Р Е Ш
Е Н И Е
№ 07.06.2019
г. гр.Търговище
Търговищкият окръжен съд гражданска колегия
На трети юни
2019 година
В публично съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана И.
ЧЛЕНОВЕ: Татяна Даскалова
Бисера
Максимова
Секретар Ирина Василева
като разгледа докладваното от Б.Максимова
в. гр. д. № 151 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 258
и сл. от ГПК.
С
Решение № 148 от 06.03.2019 година, постановено по гр. д. 987/2018 година по
описа на ТРС, съдът е отхвърлил
предявения по реда на чл.422 във вр. чл.415 ал.1 от ГПК иск за
установяване, че съществува вземането на
„П. К.
Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление:***,
представлявано чрез пълномощник –
юрк. Р.И.И., против К. П. И.,
ЕГН **********,*** и А.М. А., ЕГН **********,
с адрес: ***, като солидарни
длъжници за сумата 4 078.71 лв. - главница,
произтичащо от неизпълнение на
договор за потребителски кредит - Профи Кредит Стандарт № ********** от дата 26.08.2016 г., за което е издадена заповед № 328/11.04.2018 г. по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 565/2018 г. по описа на Районен съд – Търговище, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Постъпила е въззивна жалба от „П.
К. Б.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***, представлявано чрез пълномощник – юрк. Р.И.И..
Във въззивната жалба се излагат следните основни съображения:
„П.К.Б.“ ЕООД е небанкова финансова институция по смисъла на чл.З, ал.1
от Закона за кредитните институции.
Стопанската активност на финансовите институции не е подчинена на Закона
за кредитните институции и респективно неговият, чл. 60, ал.2 се явява
неприложим за тях. Въведеното с този текст изискване демонстрира подчертана
взискателно към предпоставките, при които банките кредитори биха могли да
пристъпят към принудително удовлетворяване чрез способа на незабавно изпълнение
по редна на чл.418 от ГПК. Доколкото обаче небанкова финансови институции не
фигурират сред лимитативно предвидените в чл.417, т.2 субекти, изведените по
тълкувателен път, чл.60, ал.2 от ЗКИ предпоставки за издаване на заповед за
незабавно изпълнение, залегнали в т. 18 от Тълкувателно решение № 4, следва да
се прилагат единствено само вземания, произтичащи от договори за банкови
кредити, без да засяга заемните съглашения, по които в позицията на
кредитодател се изявява небанкови субекти от категорията на „П.К.Б.“ ЕООД. В
случаите, в които заемът е предоставен от небанкова финансова институция,
клаузата включена в договора за заем за предсрочна изискуемост, при настъпване
на определени условия и свързана с неизпълнение на задължението за връщане на
заема, не противоречи на свободата на договаряне (чл.9 от ЗЗД). С тази уговорка
длъжникът губи преимуществото на срока и последиците за него са аналогични на
изгубването на това преимущество, съгласно чл. 71 от ЗЗД. В този случай
настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към този момент
погасителнив вноски, включително в частта им за възнаградителна лихва и такси.
Въззивникът излага съображения,
че в случая е настъпила предсрочна изискуемост на вземането му срещу
ответниците. Отделно излага съображения, че ако съдът приеме, че такава не е
настъпила, то следва да установи вземането му срещу длъжниците за падежиралите
към момента на приключване на устните състезания незаплатени вноски по договора
за кредит.
Предвид гореизложеното, въззивникът моли съда да отмени в цялост
обжалваното решение като неоснователно и неправилно и да постанови ново решение, с което да установи съществуването
на вземане в полза на „П.К.Б.” ЕООД срещу длъжниците К.П.И. и А.М.А.,
възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит №
**********, в размер на 4078.71 лв. /четири хиляди седемдесет и осем лева и
седемдесет и една стотинки/, ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението.
Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв.Н.С.-***, особен
представител на К.П.И. ***, в който отговор се излага следното:
Неправилно „П.к.Б.“ ЕООД счита, че като не е банкова институция по
смисъла на чл.З, ал.1 от Закона за кредитните институции стопанската им активност не е подчинена на
този закон. Според въззиваемата страна разпоредбата на чл.60, ал.2 от ЗКИ е
императивна и нейното тълкуване е подчинено на принципа на защита на по-слабата
страна, поради което следва да се прилага във всички хипотези на предоставяне
на потребителски кредити. Отделно от това се излагат съображения, че ищецът
няма разграничение по размер, брой, вид падежирани и непадежирани вноски, нито
има петитум в тази насока. Посочва още,
че визираните от ищеца клаузи от процесния ДПК и подписаното от страните
Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги се неравноправни,
съгласно ЗЗП, респ.нищожни поради противоречие с разпоредбите на 3ЗП и добрите
нрави. Клаузите определящи задължение за плащане на сума за включен пакет от
допълнителни услуги са нищожни, тъй като заобикалят закона, като въвеждат
допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи
значително допустимите разходи по кредита, определени в ЗПК.
Моли се за потвърждаване на обжалваното решение.
Не е постъпил писмен отговор от втория ответник.
Доказателствени искания не са направени.
В съдебно заседание въззивникът не се представлява.
В съдебно заседание ответната
страна чрез адвокат С. оспорва въззивната жалба.
Съдът, след като констатира, че въззивната жалба е подадена срок и е ДОПУСТИМА, провери изложените в нея оплаквания,
обсъди представените доказателства и
констатира следното:
Предявен е иск с правно основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК.
По фактите съдът съобрази следното:
Видно от приложеното Ч.гр.д. № 565/2018г. по описа на РС-Търговище,
ищецът „П.К.Б.“ ЕООД – София, е подал на
10.04.2018 г. заявление за издаване на заповед
по чл.410 от ГПК против
двамата ответници - К.П.И. *** и длъжникът А. ***. Съдът е издал заповед №
328 от 11.04.2018г. за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК , с
която разпоредил двамата длъжници
да заплатят солидарно на
кредитора сумата 4 078.71 лв.
главница; лихва за забава в
размер на 18.45 лв., от 13.12.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от 10.04.2018 г. до изплащане на
вземането, на осн. чл. 410, ал. 1, т. 1
от ГПК, както и направените по делото разноски, като е посочено в заповедта съобразно заявлението,
че вземането произтича от неизпълнено задължение по договор за
потребителски кредит № ********** от 26.08.2016 г. Ответникът – А. *** е подал възражение по
реда на чл.415 от ГПК, а на ответникът - К.П.И. *** е връчена заповедта при
условията на чл.47 ал.1-5 ГПК. Съдът е дал указания на кредитора да предяви иск
за установяване на вземането си против двамата ответници. Това определя и
правния интерес на ищеца от предявяване
на настоящия иск по реда на чл.422 от ГПК във вр. чл.415 ал.1 т.1 и т.2 от ГПК и с правно основание по чл.79 ал.1 от ЗЗД.
От представения по настоящото
дело писмен договор ищецът - „П.К.Б.“ ЕООД
- София, наричан кредитор, от една страна и
от друга страна – ответникът – К.П.И., наричан за краткост клиент, и А.М.А.,
наричан за краткост солидарен длъжник,
са сключили в офис на кредитора в
гр. Търговище, ул. „Христо Ботев“ № 31,
Договор за потребителски кредит –
Профи Кредит Стандарт № ********** , на дата 26.08.2016 г. , ведно с избран
пакет от допълнителни услуги – Екстра+.
Съгласно договора, раздел VІ. „Параметри“ по кредита: сумата на кредита е 3000 лв., срок за погасяване на кредита
е 24 месеца, размер на вноската по
кредита е 185.46 лв.,
ГПР 49.89 %, годишен лихвен процент
41.17 %, лихвен процент на ден: 0.11 или общо дължима сума по
кредита 4451.04 лв., а по избран и
закупен пакет от допълнителни услуги
„Ектра+“ параметрите са следните: възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги: 1308 лв.; размер на вноската по закупен пакет от
допълнителни услуги: 54.50 лв. Вписаното в договора общо задължение по
кредита и по пакета от допълнителни услуги
е 5759.04 лв.; общ размер на
вноската е 239.96 лв. и уговорена дата на погасяване: 12 ден от месеца. Няма
спор, че преди подписване на
договора на клиента и солидарния
длъжника е предоставено и те са
попълнили искане за отпускане на потребителски кредит Профи Кредит
Стандарт и стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските
кредити, в които е отбелязано също, че пакетът за допълнителни услуги е
„Екстра+“. От споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от дата 26.08.2016 г. се установява,
че е уговорено задължение за кредитора да предостави на клиента и солидарния
длъжник по искане на клиента и при изпълнение на посочените в Общите условия
изисквания, на една или всички от посочените услуги, изразяващи се в:
Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за
отлагане на определен брой погасителни
вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски; 4.
Възможност за смяна на датата на падежа; 5. Улеснена процедура за получаване на
допълнителни парични средства.
От Извлечението от сметка е видно, а и
ищецът сам в исковата си молба сочи, че
длъжникът е платил по договора за потребителски кредит 7 бр. пълни погасителни вноски от по 239.96
лв. /от 12.10.2016г. до 12.04.2017г./ и
1 бр. непълна погасителна вноска от 0.61 лв. /с падеж 12.05.2017г./. Общият сбор на платените вноски, посочени
в Извлечението е
1680.33 лв., докато посочената в
него обща сумата на плащанията към 31.05.2018 г. е 1718.46 лв. Налице е уведомително
писмо от дата 26.07.2017 г., с която ги уведомява, че съгласно ОУ договорът за
потребителски кредит е едностранно прекратен, считано от 25.07.2017 г. и че
задължението е обявено за предсрочно изискуемо в общ размер 4097.18 лв.,
като непогасената част от задължението е в размер на 4078.71 лв. и лихви за
забава 18.45 лв. Ищецът не сочи данни, не е представил и приложил
писмени доказателства, че това
уведомително писмо е било изпратено на длъжниците и съответно то е достигнало до тях.
От правна гледна точка съдът съобрази следното:
Ищецът и ответниците са били в
облигационни отношения, възникнали по
силата на договор за потребителски
кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
С разпоредбата на чл.12.3. от Общите условия на „П.К.Б.” ЕООД към
договорите за потребителски кредит, приобщени съгласно чл.16 от ЗЗД към
договорния регламент, е прието, че при просрочие на задължението за плащане на
една месечна вноска с повече от 30 календарни дни, настъпва автоматично
прекратяване на договора за кредит и предсрочна изискуемост на задълженията по
него без да е необходимо кредиторът да изпраща на длъжника уведомление, покана,
предизвестие или др. под., т.е. касае се за предсрочна изискуемост по силата на
договора. Като се основава на тази разпоредба, както и на факта, че ищцовото
дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от Закона
за кредитните институции (ЗКИ), въззивникът -
кредитодател по процесния договор за кредит счита, че спрямо него са
неприложими изискванията на чл.60, ал.2 от ЗКИ и т.18 от ТР №4/2013г. на ОСГТК
на ВКС, за обявяване предсрочната изискуемост.
Тези доводи на ищеца съдът намира за неоснователни.
Действително, с оглед качеството на кредитодателя и вида на сключения
договор, приложение следва да намерят разпоредбите на Закона за потребителския
кредит (ЗПК) и Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) относно договорите за
заем за потребление (чл.240 - 241 ЗЗД), но с оглед предмета на иска тази
преценка не се явява съществена за спора.
Предсрочната изискуемост следва да се разбира като изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла
на чл.60, ал.2 от ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия
кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително
и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били
изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й (в този смисъл ТР №4/18.06.2014г.
по тълк. дело №4/2013г. на ВКС, ОСГТК).
Трайна и последователна е съдебната практика по въпроса, че надлежното
обявяване е елемент от фактическия състав за настъпване на предсрочната
изискуемост както в случаите, когато се иска издаване на заповед за изпълнение
по реда на заповедното производство, така и в случаите, когато кредитният дълг
се претендира по общия исков ред. Независимо от обстоятелството, че ищцовото
дружество не е банка, а финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ,
даденото в ТР №4/2013г. на ОСГТК на ВКС разрешение за необходимостта преди
подаването на заявлението да се съобщи на длъжника изявлението на кредитора, че
счита кредитът за предсрочно изискуем, е принципно и следва да намери
приложение по аналогия. Същото следва да се прилага не само за настъпване на
предсрочната изискуемост на задължения по договор за банков кредит (който по
същността си е договор за заем), но и по отношение настъпването на предсрочна
изискуемост на разсрочени парични задължения по други договори, по които
престацията на кредитора е била изпълнена в цялост, а задължението на длъжника
е разсрочено. Не съществуват правно-логически аргументи, които да послужат като
основание за различно третиране на предсрочната изискуемост на кредитите
(заемите), отпускани от небанкови финансови институции, и тези, отпускани от
търговските банки. Няма основание заемодателят, който е финансова институция по
смисъла на чл.3, ал.1 от ЗКИ и по занятие предоставя заеми със средства, които
не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства, да бъде освободен от задължение да обявява на длъжника, че счита
кредитът за предсрочно изискуем, защото това несъмнено би го поставило в
привилегировано положение спрямо банката, която също по занятие предоставя в
заем парични суми за своя сметка и на собствен риск. Липсва и основание за
поставяне на кредитополучателите по договори, сключени с небанкови финансови
институции, в по-неблагоприятно положение спрямо длъжниците по договори за
банкови кредити.
По тези съображения настоящият съдебен състав счита, че и при договор за
кредит, сключен от небанкова финансова институция по смисъла на чл.3, ал.1 от
ЗКИ, съдържащ клауза за предсрочна изискуемост при неплащане на определен брой
вноски, предсрочната изискуемост на вземанията по този договор не настъпва
автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението кредиторът да е
уведомил длъжника, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно
изискуем, и това волеизявление да е достигнало до длъжника. Срокът за
изпълнение на задължението е съществен елемент от съдържанието на договора за
кредит, поради което за промяната му е необходимо не само наличие на договорна
клауза, но и изявление на правоимащия (кредитора), че се възползва от това
право и обявява задълженията за предсрочно изискуеми. Постигнатата в договора
предварителна уговорка, че при неплащане на определен брой вноски или при други
обстоятелства кредитът става предсрочно изискуем и кредиторът може да събере
вземането си без да уведомява длъжника, не поражда действие, ако банката,
съответно финансовата институция, изрично не е заявила, че упражнява правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем, което волеизявление да е достигнало до
длъжника - кредитополучател.
В конкретния случай, по делото са надлежно установени обективните предпоставки
за обявяване на кредита за предсрочно изискуем – забава на длъжника в определен
съгласно чл.12.3 от приложимите към договора ОУ, времеви интервал. Не е
доказано обаче наличието на надлежно изявление на кредитора, доведено до
знанието на длъжника. Действително, към исковата молба е приложено изходящо от
кредитора уведомително писмо от 26.07.2016 г., но липсват каквито и да било
доказателства за връчването му на длъжника (в т.ч. дори за изпращането му до
адресата и/или направен опит за връчване).
С оглед на това съдът намира, че
в случая не се установява настъпила предсрочна изискуемост на претендирания от
ответника кредитен дълг по сключения между страните Договор за потребителски кредит – Профи Кредит Стандарт
№ ********** , на дата 26.08.2016 г., към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, поради което предявения в хипотезата на
чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК установителен иск следва да бъде
отхвърлен.
Като неоснователни се преценяват и доводите
на въззивника относно изискуемостта на вноските по кредита, които са с настъпил
падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, поради което липсва основание за цялостно отхвърляне на исковете.
Както в заявлението за издаване на заповед за изпълнение, така и в исковата
молба вземането, което се претендира от длъжника - ответник, е посочено като
глобална сума, на основание именно твърдяната предсрочна изискуемост на
кредита. Едва в хода на производството чрез представяне на извлечение от
сметката на първия ответник се установява, че въпросната глобална сума включва
главница, възнаградителна лихва и вноска за закупен премиум пакет. Липсва
изрично посочване на ликвидните и изискуеми вземания по отделните пунктове било
към датата на твърдяната предсрочна изискуемост, било към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Съгласно ТР № 8/2017 НА осгтк НА
вкс от 02.04.2019 година исковият процес по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е фаза
на заповедното производство, инициирано със заявление за издаване на заповед за
изпълнение, с приложенията към което заявителят - ищец следва да установи не
само ликвидност, но и изискуемост на вземането си. Недоказаното настъпване на
предсрочна изискуемост за част от кредита не препятства уважаването на иска за
изискуемите, съобразно падежите в договора, вноски по кредита и други акцесорни
вземания, след като са включени в представеното извлечение от счетоводните
книги. Не е необходимо обаче в исковата молба, съответно в заявлението, тези
вноски да бъдат посочени самостоятелно, отделно от сумата, за която се
претендира предсрочна изискуемост, за да бъде уважен искът, в съответствие с
основанието, на което е била издадена заповедта за изпълнение. Поради това няма
пречка в заявлението, съответно в исковата молба да бъде посочено като
основание неизпълнението на сключен договор за кредит и да бъде посочен общият размер на претендираната главница,
като само възнаградителните лихви и лихвите за забава бъдат конкретизирани по
период и размер. Следва да са налице обаче общите предпоставки за
редовността на исковата молба относно индивидуализацията на процесното вземане.
Всяко от отделните вземания на кредитора, породено от сключения договор за
кредит, следва да бъде индивидуализирано със съществените му белези - главница,
възнаградителна лихва, договорено или дължимо по закон обезщетение за забава,
неустойки, такси, застраховки и други, включени в общия размер на
претендираната в заявлението сума.
Установителният иск, предявен по реда на чл.422, ал. 1 ГПК, е обусловен от издадена заповед за изпълнение, поради което предметът на
делото е обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното
производство. И тъй като в случая както в заявлението, така и в издадената заповед
за изпълнение главното вземане в размер на 4 078.71 лв. е с посочено основание
„главница от неизпълнение на договор за
потребителски кредит - Профи Кредит Стандарт № ********** от дата 26.08.2016 г., липсва възможност за
установяване в хода на исковия процес съществуването на вземания с други
основания (договорни лихви, допълнителни възнаграждения и т.н.).
Като е изложил сходни съображения и е достигнал до същия краен извод,
районният съд е постановил законосъобразно и правилно решение, което следва да
бъде потвърдено. Предявената срещу него въззивна жалба се преценява за
неоснователна и се оставя без уважение.
Въз основа на изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 148
от 06.03.2019 година, постановено по гр. д. 987/2018 година по описа на ТРС.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.