№ 1963
гр. София, 30.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА В. ПОПОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА Б. ЦОНЕВА Административно
наказателно дело № 20241110206270 по описа за 2024 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба от „ХХХХ“ЕООД, ЕИК ХХХХ, срещу електронен фиш за
налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за
събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата №**********, издаден от
Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), с което на жалбоподателя на основание чл.187а,
ал.2, т.3, вр.ал.3, вр.чл.179, ал.3б от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложена
“Имуществена санкция” в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева за
административно нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП.
В депозираната жалба се излагат доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, като се обсъжда недопустимост на издаването на електронен фиш за
нарушения, свързани с незаплащане на дължима тол такса по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата (ЗП). Акцентира се върху редица пороци във формата на правораздавателния акт,
които ограничават правото на защита на санкционираното лице, свързани с неяснота при
описание на мястото на нарушението, доколкото в списъка на републиканските пътища, за
които се дължи тол - такса не фигурирал път А-3 км 8+226 и несъобразяване на давностните
срокове, установени с чл.34 от ЗАНН. Коментира се и накърняване на забраната non bis in
idem, предвид издадено наказателно постановление и срещу водача на пътното превозно
средство, за което не била заплатена дължимата такса при преминаване през процесния
пътен участък. Обсъжда се неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка се
акцентира върху неизпълнението на задълженията на доставчика, предоставящ услугата за
електронно събиране на такси на база изминато разстояние с последващо плащане, с когото
жалбоподателят имал договорна обвързаност, който не е съобщил своевременно за
техническа неизправност на системата за отчитане. Формулирана е молба за цялостната
отмяна на електронния фиш.
В проведеното открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се
представлява от адв. СС, който поддържа жалбата с изложените в нея аргументи. Допълва
1
доводите си, позовавайки се върху мотивите на решение на Съда на Европейския съюз по
дело С-61/2023 г. Подчертава недопустимостта на проведената съкратена процедура поради
ангажиране на отговорността на дружеството посредством електронен фиш при липса на
правно основание за това, както и поради нарушение на правилото non bis in idem,
доколкото за същото нарушение е санкциониран водачът на пътното превозно средство.
Отправя искане за присъждане на разноски, като представя списък и удостоверение за
регистрация на пълномощника на жалбоподателя по ЗДДС.
Въззиваемата страна - Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ), редовно призована,
се представлява от юрк. Г., която моли атакуваният фиш да бъде потвърден като правилен и
законосъобразен.
Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея аргументи и след
като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя
пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по
същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, макар и само по част от изложените в нея възражения.
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
На 10.03.2022 г., в 23:24 часа, пътно превозно средство (ППС) – влекач марка
„Мерцедес“, модел „Актрос“, с рег.№ХХХХ с техническа допустима максимална маса 18000
кг, с 2 оси, екологична категория ЕВРО 6А, в състав с ремарке, с общ брой оси 5, с обща
техническа допустима максимална маса на състава 40000, се движел по път А-3 км 8+226, с
посока Нарастващ километър. Пътният участък бил включен в обхвата на платената пътна
мрежа. За товарния автомобил не била заплатена дължимата по чл.10, ал.1, т.2 от Закона за
пътищата пътна такса, като за него нямало издадени валидна маршрутна карта или тол-
декларация за преминаването през сегмента. Нарушението било заснето с устройство с
№20421, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от ЗП и регистрирано под №DAB3C0E91D4E15E4E053031F160AC4BA.
Превозното средство било собственост на „ОББ Интерлийз“ЕАД, а като негов
ползвател било посочено „ХХХХ“ЕООД. То било оборудвано с бордово устройство, чрез
което предавало данни, относими към определяне дължимостта и размера на тол- таксите,
заплащани за движение по платената републиканска пътна мрежа. За целта въззивникът бил
сключил договор с „Диджитол Смарт Инфраструктура“АД за предоставяне на услуга
електронно събиране на пътни такси. Към датата и часа на заснетото нарушение бордовото
му устройство обаче било изключено по неустановени причини или неправилно включено и
не предавало данни.
При тази фактология срещу „ХХХХ“ЕООД бил издаден електронен фиш за налагане
на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за пътищата с №**********. С него на въззивника за
нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.187а, ал.2, т.3, вр.ал.3, вр.чл.179, ал.3б
от ЗДвП, била наложена имуществена санкция в размер на 2500,00 лева. Към фиша бил
приложен и генерираният доказателствен запис (доклад) от електронната система по
чл.167а, ал.3 от ЗДвП, съдържащ номера на нарушението, ведно с приложени към него
статични изображения във вид на снимков материал.
Видно от представената обратна разписка, фишът бил връчен на нарушителя на
21.02.2024 г. (съобразно пощенско клеймо към известие за доставяне), поради което следва
да се приеме, че жалбата срещу него е подадена в законоустановения преклузивен срок на
05.03.2024 г.
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото
2
доказателствени материали: доклад от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени нарушения по чл.179, ал.3-3в от ЗДвП, статични
изображения във вид на снимков материал на пътно превозно средство с рег.№ХХХХ
справка-извлечение от АИС - КАТ за собственост на МПС, известия за доставяне,
пълномощни за процесуално представителство, извлечение от актуално състояние за
„Диджитол смарт инфраструктура“АД, списък на републиканските пътища, за които се
събира такса за изминато разстояние – тол такса, копие на писмо от АПИ до ВСС, АУАН и
наказателно постановление, издадени срещу С, отчет за пътуванията на автомобил за
10.03.2022 г., квитанция за платени пътни такси в Република България
№44990330/24.03.2022 г., 04:17:34 часа, фискален бон, писмен отговор от АПИ, с вх.
№35763/03.02.2025 г., с приложения – протокол №28765/2021 г. от заседание на УС на АПИ,
заповед №РД-11-983/13.09.2021 г. на председателя на АПИ, утвърдена бланка на електронен
фиш, карта на местоположение на СКТ 20422, писмен отговор от „Диджитол смарт
инфраструктура“АД, приобщени по реда на чл.283, ал.1 от НПК.
Така изброените материали съдът намира за отразяващи в пълнота интригуващите
делото факти. Анализирани поотделно и в тяхната съвкупност те позволяват еднозначно
установяване на релевантните към предмета на доказване обстоятелства, поради което
следва да бъдат възприети без резерви като единни, последователни и кореспондиращи по
между си.
В конкретика съдът се позовава в правните си изводи върху приложените по делото
доклад от електронната система за събиране на пътни такси с приложените към него
статични изображения, във вид на снимков материал. Липсват данни, дискредитиращи
достоверността на така обсъжданите доказателствени източници. От тях се придобива
информация относно номера на ППС, тол секцията, в които е засечено нарушението и
географските координати, дата и час на нарушението. От извлечението от електронната
система, поддържана от АПИ, се установява и точното местонахождение на стационарната
контролна точка №20421, която е заснела нарушението, данните за която съвпадат с тези,
откриващи се в издадения електронен фиш. Касателно датата, часа и типа на записващото
устройство данни са изводими и от снимковия материал, приложен по делото. Той е заснет
към доклада за установяване на нарушение и допълнително очертава подлежащите на
доказване факти. Като съобрази разпоредбата на чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП по повод
изготвените доклад и статични изображения, съдът основава фактическите си констатации и
върху тях.
Не следва да се приемат като основателни възраженията на жалбоподателя за
неотносимостта на приложения снимков материал към обстоятелствата от предмета на
доказване по делото. Не се разкриват твърдените несъответствия между приложените
фотоизображения. На тях се визуализира едно моторно превозно средство, заснето в
идентичен момент. Единствената разлика помежду им се състои в степента на детайлизация
на картината, доколкото първото фотоизображение предлага панорамен изглед, обясняващ и
замъгляването на мястото на регистрационния номер, докато върху второто картината е
приближена с фокус върху табелата с регистрационния номер, като отделен детайл.
Съчетанието от корпуса на превозно средство и номера му, който е уникален (видно и от
извлечението от регистър „КАТ“), представляват вторични белези, които в своето съчетание
не оставят съмнение относно отличителните му характеристики и допринасят за извода, че
се касае за идентичен автомобил.
Категорично установено от становището на АПИ, анализирано ведно със списъка на
републиканските пътища, за които се дължи тол – такса и извлечението от карта на точката,
на която е монтирано контролното устройство и географските координати на тази точка, е
мястото на нарушението. Касае се за участък „км 8+226“ от път А-3, който попада именно в
тол - сегмент с идентификатор **********, който именно е описан и в атакувания
3
санкционен акт.
Не се споделя възражението и относно становището на АПИ, отдел „УИСИ“ към
НТУ. Обстоятелството, че в него като номер на нарушението е въведен номерът на
издадения електронен фиш, а не този, генериран автоматично от заснемащата система, не
налага противоречие или извод за различна фактология.
Не се възприема като основателен и доводът на жалбоподателя относно отсъствието
на доказателства за техническата годност на контролното устройство, заснело нарушението.
Според този съдебен състав, електронната система за събиране на тол такси към датата на
нарушението не се е отнасяла към категорията „автоматизирано техническо средство“,
представляващо съвкупност от периферни и централни устройства, което да подлежи на
калибриране пред Български институт по метрология. Тя не е разполагала с функции за
количествено измерване и сравнение на величини, поради което аналогията с режима, на
който се подчиняват устройствата, използвани от структурите на МВР за контрол върху
скоростта, е неприложима. Този извод е в съответствие и чл.5 от Закона за измерванията,
съгласно който на контрол и одобрение подлежат изрично изброени класове технически
средства за измерване в глава Втора от Наредба за средствата за измерване, които подлежат
на метрологичен контрол. Камерите, използвани за нуждите на тол- системата, не попадат
сред тях.
Собствеността на процесния състав на превозното средство - влекач и ремарке, се
изяснява чрез справката от Централна база АИС – КАТ, от която е видно, че въззивникът е
негов ползвател. Във връзка със задължението за предоставяне на услуга за електронно
събиране на пътни такси в хода на настоящото производство от приложените към самата
жалба копи на документи е потвърден и фактът на сключен от „ХХХХ“ЕООД договор с
„Диджитол Смарт инфраструктура“АД за предоставяне на услуга за електронно събиране на
такси на база изминато разстояние с предплащане.
Съдът даде вяра на приобщената по делото извлечения, представени от АПИ, както и
приложените от самия жалбоподател документи, видно от които за преминаването на
автомобила през тол - сегментите от платената пътна мрежа за визирания времеви период не
е отчетена дължимата такса, като отсъстват сведения да е закупена предварително
маршрутна карта.
На обсъждане следва да бъдат подложени и представените от въззивника копия на
АУАН, НП и фискален бон за заплатена компенсаторна такса на 24.03.2023 г. от ВСС - водач
на процесния тежкотоварен автомобил към датата на нарушението. От тях се установява, че
за неизпълнение на задължение за предварително заплащане на пътна такса за пътно
превозно средство, идентично на това, описано в обжалвания понастоящем електронен фиш
и при пълно съвпадение на дата, часа и мястото, посредством наказателно постановление е
ангажирана отговорността на лицето, което го е управлявало. Същевременно се констатира,
че водачът С е заплатил в указания му 14-дневен срок и компенсаторна такса, изводимо от
приложените фискален бон и квитанция. Тези обстоятелства са отчетени и при обжалване на
издаденото наказателно постановление, което е отменено със съдебно решение в сила от
27.10.2023 г.
Събраните по делото доказателствени материали, доколкото формират устойчива и
вътрешнонепротиворечива съвкупност, позволяват на съда изграждането на еднозначни и
категорични фактически изводи по процесното събитие.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, доколкото
чрез него в значителна степен се засягат правата и интересите на физическите и юридически
лица. Последното обуславя и съдебният контрол, установен с разпоредбите на ЗАНН и
предвиден за издадените от административните органи електронни фишове, да се
4
съсредоточава върху тяхната законосъобразност. По аргумент от чл.84 от ЗАНН, вр. с чл.14,
ал.2 от НПК съдът е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия
материален закон, като съобразява императива относно извършването на обективно,
всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, независимо от
наведените от жалбоподателя аргументи.
Електронният фиш, според легалното определение, закрепено в разпоредбата на §6, т.
63 от ДР на ЗДвП, представлява електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен
или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на
постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.
Съгласно чл.189 ж, ал.1 ЗДвП той следва да съдържа данни за: мястото, датата, точния час
на извършване на нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство,
собственика или вписания ползвател (последните дадени в алтернатива), описание на
нарушението, нарушените разпоредби, възможността за заплащане на таксата по чл. 10, ал. 2
от Закона за пътищата, размера на глобата, срока и начините за доброволното й заплащане.
Горното съдържание е интерпретирано и съответно закрепено в утвърдения от
Управителния съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ с решение образец на електронен
фиш в съответствие с изискването на чл.189ж, ал.1, изр.2 ЗДвП.
Изискуемите от закона задължителни реквизити са налице в пълнота в атакувания
електронен фиш. Съществена част от тях са инкорпорирани и в приложените като
веществено доказателствено средство съобразно чл.167а, ал.3 ЗДвП доказателствени записи
със снимков материал, изготвен с процесната система за контрол, заснемаща и записваща
датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на МПС.
В настоящия казус, електронният фиш отговаря на поставените от законодателя към
него формални изисквания за обективирано съдържание и отразява всички изискуеми
реквизити. Същият е издаден по съкратена процедура (когато конкретиката на случая
позволява нейното приложение), като действието му е приравнено едновременно на акт
установяващ нарушението и налагащ санкция, съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП, която норма е
приложима, доколкото няма други особени правила. От правната му природа следва изводът,
че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на акт за установяване
на административно нарушение и наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са
неприложими по отношение на електронния фиш. Тук разсъжденията, изложени в
Тълкувателно решение № 1/26.02.2014г. по т.д.№ 1/2013г., ОСК, ВАС, макар последното да
касае електронните фишове по чл.189, ал.4 от ЗДвП, са напълно относими, доколкото
използваната от законодателя терминология за обозначаването на акта, респ. съпоставката
между неговите задължителни реквизити с тези по чл.189, ал.4 от ЗДвП, не разкрива отлики.
Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл. 189ж, ал. 1, изр.2 ЗДвП реквизити, поради което в него не следва да се
изписват датата на издаване, името на издателя му и негов подпис. Отделно от това,
електронният фиш, по дефиниция, не следва да съдържа персоналното посочване на
издателя му, поради което въпросът за компетентността на определено лице в тази насока
въобще не подлежи на разглеждане.
Ясно е посочено в какво се изразява нарушението и съответстващата му правна
квалификация. Инкорпорирани във фиша са наименованието на техническото средство и
неговият уникален регистрационен номер. Въведени са мястото на нарушението и
автомобилът, ведно с неговите технически характеристики, като става ясно, че санкцията се
налага на „ХХХХ“ЕООД в качеството му на ползвател на МПС за това, че не е заплатил
изцяло дължимата за преминаването през съответния ТОЛ - сегмент такса.
Изводимо от предоставения в хода на въззивното производство от АПИ отговор,
местоположението на участък от път А-3 (автомагистрала „Струма“), отсечка км. 8+226
метра, с посока нарастващ километър, където е разположено техническо устройство
5
№20421, попада в рамките на територията на гр. София, Столична община. Касае се за
изграден и пуснат в експлоатация към датата на нарушението участък – в рамките на тол
сегмент с идентификатор **********, поради което и за него е била дължима ТОЛ - такса.
Не се възприемат възраженията на жалбоподателя относно издаване на фиша извън
предвидените в разпоредбата на чл.34 от ЗАНН давностни срокове, доколкото същите в
случаите на приложение на съкратения ред за санкциониране с електронни фишове не
намират приложение. Изводът се налага от съпоставката между правилата на чл.189, ал.4 от
ЗДвП и предписанията на ЗАНН, които са в съотношение на специален към общ закон.
Съдът не се съгласява и с доводите за нарушение на забраната non bis in idem
посредством издаване на процесния електронен фиш, по следните аргументи:
Административнонаказателната отговорност на въззивника „ХХХХ“ЕООД е
ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл.102, ал.2 от Закона за пътищата, като
на основание чл.187а, ал.2, вр. ал.3, вр.чл.179, ал.3 б от ЗДвП му е наложена имуществена
санкция в размер на 2500,00 лева. Цитираната правна норма има за свои адресати
изчерпателно изброен кръг от лица, обединени от своето особено качество на „собственици“
и/или „ползватели“ на превозното средство. С нея обаче е въведен състав на допустителство
на административното нарушение, извършвано от лицето, което е реализирано движение на
пътно превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Касае се за
самостоятелна проява на бездействие (непопречване на извършването/довършването на
нарушението), различна от тази, подлежаща на санкциониране по чл.179, ал.3 – 3а от ЗДвП,
както по своето същество, така и по кръга задължени лица.
Видно от представените по делото копия на АУАН и НП,
административнонаказателното производство е водено срещу физическото лице ВСС, който
10.03.2022 г., в 23:24 часа, в рамките на път А-3, отсечка км 8+226, е управлявал процесното
ППС, без да е заплатил таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата за него и
отговорността му е ангажирана именно като водач на същото, по реда на чл.179, ал.3а от
ЗДвП. Издаденото по този повод наказателно постановление от председателя на Национално
тол управление към АПИ е отменено с решение на СРС, потвърдено с решение на АССГ.
Обжалваният в настоящото производство електронен фиш, от своя страна, е съставен
срещу „ХХХХ“ЕООД – ползвател на моторното превозно средство, с което С е извършил
нарушението по чл.179, ал.3а от ЗДвП, но не за извършителство на същото, а за
допустителство, съобразно чл.187а, ал.3, вр.ал.2 от ЗДвП.
Забраната "non bis in idem" се прилага спрямо лицата, подведени под отговорност,
която разкрива характеристиките на наказателна, каквато е и
административнонаказателната, за едно и също извършено от тях деяние. В конкретния
случай обаче се констатира не само различие между правните субекти, срещу които е
предявено „административно обвинение“, но и липса на идентичност относно фактите,
очертаващи обективните признаци на деянията, които са им предявени. В този смисъл и не
би могла да се сподели тезата, че административнонаказателно производство, обазувано
срещу дружеството - въззивник дублира недопустимо приключилото вече, водено срещу
водача на ППС Валери С.
Следва обаче да бъде споделена тезата на въззивника, че към датата на извършеното
нарушение е била предвидена възможност за издаване на електронен фиш само и
единствено за нарушения на чл. 179, ал. 3 от ЗДвП, но не и за нарушения по чл. 179, ал. 3б
от ЗДвП.
Електронният фиш е издаден на основание чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, който предвижда
част от нарушенията, свързани със заплащане на пътни такси, да се санкционират чрез
съответно диференцираната процедура. Цитираната разпоредба, в редакцията си от ДВ, бр.
6
105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., преди изменението от ДВ, бр. 13 от 2024 г., в сила от
13.02.2024 г., която е действала към момента на процесното нарушение, е предвиждала
съкратената процедура да се прилага само по отношение нарушения на чл. 179, ал. 3 от
ЗДвП, но не и за тези по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП. Изводът се налага и от систематичното
тълкуване на действащите към 2021 г. норми на Глава VII от ЗДвП. Действително, в чл.189ж,
ал.7 от ЗДвП се е съдържала препратка, съгласно която по отношение на електронния фиш за
нарушение по чл. 179, ал. 3 - 3б се прилагат разпоредбите на чл. 189, ал. 10. Последната
обаче не би могла самостоятелно да обоснове приложимия съкратен ред и за нарушенията по
чл. 179, ал. 3б, когато в разпоредбата, в която той се предвижда, а именно чл.189ж, ал.1 от
ЗДвП, това не е било въведено, а изрично са били упоменати единствено случаите на чл.
179, ал. 3 ЗДвП.
При констатирана недопустимост за издаване на електронен фиш при условията на
чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, наказването е следва да бъде осъществено чрез съставяне на акт за
установяване на административно нарушение и последващо издаване на наказателно
постановление. След като е издал електронен фиш за нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, а
не се е придържал към правилата на общия ред, уреден в ЗАНН,
административнонаказващият орган е допуснал съществено процесуално нарушение, с което
съществено е възпрепятствал нарушителя да упражни ефективно правото си на защита като
подаде възражения срещу АУАН, да представи доказателства в подкрепа на своите
твърдения, с цел да оспори фактическите констатации на контролните органи. Разкрива се
самостоятелно основание за отмяна на издадения санкционен акт (в този смисъл и решение
№ 190/08.01.2024 г. по адм. д. № 9916/2023 г. по описа на АССГ, XXII състав, решение №
8113/22.12.2023 г. по адм. д. № 9702/2023 г. по описа на АССГ, XXI касационен състав,
решение № 4438/05.07.2023 г. по адм. д. № 3117/2023 г. по описа на АССГ, ХIII касационен
състав, решение № 19880/14.10.2024 г. на АдмС – София, по адм. д. № 5771/2024 г.).
Дори и да не бъдат споделени аргументите относно наличието на формално
основание за отмяна на издаденото наказателно постановление, съдът намира, че се разкрива
неправилно приложение на материалния закон.
Административнонаказателната отговорност на въззивника „ХХХХ”ЕООД е
ангажирана на основание чл. 187а, ал. 2, т.3, вр.ал.3, във връзка с чл.179, ал.3б от ЗДвП за
неизпълнено правно задължение по чл.102, ал. 2 от ЗДвП, за което му е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 2500,00 /две хиляди и петстотин/ лева.
При актуалната редакция на Закона за пътищата (ЗП) към датата на деянието
10.03.2022 г., в чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП е било предвидено, че за преминаване по платената
пътна мрежа се дължи такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства
по чл. 10б, ал. 3. В разпоредбата се сочи, че заплащането на тол таксата дава право на едно
пътно превозно средство да измине разстояние между две точки от съответния път или пътен
участък, като изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол
сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се
определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси; таксата за
изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или
пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство,
броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или
пътен участък. Нормата на чл.10б, ал.3 от ЗП установява, че тол таксата се заплаща от
собственика или ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни
средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл. 10а,
ал. 7 и 9, като заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена,
да измине определено разстояние между две точки. От своя страна, текстът на чл. 10б, ал. 4
от ЗП предвижда, че размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на
реално получени декларирани данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.
7
10, ал. 7 или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на
ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по определен
маршрут.
В нормата на чл. 139, ал. 5 от ЗДвП е регламентирано правилото, че движението на
пътни превозни средства по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, се извършва
след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване размера и заплащане
на пътните такси по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. Същевременно, с чл. 139, ал. 7 от
ЗДП се въвежда задължението за водача на пътно превозно средство от категорията по чл.
10б, ал. 3 от Закона за пътищата, преди движение по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще
ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и
заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, освен когато тези
задължения са изпълнени от трето лице. В разпоредбата на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, от друга
страна, е въведено задължение за собственика да не допуска движението на пътно превозно
средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно
средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане
на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата според категорията на пътното
превозно средство. Санкция за несъобразяване със забраната и за допустителство на
нарушения на разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП, е въведена с чл.187а, ал.2 и ал.3, вр.
чл.179, ал.3б от ЗДвП.
Неизпълнението на задълженията на собствениците или ползвателите на ППС да не
допускат движение на ППС без заплатени за тях дължими пътни такси, се установява и
документира, съгласно чл.167а, ал.3 от ЗДвП, посредством електронната система за събиране
на пътни такси, която генерира доклад. Към него се прилагат статични изображения във вид
на снимков материал. Докладът и снимките, по силата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, в своята
съвкупност, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства. Този извод се
налага и от разпоредбата на чл. 189е, ал. 8 от ЗДвП, съгласно която контролните органи
могат да извършват справки в електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10,
ал. 1 от Закона за пътищата, като отразените в нея данни се считат за доказателства във
връзка със следните обстоятелства: мястото, датата, точния час на извършване на
нарушението, регистрационния номер на пътното превозно средство, както и данни,
свързани с движението по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа,
данни за липса или наличие на декларирани тол данни и наличие или липса на заплащане на
дължимите такси.
В конкретиката на случая, от анализа на формираната по делото доказателствена
съвкупност, безспорно се установява, че жалбоподателят е ползвател на ППС, за чиято
категория (обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона) и с оглед установения
брой оси на автомобила, е била дължима такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗДвП. Той е избрал да
заплаща пътни такси, като декларира данни за движението на своето превозно средство чрез
бордово устройство, като за целта е сключил и договор за електронно събиране на пътни
такси с „Диджитол смарт инфраструктура“АД. При този вид таксуване бордовото
устройство изпраща данни на база GPS- координати от движението на товарния автомобил,
чийто обмен се осъществява чрез спътници, а не чрез стационарните устройства на Агенция
"Пътна инфраструктура". Доколкото от бордовото устройство, с което е бил оборудван
влекачът, по неизяснени причини, не са били подадени данни относно изминатия път, то и
таксата, дължима за тол- сегмента от път А -3, км 8+226, с посока Нарастващ километър,
през който на 10.03.2022 г., в 23:34 часа е преминало ППС, не е била изчислена и заплатена.
Установено е, че за преминаването през този участък от пътната мрежа не е изпратена
валидна тол - декларация, а така също и не е закупена предварително маршрутна карта.
Въпреки тези дадености, този съд приема, че въззивникът не е допуснал
8
административно нарушение, доколкото в случая разпоредбите на чл. 187а, чл.179, ал.3б,
вр.чл.102, ал.2 от ЗДвП са били поставени в противоречие с общностното право,
регламентиращо съответния тип обществени отношения и по- конкретно с разпоредбите на
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. относно
подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно
таксуване, минималното съдържане на заявлението за таксуване, електронните интерфейси,
изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО (Регламента), които е следвало да намерят пряко приложение. До този извод
съдът достига по следните аргументи:
Съгласно чл.2, §7 от Регламента: "Доставчиците на ЕУЕПТ (Европейска услуга за
електронно пътно таксуване) информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки
случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни
мерки, когато такава е предвидена съгласно националното законодателство". Тази
разпоредба обаче е съобразена във вътрешното ни право едва с последното изменение на
Закона за пътищата, прието със Закон за изменение и допълнение на Закона за пътищата (ЗП)
(ред. ДВ, бр.14 от 2023 г.). С него към текста на чл.10б от ЗП са добавени три нови алинеи –
7-9, в сила от 01.01.2024 г., първата от които – ал.7 има следната редакция: „В случай че е
налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един календарен ден
за пътно превозно средство от категорията по ал. 3 (каквото е и процесното ППС –
бел.с.), за което има действащ договор с доставчик на услуга по електронно събиране на
такса за изминато разстояние, на собственика или ползвателя се предоставя възможност
да заплати таксата за преминаване през съответните участъци в срок до 14 дни, считано
от получаването на уведомление по ал. 8. При заплащане на таксата в срока по изречение
първо не се образува административнонаказателно производство.“ Така формулирана, тя в
цялост е синхронизирана с нормата на чл.2, §7 от Регламента, така че да се отговори на
изискването за съответствието й с общностното право. Този извод произтича и от прочита
на мотивите към законопроекта за изменение и допълнение на Закона за пътищата (публ.
ДВ, бр.14 от 2023 г.), в които изрично се сочи, че: „Предложенията имат за цел, от една
страна, транспонирането на европейското законодателство относно заплащането на тол
таксите и минимализирането на техническите грешки при функционирането на
системата за заплащане на тол такси, а от друга страна – да бъде осигурена
справедливост при случаите, в които се установява неправилно или частично деклариране
на тол данни. Така с предвиждането на изрична процедура, чрез която собствениците или
ползвателите на превозни средства, за които се дължи тол такса за ползването на
платената пътна мрежа, ще бъдат своевременно информирани относно факта за
неправилно декларирани тол данни и респективно незаплатени тол такси. Заедно с това и
ще им се предостави възможност да заплатят дължимите от тях тол такси за
ползването на платената пътна мрежа, като едва след незаплащането в предоставения
им 14-дневен срок на дължимите тол такси, ще може да се пристъпи към реализиране на
административнонаказателна отговорност. Чрез въвеждането на подобна процедура, от
една страна, ще се минимализират грешките във функционирането на тол системата,
обработването на тол данните, загубата на обхват и други фактори, които не могат да
се вменят във вина на собствениците или ползвателите на превозните средства, а от
друга страна – след изтичане на срока за доброволно заплащане на тол таксите, ще бъде
виден вече умисълът и наличието на вина, която е задължителен елемент при реализиране
на административнонаказателната отговорност. Тази процедура ще е в унисон и с чл. 2,
точка 7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019
година относно подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържание на заявлението за област на
Европейската услуга за електронно пътно таксуване, електронните интерфейси,
9
изискванията за съставните елементи на оперативната съвместимост и за отмяна на
Решение 2009/750/ЕО. Чрез тази процедура се създават гаранции за собствениците или
ползвателите на пътни превозни средства, за които е установено неправилно декларирани
тол данни, че няма да се злоупотребява с правата им и ще е налице прозрачност при
заплащане на тол таксите. Предоставянето на срок за доброволно плащане на таксата и
недопускането на образуване на административнонаказателно производство до нейното
доброволно плащане в дадения срок е гаранция за спазването на основни принципи и начала
в правото. По този начин ще се минимализират и всички административнонаказателни
производства, които се образуват срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ по обжалване
на издадени правораздавателни актове, тъй като санкционни актове, ще бъдат издавани
само и единствено след като не е заплатена тол такса след срока за уведомяване за
наличие на нередност.“. Като следващ аргумент в мотивите се чете: „Именно и чрез
въвеждането на горепосочената процедура заплащането на компенсаторна такса ще
остане като механизъм само и единствено тогава, когато е установена незаплатена
пътна такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, превозното средство за същия ден се
е движило без маршрутна карта и не е било включено към договор с доставчик на услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние. Тя ще запази своята функция, но за
да се гарантира спазването на гореописаната процедура, е необходимо да се предоставя
възможност за заплащане на компенсаторната такса едва след приключване на
процедурата по уведомяване за доброволно заплащане на тол такси, защото само след
изтичането на доброволния срок за плащане ще бъде налице противоправно поведение и
възможност за образуване на административнонаказателно производство, от което ще
може собственикът, ползвателят или водачът на превозното средство да се освободи
чрез заплащането на компенсаторна такса“.
Налага се извод, че редът, уреден с нормите на вътрешното законодателство по
отношение санкционирането на нарушенията, свързани с неизпълнение на задълженията,
свързани с предварителното заплащане на пътни такси, не е съобразен и противоречи на
пораждащите пряко действие норми на акт от общностното право. От друга страна,
провежда се ясна диференциация между уведомяването от доставчика на услугата за
електронно отчитане на такси за изминато разстояние и доброволното заплащане на
дължимата пътна такса, по смисъла на чл.2, §7 от Регламента и заплащането на
компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 ЗП. Незаплащането на компенсаторната такса не
дерогира приложението на чл.2 от Регламента. Обстоятелството, че изменените норми на
чл.10б от ЗП влизат в сила на 01.01.2024 г. не променя този факт. Каза се и по- горе, дори
мотивите към законопроекта налагат волята на законодателния орган да се пристъпи към
тях, поради отсъстващо съответствие до този момент с Регламент за изпълнение (ЕС)
2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 г. Доколкото действащото законодателство към
датата на процесното нарушение е поставяло в по - неблагоприятно положение адресатите
на правилото на чл.102, ал.2 от ЗДвП, които са били обвързани в договорни отношения с
доставчици на услуги за електронно събиране на такси и не са били уведомени за
констатирани пропуски при декларирането на тол – данни и заплащането на тол- такси,
нормите на вътрешното право са били несъвместими с общия принцип, установен в
Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) за недопускане на
дискриминация при упражняване на основни права и свободи. В духа на изложените дотук
аргументи е следвало да се прилага пряко чл.2, §7 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204
на Комисията от 28 ноември 2019 г., което от своя страна е щяло да доведе до извод, че
дружеството не е извършило нарушение. Това е така, тъй като в конкретния случай, към
процесната дата 10.01.2022 г. между „ХХХХ“ЕООД и „Диджитол смарт инфраструктура“АД
е пораждал действие договор за предоставяне на услуга за електронно събиране на такси на
база изминато разстояние с последващо плащане, в чиито общи условия, публикувани и на
сайта на дружеството – доставчик, дори е предвидено задължение за доставчика на услуги да
10
уведомява ползвателя за всеки констатиран технически проблем на бордовото устройство,
включително, когато то не предава данни или те са несъответни на реалните параметри на
превозното средство, с което се реализира превозът. За да съобрази разпоредбата на чл.2, §7
от Регламента, при констатация на неотчетено ползване на платената пътна мрежа и
незаплатени такси, доставчикът на електронната услуга, респ. Агенция пътна
инфраструктура, е следвало да уведомят въззивника да отстрани техническата неизправност
в бордовото устройство и да заплати доброволно дължимата за съответния пътен участък
тол – такса. При наличието на договорни отношения за заплащане по електронен път на
конкретно дължимата такса, идеята на чл.2, §7 от Регламента е в такива случаи нередността
да се отстрани преди да се пристъпи към санкциониране, което е напълно обяснимо предвид
това, че такива ситуации, свързани с проблеми от техническо естество, няма как
автоматично да водят до ангажиране на отговорността. Моментното непостигане на
надлежно подавани тол данни, съответно декларации, при вероятно възникнал технически
проблем при отчитането, при това допуснат от трето лице, не следва да бъде отнесено към
жалбоподателя, нито пък той да търпи неблагоприятни последици от това. Едва при
констатирано последващо бездействие от страна на едноличния търговец, е следвало да се
пристъпи към ангажиране на имуществената отговорност на собственика на пътното
превозно средство. В случая уведомяване не е извършено, така че да се коментира
бездействие на жалбоподателя след него, което налага и извод, че не е допуснато нарушение.
Този подход е бил именно верен и допустим, за да се постигне съответстващ на цитирания
Регламент резултат, в изпълнение и на изискването на чл.288 от ДФЕС, гласящ, че
регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и се прилага
пряко във всички държави-членки.
Ето защо настоящият състав намира, че административнонаказващият орган не е
провел производството законосъобразно срещу „ХХХХ“ЕООД по повод така
констатираното нарушение.
Дори и хипотетично да се приеме, че тезата на наказващия орган за допуснато от
„ХХХХ“ЕООД нарушение на чл.102, ал.2 от ЗДвП, е правилна, според настоящия съдебен
състав се разкриват основания да се коментира и противоречие на наложената имуществена
санкция в абсолютен размер от 2500,00 лева за незаплатена пътна такса в значително по-
нисък размер на принципа за пропорционалност, регламентиран в чл. 5 от ДФЕС.
Изискването за съразмерност е застъпено последователно в практиката на Съда на
европейския съюз и същото налага използваните санкционни мерки да не надхвърлят
подходящото и необходимото за постигане целта на закона. Санкцията е съобразена с
принципа на пропорционалност тогава, когато съответства на вида и тежестта на
нарушението, за което се налага и на начина за определянето на нейния размер (така и
съображенията на СЕС в решения по делата С- 259/12, С-263/11, С-210/10, С-501/14). В
този смисъл е и решение от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 г. на СЕС. В него съдът заключава,
че: "чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни
1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване
на определени инфраструктури, изменена с Директива 2011/76/ЕС на Европейския
парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл, че
посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от наказания, която
предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с фиксиран размер за всички
нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата
за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им,
включително когато тази система предвижда възможността за освобождаване от
административнонаказателна отговорност чрез заплащане на "компенсаторна такса" с
фиксиран размер". Тези аргументи са относими и за конкретния случай, доколкото
максималният възможен размер на дължимата такса, определим по реда на чл. 10б, ал. 5 от
Закона за пътищата, вр. с чл. 29 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и
11
ползване на републиканската пътна мрежа (изм., обн. ДВ бр. 16 от 24.02.2020 г.), е
многократно по- нисък от наложената имуществена санкция. Именно това съотношение
поставя наложената санкция в противоречие с принципа, залегнал в чл.5 от ДФЕС, а така и с
целите на административното наказване, дефинирани от националния законодател в чл. 12
от ЗАНН (в този смисъл решение №5450/17.02.2025 г. на АССГ, по адм. д. №10782/2024 г. и
др.).
Съдът констатира, че съобразно изложените фактически и правни доводи, протеклата
фаза на административнонаказателното производство по установяване на административно
нарушение и по налагане на административно наказание е опорочена поради допуснати
съществени процесуални нарушения и се разкрива неправилно приложение на материалния
закон, поради което и издаденият електронен фиш следва да бъде отменен изцяло.
Така мотивиран, на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, вр.ал.3, т.1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 2-ри състав,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение,
установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от Закона за
пътищата №**********, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“, с който на
„ХХХХ“ЕООД, с ЕИК ХХХХ, на основание чл. 187а, ал. 2, вр.ал.3, вр.чл.179, ал.3б от ЗДвП,
е наложена „Имуществена санкция“ в размер на 2500,00 (две хиляди и петстотин) лева за
нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП, като незаконосъобразен и неправилен.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град, на основанията предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12