РЕШЕНИЕ
№ 3582
Велико Търново, 10.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административния съд Велико Търново - IX състав, в съдебно заседание на двадесет и втори октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:
| Съдия: | КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ |
При секретар С.Ф. като разгледа докладваното от съдия КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ административно дело № 20257060700783 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на П. Е. Х., с адрес [населено място], [улица], чрез адв. Р. Т., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1330556/13.09.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ Горна Оряховица при ОД на МВР Велико Търново, с която на жалбоподателя на основание чл. 171, т. 1, б. з)бб от ЗДвП, е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от три месеца. Жалбоподателят счита, че заповедта е нищожна поради липса на компетентност на издалия я орган, а при условията на евентуалност - незаконосъобразна, поради противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения при административнопроизводствените правила. По тези мотиви се иска от съда да отмени процесната заповед. Претендира разноските по делото.
Ответникът по жалбата - младши автоконтрольор към Областна дирекция на МВР – Велико Търново, РУ Горна Оряховица, не взема становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, включително тези в административната преписка, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна следното:
С обжалваната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1330556/13.09.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ Горна Оряховица при ОД на МВР Велико Търново, на П. Е. Х. е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП – до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от три месеца. В мотивите на заповедта е посочено, че мярката се налага за това, че в гр. Горна Оряховица, ул. „Свети Княз Борис Първи“ до № 50 П. Х. управлява собствения си лек автомобил „Опел Астра“ с регистрационен номер [рег. номер], като предприема маневра движение на заден ход без да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и няма да създаде опасност за останалите участници в движението, в следствие на което блъска лек автомобил „Форд ескорт“ с рег. номер [рег. номер], собственост и паркиран от правоспособния водач Р. Л. Б., с което допуска ПТП с материални щети по автомобила. В. Х. не останал на мястото на ПТП и не уведомява компетентната служба за контрол на МВР за настъпилото ПТП. Според издателя на ЗППАМ с тези си действия жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 40, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП и чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „а“ от ЗДвП.
ЗППАМ е връчена на жалбоподателя на 13.09.2025 г. /събота, неприсъствен ден/. Недоволен от нея, Х. я е оспорил с жалба, подадена директно в съда на 29.09.2025 г., като въз основа на нея е образувано настоящото съдебно производство. Следователно жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК от лице, адресат на оспорения акт, при наличие на правен интерес от оспорване и е процесуално допустима, а освен това оспорването на акта като нищожен не е преклудирано от срок.
Разгледана по същество, жалбата е основателна предвид следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със служебно известната на съда Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. министърът на вътрешните работи на основание чл. 165 от ЗДвП е определил да осъществяват контрол по ЗДвП следните основни структури на МВР: 1. Главна дирекция „Национална полиция“; 2. Главна дирекция „Гранична полиция“-в района на аерогарите; 3. Областните дирекции на МВР и Столична дирекция на вътрешните работи. Със Заповед № 366з-3249/04.09.2025 г. директорът на ОД на МВР – Велико Търново на основание чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и във връзка с т.3 от горецитираната заповед е оправомощил различни служители при ОД на МВР – Велико Търново да прилагат принудителни административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, и т. 6 от ЗДвП, сред които в т. 2.2 е и издателят на процесната ЗППАМ. Следователно оспорената заповед е издадена от компетентен орган.
Заповедта е в изискуемата писмена форма, но същата е немотивирана. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 2б, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед. В чл. 59, ал. 2 от АПК е дадено какво следва да съдържа административния акт, когато се издава в писмена форма, като т. 4 изисква в него да са посочени фактически и правни основания за издаването на акта. Доколкото принудителните административни мерки по 171, т. 1, б. „з“ са обвързани с извършването на нарушение, то в ЗППАМ следва да бъде надлежно посочено кога, къде и какво е извършено. В конкретния случай, видно от съдържанието на заповедта, в същата по никакъв начин не е посочено времето на извършване на двете описани нарушения, което означава липсата на съществен реквизит. Следва да се посочи, че описаните в заповедта факти представляват фактическото основание за издаването й и юридически факт, от който органът черпи правомощията си и въз основа на който се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразността на властническото произнасяне. Обхватът на съдебния контрол по АПК е очертан предварително от съдържащите се в акта, предмет на оспорване, фактически и правни твърдения, сред които в конкретния случай не фигурират такива, свързани с времето на нарушенията. Задълженията на съда се изчерпват с преценка досежно правилността на изложената в административния акт обосновка и не предполагат по-нататъшен анализ. Противното би било приравнимо на недопустимо дописване мотивите на органа.
Освен това, конкретната мярка по чл. 171, т. 1, б. з)бб от ЗДвП е наложена за твърдяно извършено нарушение по чл. 175, ал. 1 от ЗДвП. Последната разпоредба съдържа 7 точки, като в заповедта не е посочена конкретната точка на чл. 175, ал. 1 и кое от описаните в мотивната част на ЗППАМ две деяния на жалбоподателя попада под нея. Тези пропуски съществено затрудняват правото на защита на адресата на акта.
По изложените съображения обжалваната ЗППАМ следва да се отмени като незаконосъобразна.
При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените и доказани по делото разноски в размер на 10 лв. – внесена държавна такса.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1330556/13.09.2025 г., издадена от мл. автоконтрольор към РУ Горна Оряховица при ОД на МВР Велико Търново.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Велико Търново да заплати на П. Е. Х., с адрес [населено място], [улица], [ЕГН], разноски по делото в размер на 10 /десет/ лева.
Решението e окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал.5, изр. последно от ЗДвП.
| Съдия: | |