Присъда по дело №827/2021 на Районен съд - Свиленград

Номер на акта: 21
Дата: 20 декември 2021 г. (в сила от 21 март 2022 г.)
Съдия: Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Дело: 20215620200827
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 29 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 21
гр. Свиленград, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Кремена Т. Стамболиева Байнова
при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова
и прокурора Стефка Антонова Стоянова (РП-Хасково)
като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Наказателно
дело от общ характер № 20215620200827 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. Д. К., родена на ********** година в
град Елхово, област Ямбол, българка, българска гражданка, живуща в град
Тополовград, ул.„*************” № 4, област Хасково, омъжена, с основно
образование, ЕГН **********, осъждана, ЗА ВИНОВНА в това, че в периода
от месец Февруари 2021 година до месец Септември 2021 година,
включително, в град Свиленград, област Хасково, след като е била осъдена
със Съдебно решение № 98/24.04.2019 година по гражданско дело № 93/2019
година по описа на Районен съд - Свиленград, влязло в сила на 16.05.2019
година, да издържа свой низходящ - дъщеря си ************, родена на
21.07.2016 година, съзнателно не изпълнила задължението си в размер на
повече от две месечни вноски, а именно: 8 месечни вноски по 140 лв., от
които 7 пълни месечни вноски по 140 лв. (считано от месец Март 2021 година
до месец Септември 2021 година, включително) в общ размер на 980 лв. и
една непълна месечна вноска, дължима за месец Февруари 2021 година в
размер на 120 лв. или всичко: общо дължима сума за издръжка 1 100 лв., като
деянието е извършено повторно - след като е осъдена за престъпление по чл.
1
183, ал. 1 от НК с влязла в сила на 14.11.2020 година Присъда №
260007/29.10.2020 година по НОХД № 421/2020 година по описа на Pайонен
съд – Свиленград - престъпление по чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1 от
НК, поради което и на основание чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1, вр.чл.
54, вр.чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр.чл. 42б, ал. 1 и чл. 52 от НК Я ОСЪЖДА на
наказание „ПРОБАЦИЯ” със следните пробационни мерки: „Задължителна
регистрация по настоящ адрес” за срок от 8 (осем) месеца с периодичност на
явяването 2 (два) пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител” за срок от 8 (осем) месеца и на наказание
„ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ”, като я ОПРАВДАВА по първоначално
повдигнатото й обвинение за неплатени месечни издръжки за разликата до
общата сума от 1 350 лв. и за месец Декември 2020 година в размер на 90 лв.,
месец Януари 2021 година в размер на 140 лв. и месец Февруари в размер на
20 лв.
На основание чл. 205, ал. 1 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА
наказанието „ПРОБАЦИЯ” да се изпълни по настоящия адрес на подсъдимия
Т. Д. К..
На основание чл. 239 от ЗИНЗС, ПОСТАНОВЯВА наказанието
„ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ” да се изпълни, чрез обявяване на Присъдата
на видно място, на сградата на Община - Тополовград.
Присъдата подлежи на Жалба и Протест в 15-дневен срок, считано
от днес пред Окръжен съд - Хасково.



Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
2

Съдържание на мотивите


М О Т И В И
към ПРИСЪДА № 21 от 20.12.2021 година
по НОХД № 827/2021 година на Районен съд (РС) – Свиленград

С Обвинителен акт (ОА) по Досъдебно производство (ДП) №
102/2021 година по описа на РУ – Свиленград, преписка с вх.№ 905/2021
година по описа на Районна прокуратура – Хасково, С.С. – Прокурор при
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение –Свиленград,
повдига обвинение на Т. Д. К., родена на ********** година в град Елхово,
област Ямбол, българка, българска гражданка, живуща в град Тополовград,
ул.„*************” № 4, област Хасково, омъжена, с основно образование,
ЕГН **********, осъждана, за това, че в периода от месец Декември 2020
година до месец Септември 2021 година, включително, в град Свиленград,
област Хасково, след като е била осъдена със Съдебно решение №
98/24.04.2019 година по гражданско дело (гр.д.) № 93/2019 година по описа на
РС - Свиленград, влязло в сила на 16.05.2019 година, да издържа свой
низходящ - дъщеря си ************, родена на 21.07.2016 година, съзнателно
не изпълнила задължението си в размер на повече от 2 месечни вноски, а
именно: 10 месечни вноски по 140 лв., от които 9 пълни месечни вноски по
140 лв. (считано от месец Януари 2021 година до месец Септември 2021
година, включително) в общ размер на 1 260 лв. и една непълна месечна
вноска, дължима за месец Декември 2020 година в размер на 90 лв. или
всичко: общо дължима сума за издръжка 1 350 лв., като деянието е извършено
повторно - след като е осъдена за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК с
влязла в сила на 14.11.2020 година Присъда № 260007/29.10.2020 година по
НОХД № 421/2020 година по описа на PС – Свиленград - престъпление по чл.
183, ал. 4, вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание подсъдимият Т. Д. К. заявява, че разбира в
какво е обвинена, признава се за виновна, съжалява за извършеното като сочи,
че не е плащала периодично дължимата издръжка, тъй като през
инкриминирания период е била бременна и в последствие е родила, респ. се е
грижила за новороденото си дете С..
Служебният защитник на подсъдимия К. – адвокат М.А., пледира за
признаване на К. за невинна, тъй като обвинението не било доказано по
отношение на субективния му елемент – липсвал умисъл. Алтеративно от
Съда се иска да наложи при превес на смекчаващите вината обстоятелства
наказание „Пробация” в размер около минималния и с двете задължителни
пробационни мерки, както и наказание „Обществено порицание”.
Представителят на Районна прокуратура – Хасково, Териториално
отделение - Свиленград: Прокурор С.С. поддържа обвинението по отношение
на фактическата обстановка, изложена в ОА. Изразява становище същото да е
1
безспорно доказано от обективна и субективна страна, при изцяло потвърдена
фактическата обстановка от събраните доказателства в хода на процеса, както
и установени съставомерни – обективен и субективен признаци на вмененото
престъпление по възведената правна квалификация, така също и неговото
извършване и авторството му в лицето на подсъдимия К.. Поради това,
Прокурорът пледира за признаването й за виновна и осъждането й, като й
бъдат наложени предвидените в чл. 183, ал. 4 от НК наказания, които да се
индивидуализират при условията на чл. 54 от НК при превес на смекчаващите
вината обстоятелства. Пледира за налагане на наказание „Пробация” за срок
от 1 година и 2 месеца по отношение на двете задължителни пробационни
мерки и на наказание „Обществено порицание”.
Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП) – Свиленград (по
настоящия адрес на детето ************ съгласно § 1, т. 15 от
Допълнителната разпоредба на Закона за закрила на детето (ЗЗДет)),
уведомена на основание чл. 15, ал. 6 от ЗЗДет, не изпраща представител.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното
от фактическа страна:
Видно от приложената актуална Справка за съдимост с рег.№ 1103
от 08.11.2021 година, издадена от Бюро за съдимост при РС - Елхово,
подсъдимият Т. Д. К. е осъждана – с Присъда № 260007/29.10.2020 година по
НОХД № 421/2020 година по описа на РС - Свиленград, влязла в сила на
14.11.2020 година, е осъдена за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК за това
че за периода от месец Февруари 2020 година до месец Май 2020 година,
включително, съзнателно не е изпълнила задължението си да издържа свой
низходящ - дъщеря си ************, родена на 21.07.2016 година, като й е
наложено наказание „Пробация” с двете задължителни пробационни мерки за
минималния срок от по 6 месеца.
Видно от приложената в кориците на ДП Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние подсъдимият К. не притежава
недвижими имоти и моторни превозни средства, както и не работи и има две
малолетни деца.
Съгласно Характеристичната справка, изготвена от Разузнавач
Ат.В. (служител на РУ – Елхово) подсъдимият К. има криминалистическа и
съдебна регистрации, касаещи посоченото по-горе осъждане за неплащане на
издръжка.
Подсъдимият К. (към онзи момент с фамилно име Б.) и свидетелят
Ив. Г. М. са във фактическо съжителство от началото на месец Ноември 2015
година. Двамата живеят в дома на свидетеля И.М. в град
**********************. От съвместното им съжителство имат дъщеря –
************, родена на 21.07.2016 година. По това време, К. има връзка с
друг мъж - К.С.К., с който иска да заживее и затова решава да напусне
свидетеля М.. На 28.11.2018 година, докато последният отсъствал от къщи, К.
събира багажа си и напуска жилището им, оставяйки малолетната си дъщеря
2
на грижите на бащата.
След като К. си тръгва, тя заживява на семейни начала с К.С.К. в
град Тополовград, област Хасково, на улица „*************” № 4. По-късно,
на 18.05.2021 година, тя сключва граждански брак с него като приема
фамилното име на съпруга си. През пролетта на 2021 година – на 20.05.2021
година, К. ражда дете - С., чийто баща е нейният съпруг Коста Костов.
След раздялата с К., М. полага грижи за детето им Ф.. В началото
на месец Февруари 2019 година той подава Искова молба в РС - Свиленград
за предоставяне на упражняването на родителските права над малолетната му
дъщеря, като е образувано гр.д. № 93/2019 година. С Решение №
98/24.04.2019 година, влязло в сила на 16.05.2019 година, упражняването на
родителските права над детето Ф. са предоставени на бащата – свидителя М.,
като К. е осъдена да плаща месечна издръжка на малолетната Ф. чрез
свидетеля М., като нейн баща и законен представител, в размер на 140 лв.
месечно, платима до края на текущия месец, считано от датата на подаване на
Исковата молба – 06.02.2019 година, до настъпване на законна причина за
изменение или прекратяване. М. се снабдява с Изпълнителелен лист № 221 от
04.06.2019 година и образува изпълнително дело (изп.д.) № 75/2019 година по
описа на Съдебноизпълнителната служба при РС - Свиленград. Костова не
изплаща редовно паричните суми по издръжката, поради което М. подава
Жалба до Прокуратурата, като е образувано наказателно производство за
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, като К. е осъдена по горепосоченото
НОХД.
Тъй като К. не плаща редовно месечната издръжка, дължима на
детето Ф., свидетелят М. отново подава Жалба до Прокуратурата. В хода на
проведената проверка и на образуваното ДП, Т.К. изплаща на няколко пъти
различни по размер парични суми на М., които покриват задължения й изцяло
до месец Ноември 2020 година, включително и частично до размера от 50 лв.
за месец Декември 2020 година.
Налични са по делото доказателства, че сумата от дата 20.07.2021
година в размер на 150 лв. е изпратена от К. на майката на свидидетеля М. –
свидетеля Ф. Юл. Анг., тъй като желанието на К. е тази парична сума да бъде
предназначена за подарък за рождения ден на детето Ф., а не е предназначена
за погасяване на задължението за издръжка на детето. С посочената сума са
закупени торта и подарък на детето за рождения му ден и същото е
уведомено, че те са от майка му.
Видно от приложения в кориците на делото Социален доклад става
ясно, че бащата отглежда детето в семейна среда, осигурява му подходящо
жилище, поддържа добра хигиена, детето е в добро здравословно състояние,
бащата задоволява нуждите и потребностите му събразно възможностите си,
детето се развива нормално за възрастта си и получава необходимите обич и
топлина.
След приключване на разследването и внасянето на ОА в Съда,
3
подсъдимият К. представя доказателства за извършени през месец Ноември
2021 година и през месец Декември 2021 година плащания на дължима
едномесечна издръжка за детето в общ размер на 250 лв. С оглед
разпоредбите на ЗЗД и събраните доказателства, подсъдимият К. е изпълнила
задължението си по отношение изплащане на дължимата издръжка за месец
Декември 2020 година в размер на 90 лв., за месец Януари 2021 година в
размер на 140 лв. и за месец Февруари 2021 година в размер на 20 лв., тъй
като преведените и изплатени през месеците Ноември и Декември 2021
година суми в общ размер на 250 лв. са относима към месец Декември 2020
година, месец Януари 2021 година и месец Февруари 2021 година по
определената за детето издръжка. Предвид изложеното подсъдимият Т.К. не е
изпълнил задължението си за 8 месечни вноски по 140 лв., от които 7 пълни
месечни вноски по 140 лв. (считано от месец Март 2021 година до месец
Септември 2021 година, включително) в общ размер на 980 лв. и една
непълна месечна вноска, дължима за месец Февруари 2021 година в размер на
120 лв. или всичко: общо дължима сума за издръжка в размер на 1 100 лв.
По делото не са установени данни, с оглед събраните
доказателства, в периода от месец Февруари 2021 година до месец Септември
2021 година, включително, както и понастоящем да е отпаднало основание за
плащане на месечните издръжки на детето Ф.. Също така към настоящия
момент липсват данни подсъдимият К. да е изпълнила задължението си за
плащане на дължими издръжки, в сумарен размер от 1 110 лв. за детето Ф..
Разпитана в хода на ДП подсъдимият К. заявява, че разбира в какво
е обвинена, съжалява за станалото, заявява, че не е имала възможност да
плаща редовно издръжката. Същата се признава за виновна, но оспорва факта,
че платената от нея на 20.07.2021 година сума от 150 лв. е подарък за
рождения ден на дъщеря й. Счита, че тази парична сума следва да бъде
приспадната от общото й парично задължение за инкриминирания период от
време. В съдебната фаза на процеса подсъдимият К. се признава за виновна и
дава обяснения, чиито съдържание е идентично с това на обясненията й,
дадени на ДП.
По делото се извършени множество процесуално-следствени
действия: разпити на свидетели, изискани са и са приложени можество
писмени документи и т.н.
Гореизложената фактическа обстановка, се установява по несъмнен
начин от доказателствата – писмени и гласни, събрани в хода на проведеното
предварително разследване (ДП), които са приобщени във фазата на
съдебното производство по надлежния процесуален ред и се цениха на
основание чл. 283 от НПК. В тази насока, Съдът кредитира писмените
доказателствени средства – Докладни записки; Жалба; Решение №
98/24.04.2019 година по гр.д. № 93/2019 година на РС - Свиленград, влязло в
сила на 16.05.2019 година; Удостоверение за раждане на детето Ф.; Писма от
различни институции; Разписки за парични преводи; Удостоверение за
4
сключен граждански брак; Удостоверение за идентичност на лице с различни
имена; Социален доклад; Характеристична справка; Декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние; Справки за съдимост, ведно с
Бюлетин и актуална такава и т.н; както и събраните в хода на съдебното
производство доказателства - Разписки за парични преводи, Удостоверение за
раждане на детето С., Банково извлечение и Епикриза. Така също, още и
свидетелските показания, дадени в съдебната фаза на процеса от свидетелите
Ив. Г. М., Ф. Юл. Анг. и Г.Т.И., както и частично обясненията, дадени от
подсъдимия Т.К. в съдебната фаза на процеса.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма. Анализирани в
съвкупност и съотнасяне помежду им и с писмените доказателства, се налага
извод същите да са систематизирани, логически издържани, взаимно
допълващи се и еднопосочни, с ясна конкретика за фактите за които
свидетелстват, като в тях не съществуват противоречия, които да налагат
критиката им или съмнение в безпристрастността им. Липсват индиции за
предубедеността на посочените свидетели, отчитайки факта, че Гроздана
Иванова е приятелка на подсъдимия К.. Същите Съдът кредитира изцяло с
доверие, тъй като са относими към предмета на делото и подкрепени и от
данните, съдържими се в писмените доказателствени източници, така и с
оглед начина на формирането им. Предвид изложеното Съдът оцени
показанията на всички свидетели като достоверен и надежден източник на
информация, т.е. като убедителни. Описаната фактическа обстановка относно
периода, мястото, механизмът на изпълнителното деяние, както и неговото
авторство са доказани пряко събрани на ДП и надлежно приобщени към
делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: Разписки, Справка за съдимост,
ведно с Бюлетин, Социален доклад, Удостоверение за раждане на детето Ф.,
Решение № 98/24.04.2019 година по гр.д. № 93/2019 година на РС -
Свиленград и др., както и от събраните в съдебната фаза на процеса
доказателства.
Съдът възприе като достоверни и изчерпателни и показанията на
свидетеля Ив. Г. М., макар и същият да се явява пострадал от деянието в
качеството му на баща и законен представител на малолетното дете Ф., тъй
като това a priori не е индиция за недостоверността на твърденията му.
Фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от
НПК могат да бъдат установени с всички допустими доказателствени
средства, като нито едно от тях не се ползва с предварително определена
доказателствена сила. Показанията на пострадалото лице са важен източник
на преки доказателства и не могат да бъдат игнорирани само поради
евентуалната им заинтересованост от изхода на делото.
Настоящият състав кредитира показанията на пострадалото лице като
обективни, безпристрастни и логически последователни. Не е налице
индиция за недостоверност на показанията му.
Обясненията на подсъдимия К. също се възприеха от Съда за
5
достоверни - изключая частта, касаеща сумата от 150 лв., за която се
установи, че плащането й по своето естество не представлява изпълнение на
задължение за издръжка, а е дадена за закупуване на подарък на детето Ф. за
рождения й ден; тъй като кореспондират и се подкрепят от останалите
доказателства и доказателствени средства от ДП, респ. от съдебната фаза
– кредитирани, поради което липсват основания изложеното в тях в качество
на обвиняем, респ. подсъдим да се счита обективно невярно. Т.е. доколкото
се установява корелацията им с останалата доказателствена съвкупност,
липсват основания да не бъдат кредитирани с изключение на посочената част,
касаеща сумата от 150 лв. и за какво е била дадена
Що се отнася до писмените доказателства, те не се оспориха по
своето съдържание и/или истинността им, не се констатираха от Съда и техни
недостатъци от външна, формална страна на документите, поради което те се
кредитираха за достоверни. А онези от тях, представляващи официални
документи и/или доказателствени средства по смисъла на НПК за
извършените процесуално-следствени действия, съответно имат
необходимите реквизити, съставени са от компетентни органи и по
предвидения процесуален ред, в този смисъл същите са редовни и годни
такива, валидно удостоверяващи ги. Частните документи, също не се
оспориха по своето съдържание и следва да бъдат ценени относно
възпроизведените факти в тяхното съдържание, доколкото и са относими и
необходими за доказване на повдигнатото обвинение и за преценката на
личността на подсъдимия К. и нейното имуществено състояние, от тук и
релевантни за индивидуализацията на следващите се наказания. Въз основа
на гореизброените и обсъдени писмени и гласни доказателства се формираха
фактическите и правни изводи относно периода, мястото и изпълнителната
форма на деянието и неговият механизъм на извършване, както и авторството
му.
При така изяснената фактическа обстановка, Съдът достигна до
единствено възможния и несъмнен извод, че с действията си подсъдимият
Таня Демирева К. е осъществила състава на престъплението по чл. 183, ал.
4, вр.ал. 1, вр.чл. 28, ал. 1 от НК.
Престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК е такова на просто
извършване и законът не се интересува от нищо друго, освен от факта на
неплащане на издръжката. От обективна страна трябва да е налице безспорно
установеният факт на неплащане на издръжката от подсъдимия за посочения
период, за който е била дължима, и което задължение е ежемесечно и не може
да бъде съзнателно прекъсвано. Всякакви други обстоятелства (включително
липса на доходи при наличие на трудоспособна възраст и на обективни
причини за неизпълнение за задължението си) са без значение и са предмет на
други (включително и граждански) производства, които не могат да бъдат
взети предвид от наказателния Съд във връзка с предявено обвинение за
неплащане на издръжка по чл. 183, ал. 1 от НК. От наказателноправна гледна
точка са от значение единствено обстоятелствата, че е налице парично
6
задължение, което се дължи на равни месечни вноски, и което не е изпълнено
за повече от 2 месечни периода. Т.е. изпълнителното деяние на посоченото
престъпление се състой в това, че деецът като е осъден да издържа свой
низходящ и съзнава напълно, че не плаща ежемесечните вноски за
издръжката - съзнателно не изпълнява задължението си за издръжка.
Престъплението по чл. 183 от НК е продължено престъпление, което се
осъществява с едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и
непрекъснато в определен период от време като по този начин се създава едно
трайно престъпно състояние, което продължава до неговото прекратяване. От
друга страна, съгласно наказателноправната теория престъплението е
формално, което се осъществява чрез бездействие (както вече бе посочено).
Когато деянието е извършено повторно е налице хипотезата на ал. 4 на чл. 183
от НК.
Както вече бе посочено съвкупната преценка на установените по
делото факти, изведени въз основа на анализа на събраните доказателства по
делото, обосновава категорично правно съждение, да е доказано
извършването на престъплението - предмет на обвинението и неговото
авторство. С деянието си подсъдимият Т. Д. К. е осъществила както от
обективна, така и от субективна страна, престъпния състав по чл. 183, ал. 4,
вр.ал. 1 от НК.
Доказани по делото, с преки доказателства и надлежните
доказателствени средства, са релевантните фактите: произходът на детето -
низходящ на подсъдимия К. и осъждането й с влязло в сила на 16.05.2019
година Съдебно решение № 98/24.04.2019 година по гр.д. № 93/2019 година
по описа на РС - Свиленград, да заплаща месечна издръжка на същото, в
конкретно определен размер, а именно от по 140 лв., считано от 06.02.2019
година, както и неизпълнението на тези й задължения за повече от 2 месечни
вноски. Така, в частност, предвид извършените плащания, включително и в
съдебната фаза на процеса, установеният период на нейното бездействие,
обхваща времето от месец Февруари 2021 година до месец Септември 2021
година, включително, като подсъдимият К. е неизправен длъжник за общо от
8 месечни вноски (7 пълни и една непълна) за паричната издръжка на детето
Ф., които е осъдена да плаща, тъй като упражняването на родителските права
и непосредствени грижи за отглеждането му, са предоставени, респ. поети от
другия родител (бащата - свидетелят Ив. Г. М.). До тези основни обективни
признаци се свеждат и предвидените в престъпния състав на чл. 183, ал. 1 от
НК предпоставки, които безспорно в настоящия казус са налице и са
доказани – постановен е Съдебен акт за присъждане на ежемесечна издръжка,
както и неплатени повече от 2 вноски от същата. Всички неизплатени
месечни издръжки, сборно възлизат на 8 месечни вноски от дължимата
издръжка за детето и в това си цифрово изражение очевидно надхвърлят и то
значително предвидени в НК минимум - 2 неплатени вноски съгласно
фактическия състав на чл. 183, ал. 1 от НК. Липсват данни за плащане на част
или някои от месечните издръжки за времето от месец Февруари 2021 година
7
(частично плащане е налице) до месец Септември 2021 година, включително,
като категоричен и безспорен извод за валидното надлежно погасяване на
същите, не може да се формира от събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съвкупното им обсъждане. Поради това, Съдебният състав
прие, че е налице бездействие и неизпълнение на родителското задължение
по отношение на детето за инкриминирания период от месец Февруари 2021
година до месец Септември 2021 година, включително.
Доколкото подсъдимият К. представи надлежни доказателства, че е
внесла сумата от общо 250 лв. по време на процеса в съдебната му фаза,
Съдът приспадна тази сума от размера на общото задължение от 1 350 лв.,
като я оправда по първоначално повдигнатото й обвинение за неплатени
месечни издръжки - за разликата от 1 100 лв. до общата сума от 1 350 лв.,
посочена в ОА.
Не са налице факти, от които да се направи извод за настъпила
промяна в обстоятелствата или настъпила обективна невъзможност от страна
на подсъдимия К. да заплаща присъдената издръжка на посоченото дете.
Същата е в трудоспособна възраст, следователно и няма пречки да реализира
доходи от трудово или друго правоотношение. Липсата на имущество, като
източник на доходи и влошеното финансово състояние, не я освобождават от
задължението като родител да издържа ненавършилито си пълнолетие дете, с
оглед обективния, безусловен характер на това задължение. Следва да се
отбележи че фактът, че макар подсъдимият К. да не е работила през
инкриминирания период, тъй като е била в бременна, респ. в майчинство, не е
релавантен за наказателното производство, доколкото при наличието на
обективни пречки, има специален ред, по който следва то да се установи и с
изричен Съдебен акт, което предполага да е инициирала гражданско
производство за прекратяване на присъдената издръжка или нейното
намаляване. Липсват данни, съгласно които препятстващи плащането на
издръжката обстоятелства да са били установявани по предвидения за това
ред (чл. 150 и чл. 151 от СК). Единствено в производството по иск за
издръжка се вземат предвид доходите на родителя, който е задължен да дава
издръжка, както и възможностите му за това, като важи правилото, че
размерът на издръжката се определя от нуждите на търсещия, но не повече от
възможностите на дължащия. Съгласно чл. 150 от СК единствено при
изменение на обстоятелствата, при която размерът и основанието за даване на
издръжката е определен, присъдената издръжка може да бъде изменена или
прекратена. С тези съображения и Съдът приема, отсъствие на обективни
обстоятелства, които да са попречили на подсъдимия К. да изпълни
задълженията си и да плати издръжката на свой низходящ – детето Ф., след
като е била осъдена да плаща такава със Съдебно решение. Доказани са
авторството на деянието, периодът и мястото на извършването му – град
Свиленград, област Хасково, където се дължат действията за престиране на
носимите парични задължения за издръжки, т.е. където бащата и детето
живеят – град Свиленград, област Хасково.
8
В резултат на пълното си бездействие, през инкриминирания
период, изразило се в цялостно/частично неплащането на дължимите вноски
за месечната издръжка на детето, считано от месец Февруари 202( година до
месец Септември 2021 година, включително, настъпил е и престъпният
резултат по отношение на кредитора – детето Ф., действащ чрез законния си
представител и негов баща – родителят, упражняващ родителските права.
Забавата е за общо 8 месечни вноски за детето, 7 от които които са еднакви
по размер – 140 лв. и една – 120 лв., а общата сума на неплатените издръжки в
резултат на просто математическо пресмятане, възлиза на стойност общо 1
110 лв. Неизпълнението на посочените задължения - периодично, месечно е за
срок, надхвърлящ минимално изискуемия от закона - 2 месечни вноски, като
в случая непрестираните са 8 вноски, спрямо детето.
Домогванията на подсъдимия К. в смисъл, че сумата от 150 лв.,
платена на 20.07.2021 година била дадена в изпълнение на задължението за
издръжка, са неоснователни и Съдът не ги кредитира, тъй като дава вяра на
показанията на свидетелите М. и А., които пряко са възприели изявлението на
К., че сумата е за подарък на детето. Съобразно Съдебното решение на РС –
Свиленград присъдените суми следва да се привеждат на родителя, на когото
са предоставени за упражняване родителските права и който е законен
представител, а именно: на свидетеля М.. Все пак присъдената сума е за
задоволяване нуждите на детето Ф. и родителят, на когото са присъдени
родителските права е този, който най-добре може да прецени от какво има
нужда детето. Ето затова сумата за издръжката следва да се привежда на
родителя, на когото са предоставени родителските права, за да може да
откликва на нуждите на детето. В случая сумата е преведена на бабата на
детето – свидетеля А. и сумата е похарчена за торта и подарък на детето, тъй
като сумата не е дадена за издръжка съгласно изричнто изявление в тази
насока на К.. Посочената сума Съдът намира, че е дадена за подарък, какъвто
не е забранено, а е нормално да се прави от майка на дете за рождения му ден.
Предвид изложеното като пълнолетно вменяемо лице подсъдимият
Т. Д. К. е годен субект на престъплението.
Извършеното от Т. Д. К. престъпление е правилно квалифицирано
като извършено при условията на повторност с оглед съдебното й минало -
осъждана е за престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК. Настоящият
инкриминиран период на неплащане на издръжка от подсъдимия К. се отнася
за престъпление, извършено след като тя е била осъждана с влязла в сила
Присъда за друго такова престъпление и преди да е изтекъл 5 годишния срок
по чл. 30, ал. 1 от НК.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено
виновно по смисъла на чл. 11, ал. 2, хипотеза първа от НК. Налице е умисъл,
като форма на вината. Бездействието на подсъдимия К. и неизпълнението на
задължението й за издръжка е напълно съзнателно. Деянието е извършено с
цялостно изразени волеви и интелектуален моменти на умисъла, при
9
съзнаване неговия общественоопасен характер, както и последиците –
общественоопасни. Подсъдимият Т.К. е имала знание за дължимостта на
издръжката на своето дете – низходящ, с цел предоставяне на средства за
задоволяване на потребностите за физическото и духовното развитие на
детето, съгласно Съдебното решение за присъждането й, което й е било
известно, знаела е и точния размер на тази издръжка, че се дължи
ежемесечно, както и периодът, за който не е внесла вноските, разбирала е и
характера (неотменимост и периодичност с месечно престиране на сума) на
задълженията си. Въпреки това напълно осъзнато е бездействала за прякото
му изпълнение, чрез плащане, поради това от волева страна, безспорно е
предвиждала сигурното и възможно настъпване на престъпния резултат -
вредните последици, обхващащи ежемесечната издръжка, от която е било
лишено детето й и по този начин лишава детето си от необходимите
материални средства, определени по съответния гражданскоправен ред, и тъй
като и последните са били предвиждани от нея – налице е прекият й умисъл
за извършване на престъплението. Обективната невъзможност за изпълнение
на задължението за издръжка, поради липсата на материални възможности за
това, няма за последица липса на субективна страна на деянието. За да бъде
то съставомерно и от субективна страна (както вече бе посочено), достатъчно
е само и единствено деецът да съзнава, че - първо, има установено с влязло в
сила Съдебно решение парично задължение (изискуемо и ликвидно) да
заплаща издръжка, и второ - че не плаща. Причините за неплащането са без
всякакво правно значение, както вече бе посочено по-горе в настоящото
изложение.
По изложените съображения, Съдът призна подсъдимия Т. Д. К. за
виновна в извършването на престъпление по чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1 от НК,
която правна квалификация и е възведена с внесения ОА.
Подсъдимият Т. Д. К. е родена на ********** година в град Елхово,
област Ямбол, с ЕГН **********. Българска гражданка е от български
произход. Живее в град Тополовград, ул.„*************” № 4, област
Хасково. Омъжена е и от брака си има едно малолетно дете – син С.. С
основно образование е. Осъждана е. В момента не работи – в майчинство е и
се грижи за детето С..
При определяне вида и размера на наказанията на подсъдимия К.,
Съдът се съобрази с двата основни принципа на наказателноправната ни
система, а именно принципът на законоустановеност и принципът на
индивидуализация на наложените наказания.
Съгласно първият принцип на наказателноправната ни система за
извършеното от подсъдимия К. престъпление в специалния текст на чл. 183,
ал. 4 от НК се предвиждат наказание „Лишаване от свобода” до 2 година или
„Пробация”, както и е предвидено наказанието „Обществено порицание”.
Разпоредбата на чл. 183, ал. 4 от НК дава възможност на Съда да избере едно
измежду две, предвидени като основни наказания – „Лишаване от свобода”
10
или „Пробация”, като го задължава да добави и кумулативно предвиденото
наказание „Обществено порицание”. Наказанието „Лишаване от свобода”
няма специален минимум, което позволява замяна на наказанието „Лишаване
от свобода” с друг вид наказание при условията на чл. 55 от НК. При
условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в” от НК наказанието „Пробация” може да
бъде заменено с „Глоба”.
За пълнота следва да се посочи, че по отношение на подсъдимия К.
не може да се приложи разпоредбата на чл. 78а от НК, тъй като не са
възстановени причинените от престъплението имуществени вреди и тъй като
е била осъждана, за което деение не е реабилитирана.
При индивидуализацията и конкретизацията на наказателната
отговорност на подсъдимия К., Съдът се съобрази с обществената опасност на
деянието и дееца, мотивите за извършване на престъплението, степента и
формата на вината, както и всички смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства по смисъла на закона. Обсъждайки въпросът за следващите се
наказания, които да бъдат наложени на подсъдимия Т.К., за престъплението в
извършването на което тя беше призната за виновна, в спазване на правилото
на чл. 54 от НК, Съдебният състав взе предвид, че обществената опасност на
деянието е завишена предвид стойността на неплатената издръжка за
ненавършилото пълнолетие дете (сравнено с минималната работна заплата за
страната за 2021 година в размер на 650 лв. съгласно ПМС № 331/26.11.2020
година) - за да прецени, че е налице завишената обществена опасност на
деянието Съдът отчете и завишеното обществено недоволство и критика към
подобни престъпни деяния. Взеха се предвид и причините за извършване на
престъплението - незачитане на установения в страната правов ред и
неизпълнение на родителските задължения от страна на подсъдимия К..
Отчетоха се и смекчаващите отговорността обстоятелства, с която правна
характеристика се съобрази Съдът – изключително младата възраст на К.,
добрите характеристични данни (показващи личността й в позитивна насока),
частичното изпълнение на задължението в хода на ДП и в съдебната фаза на
процеса, съдейства за разкриване на обективната истина и направеното
признание. Също така, съобрази се с оценка на отегчаващо обстоятелство -
значителният брой неплатени вноски, многократно надвишаващи минимално
предвидените за съставомерността на деянието, което безспорно завишава
обществената опасност с оглед продължителния период на бездействието,
довело в последица до ограничаване възможностите за социално развитие на
детето и до затруднения за другия родител да покрива ежедневните му
нужди, осигурявайки необходимите парични средства неговата издръжка. Взе
се предвид и фактът, че подсъдимият К. се намира в трудоспособна възраст,
макар и в майчинство, респ. че е била бременна и самата бременност е била
много тежка. Съобразно относителната тежест на тези релевантни за
отговорността обстоятелства, Съдът прецени че индивидуализацията на
наказанията следва да се проведе в хипотезата на чл. 54 от НК, като се прие
съотношение на превес на смекчаващите обстоятелства.
11
За престъплението, в което подсъдимият К. беше призната за
виновна – чл. 183, ал. 4, вр.ал. 1 от НК в материалната наказателна норма,
както вече бе посочено, предвидени в условия на алтернативност са две
наказания – „Лишаване от свобода” и „Пробация”. Измежду посочените и
мотивиран от предходните съображения, относно индивидуализацията, респ.
обстоятелствата, релевантни за отговорността, Съдът прецени по-лекото
измежду двете алтернативно предвидени такива, а именно: наказанието
„Пробация” (по втората алтернатива на закона) за по-подходящо в случая, с
оглед целите, предвидени в чл. 36 от НК и личността на дееца.
Поради това, съобразно изложените правни аргументи и в рамките
на предвидената в чл. 183, ал. 4 от НК санкция, Съдебният състав определи и
наложи на подсъдимия К. наказание „Пробация” със следните пробационни
мерки: „Задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност на
явяването 2 пъти седмично и „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител”. Съдът счита че за даване възможност на подсъдимия
К. да работи (разбира се след майчинството) и да изплаща издръжка на детето
си Ф. ще е достатъчен срок на определените пробационни мерки в размер
около минималния, а именно: 8 месеца.
Съдът наложи и кумулативно предвиденото наказание „Обществено
порицание”, което следва да се изпълни чрез обявяване на Присъдата на
видно място в сградата на Община – Тополовград, където живее К..
Така индивидуализираните наказания ще въздействат в достатъчна
степен върху личността на подсъдимия К. като предизвикат положителни
промени в съзнанието и я мотивират към правомерно поведение в бъдеще,
без с тази по-малка по обем принуда да се намалява ефективността на
наказателната репресия, съответна на целите на индивидуалната превенция. В
случая наказанията биха допринесли със своята неизбежност, а не толкова със
строгостта си, като с тях подсъдимият К. ще бъде предупредена, че подобно
поведение не може да бъде толерирано, а само наказвано, едновременно с
което ще й даде възможност да преосмисли напълно извършеното. Съдът се
надява с това да се повиши чувството й за отговорност и гражданско
правосъзнание, за да не допуска занапред подобни престъпления. От друга
страна индивидуализирани така по вид и размер, наложените наказания,
Съдът прецени за необходими, достатъчни и справедливи наказания за
постигане целите на наказателната репресия, дефинирани в чл. 36 от НК, а
именно: да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите
членове на обществото.
Относно разноските:
По делото не се констатираха такива.
Мотивиран от гореизложеното Съдът постанови Присъдата си.


12
РАЙОНЕН СЪДИЯ:

(Кремена Стамболиева)


13
Съобщи за изтекли лични данни