Решение по дело №7/2023 на Административен съд - Шумен

Номер на акта: 22
Дата: 20 февруари 2023 г. (в сила от 20 февруари 2023 г.)
Съдия: Росица Карова Цветкова
Дело: 20237270700007
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 13 януари 2023 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№.............град Шумен, 20.02.2023 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

   Шуменският административен съд в публичното заседание на петнадесети февруари две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                   Административен съдия: Росица Цветкова

 

при участието на секретаря В. Русева

като разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова адм.д. №7 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

   Производство по реда на чл.268 от ДОПК, образувано въз основа на жалба от „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С. М., чрез пълномощник адвокат Ж. Ж. при ШАК, срещу Решение №3/05.01.2023 г. на Директор на ТД на НАП град Варна, с което е оставена без разглеждане жалба вх.№10190#5/23.12.2012 г. на дружеството срещу Разпореждане изх.№С 220027-137-0010456/19.12.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, ИРМ Шумен, като недопустима.

   Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно и неправилно, тъй като не е налице идентичност на спора, въведен с жалба от дружеството срещу мълчалив отказ на публичния изпълнител да се произнесе по заявление вх.№10190/24.11.2022 г. и по която жалба е постановено Решение №278/21.12.2022 г. от Директора на ТД на НАП град Варна. Според жалбоподателя предметът на спора е различен, тъй като с посочената по-горе жалба е обжалван мълчалив отказ, а с жалбата, която е оставена без разглеждане с процесното Решение е обжалвано вече постановено изрично Разпореждане изх.№С220027-137-0010456/19.12.2021 г. от публичния изпълнител при ТД на НАП, поради което не е налице идентичност на спора и страните. Въз основа на тези доводи е отправено искане към съда да бъде отменено обжалваното Решение №3/05.01.2023 г. на Директор на ТД на НАП град Варна, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски. В жалбата са изложени съображения и за основателността на жалбата срещу Разпореждане изх.№С220027-137-0010456/19.12.2021 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП, както се иска и неговата отмяна, което обаче е извън предмета на настоящото дело, тъй като тази жалба не е разгледана по същество по административен ред от Директора на ТД на НАП град Варна и не подлежи на съдебен контрол.

   Ответникът Директор на ТД на НАП град Варна, редовно призован, за него се явява гл. юрисконсулт В. М., редовно упълномощен, който оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна, както и да присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 500.00 лв.

   От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

   Жалбата е подадена от активно процесуално легитимирано лице и в срока по чл.268 ал.1 от ДОПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

   От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна следното:

   С оспореното в настоящото производство Решение №3/05.01.2023 г. Директорът на ТД на НАП град Варна е оставил без разглеждане жалбата на дружеството вх.№10190#5/23.12.2012 г. срещу Разпореждане изх.№С 220027-137-0010456/19.12.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, ИРМ Шумен, като недопустима, на основание чл.267 ал.2 т.6 от ДОПК, с мотиви, че е налице Решение №278/21.12.2022 г. на Директора на ТД на НАП и е постановен акт от решаващия орган по съществото на спора между същите страни и на същото основание, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на публичен изпълнител при ТД на НАП за погасяване на публични задължения по ИД №*********/2016 г., образувано срещу дружеството – жалбоподател. В оспореното решение Директорът на ТД на НАП Варна по същество е приел, че с Решението си №278/21.12.2022 г. се е произнесъл по същество по направеното искане за погасяване по давност на публични задължения и вземания по ИД №*********/2016 г. за ДДС и КД и лихви за забава за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. общо в размер на 44 093.70 лв., като е приел искането за неоснователно, тъй като течението на давностния срок е спряно с налагане на обезпечителни мерки. С оглед на това е отхвърлено искането на дружеството за погасяване по давност на публични задължения, произтичащи от РА №03002717005111-091-001/20.02.2018 г. за ДДС и КД, ведно с лихви за забава в общ размер на 44 064.35 лв. Посочено е също, че както с настоящата жалбата с вх.№10190#5/23.12.2022 г., така и с жалбата вх.№10190#1/14.12.2022 г. срещу мълчаливия отказ, дружеството претендира погасяване по давност на всички задължения по изпълнителното дело, поради което е налице идентичност на спора – между същите страни и със същия предмет вече има издадено Решение от решаващия орган и на това основание е оставена жалбата без разглеждане.

   От приложената по делото административна преписка се установи, че дружеството – жалбоподателя е подало заявление вх.№10190/24.11.2022 г. по ИД №*********/2016 г. до Директора на ТД на НАП – Варна, с което е поискано задълженията за КД и ДДС, произтичащи от РА №03002717005111-091-001/20.02.2018 г., да бъдат заличени, поради изтичане на петгодишна давност по реда на чл.171 ал.1 от ДОПК за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., както и изпълнителното дело да бъде прекратено, а възбраните и запорите да бъдат заличени. Доколкото по така депозираното заявление няма произнасяне от публичния изпълнител, то с жалба вх.№10190#1/14.12.2022 г. дружеството е оспорило пред Директора на ТД на НАП мълчалив отказ на публичния изпълнител по подаденото заявление вх.№10190/24.11.2022 г., в която жалба са изложени аргументи по същество и е отправено искане да бъде отменен мълчаливия отказ на публичния изпълнител, както и същият да бъде задължен да се произнесе по подаденото заявление, като отпише претендираните публични задължения като погасени по давност, както и да се прекрати изпълнителното дело.

   Между временно, преди произнасяне на Директора на ТД на НП Варна по подадената жалба вх.№10190#1/14.12.2022 г., публичният изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Шумен, Р. Р., се е произнесъл с Разпореждане изх.№С220027-137-0010456/19.12.2022 г. по подаденото заявление вх.№10190/24.11.2022 г. от дружеството, като на основание чл.226 ал.1 от ДОПК е разпоредено, че не се прекратяват поради изтекла давност вземанията по ИД №*********/2016 г. за ДДС и КД и лихви за забава за 2014 г., 2015 г. и 2016 г. общо в размер на 44 093.70 лв. Това Разпореждане е връчено на дружеството по електронен път на 21.12.2022 г.

   С Решение №278/21.12.2022 г. Директорът на ТД на НАП Варна се е произнесъл по депозираната пред него жалба вх.№10190#1/14.12.2022 г. срещу мълчаливия отказ на публичния изпълнител, като видно от мотивите на Решението решаващият орган при преценката си е взел предвид и постановения изричен отказ на публичния изпълнител с Разпореждане изх.№С220027-137-0010456/19.12.2022 г. В решението органът се е произнесъл по същество по направеното искане от дружеството за погасяване на задълженията поради изтичане на давността по чл.171 ал.1 и ал.2 от ДОПК по отношение на публични задължения за КД и ДДС и лихви за забава, произтичащи от РА №03002717005111-091-001/20.02.2018 г. и които задължения са предмет на ИД №*********/2016 г. Решаващият орган е приел, че предвидената от закона давност не е изтекла, тъй като течението на давността е спряно с налагането на обезпечителните мерки, поради което е отхвърлил жалбата на дружеството срещу мълчаливия отказ на публичния изпълнител. Това Решение е връчено на дружеството на 21.12.2022 г. по електронен път, не е било обжалвано в законоустановения 7-дневен срок от връчването му, поради което е влязло в сила на 04.01.2023 г.

   Вместо да обжалва постановеното Решение №278/21.12.2022 г. Директорът на ТД на НАП Варна, дружеството обжалвало Разпореждане изх.№С220027-137-0010456/19.12.2022 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП, офис Шумен, пред Директора на ТД на НАП град Варна, с жалба вх.№10190#5/23.12.2022 г. Видно от приложената по делото жалба, в нея отново са изложени аргументи за изтекла погасителна давност за всички задължения, установени по същия РА и предмет на същото изпълнително дело, като аргументите са едни и същи като в жалбата срещу мълчаливия отказ на публичния изпълнител, включително и отправеното искане към решаващия орган.

   След извършена преценка за допустимост, съобразно събраните доказателства по административната преписка, решаващият орган е постановил оспореното в настоящото производство Решение на основание чл.267 ал.2 т.6 от ДОПК, като е прието, че жалбата е недопустима на основание чл.27 ал.2 т.2 от АПК и не следва да бъде разгледана по същество, тъй като е постановено решение по административен ред по съществото на спора между същите страни, на същото основание и със същия предмет. Процесното Решение е връчено на жалбоподателя на 05.01.2023 г., който го е оспорил пред АдмС град Шумен, чрез административния орган, с жалба вх.№433-1/10.01.2023 г.

   От така установеното фактическо положение съдът достигна до следните правни изводи:

   Оспореното в настоящото производство Решение на Директора на ТД на НАП Варна е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Съдът намира, че решението е съобразено и с материалния закон и неговата цел.

   Видно от Решение №278/21.12.2022 г. решаващият орган е преценил, че е в производство по реда на чл.92 ал.1 от ДОПК във вр. с чл.94 ал.1 от ДОПК, доколкото предмет на оспорване пред него е бил мълчалив отказ на публичен изпълнител да се произнесе по подадено заявление, обективиращо искане за погасяване на публични вземания поради изтекла погасителна давност. В Решението органът изрично е посочил, че приема жалбата за допустима и я разглежда по същество, като на основание 267 ал.2 т.5 от ДОПК е постановил акт по същество като е оставил без уважение жалбата на дружеството. Видно от мотивите в това решение Директорът на ТД на НАП Варна се е произнесъл по наведените твърдения на дружеството за изтекла погасителна давност по отношение на общо в размер на 44 064.35 лв. към момента на произнасяне, произтичащи от влязъл в сила РА №03002717005111-091-001/20.02.2018 г., издаден на дружеството и които задължения са предмет на ИД №*********/2016 г. В тази връзка решаващият орган е взел предвид и постановения вече изричен отказ на публичния изпълнител, обективиран в Разпореждане изх.№С220027-137-0010456/19.12.2022 г., като по този начин е спазил изискването при последващ изричен отказ да бъде взет от решаващия орган. Директорът на ТД на НАП град Варна се е произнесъл по всички направени възражения пред него с жалбата на дружеството с вх.№10190#1/14.12.2022 г., които възражения и искания са напълно идентично с подадената от жалбоподателя жалба вх.№10190#5/23.12.2022 г. до Директора на ТД на НАП Варна срещу Разпореждане изх.№С220027-137-0010456/19.12.2022 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Шумен.

   При това положение съдът намира изводът на решаващия орган, обективиран в процесното Решение №3/05.01.2023 г. на Директор на ТД на НАП град Варна, че е налице хипотезата по чл.27 ал.2 т.2 от АПК, приложима по силата на препращащата норма на пар.2 от ДОПК, за законосъобразен и в съответствие с материалния и процесуалния закон. Безспорно към момента на подаване на жалбата на дружеството пред Директора на ТД на НАП град Варна срещу Разпореждане изх.№С220027-137-0010456/19.12.2022 г. на публичния изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Шумен е налице висящо административно производство със същия предмет – погасяване на вземания поради изтекла погасителна давност по ИД №*********/2016 г. задължения за КД, ДДС и лихви за забава за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., произтичащи от влязъл в сила РА №03002717005111-091-001/20.02.2018 г., издаден на дружеството; пред същия орган – Директорът на ТД на НАП Варна и с участие на същите страни – дружеството – жалбоподател и публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, офис Шумен и по което административно производство има постановен акт по съществото на спора с Решение №278/21.12.2022 г. на Директора на ТД на НАП Варна. Следва да се отбележи и фактът, че към момента на постановяване на процесното Решение №3/05.01.2023 г. на Директор на ТД на НАП град Варна, Решение №278/21.12.2022 г. на Директора на ТД на НАП Варна е било и влязло в законна сила на 04.01.2023 г. като необжалвано.

   Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че предметът по двете производства е различен, тъй като се обжалвало мълчалив отказ по първото произнасяне на Директора, а сега жалбата била насочена срещу изричния отказ на публичния изпълнител. Предметът на спора се определя от волеизявлението и искането на страната и от произнасяне на органа по съществото на спора. Безспорно Решение №278/21.12.2022 г. на Директора на ТД на НАП Варна е именно акт по същество по смисъла на чл.267 ал.2 т.5 от ДОПК и е следвало дружеството да насочи оспорването си към него, а не срещу изричния отказ на публичния изпълнител, още повече, че и Решението и Разпореждането са връчени на една и съща дата на дружеството – 21.12.2022 г. Неоснователно е и възражението в жалбата, че за първи път жалбоподателят се запознавал с мотивите на публичния изпълнител за липса на погасителна давност. Такива мотиви се съдържат и в Решение №278/21.12.2022 г. на Директора на ТД на НАП Варна и които мотиви са напълно идентични с мотивите в разпореждането на публичния изпълнител. 

   С оглед гореизложеното съдът приема, че атакуваното решение на Директора на ТД на НАП град Варна е законосъобразно, тъй като е постановено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, както и е постановено в съответствие с материалния закон и неговата цел. Поради това жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

   С оглед изхода на спора, претенцията за заплащане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника е основателна и следва да бъде уважена, на основание чл.161 ал.1 от ДОПК във връзка с чл.144 ал.2 от ДОПК, като предвид нормата на чл.8 ал.2 т.3 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва да се определи в размер на 500 лв. Жалбоподателят следва да бъде осъден да плати на ТД на НАП град Варна сумата в размер на 500.00 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.

   Водим от горното и на основание чл.268 от ДОПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

   ОТХВЪРЛЯ жалбата на „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С. М., срещу Решение №3/05.01.2023 г. на Директор на ТД на НАП град Варна, с което е оставена без разглеждане жалба вх.№10190#5/23.12.2012 г. на дружеството срещу Разпореждане изх.№С 220027-137-0010456/19.12.2022 г. на публичен изпълнител при ТД на НАП Варна, ИРМ Шумен.

   ОСЪЖДА „К.Б.“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя С. М., да плати на ТД на НАП град Варна направените по делото разноски в размер на 500.00 /петстотин лева/ лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

   Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл.268 ал.2 от ДОПК.

   Препис от настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137 във вр. с чл.138 ал.1 от АПК.

 

                                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: