Р Е Ш
Е Н И Е
№.............град Шумен, 20.02.2023 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският административен съд в публичното
заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен съдия: Росица Цветкова
при участието на секретаря В. Русева
като разгледа докладваното от административен съдия Р.
Цветкова адм.д. №7 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл.268 от ДОПК, образувано въз основа на жалба от „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
С. М., чрез пълномощник адвокат Ж. Ж. при ШАК, срещу Решение №3/05.01.2023 г.
на Директор на ТД на НАП град Варна, с което е оставена без разглеждане жалба
вх.№10190#5/23.12.2012 г. на дружеството срещу Разпореждане изх.№С
220027-137-0010456/19.12.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна,
ИРМ Шумен, като недопустима.
Жалбоподателят
твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като не е налице
идентичност на спора, въведен с жалба от дружеството срещу мълчалив отказ на
публичния изпълнител да се произнесе по заявление вх.№10190/24.11.2022 г. и по
която жалба е постановено Решение №278/21.12.2022 г. от Директора на ТД на НАП
град Варна. Според жалбоподателя предметът на спора е различен, тъй като с
посочената по-горе жалба е обжалван мълчалив отказ, а с жалбата, която е
оставена без разглеждане с процесното Решение е обжалвано вече постановено
изрично Разпореждане изх.№С220027-137-0010456/19.12.2021 г. от публичния
изпълнител при ТД на НАП, поради което не е налице идентичност на спора и
страните. Въз основа на тези доводи е отправено искане към съда да бъде
отменено обжалваното Решение №3/05.01.2023 г. на Директор на ТД на НАП град
Варна, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. В жалбата са
изложени съображения и за основателността на жалбата срещу Разпореждане
изх.№С220027-137-0010456/19.12.2021 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП,
както се иска и неговата отмяна, което обаче е извън предмета на настоящото
дело, тъй като тази жалба не е разгледана по същество по административен ред от
Директора на ТД на НАП град Варна и не подлежи на съдебен контрол.
Ответникът
Директор на ТД на НАП град Варна, редовно призован, за него се явява гл.
юрисконсулт В. М., редовно упълномощен, който оспорва жалбата и моли съда да
постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, както и да присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер на 500.00 лв.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена от активно процесуално
легитимирано лице и в срока по чл.268 ал.1 от ДОПК, поради което е процесуално
допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи от фактическа страна следното:
С
оспореното в настоящото производство Решение №3/05.01.2023 г. Директорът на ТД
на НАП град Варна е оставил без разглеждане жалбата на дружеството
вх.№10190#5/23.12.2012 г. срещу Разпореждане изх.№С
220027-137-0010456/19.12.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна,
ИРМ Шумен, като недопустима, на основание чл.267 ал.2 т.6 от ДОПК, с мотиви, че
е налице Решение №278/21.12.2022 г. на Директора на ТД на НАП и е постановен
акт от решаващия орган по съществото на спора между същите страни и на същото
основание, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на
публичен изпълнител при ТД на НАП за погасяване на публични задължения по ИД
№*********/2016 г., образувано срещу дружеството – жалбоподател. В оспореното
решение Директорът на ТД на НАП Варна по същество е приел, че с Решението си
№278/21.12.2022 г. се е произнесъл по същество по направеното искане за
погасяване по давност на публични задължения и вземания по ИД №*********/2016
г. за ДДС и КД и лихви за забава за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. общо в размер на
44 093.70 лв., като е приел искането за неоснователно, тъй като течението
на давностния срок е спряно с налагане на обезпечителни мерки. С оглед на това
е отхвърлено искането на дружеството за погасяване по давност на публични
задължения, произтичащи от РА №03002717005111-091-001/20.02.2018 г. за ДДС и
КД, ведно с лихви за забава в общ размер на 44 064.35 лв. Посочено е също,
че както с настоящата жалбата с вх.№10190#5/23.12.2022 г., така и с
жалбата вх.№10190#1/14.12.2022 г. срещу мълчаливия отказ, дружеството претендира
погасяване по давност на всички задължения по изпълнителното дело, поради което
е налице идентичност на спора – между същите страни и със същия предмет вече
има издадено Решение от решаващия орган и на това основание е оставена жалбата
без разглеждане.
От
приложената по делото административна преписка се установи, че дружеството –
жалбоподателя е подало заявление вх.№10190/24.11.2022 г. по ИД №*********/2016
г. до Директора на ТД на НАП – Варна, с което е поискано задълженията за КД и
ДДС, произтичащи от РА №03002717005111-091-001/20.02.2018 г., да бъдат
заличени, поради изтичане на петгодишна давност по реда на чл.171 ал.1 от ДОПК
за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., както и изпълнителното дело да бъде прекратено,
а възбраните и запорите да бъдат заличени. Доколкото по така депозираното
заявление няма произнасяне от публичния изпълнител, то с жалба вх.№10190#1/14.12.2022
г. дружеството е оспорило пред Директора на ТД на НАП мълчалив отказ на
публичния изпълнител по подаденото заявление вх.№10190/24.11.2022 г., в която жалба са
изложени аргументи по същество и е отправено искане да бъде отменен мълчаливия
отказ на публичния изпълнител, както и същият да бъде задължен да се произнесе
по подаденото заявление, като отпише претендираните публични задължения като
погасени по давност, както и да се прекрати изпълнителното дело.
Между
временно, преди произнасяне на Директора на ТД на НП Варна по подадената жалба
вх.№10190#1/14.12.2022 г., публичният изпълнител при ТД на НАП Варна, офис
Шумен, Р. Р., се е произнесъл с Разпореждане
изх.№С220027-137-0010456/19.12.2022 г. по подаденото заявление вх.№10190/24.11.2022
г. от дружеството, като на основание чл.226 ал.1 от ДОПК е разпоредено, че не
се прекратяват поради изтекла давност вземанията по ИД №*********/2016 г. за
ДДС и КД и лихви за забава за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. общо в размер на 44
093.70 лв. Това Разпореждане е връчено на дружеството по електронен път на
21.12.2022 г.
С Решение
№278/21.12.2022 г. Директорът на ТД на НАП Варна се е произнесъл по депозираната
пред него жалба вх.№10190#1/14.12.2022 г. срещу мълчаливия отказ на публичния
изпълнител, като видно от мотивите на Решението решаващият орган при преценката
си е взел предвид и постановения изричен отказ на публичния изпълнител с
Разпореждане изх.№С220027-137-0010456/19.12.2022 г. В решението органът се е
произнесъл по същество по направеното искане от дружеството за погасяване на
задълженията поради изтичане на давността по чл.171 ал.1 и ал.2 от ДОПК по
отношение на публични задължения за КД и ДДС и лихви за забава, произтичащи от РА
№03002717005111-091-001/20.02.2018 г. и които задължения са предмет на ИД №*********/2016 г. Решаващият
орган е приел, че предвидената от закона давност не е изтекла, тъй като
течението на давността е спряно с налагането на обезпечителните мерки, поради
което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу мълчаливия отказ на публичния
изпълнител. Това Решение е връчено на дружеството на 21.12.2022 г. по
електронен път, не е било обжалвано в законоустановения 7-дневен срок от
връчването му, поради което е влязло в сила на 04.01.2023 г.
Вместо да
обжалва постановеното Решение №278/21.12.2022 г. Директорът на ТД на НАП Варна,
дружеството обжалвало Разпореждане изх.№С220027-137-0010456/19.12.2022 г. на
публичния изпълнител при ТД на НАП, офис Шумен, пред Директора на ТД на НАП
град Варна, с жалба вх.№10190#5/23.12.2022 г. Видно от приложената по делото
жалба, в нея отново са изложени аргументи за изтекла погасителна давност за
всички задължения, установени по същия РА и предмет на същото изпълнително
дело, като аргументите са едни и същи като в жалбата срещу мълчаливия отказ на
публичния изпълнител, включително и отправеното искане към решаващия орган.
След
извършена преценка за допустимост, съобразно събраните доказателства по
административната преписка, решаващият орган е постановил оспореното в
настоящото производство Решение на основание чл.267 ал.2 т.6 от ДОПК, като е
прието, че жалбата е недопустима на основание чл.27 ал.2 т.2 от АПК и не следва
да бъде разгледана по същество, тъй като е постановено решение по
административен ред по съществото на спора между същите страни, на същото
основание и със същия предмет. Процесното Решение е връчено на жалбоподателя на
05.01.2023 г., който го е оспорил пред АдмС град Шумен, чрез административния
орган, с жалба вх.№433-1/10.01.2023 г.
От така
установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:
Оспореното
в настоящото производство Решение на Директора на ТД на НАП Варна е постановено
от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът намира, че
решението е съобразено и с материалния закон и неговата цел.
Видно от
Решение №278/21.12.2022 г. решаващият орган е преценил, че е в производство по
реда на чл.92 ал.1 от ДОПК във вр. с чл.94 ал.1 от ДОПК, доколкото предмет на
оспорване пред него е бил мълчалив отказ на публичен изпълнител да се произнесе
по подадено заявление, обективиращо искане за погасяване на публични вземания
поради изтекла погасителна давност. В Решението органът изрично е посочил, че
приема жалбата за допустима и я разглежда по същество, като на основание 267
ал.2 т.5 от ДОПК е постановил акт по същество като е оставил без уважение
жалбата на дружеството. Видно от мотивите в това решение Директорът на ТД на
НАП Варна се е произнесъл по наведените твърдения на дружеството за изтекла
погасителна давност по отношение на общо в размер на 44 064.35 лв. към момента
на произнасяне, произтичащи от влязъл в сила РА №03002717005111-091-001/20.02.2018
г., издаден на дружеството и които задължения са предмет на ИД №*********/2016
г. В тази връзка решаващият орган е взел предвид и постановения вече изричен
отказ на публичния изпълнител, обективиран в Разпореждане
изх.№С220027-137-0010456/19.12.2022 г., като по този начин е спазил изискването
при последващ изричен отказ да бъде взет от решаващия орган. Директорът на ТД
на НАП град Варна се е произнесъл по всички направени възражения пред него с
жалбата на дружеството с вх.№10190#1/14.12.2022 г., които възражения и искания
са напълно идентично с подадената от жалбоподателя жалба вх.№10190#5/23.12.2022
г. до Директора на ТД на НАП Варна срещу Разпореждане изх.№С220027-137-0010456/19.12.2022
г. на публичния изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Шумен.
При това
положение съдът намира изводът на решаващия орган, обективиран в процесното Решение
№3/05.01.2023 г. на Директор на ТД на НАП град Варна, че е налице хипотезата по
чл.27 ал.2 т.2 от АПК, приложима по силата на препращащата норма на пар.2 от
ДОПК, за законосъобразен и в съответствие с материалния и процесуалния закон.
Безспорно към момента на подаване на жалбата на дружеството пред Директора на
ТД на НАП град Варна срещу Разпореждане изх.№С220027-137-0010456/19.12.2022 г.
на публичния изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Шумен е налице висящо
административно производство със същия предмет – погасяване на вземания поради
изтекла погасителна давност по ИД №*********/2016 г. задължения за КД, ДДС и
лихви за забава за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., произтичащи от влязъл в сила РА
№03002717005111-091-001/20.02.2018 г., издаден на дружеството; пред същия орган
– Директорът на ТД на НАП Варна и с участие на същите страни – дружеството –
жалбоподател и публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Шумен и по което
административно производство има постановен акт по съществото на спора с Решение
№278/21.12.2022 г. на Директора на ТД на НАП Варна. Следва да се отбележи и
фактът, че към момента на постановяване на процесното Решение №3/05.01.2023 г.
на Директор на ТД на НАП град Варна, Решение №278/21.12.2022 г. на Директора на ТД на НАП
Варна е било и влязло в законна сила на 04.01.2023 г. като необжалвано.
Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че предметът по двете
производства е различен, тъй като се обжалвало мълчалив отказ по първото
произнасяне на Директора, а сега жалбата била насочена срещу изричния отказ на
публичния изпълнител. Предметът на спора се определя от волеизявлението и
искането на страната и от произнасяне на органа по съществото на спора.
Безспорно Решение №278/21.12.2022 г. на Директора на ТД на НАП Варна е именно
акт по същество по смисъла на чл.267 ал.2 т.5 от ДОПК и е следвало дружеството
да насочи оспорването си към него, а не срещу изричния отказ на публичния
изпълнител, още повече, че и Решението и Разпореждането са връчени на една и
съща дата на дружеството – 21.12.2022 г. Неоснователно е и възражението в
жалбата, че за първи път жалбоподателят се запознавал с мотивите на публичния
изпълнител за липса на погасителна давност. Такива мотиви се съдържат и в Решение
№278/21.12.2022 г. на Директора на ТД на НАП Варна и които мотиви са напълно
идентични с мотивите в разпореждането на публичния изпълнител.
С оглед
гореизложеното съдът приема, че атакуваното решение на Директора на ТД на НАП
град Варна е законосъобразно, тъй като е постановено от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, както и е постановено в съответствие с
материалния закон и неговата цел. Поради това жалбата се явява неоснователна и
като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед
изхода на спора, претенцията за заплащане на разноски от страна на процесуалния
представител на ответника е основателна и следва да бъде уважена, на основание
чл.161 ал.1 от ДОПК във връзка с чл.144 ал.2 от ДОПК, като предвид нормата на
чл.8 ал.2 т.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения следва да се определи в размер на 500 лв. Жалбоподателят следва
да бъде осъден да плати на ТД на НАП град Варна сумата в размер на 500.00 лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл.268 от ДОПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя С. М., срещу Решение №3/05.01.2023 г. на Директор
на ТД на НАП град Варна, с което е оставена без разглеждане жалба
вх.№10190#5/23.12.2012 г. на дружеството срещу Разпореждане изх.№С
220027-137-0010456/19.12.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна,
ИРМ Шумен.
ОСЪЖДА
„К.Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя С. М., да плати на ТД на НАП град Варна направените по делото
разноски в размер на 500.00 /петстотин лева/ лв., представляващи юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.268 ал.2 от ДОПК.
Препис от настоящото решение да се изпрати на страните
по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: