Р Е Ш Е Н И Е № 260062
гр. Нови пазар, 05.11.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Нови
пазар в публичното заседание на 24.09.2020 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТИНА НИКОЛОВА
при секретаря Галина Александрова, като разгледа докладваното от съдия
П. Николова гражданско дело № 1741 по описа за 2019 година, за да се произнесе,
взе предвид:
Делото е образувано по искова молба, подадена от “АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от ***Д.Б., с пълномощник по делото юрисконсулт Ц.П., срещу Д.П.Д. ЕГН **********, с пост. адрес: ***. В исковата молба се твърди, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично вземане по реда на чл. 410 от ГПК, за което е образувано ч.гр.д. № 500 по описа на НПРС за 2019 г. Вземането на дружеството касаело неплатени главница 1 391,53 лева – главница; 175,08 лева – договорна лихва от 09.10.2016 г. до 9.07.2017 г.; 64,93 лева – такса оценка на досие от 16.10.2016 г. до 09.07.2017 г.; 332,65 лева – такса „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене от 16.10.2016 г. до 09.07.2017 г.; 776,26 лева – такса „Кредит у дома“ за събиране на погасителни вноски по местоживеене от 16.10.2016 г. до 09.07.2017 г..; 293,30 лева – обезщетение за забава от 10.10.2016 г. до 01.04.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2019 г. до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски. Твърди се, че кредиторът по договорът за кредит прехвърлил вземането на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, които го прехвърлили на настоящия ищец. Съдът издал заповедта за изпълнение на паричното вземане, но заповедта била връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. На основание чл. 415 от ГПК съдът дал на заявителя едномесечен срок за предявяване на иск за установяване на вземането му. Ищецът изрично сочи, че подава настоящата искова молба във връзка с указанията на съда и в дадения му едномесечен срок. Иска от съда да признае за установено спрямо ответника, че му дължи сумата по издадената заповед за изпълнение на парично вземане. Иска се заплащане на разноските в производството.
В
съдебно заседание представител на ищеца не се явява. В писмено становище по
съществото на делото се излагат твърдения, за основателност на исковете. Излага
подробни аргументи относно дължимостта на таксите и комисионните за
допълнителни услуги, както и на изявлението за получаване на договорената сума
в текста на самия договор.
В
предоставения на ответника Д.П.Д. едномесечен срок не е постъпил писмен отговор. В съдебно
заседание ответникът не се явява и не
изпраща представител.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и представените по делото доказателства, установи следното от фактическа страна:
От събраните по делото писмени доказателства
се установява, че на 13.05.2016 г. между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и ответника Д.П.Д.
е сключен договор за потребителски
кредит № ***. По силата на този договор „Провидент
Файненшъл България“ ООД е предоставил
на ответника, в качеството на кредитополучател, сумата от 2 000 лв. Заемната
сума е предадена в брой на ответника, което обстоятелство той е удостоверил с
подписа си в договора. Редът и условията, при които бил отпуснат кредита били
уредени от цитирания по-горе договор. Освен връщане на главницата по договора
за заем, кредитополучателят се задължил и да плати фиксирана лихва в размер на
31,82 % или общо за периода на договора – 394,51 лв., както и такса за оценка
на досие в размер на 100 лв. Годишният процент на разходите възлязъл на 48 %. Цената
на тази такса също била разсрочена с вноските по главницата и лихвата.
Освен това ответникът избрал допълнителна
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на сумата в дома на кредитополучателя и
събиране на вноските от неговия дом, таксата за която възлизала на 1705,94 лв. Събирането
на тази такса също било разсрочено, ведно с вноските по главницата и лихвата.
Така сумата, която длъжникът се задължил със
сключения договор да върне на кредитодателя възлизала на 4200,45 лв. Тази сума
следвало да бъде върната на 60 равни седмични вноски, всяка по 70,01 лева с
изключение на последната, която е в размер на 69,86 лв., с първо седмично
плащане на 20.05.2016 г. като страните са договорили седмичните плащания да се
дължат в петък. В договора има клауза, която позволява на кредитора при
неплащане на някоя седмична вноска да обяви договора за изцяло предсрочно
изискуем.
За целия период на договора ответникът е
платил едва 1460 лв. Поради изпадане на длъжника в забава на 10.10.2016 г.
договорът бил обявен за предсрочно изискуем.
На 01.07.2017 г. първоначалния кредитор „Провидент Файненшъл България“ ООД, с последващо наименование „Файненшъл България“ ООД е прехвърлил вземането си на „Изи Асет мениджмънт АД, с договор за цесия. На 01.06.2018 г. с приложение № 1 към Рамков договор от 16.11.2010 г. „Изи Асет мениджмънт АД е прехвърлило вземането спрямо ответника Д.П.Д. на настоящия ищец. За цесиите ответникът е уведомен с получаването на исковата молба и писмените доказателства съм нея.
На 02.04.2019 г. ищецът
„Агенция за събиране на вземания” ЕАД е депозирала в РС – Нови пазар заявление по чл. 410 от ГПК за
вземанията към ответника, които се претендират и с настоящата искова молба. Въз
основа на заявлението е било образувано ч.гр.д. № ***г. по описа на съда. Съдът
е издал заповед за изпълнение на парично задължение № ***г., с която е
разпоредил ответникът да заплати на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД претендираните вземания на
основание договора за кредит и извършените
цесии. Поради връчване на съдебните книжа на длъжника по реда на чл. 47,
ал. 5 от ГПК на заявителя били дадени указания по чл. 415 от ГПК да предяви
установителен иск за вземането, което той и сторил в срок.
Въз основа на така установената фактическа
обстановка, съдът намира следното от правна
страна:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Правния интерес от завеждането на установителен иск вместо осъдителен такъв е разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК и се обосновава от наличието на развило се заповедно производство по чл. 410 от ГПК. Това безспорно се установи в настоящия процес – за претендираните суми съдът е издал заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 410 от ГПК по ч.г.д. № ***г. на НПРС.
Предмет на
настоящия иск е съществуването и дължимостта на вземането, за което е издадена
заповедта за изпълнение. Съдът приема
за установен с категоричност факта на сключения между ответника Д.П.Д. и „Провидент Файненшъл България“ ООД договор за паричен кредит. Доказан е
безспорно и размерът на предоставения кредит, както и фактът, че ответникът е
получил сумата на кредита в размер на 2 000 лв.
Безспорно се установява и сумата от 1460 лв.,
представляваща направени плащания по кредита от ответника, чрез признанията на
ищеца в исковата молба, предвид твърдението на неизгоден за него факт.
При преценка какви задължения са погасени с тези плащания, се налага първо да се установи дали са доказани по основание и размер възникването на претендираните вземания. Съдът намира, че безспорно се доказва възникването на задълженията за заплащане на задълженията за главницата и договорната лихва в размер на 394,51 лв. (към датата на сключване на договора).
Съдът намира, че клаузата, с която страните са договорили плащане на такса от 100 лв. за оценка на досие е нищожна поради противоречи на закона, а именно на чл. 10а от ЗПК. Съгласно тази разпоредба кредиторът може да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Тази такса обаче не е свързана с договора. Това не е допълнителна услуга, която длъжникът е избрал да ползва. Това е дейност на кредиторът преди сключване на договора и при това от извършването на тази дейност зависи дали въобще да бъде сключен договора. Нещо повече – оценката на кредитоспособността на длъжника е изведена от законодателя като задължение на кредитора. Недопустимо е кредиторът да събира такси за дейност, която е длъжен да изпълни. По тази причина съдът намира, че сумата от 100 лв. за оценка на досието не се дължи от ответника.
Относно
договорените допълнителни услуги „Кредит у дома“ съдът намира, че същите се
основават на неравноправни клаузи в договора и по-точно в чл. 25 и чл. 26 от
договора. В резултат на договорените неравноправни клаузи се е стигнало до
категорична несъразмерност на престациите на двете страни. Нищо в двете услуги
не предполага цена от 1705,94 лв. Най-общо при кредит в размер на 2000 лв.,
таксата за допълнителна услуга „Кредит у дома“ възлиза общо на 1705,94 лв. т.е повече
от 85 % от размера на главницата. И макар в исковата молба и в заявлението
услугата „Кредит у дома“ да е разделена на две части – „Кредит у дома“ за
предоставяне на сумата по кредита в дома на длъжника и „Кредит у дома“ за събиране на седмичните
вноски от дома на длъжника, като е посочен конкретен размер на всяка услуга –
подобно разделение на двете услуги като цена в договора категорично липсва. По
тази причина няма как да се прецени на какво се е съгласил длъжникът относно
всяка отделна услуга. Дори за него няма как да стане ясно, тъй като такава
информация липсва и в договора и в преддоговорната информация. Разделянето на
общата сума между двете услуги се прави едностранно от страна на кредитора без
никакво основание в договорните разпоредби.
Съдията
докладчик счита, че уговорката за услугата „Кредит у дома“ по съществото си
цели да заобиколи законово установените максимални размери на договорната лихва
и ГПР. Това е единствената логика цената на тази услуга да достига 85 % от
главницата. В действителност се стига до качествено неравенство в престациите
на двете страни, което превръща клаузата в неравноправна. Освен това като
заобикаляща закона тя е и нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД.
По изложените
причини съдът счита, че сумата в размер на 1705,94 лв. за услугата/услугите
„Кредит у дома“ не се дължи от ответника.
От горното се
стига до извода, че на основание процесния договор ответникът е дължал само
2000 лв. главница и 394,51 лв. договорна лихва.
Така размерът на седмичната вноска, която
ответникът е следвало да заплаща възлиза на 39,91 лв. с изключение на
последната, която е следвало да бъде 39,82 лв. Във всяка вноска са влизали
33,33 лв. главница, с изключение на последната, в която е имало 33,53 лв., от
главницата, а остатъкът е бил за дължимата договорна лихва.
По делото съдът прие за безспорно установено,
че ответникът е заплатил по кредита сумата от 1460 лева. Няма уточнение кога и
в какъв размер са направени тези вноски. По тази причина и след като няма
противно твърдение от страната, която има интерес от това – самият ищец – то
трябва да приемем, че те са плащани навреме с всяка вноска. Уговорената вноска
обаче надвишава в действителност дължимото, поради което всяка седмица
ответникът е плащал по 70,01 лв. до началото на октомври 2016 г., когато
преустановил плащанията.
В действителност с платените 1460 лв.
ответникът е платил 36 вноски и 23,24 лв. от 37-тата вноска. Останали са
дължими 23 седмични вноски, всяка по 39,91 лева с изключение на последната,
която възлизала на 39,82 лв. и част от 37-та вноска в размер на 16,67 лева или
общо сумата от 934,51 лв. Това означава, че към спиране плащанията от страна на
ответника той е дължал на ищеца сумата от 934,51 лв. Част от тези вноски обаче
са били платени предварително, тъй като всяка седмица той е предоставял на
кредитора вноска, която надвишава в действителност дължимата сума. Така
спирайки плащанията в началото на октомври 2016 г. ищецът вече е бил
предоставил сума, достатъчна да погаси вноските до 20.01.2017 г. включително,
както и частично следващата вноска. С тази сума били погасени 1209,97 лв.
главница и 250,03 лв. от договорната лихва. Неплатени са останали 790,03 лв.
главница и 144,48 лв. договорна лихва.
По тази причина лихва за забава той дължи
едва от тази дата. И то само върху всяка падежирала
след този момент вноска, тъй като безспорно обявяването на договора за
предсрочно изискуем през м. октомври 2016 г. е било незаконосъобразно – не са
били настъпили последиците за това. Едва след изтичане на срока на договора на
09.07.2017 г. лихва за забава се дължи върху цялата останала неплатена сума.
Така изчислена обаче, лихвата за забава,
която се дължи на ищеца възлиза на 303,33 лв., което надвишава неговата
претенция, поради което съдът следва да му присъди единствено това, което е
поискал с исковата молба, а именно сумата от 293,30 лв.
Безспорно е от представените доказателства,
че вземането е цедирано първоначално на „Изи Асет мениджмънт АД, а с
последващ договор на настоящия ищец. Безспорно е също, че ответникът е надлежно
уведомен за това с връчване на исковата молба по настоящото дело.
Предвид гореизложеното съдът счита, че
предявената искова молба е основателна и доказана единствено по отношение на главница
от 790,03 лв. – главница по договор
за паричен кредит, сключен между ответника и „Провидент
Файненшъл България“ ООД, като заемодателят е прехвърлил вземането на настоящия
заявител чрез договор за цесия, 144,48 лева – договорна лихва, както и 293,30 лв. – обезщетение за забава за забава
върху главницата, считано от 27.01.2017 г. до 01.04.2019 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 02.04.2019 г. до окончателното
изплащане. В останалата част исковете
се явяват неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на процеса ответникът следва
да заплати на ищцовата страна направените разноски, съразмерно на уважената
част от иска. С оглед решението по т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът по делата с правно основание чл. 415 от ГПК, респ. 422 от ГПК
следва да се произнесе и по дължимостта да разноските и по заповедното
производство. Нещо повече, видно от мотивите на съдиите от ГК и ТК на ВКС съдът
се произнася с осъдителен диспозитив, както относно разноските в исковото, така
и по отношение на разноските в заповедното производство, включително и когато
не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение (виж петия абзац от
мотивите към т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС).
Направените в настоящото производство
разноски възлизат на: 60,67 лв. – внесена държавна такса. Също така в полза на
ищцовата страна следва да се определи юрисконсултско възнаграждение, съгласно
чл. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ, което с оглед степента на сложност на делото,
материалният интерес и броя проведени заседания съдът определя в размер на 200
лв. Също така в заповедното са направени следните разноски: 60,68 лв. –
държавна такса и 50 лв. – уважено юрисконсултско възнаграждение. С оглед
изводите за частична основателност на претенцията, то от всички разноски, които
възлизат на 371,75 лв., сумата в размер на 114,51 лв., представляващи част от
разноските, съразмерно на уважената част от исковете, следва да се поемат от
ответника.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на Д.П.Д. с
ЕГН ********** с пост. адрес: *** и адрес по месторабота: с. Г., общ. К.,***, че ДЪЛЖИ
на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от ***Д.Б.,
с пълномощник по делото ***. Ц.П., сумата
от 790,03 лв. (седемстотин
и деветдесет лева и три стотинки) –
главница по договор за паричен кредит № *** от 13.05.2016 г., сключен между ответника и „Провидент
Файненшъл България“ ООД, като кредиторът е прехвърлил вземането чрез договор за
цесия на „Изи Асет мениджмънт АД, а това дружество го е цедирало на настоящия
ищец; 144,48 лева (сто
четиридесет и четири лева и четиридесет и осем стотинки) – договорна лихва за
периода от 27.01.2017 г. – 09.07.2017 г., както и 293,30 лв. (двеста деветдесет и три лева и тридесет
стотинки) – обезщетение за забава за забава върху главницата, считано от 27.01.2017
г. до 01.04.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.04.2019 г. до окончателното изплащане, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № ***г.
по ч.гр.д. № ***г. по описа на НПРС.
ОТВЪРЛЯ предявените искове с правно
основание чл. 422 от ГПК от „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.
2, офис 4, представлявано от ***Д.Б., с пълномощник по делото ***. Ц.П. срещу Д.П.Д. с ЕГН ********** с пост.
адрес: *** и адрес по месторабота: с. Г., общ. К.,ул. ***, в останалата част.
ОСЪЖДА Д.П.Д.
с
ЕГН ********** с пост. адрес: *** и адрес по месторабота: с. Г., общ. К.,ул. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ” ЕАД, ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Д-р Петър
Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от ***Д.Б.,
с пълномощник по делото ***. Ц.П.,
сумата от 114,51 лв. (сто и четиринадесет лева и петдесет и една стотинки),
представляващи направени разноски в исковото и в заповедното производство,
съразмерно на уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Шуменския
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Петина
Николова