Определение по дело №683/2020 на Окръжен съд - Пловдив

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е      №615

 

13.04.2020 г., град Пловдив

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение,VI състав

На  13.04.2020 година

В закрито заседание в следния състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА                            

                                           ЧЛЕНОВЕ:  ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА  

                                                                     ТАНЯ ГЕОРГИЕВА                                                                

 

 

като разгледа докладваното от съдия  Георгиева в.ч.гр.дело № 683 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.274 и сл.ГПК.

          Образувано е по частна жалба с вх.№ 9206/18.03.2020 г. по описа на ПОС, подадена от В.Г.В. с ЕГН ********** ***, представлявана от пълномощника адв.Г.М. *** срещу Определение № 2619 от 25.02.2020 г. по гр.д.№ 17049/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е върната исковата молба на жалбоподателя на осн.чл.129, ал.3 ГПК и е прекратено производството по делото. Иска се от въззивния съд да отмени определението и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Излагат се съображения във връзка с искането.

          Пловдивският окръжен съд, като разгледа жалбата и прецени данните по делото, намери следното:

          Частната жалба е процасуално допустима- подадена е в законоустановения срок от легитимирано лице с право на жалба и срещу подлежащ на обжалвване съдебен акт.

          Разгледана по същество, е неоснователна.

          Производството пред районния съд е образувано по искова молба за съдебна делба на съсобствен недвижим имот, подадена от В.Г.В. против Г.Ц.Ц., М.С.Н. и П.З.Г.. След отстраняване на констатирани от съда нередовности, е предприето връчването на преписи от исковата молба по реда на чл.131 ГПК на ответниците. Процедурата е изпълнена по отношение на двама от тях- М.С.Н. и П.З.Г., на които съобщението по чл.131 ГПК е връчено лично.

          Съобщението до третия от ответниците- Г.Ц.Ц., е върнато невръчено с отбелязване на връчителя, че по данни на майката на адресата- М.Г.Ц., намерена на адреса, лицето живее в Англия. Разпоредено е изготвяне на служебна справка за адресна регистрация, от която се констатира, че от 16.07.2010 г. ответникът е с настоящ адрес във Великобритания . При тези обстоятелства съдът е разпоредил връчване чрез залепване на уведомление по чл.47 ГПК на посочения в ИМ адрес, съвпадащ с постоянния на лицето. Констатирано е редовно връчване на осн.чл.47, ал.5 ГПК, с оглед на което са предприети действия за назначаване на   особен представител в хипотезата на чл.47, ал.6 ГПК.  С Определение № 1877 от 10.02.2020 г. е допуснато назначаване на особен представител на ответника, определено е възнаграждението му в размер от 600 лв. съгласно чл.7, ал.4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и исковата молба е оставена без движение с указания ксъм ищеца да представи доказателства за внесени разноски в едноседмичен срок от съобщаването. Указани са  последиците при неизпълнение на задължението. Препис от определението е връчено на ищеца, чрез неговия пълномощник адв.М., на 14.02.2020 г.  До изтичане на предоставения срок указанията не са изпълнени и с обжалваното определение от 25.02.2020 г. исковата молба е върната на осн.чл.129, ал.3 ГПК и е прекратено производството.

          Определението е правилно. Налице са били предпоставките по чл.47, ал.6 ГПК, предвиждащ задължително представителство на ответника Ц. чрез назначаване на особен представител на разноски на ищеца, като последният не е изпълнил указанията на съда за предварителното им внасяне. Последиците в тази хипотеза са връщане на исковата молба поради неотстраняване на пречките за движението й.

Установено е по надлежния начин, че ответникът не живее на адреса, посочен в исковата молба и съвпадащ с неговия постоянен такъв,  а от справката за адресна регистрация е видно, че пред последните почти 10 години регистрианият настоящ адрес е  Великобритания. Справката потвърждава данните, взети от връчителя при посещението на известния по делото адрес. Освен това ответникът не се е явил в канцеларията на съда в 14 дневния срок от залепването, за да получи съобщението. В жалбата ищцата изтъква съображения за наличие на  противоречиви интереси между ответника и неговата майка, дала сведения за отстъствието на сина си от страната. То се изразявало във факта, че майката на Ц. се почувствала собственик на имота, предмет на исковата молба, в който синът й притежавал идеална част. В подкрепа на доводите си е представила към жалбата КНА № 45 от 21.02.2020 г. по описа на нотариус с район на действие ПРС, според който майката и брата на ответника са признати за собственици на 1/3 идеална част от процесния недвижим имот. Поради това ищецът счита, че не е безспорно обстоятелството, че ответникът не живее на адреса, на който е търсен. Съдът счита възражението за неоснователно. Липсва основание да се приеме, че посочените в КНА идеални части са тези, на които се твърди да е собственик и се легитимира като такъв ответника Ц.. Според исковата молба той притежава 1/6 идеална част от ПИ по договор за дарение от своите родители, а останалите идеални части притежават ищцата- 2/3 ид.ч. и другите двама ответници- общо 1/6 ид.ч. Представеният от жалбоподателя констативен нотариален акт не установява противоречие на интересите между ответника и лицето, дало сведения за неговото отстъствие от страната. Не е необходимо да се изисква справка от ОДП на МВР за задграничните пътувания на ответника през 2019г. и 2020 г., тъй като не е внесено съмнение в достоверността на сведенията, събрани от връчителя и установени от справката ГРАО.

          В жалбата е отправено евентуално искане да бъде удължен срока за внасяне на разноските за особен представител поради влошено здравословно състояние на ищцата в периода, в който е следвал ода изпълни указанията, дадени от районния съд. В тази връзка е представила амбулаторен лист и медицинска бележка. Впрочем искане да бъде даден нов срок е било отправено и до първоинстанционния съд след постановяване на обжалваното определение / л.89 от редото на РС/. По тези искания компетентен да се произнесе е първоинстанционният съд съгласно рабпоредбата на чл.64 ГПК след стабилизиране на обжалваното определение.

          С горните съображение, Пловдивският окръжен съд

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ  частна жалба с вх.№ 9206/18.03.2020 г. по описа на ПОС, подадена от В.Г.В. с ЕГН ********** ***, представлявана от пълномощника адв.Г.М. *** срещу Определение № 2619 от 25.02.2020 г. по гр.д.№ 17049/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е върната исковата молба на жалбоподателя на осн.чл.129, ал.3 ГПК и е прекратено производството по делото.

          Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на жалбоподателя.

          След стабилизиране на определението делото да се върне на първоинстанионния съд за произнасяне по компетентност по искането за предоставяне на нов срок за изпълнение на указанията за внасяне на разноски за особен представител, инкорпорирано в настоящата частна жалба и в молба от 25.02.2020 г.

 

Председател:                                             Членове: