РЕШЕНИЕ
№ 172
гр. Силистра, 03.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Членове:Кремена Ив. Краева
Десислава Г. Петрова
при участието на секретаря Галина Н. Йовчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Петрова Въззивно гражданско
дело № 20253400500423 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №3685/29.07.25г. от „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „Цариградско шосе” №111П, чрез ст.
юрисконсулт Е. Е. срещу Решение №150/25.07.25г., постановено по гр.д. №120
по описа за 2025 година на Районен съд – Тутракан, в отхвърлителната част.
Във въззивната жалба се релевират оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на решението. Навежда, че съдът не е направил разлика
между договор за потребителски кредит и договор за потребителски кредит,
при който кредитът се предоставя под формата на овърдрафт и е уреден в
чл.12 от ЗПК. Моли за отмяна на решението и постановяване на ново, с което
исковата молба се уважи изцяло. Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна не е депозирала
отговор на въззивната жалба.
В о.с.з. въззивникът, редовно призован не изпраща представител.
В о.с.з. въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не
изпраща процесуален представител.
Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 от ГПК,
подадена от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по
същество.
1
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл.269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е
ограничен от посоченото в жалбата. В обхвата на така посочените въззивни
предели ОС намира, че решението е постановено в границите на
правораздавателната компетентност на първоинстанционния съд и от законен
състав, поради което се явява валидно. Искът е с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК и е предявен в границите на предвидения в закона срок и при
наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. №
54/2025 г. на РС –Тутракан, произнасянето на РС съответства на заявената за
разглеждане осъдителна претенция, поради което решението се явява и
допустимо.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и
съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Производството пред РС – Тутракан е образувано по предявен от
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК ********* срещу Е. Н.
Е., ЕГН **********, иск с правно основание чл.415, ал.3 вр. ал.1, т.3 ГПК
чл.79 ЗЗД вр. 430 ТЗ и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1000лв. – главница по Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит
/овърдрафт/ по разплащателна сметка №097СС-R-002756/09.09.2019г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението
/21.01.2025г./ до окончателното плащане, 905.16лв. – договорна лихва за
периода 20.10.2021г. – 26.01.2024г., 617.30лв. – обезщетение за забава за
периода 09.11.2021г. – 26.12.2024г., 9.08лв. – обезщетение за забава за периода
27.12.2024г. – 20.01.2025г., 135лв. – годишна такса за поддръжка за 2022г.,
2023г. и 2024г., дължима на основание т.13 от договора, за които суми е
отказано издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по
ч.гр.д. №54/2025г. по описа на РС – Тутракан.
В исковата молба са наведени твърдения, че на 09.09.2019г. между
„ПИБ” АД, в качеството да кредитодател и Е. Н. Е., в качеството на
кредитополучател е сключен Договор за издаване на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит
/овърдрафт/ по разплащателна сметка №097СС-R-002756, с който е
предоставен кредит в размер на 1 000лв. Излага, че ГПР е 17.48%, банковият
кредит е усвояван и погасяван многократно, а едногодишния срок е
подновяван автоматично, със същия период, на основание т.19.1.1. Крайният
срок е 09.09.2025г. Считано от 20.10.2021г. е в просрочие, поради което
договорът е обявен за предсрочно изискуем с уведомление, връчено на
длъжника на 27.12.2024г. Моли се за уважаване на исковите претенции.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба.
Тутракански районен съд е отхвърлил частично исковите претенции,
приемайки недействителност на договора.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
2
съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е
ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Посочените основания за неправилност на първоинстанционното
решение са единствено по отношение извода на съда за приложимост на чл.11
от ЗПК и това, че неподписването на договора за кредит на всяка страница
води до недействителност на договора.
По спорния по делото въпрос, настоящият състав намира следното:
Не е налице спор между страните, а и се установява от представените
по делото доказателства, че на 09.09.2019г. между „ПИБ” АД, в качеството да
кредитодател и Е. Н. Е., в качеството на кредитополучател е сключен Договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка
№097СС-R-002756, с който е предоставен кредит в размер на 1 000лв.
Посоченият ГПР е 17.48%, банковият кредит е усвояван и погасяван
многократно, а едногодишния срок е подновяван автоматично, със същия
период, на основание т.19.1.1. Крайният срок е 09.09.2025г.
Съобразно приетото по делото заключение на вещото лице по
назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно дадено, механизмът на изчисляване на ГПР е
направен при допускания, че общият размер на кредита е усвоен незабавно и
изцяло за срок от една година и ще се погасява на 12 равни месечни вноски,
като разходите остават неизменни до края на срока, както и че кредитът ще се
издължава, съгласно условията и Договора за кредитна карта. При
изчисляване на ГПР следва да се включи и ежемесечната такса от 1лв. за
изпращане на извлечение, която формира ежемесечен разход на потребителя
за услугата. ГПР в договора е определен на 17.48%. В изпълнение на ЗПК, в
чл.9 от договора, „Първа инвестиционна банка” АД е определила, че в края на
първата година общият разход на лицето ще бъде 1162.67лв. и е определил по
формулата 1000*16%*360*366 и се приема, че главницата ще бъде изплатена
еднократно на падежа. Използвайки формулата за определяне на ГПР,
разписана в ЗПК, ГПР е 14.67% и се различава от определения от банката ГПР
от 17.48%. При така определения ГПР при експертизата, общият разход за
потребителя е 1076.59лв., който разход се различава от определения от банката
разход в размер на 1162.67лв. Разходът на потребителя би бил 1162.67лв., ако
прилагания лихвен процент по кредитната карта е 36.42%. В този случай ГПР
е 32.3856%. Неправилното прилагане на методологията за изчисляване на
ГПР, води до изкривяване на цената на кредитния продукт и невъзможност за
реално сравнение на офертите от потребителя. Ако не се вземе предвид
промоционалната лихва, то при лихва 26.73%, разходът на потребителя би бил
1162.63лв. В този случай ГПР е 32.8925%.
В чл.12, ал.1 от ЗПК е уредено съдържанието на договора за
потребителски кредит, под формата на овърдрафт, когато кредитът трябва да
бъде погасен при поискване или в срок до три месеца. Срокът на процесния
договор за кредит е една година, поради което същият не попада в приложното
поле на чл.12 от ЗПК, а на чл.11 от ЗПК. Наличието на смесен договор, а не
типичен такъв за овърдрафт, се потвърждава освен от самото наименование на
3
договора, а и от обстоятелството, че е налице погасителна вноска, видно от
10.1 и отговора по т.2 от заключението на вещото лице, при която се погасява
освен лихва и главница. В този случай ГПР следва да е 32.38 %, а не както е
посочено в договора – 17.48%.
В чл. 29, ал. 1 ЗПК е предвидено правото на потребителя да се откаже
от сключения договор за потребителски кредит, без да дължи обезщетение
или неустойки и без да посочва причина за това, при спазване на срока, реда и
условията за упражняване на това потестативно право, посочени в чл. 29 ЗПК.
Разпоредбата транспонира императивните норми на чл. 14 от Директива /ЕС/
2008/48. Съгласно решение от 9.09.2021 г. на СЕС по съединени дела С-33/20,
С-155/20 и С-187/20 /т. 123/, целта на посочената разпоредба на директивата е
да позволи на потребителя да избере отговарящ най-добре на потребностите
му договор и следователно да се откаже в "срока за размисъл" от договор /след
като го е сключил/, за който установи, че не съответства на потребностите му.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, въвеждащ в националното право
повелителната норма на чл. 10, пар. 2, б. "п" от Директива /ЕС/ 2008/48,
договорът за потребителски кредит следва да съдържа наличието или липсата
на право на отказ на потребителя от договора, срока, в който това право може
да бъде упражнено, и другите условия за неговото упражняване, включително
информация за задължението на потребителя да погаси усвоената главница и
лихвата съгласно чл. 29, ал. 4 и 6 ЗПК, както и за размера на лихвения процент
на ден. Според чл. 29, ал. 5 ЗПК, за да породи отказът на потребителя от
договора за кредит целените правни последици, е необходимо, освен спазване
на реда и срока за упражняване на това потестативно право по чл. 29, ал. 1 - 3
ЗПК, да е осъществено условието по ал. 4 на същия член – да е върната на
кредитора не само главницата, но и да е заплатена лихвата, дължима за
периода от датата на усвояване на средствата по кредита до датата на връщане
на главницата, което следва да се направи не по-късно от 30 календарни дни,
считано от изпращане на уведомлението до кредитора за упражняване на
правото на отказ.
Следователно, с предоставяната по чл. 11, ал.1, т.20 ЗПК информация в
договора относно размера на дължимия лихвен процент на ден се цели да се
обезпечи възможността на потребителя, който е в положението на по-слабата
страна /спрямо търговеца/ от гледна точка на информираност, да изчисли
размера на лихвата в абсолютна стойност /лихвен процент на ден х главница х
брой дни/, която следва да заплати за периода от усвояването до връщането на
главницата, за да може да упражни надлежно правото си на отказ от договора
за кредит, което включва и изпълнение на условието на чл. 29, ал. 4 ЗПК -
връщане не само на главницата, но и заплащане на лихва за периода на
ползването й.
Ето защо, с правилото на чл. 11, ал.1, т.20, предл. последно ЗПК
/посочване на лихвения процент на ден/ се гарантира реалното упражняване
на правото на потребителя на отказ от договора, а именно да отстъпи от
договора без негативни за него последици, ако прецени в "срока за размисъл"
по чл. 29, ал. 1 ЗПК, че той не отговаря на потребностите му. С оглед
изложеното, изпълнението на чл. 11, ал. 1, т. 20, предл. последно ЗПК се явява
4
особено съществено за правата на потребителя и неизпълнението му е
скрепено със санкцията на чл. 22 ЗПК – недействителност на договора.
В клаузите на т. 16 на процесния договор за кредит е предвидено, в
случай че титулярът упражни правото си на отказ от договора за предоставяне
на кредитен лимит /овърдрафт/ по реда и в сроковете, описани в ОУ, той
дължи на банката лихва за периода от датата на усвояване на средствата по
кредита до датата на връщане на главницата, както и заплащане на всички
разходи, свързани с отпускането, обезпечаването и погасяването на кредита.
Липсва обаче посочване размер на лихвен процент на ден.
Посочването в съдържанието на договора на лихвата по кредита
/годишния лихвен процент – пар. 1, т. 4 ДР на ЗПК/, което е изискване по чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК, не съставлява изпълнение на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК за
посочване на лихвен процент на ден, чиято цел е обезпечаване на реална
възможност за упражняване на потестативното право на отказ от договора.
Непосочването в процесния договор на лихвен процент на ден - част от
изискуемото по чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК съдържание на потребителския кредит,
обуславя, на основание по чл. 22 ЗПК, недействителност на договора, поради
което кредитополучателя, в качеството му на потребител, дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не и на лихви или други разходи по
кредита – чл. 23 ЗПК /така, Решение №59/20.05.2024г. по дело №2695/2022г.
на ВКС/.
При така установеното основание за недействителност, остава
безпредметно обсъждането на други евентуални закононарушения, които биха
довели до същия резултат.
Чистата стойност е присъдена от първоинстанционния съд. Последният
обаче неоснователно е приел, че следва да се отхвърли искането за законна
лихва върху уважената част от главницата от подаване на заявлението.
Присъждане на законна лихва е последица от уважаване на
претенцията по главния дълг. Вземането за лихва има акцесорен характер, то
възниква, съществува и се прекратява в зависимост от главния дълг.
Обявяването на договор за недействителен има реституционен ефект и
всяка страна дължи на другата това, което е получила без основание /решение
по дело С-472/20, т. 50 и 55; решение по дело С-705/21, т. 39/, тоест
отношенията между страните се разрешават на принципа на неоснователното
обогатяване. В този случай банката има право да иска връщане на даденото по
договора, заедно със законната лихва от поканата за връщане /решение по
дело С-520/21, т. 84, вкл. т. 64 от заключението на генералния адвокат/, а
потребителят има право да иска връщане на даденото, което надхвърля
предоставената за ползване сума /Определение №50011/26.11.2024г. по т.д. №
1060/2022г. на ВКС, Решение №79/10.02.2025г. по т.д. №5337/2023г. на ВКС/.
Предвид това с оглед уважената част от главницата и акцесорния
характер на вземането за законна лихва, решението на първоинстанционния
съд следва да бъде отменено в тази отхвърлителна част, като се уважи
искането на ищеца за присъждане на законна лихва върху уважената част от
главницата по договора за кредит от датата на заявлението до окончателното
изплащане, като решението се потвърди в останалата обжалвана част.
5
С оглед горното,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №150/25.07.25г., постановено по гр.д. №120 по
описа за 2025 година на Районен съд – Тутракан, В ЧАСТТА, с която се
отхвърля искане за присъждане на законна лихва върху главницата от
517.36лв. от датата на заявлението до окончателното изплащане на
задължението и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Е. Н. Е., ЕГН **********, с. Звенимир да заплати на
„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр.София, законна лихва върху главницата от 517.36лв.,
за периода от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл.417 ГПК –21.01.2025г. до изплащане на вземането.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №150/25.07.25г., постановено по гр.д.
№120 по описа за 2025 година на Районен съд – Тутракан, В ЧАСТТА, с която
са отхвърлени исковите претенции на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА“ АД, ЕИК ********* срещу Е. Н. Е., ЕГН **********, с. Звенимир
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 482.64лв. – разлика
между уважена главница от 517.36лв. до претендирана такава от 1000лв. по
Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и
предоставяне на кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка
№097СС-R-002756/09.09.2019г., ведно със законната лихва върху главницата
от 482.64лв., считано от датата на подаване на заявлението /21.01.2025г./ до
окончателното плащане, 905.16лв. – договорна лихва за периода 20.10.2021г. –
26.01.2024г., 617.30лв. – обезщетение за забава за периода 09.11.2021г. –
26.12.2024г., 9.08лв. – обезщетение за забава за периода 27.12.2024г. –
20.01.2025г., 135лв. – годишна такса за поддръжка за 2022г., 2023г. и 2024г.,
дължима на основание т.13 от договора, за които суми е отказано издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. №54/2025г. по
описа на РС – Тутракан, на основание чл.415, ал.3 вр. ал.1, т.3 ГПК чл.79
ЗЗД вр. 430 ТЗ и чл.86 ЗЗД.
В останалата част решението не е обжалвано и е влязло в сила.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, по аргумент на
чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Особено мнение на съдията Кремена Иванова Краева
6
По отношение искането за присъждане на законна лихва от датата на
подаване на заявлението, следва да се съобрази разрешението, дадено по дело
С-520/21 на СЕС и решение по т.д. № 630/2023г. на ВКС, което е в смисъла
посочен от РС - Тутракан.
Предвид това и съдията, останал на особено мнение, не вижда причина по
настоящото дело въззивната жалба да се приеме за частично основателна.
7