МОТИВИ по НОХД №30300/2013 г. по описа на Районен
съд-Монтана
Подсъдимият В.Г.В. е обвинен в това, че
от м. септември 2012 г. в гр.
Монтана, като пълнолетно лице, без да е сключило граждански брак, заживял на
съпружески начала с лице от женски пол, ненавършило 16 годищна възраст-
непълнолетната М. И. В.- престъпление по чл.191 ал.1 НК.
Прокурорът поддържа
обвинението като предлага на съда да признае подсъдимия за виновен, и тъй като
са налице условията на чл.78а НК да го освободи от наказателна отговорност и му
наложи административно наказание – глоба.
Подсъдимият
В.Г.В. се признава за виновен и
моли съда да му наложи по-малко наказание. При условията на чл.371 т.2 НПК
признава изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и
дава съгласие да не се събират доказателства по тези факти. Прави
самопризнание, като изразява съжаление за стореното, но заявява, че обича жена
си и когато тя навърши необходимата възраст – ще се оженят.
Защитникът на подсъдимия В.Г.В.
- адВ. З. К. от АК-Монтана изразява
съгласие по смисъла на чл.371 т.1 НПК и предлага на съда да
освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание глоба в минималния размер от 1 000 лВ.
Производството
е по чл.370 и сл. от НПК – проведе се съкратено съдебно следствие, предшествано
от предварително изслушване на страните.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. На основание чл.373 ал.1 НПК във вр. с чл.283 НПК, съдът прие събраните в досъдебното производство, приобщи ги към делото и
ги огласи.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
През лятото на 2012 г
подсъдимият В.Г. се запознава
с непълнолетната М. И. В. от гр. Монтана, като от м. септември 2012 г. двамата заживяват на
съпружески начала, без свидеттелката В.
да е навършила
16-годишна възраст.
В. забременява, като постъпва в АГО при МБАЛ „Д-р Стамен Илиев” АД гр.Монтана и тъй като е непълнолетна е подаден сигнал в ДСП „Социално осигуряване” гр.Монтана, като е извършена проверка и е подаден сигнал до Районна
прокуратура Монтана
В хода на разследването е установено, че действително от м. септември 2012 г. непълнолетната В., която не е
навършила 16 годишна възраст живеят на
съпружески начала, като за това знаят родителите им - свидетелите Е.С. /майка на В./, баща му- свидетеля Г.В., както и свидетелката Б.- баба на В..
От съвместният им живот на съпружески начала, В. ражда детето Е. В. Г., което дете е припознато от бащата- подсъдимият
В..
При условията на чл.372 ал.4 НПК, съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като взе предвид и
направеното самопризнание от подсъдимия В..
При така изложените фактически обстоятелства от правна страна, съдът намира, че с деянието си, подсъдимият В. е осъществил
от обективна и субективна страна фактическия състав на престъпление по чл.191 ал.1 от НК.
От
субективна страна, деянието е осъществено умишлено по смисъла на чл.11 ал.1 пр.1 от НК, като
форма и вид на вина.
От
субективна страна, деянието е извършено умишлено - подсъдимият е съзнавал
обществената опасност на деянието, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване.
С
оглед на изложеното, съдът прие, че подсъдимият е осъществил състава на
престъплението по чл. 191 ал. 1 НК,
освободи го от наказателна отговорност и на основание
чл. 78а НК, му наложи административно наказание
"глоба", в размер на 1 000 лВ.
Съдът
приложи този институт, предвид че за горното умишлено престъпление е предвидено
наказание до три години "лишаване от свобода" или "глоба".
Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван досега от административна
отговорност по реда на чл. 78а НК. Няма имуществените вреди от престъплението.
Съдът
намира, че с така наложеното
наказание ще се реализират целите на чл.
36 НК.
При така изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: