно индивидуализирани. Същевременно по делото е
въведено твърдение, за наличе на каузално правоотношение, а именно
договор за заем, обезпечен с процесния запис на заповед. Спорно по делото е
дали е процесният запис на заповед е подписан от наследодателя на
ответниците и дали е налице изтекла погасителна давност.
От приобщената по делото СГЕ, която съдът кредитира като обективно
и компетентно дадена безспорно се установи, че наследодателя на
ответниците е подписал процесната запис на заповед, поради което и
възраженията в тази насока са неоснователни.
Спорно по делото е дали е имало плащане от страна на наследодателя
на ответниците, с което плащане да се прекъсне преклузивния давностен
срок. Предмет на делото са вземанията по менителничния ефект, независимо
въведените от ищеца твърдение / възражения, основано на наличие на
каузално правоотношение по повод или във връзка с които е издадена ценната
книга, като доколкото правото на иск обхваща вземанията по абстрактните
сделки /запис на заповед /, погасяването на исковете по давност се регулира
5
от специалната норма на чл.531, ал.1 ЗЗД, изключваща приложението на
общата петгодишна давност по чл.110 ЗЗД. Тригодишният давностен срок по
чл.531, ал.1 ТЗ тече от датата на падежа на записа на заповед, уговорен на
определен ден - 01.05.2017г., и изтича на 01.05.2020г., преди предявяване на
установителните искове за съществуване на вземанията, предмет на заповедта
за изпълнение, които, съгласно чл.422, ал.1 ГПК, се считат заведени от
момента на подаване на заявлението по чл.417, т.10 ГПК – 09.06.2021 г.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства не може да се
установи по несъмнен начин, че е налице плащане преди 01.05.2020 г. В тази
връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля И. м., твърдящ, че е
имало плащане от Й.П. на 12.8.2018 г. Настоящият състав на съда намира, че
разпитаният свидетелят е заинтересован от изхода на делото, тъй както сам
заяви нееднократно е предоставял на съпругата си средства, които тя да
предостави в заем на баща си, поради което има интерес да се докаже, че е
налице плащане, което да прекъсне течението на погасителната давнност. По
делото не се събраха доказателства, че по време на твърдяното плащане е
присъствал някой друг освен кредиторът и съпругът й, предоставил
паричните средства, домогващи се докажат извършено плащане, прекъсващо
давността. По делото не се събраха доказателства, че волята на длъжника е
била, ако е имало действително плащане, по процесния запис на заповед да се
приспадне точно сумата от 130,00 лева. Съдът приема, че не е имало плащане
по процесната записи на заповед и поради факта, че кредиторът в лицето на
Л.М. е претендирала в заповедното производство цялата сума, а не сумата,
намалена с направеното плащане, което е следвало да бъде съобразено от нея
при депозиране на заповедта.
Предвид изложеното съдът намира, че към датата на подаване на
заявлението по чл.417 ГПК вземането на длъжника е било погасено по
давност, поради което и искът като неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Съобразно изхода на спора на ответниците се дължат разноски в
размер на 820,00 лева. От ищеца своевременно е направено възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съгласно разпоредбата на
чл.7, ал.2, т.2 от Тарифата за минималните адвокатски възнаграждения за
защита по настоящето дело за процесуално представителство на едно лице
дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 580,00 лева. Доколкото
по делото процесуалният представител на ответника е осъществил защита на
6
двама ответници настоящият състав на съда приема, че адвокатското
възнаграждение не е прекомерно.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.Й. М. с ЕГН ********** с постоянен
адрес в гр. *** срещу А.Й. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. ***
иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.538,
ал.1 от ТЗ с искане да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответницата дължи на ищеца сумата от 833,00 лева, дължима
по по запис на заповед от 01.12.2014 г., с падеж 01.05.2017 г. и място на
плащане в гр. ***, издаден от наследодателя й Й.Д.П., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в
съда до окончателното му плащане, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Л.Й. М. с ЕГН ********** с постоянен
адрес в гр. *** срещу Л. П. П. ЕГН **********, с постоянен адрес в с.***
иск с правно основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.538,
ал.1 от ТЗ с искане да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответника дължи на ищеца сумата от 3333,00 лева, дължима по
по запис на заповед от 01.12.2014 г., с падеж 01.05.2017 г. и място на плащане
в гр. ***, издаден от наследодателя й Й.Д.П., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда до
окончателното му плащане, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Л.Й. М. с ЕГН ********** с постоянен адрес в гр. *** да
заплати „А.Й. Т. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** и Л. П. П.
ЕГН **********, с постоянен адрес в с.***, сумата от 820,00 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78,
ал.3 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването
му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7