№ 170
гр. София , 10.02.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито
заседание на десети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Веселин Пенгезов
Членове:Десислав Любомиров
Атанаска Китипова
като разгледа докладваното от Веселин Пенгезов Въззивно частно
наказателно дело № 20211000600142 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2 НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от осъдения Г. В. Т. срещу
определение от 29.01.2021 г. на СГС, НО, 12-ти състав, постановено по ч.н.д.
№ 174/2021 г., с което е оставена без уважение молбата на осъдения Т. за
предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от
наказанието „лишаване от свобода“, наложено му по НОХД № 1026/20 г. по
описа на РС- Пазарджик.
В жалбата са наведени доводи за неправилност на постановения съдебен
акт, като се поддържа наличието и на двете предпоставки за допускане на
условно предсрочно освобождаване. Изтъква се, че в един продължителен
период от време, осъденият полага труд, не е наказван дисциплинарно,
награждаван е с домашен отпуск и в този смисъл се сочи, че целите на
наказанието са изпълнени в цялост. С оглед горното е отправено искане за
отмяна на постановеното определение и уважаване на молбата на осъдения за
условно предсрочно освобождаване.
Софийски апелативен съд, след като прецени доводите, релевирани в
частната жалба, материалите по делото и служебно провери правилността на
атакувания първоинстанционен съдебен акт, намери за установено следното:
1
Частната жалба е подадена в законоустановения седмодневен срок от
активно легитимирана страна и е процесуално допустима, но разгледана по
същество се явява неоснователна.
СГС е бил сезиран от лишения от свобода Г. Т. с молба за постановяване
на предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, наложено със
споразумение, влязло в сила на 24.08.2020г., по НОХД № 1026/2020 г. по
описа на РС- Пазарджик.
Видно от справката на Началника на Затвора, л.св. Т. е постъпил в
Затвора - С. на 06.09.2020 г., като към 29.01.2021г. е изтърпял фактически 04
месеца и 23 дни, от работа – 01 месец и 10 дни, или общо 06 месеца и 03 дни,
като му остават 01 месец и 27 дни.
При съблюдаване на процесуалните правила на производството по
чл.437 - чл.440 НПК, съдът е разгледал подадената молба и след като е
преценил всички приложени по делото материали, основателно е стигнал до
извода, че не са налице достатъчно доказателства за поправянето на осъдения
по смисъла на чл.439а от НПК, за да постанови исканото условно предсрочно
освобождаване. Правно релевантните факти по делото са правилно
установени от първостепенния съд. Анализирайки доказателствения обем,
обосновано решаващият съд е посочил, че въпреки наличие на изтърпяна по-
голяма част от наложеното на лишения от свобода наказание /а именно- 06
месеца и 03 дни/, с оглед оценката на наличните доказателства по делото,
данните за поведението на осъдения в пенитенциарното заведение,
стойностите на риска от рецидив, както и показателите на установените зони
с дефицит, не са налице убедителни доказателства, че осъденият Т. се е
поправил до степен, че да се приеме, че процесът при него е завършил изцяло,
а оттам да се направи и извод, че по-нататъшния му престой в мястото за
лишаване от свобода е безпредметен и той вече е до такава степен
приключил, че няма какво повече да се даде като корекция. И това е така,
доколкото доброто поведение в затвора, участието в трудови мероприятия и
липсата на нарушения на реда трябва да са правило при изпълнение на
наказанието, а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно
освобождаване. От приложения план на присъдата се установява, че по
2
отношение на осъдения са налице области, в които корекционната работа с
него следва да продължи до края на престоя му в МЛС, като набелязаните
задачи са в насока към подпомагане съзнателното осмисляне и приемане на
извършеното деяние, преоценка на миналото поведение и причините за това,
мотивиране за лечение и намаляване на рисковете и вредите от употребата на
алкохол, както и стимулиране на семейните връзки с цел позитивно
вграждане в обществото. Показателен е и факта, че към настоящия момент
първоначалният режим на изтърпяване на наказанието не е заменен с по-лек,
респективно осъденият не е преминал все още етапите на прогресивната
система. В този смисъл, правилна и обоснована се явява констатацията на
контролирания съд, че макар и формално да са изпълнени част от
предпоставките визирани в закона, а именно за изтърпяване на съответното
време от наказанието, то по отношение на поправителния ефект, все още не се
наблюдават изцяло покрити критерии, за да може в пълна степен да се
приеме като категоричен извода, че процеса по превъзпитание и осъзнато
поправяне е завършил при осъдения Г. Т.. Неговото поведение отговаря на
установените норми на ЗИНЗС, но по никакъв начин не се отличава от
общоприетото и нормално за условията на пенитенциарното заведение.
Институтът на условно предсрочно освобождаване е изключение от общия
принцип, че наложеното наказание „лишаване от свобода“ се изтърпява в
цялост, и трябва да се прилага в ограничени случаи, в които осъденото лице е
дало достатъчно и то значителни доказателства за своето поправяне. Малкият
остатък от наказанието, което следва да се търпи, не изисква автоматично
прилагането на института на условното предсрочно освобождаване.
Присъдата следва да бъде изпълнена в своята цялост, за да бъдат постигнати
целите на наказателната репресия по чл.36 НК.
В този смисъл, обжалваното определение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от посочените съображения и на основание чл. 345 във вр.
341, ал. 2 от НПК, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 29.01.2021 г.,
3
постановено по НЧД № 174/2021 г. по описа на СГС, НО, 12-ти състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4