№ 145
гр. Пловдив, 27.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
и прокурора Д. Анг. Анг.
Сложи за разглеждане докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно
гражданско дело № 20225000500242 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:33 часа се явиха:
За жалбоподателя Й. СТ. П. редовно призован, се явява адвокат М..
За ответник Прокуратура на Република България редовно призована, се
явява прокурор Д.А..
СТАНОВИЩА ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
Адв. М.: Да се даде ход на делото.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Постъпила е въззивна жалба вх. № 1997/28.02.2022 г. от Й. СТ. П.
против Решение № 5/12.01.2022 г., постановено по г. д. № 1677/2021 г. по
описа на ОС – Стара Загора в частта, с която са отхвърлени исковете му за
осъждане на Прокуратурата да заплати на Й. СТ. П. сумите, както следва: над
размера от 2 040.00 лева до претендирания размер от 6 600.00 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди от повдигане на
1
обвинение по досъдебно производство № 447ЗМ 180/2019 г. по описа на РУ
Г., преписка № 1474/2019 г. на РП - Г. за извършено престъпление по чл. 197,
т. 1, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК, по което обвинение ищецът е оправдан с
влязла в сила присъда № 3/05.03.2020 г., постановена по НОХД № 288/2019 г.
по описа на РС - Г., потвърдена с решение № 65/20.07.2020 г., постановено по
ВНОХД № 1089/2020г. по описа на ОС - Стара Загора, както и в частта за
разноските. Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение в
съответните части и да уважи исковете в пълните предявени размери.
Претендира разноски. С нея не са направени доказателствени искания.
Писмен отговор не е постъпил.
Адв. М.: Поддържам жалбата. Нямам доказателствени искания.
Прокурорът: Жалбата я считам за неоснователна и я оспорвам. Нямам
доказателствени искания.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна и следва да бъде даден ход
по същество и затова,
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. М.: Уважаеми апелативни съдии, тъй като делото не се отличава
със значителна фактическа и правна сложност, това което съм изложил във
въззивната жалба го поддържам. Единственият спор между страните е по
размера на обезщетението. Мотивите на първоинстанционния съд подробно
съм ги анализирал във въззивната жалба и смятам, че в това отношение съдът
не се е съобразил с установените факти по делото. Оправдателна присъда,
потвърдена от въззивен съд, влязла в сила, извършена е експертиза, която
установява съответните заболявания и показва какъв е размера на
неимуществените вреди, адекватни и съответстващи на свидетелски
показания и медицински документи.
В тази връзка считам, че крайния извод на съда за размера на
обезщетението за неимуществените вреди не съответства на съдебната
практика, на доктрината и моля в тази част решението да бъде отменено, като
съдът се произнесе по същество и уважи предявените искове.
2
Не претендирам адвокатско възнаграждение, тъй като доверителят ми
не е в добро финансово състояние и аз го защитавам безвъзмездно и в тази
връзка правя искане на основание чл. 38 ал. 2 от ЗАдв съдът при уважаване на
жалбата да осъди ответната прокуратура да заплати в минимален размер
адвокатски хонорар. Единствено, което сме похарчили е държавна такса.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии, Прокуратурата е осъдена да
заплати на Й. СТ. П. сумата от 2040 лв., представляваща обезщетение за
претърпените от него имуществени вреди, представляващи заплатено
адвокатско възнаграждение, настъпили в резултат на действията на
следствените органи по повдигане на обвинение против него по досъдебно
производство № 447ЗМ 180/2019г. по описа на РУ Г., Преписка №
1474/2019г. на РП - Г. за извършено престъпление по чл.197, т.1, във вр. чл.
194, ал.1 НК, по което обвинение ищецът е оправдан с влязла в сила присъда
№ 3 от 05.03.2020г., постановена по НОХД № 288/2019 г. по описа на РС - Г.,
потвърдена с решение № 65 от 20.07.2020г. по ВНОХД № 1089/2020г. по
описа на Окръжен съд - Стара Загора, заедно със законната лихва върху
главницата, считано от 20.07.2020г., до окончателното й изплащане, като е
отхвърлен предявения иск за имуществени вреди в останалата му част за
размера над 2040 лв. до претендирания размер 6600 лв. като неоснователен.
Също така е осъдена П. на РБ да заплати на Й. СТ. П. сумата от 800 лв.,
представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
настъпили в резултат на действията на следствените органи по повдигане на
обвинение против него по досъдебно производство № 447ЗМ 180/2019г. по
описа на РУ Г., Преписка № 1474/2019г. на РП - Г. за извършено
престъпление по чл.197 т.1, във вр. чл. 194, ал.1 НК, по което обвинение
ищецът е оправдан с влязла в сила присъда № 3 от 05.03.2020г., постановена
по НОХД № 288/2019 г. по описа на РС - Г., потвърдена с решение № 65 от
20.07.2020г. по ВНОХД № 1089/2020г. по описа на Окръжен съд - Стара
Загора, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 20.07.2020г.,
до окончателното й изплащане, като е отхвърлен предявения иск в останалата
му част за размера над 800 лв. до претендирания размер 50 000 лв. като
неоснователен.
Осъдил е П. на РБ да заплати на Й. СТ. П. сумата 130 лв.,
представляващи направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска и платената по делото
държавна такса.
Ще ви моля да оставите без уважение жалбата като неоснователна ,
тъй като съдът се е съобразил стриктно със съдебната практика по ТР №
1/2018 г. по тълк. д. № 1/2018 на ОСГК, като се е произнесъл по предмета на
предявения иск. Безспорно установено е по делото, че обвинението е за
престъпление по чл.197 т.1, във вр. чл. 194, ал.1 НК, което е наказуемо с
3
лишаване от свобода до 5 г. Спрямо същия е наложена и най-леката мярка за
неотклонение подписка, като след внасяне на ОА в РС Г. са били проведени
две заседания, последното от които на 5.03.2020 г., когато е била произнесена
оправдателната му присъда и едно заседание пред ОС Стара Загора.
С оглед на изложените обстоятелства и с оглед на това, че от започване
на наказателното производство до окончателното му приключване са минали
по-малко от 8 месеца, съдът правилно е приел, че делото не е с фактическа и
правна сложност, поради което е приел, че в случая адвокатското
възнаграждение надвишава съществено неговия обичаен размер в подобни
случаи. В тази връзка считам довода на защитата, че изводът на съда в
посочената насока демонстрира пренебрежително отношение е неправилна
интерпретация на фактите по делото от страна на защитата.
Неоснователно е също така и твърдението, че по същество съдът е
приложил разпоредбата чл. 78 ал. 5 от ГПК при определянето на
имуществените вреди.
Що се касае до неимуществените вреди, размерът от обезщетението от
800 лева е правилно определен от съда и отговаря на принципа на
справедливостта. Присъденото обезщетение отговаря на описанието на
вредите, на съдебната практика в подобни случаи и на икономическия
стандарт, а също така и последиците от ковид-пандемията.
Неоснователни са доводите в жалбата на ищеца относно причинените
неимуществени вреди, касаещи заболяванията на ищеца и че страдал от
хипертония.
От заключението по назначената КПМЕ безспорно се установява, че на
ищеца не е била поставена диагноза хипертония. Също така има твърдения от
такова естество, че същият щял да страда от тях до края на живота си. От
представените медицински документи следва да се има предвид, че същите не
съдържат нито едно изследване, като анамнезата е снета само от оплакванията
на ищеца. Относно установената диагноза разстройство на вегетативната
автономна нервна система, идеопатична периферна вегетативна невропатия,
паническо разстройство следва да се има предвид, че прегледите са
извършвани на 20.08.2020, т.е. един месец след постановяването на
решението на ОС. Тоест, не са причинени от воденото наказателно
производство.
4
Следва да се има предвид, че прокуратурата не е разгласявала
информация по медиите, като от гласните доказателства се установява, че
именно ищецът е разпространил обстоятелства по воденото срещу него
производство и ако са настъпили вреди в тази насока не са по вина на
прокуратурата.
Считам също така, че твърдението на ищеца, че предвиденото
наказание по чл. 197 ал. 1 от НК е с наказуемост с лишаване от свобода от 8 г.
е плод на неправилно прочитане на НК, тъй като видно от текста от закона
лишаването от свобода е в размер до 5 години и отправените упреци към
съда са меко казани некоректни.
Също така считам, че изложените субективни визии от защитата защо и
поради какви причини не се споделят изводите и в частност с правилото на
чл. 83 ал. 2 от ЗЗД не следва да го коментираме.
Съдът е съобразил и обстоятелството, че с оглед събраните по делото
доказателства ищецът е претърпял стрес не толкова от воденото срещу него
наказателно производство, което не е за тежко престъпление по смисъла на
закона и е приключило в разумен срок, а от такава гледна точка, че в случай
на осъждане ще се наложи да изтърпи присъда от предходно осъждане, чието
наказание е отложено.
Предвид казаното, моля да оставите жалбата без уважение и да
потвърдите първоинстанционното решение.
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 27.07.2022 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 13,45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5