РЕШЕНИЕ
№ 995
гр. Бургас, 17.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:МариА. Г. Карастанчева
Членове:Кирил Гр. Стоянов
Пламена К. Георгиева Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кирил Гр. Стоянов Въззивно гражданско дело
№ 20252100501473 по описа за 2025 година
Делото е образувано по въззивнана жалба на Р. П. Т. , ЕГН ********** , от гр.***
против Решение №49 от 09.04.2025 г. постановено по гр.д.№144/2023 г. на РС – Царево , с
което съдът е уважил предявения срещу жалбоподателката Т. иск с правно основание чл.76
ал.1 от ЗС и я е осъдил да предаде на ищците недвижимия имот , находящ се в г.Царево.
Решението се оспорва като неправилно , незаконосъобразно и постановено при съществено
нарушение на материалния закон , липса на мотиви по съществени възражения, както и при
неправилна преценка на допустимостта на предявения иск.Според жалбоподателката
ищците не са доказали наличието на фактическа власт върху процесния имот.Ползването е
било временно със съгласието на собственика , което представлява търпими действия. Съдът
приема за безспорно , че имота е собственост на А.Ч.. Отношенията между собственика и
ищците са били основани на естественото роднинско гостоприемство. Ищците не са
доказали , че са имали намерение да своят имота. Собственикът и неговите праводатели са
им позволявали да ползват имота. Действията на ищците не са основание за защита по
чл.76 от ЗС. При търпимите действия фактическата власт се придобива със съгласието на
собственика , като съгласието би могло да бъде предполагаемо или изрично , основано на
роднинските отношения.За определянето на действията като търпими следва да се изследва
волята както на лицето , което упражнява тези действия , така и на собственика / владелеца/.
А от разпита на собственика на имота – А.Ч. се установява , че ищците са посещавали
имота му само по неговото изрично съгласие. Не се установява и отнемане на владението.
1
Единствения ключар в града не установява кои лица са сменили ключалката.От показанията
на свидетелите също не се установява кой е извършил твърдяното отнемане. Не е взет
предвид факта , че ищецът Л. е изнесъл вещите си доброволно. За него е бил съставен
предупредителен протокол по чл.65 от ЗМВР , но не и за жалбоподателката. Излагат се
доводи и по допустимостта на иска. РС е приел , че иска е допустим. С определение №29 от
2023 г. съдът е прекратил производството като е приел иска за недопустим , а в мотивите
впоследствие – че е допустим. С прекратителното определение съдът е посочил , че липсва
пасивна процесуална легитимация на ответниците да отговарят по предявения иск.Това
определение е било отменено от ОС с мотивите , че произнасянето по допустимостта е
преждевременно и това следва да стане с крайния съдебен акт. С оглед на това РС не се е
съобразил със собствения си акт.Според страната определението за прекратяване е правилно
и с него се съобразява липсата на пасивната легитимация на ответниците срещу които е
предявен иска. Процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка и при
липсата й съдът не може да разглежда предявения иск като допустим. В случая
собственикът Ч. е упълномощил лица за извършване на действия в имота му , вкл. и смяна
на ключалката , те са извършвали всичко обаче от негово име и извършеното е пораждало
действията си в неговия патримониум. Цитира се практиката на ВКС – че с иска по чл.76 от
ЗС се търси прекратяване на действията , които съставляват нарушение – осъществено чрез
насилие или скрит начин , възстановяване на фактическата власт и отстраняване на
неправомерно извършеното действие. Искът не може да се насочи срещу трето лице , което е
придобило владението от нарушителя. Изхождайки от целта на иска по чл.76 от ЗС страната
сочи у, че в случая с осъждането на ответниците спорът няма да бъде решен и интересът на
ищците няма да бъде защитен. Сочи се и друго основание за недопустимостта на иска:
висящо производство по ревандикационен иск – от страна на ищците срещу А.Ч.. Ищците В.
Л. и С.Ч. претендират осъждането на ответника А.Ч. да им предаде имота. Съгласно чл.359
от ГПК при висящ иск по чл.108 от ЗС е недопустимо да се предявява владелчески иск
между същите страни за същия имот , освен ако отнемането не е станало след датата на
предявяване , а в случая това изискване не е изпълнено. С решение №76 от 29.04.2025 г.
Апелътивен съд – Бургас е отхвърлен иска на В.Л. и С.Ч. срещу А.Ч. по чл.108 от ЗС и е
потвърдено решението на окръжния съд , с което иска е отхвърлен. Въз основа на
изложеното се моли съдът да отмени изцяло решението на районния съд и да се отхвърли
предявения иск по чл.76 от ЗС като недопустим по чл.359 от ГПК и като неоснователен
поради липса на владение и липса на отнемане и липса от извършителство от страна на
жалбоподателя. Претендират се разноските по делото.
Постъпила е въззивна жалба и от Р. В. Ч. против Решение №49 от 09.04.2025 г. ,
постановена по гр.д.№144/2023 г. на РС – Царево. Обжалваното решение се оспорва като
нищожно , поради противоречие с добрите нрави, при грубо нарушение на закона. Излагат
се и други доводи , въз основа на които решението се оспорва. Моли се същото да бъде
отменено като постановено по недопустим иск, алтернативно като неправилно и
незаконосъобразно. Предявеният иск е недопустим с оглед липсата на пасивна легитимация
2
у ответниците. Р. Ч. е *** на собственика, а Р. Т. – пълномощник на собственика като нито
една от ответниците не е била лично за себе си в процесния имот, не е извършила никакво
действие от свое име. Именно поради това производството първоначално бе прекратено от
съда като недопустимо. Поради това се моли за прекратяване на производството след
отмяната на първоинстанционното решение като постановено по недопустим иск: липсва и
правен интерес у ищците , които нямат качеството „владелец“ , за да претендират отнето
владение. На следващо място се претендира отмяна като неправилно и незаконосъобразно.
В решението съдът упоменава за „отнемане на владението по скрит начин“ , но не става
ясно какъв е този скрит начин , не се установява и от показанията на свидетелите. Дори
ищцовия свидетел сочи , че твърдяното „отнемане на владението“ е продължило няколко
часа в присъствието на всички , присъствала е и полиция , впоследствие ищците са изнесли
доброволно своя багаж от жилището. Цитира се съдебна практика – че не е отнемане на
владение когато едно лице пребивава в имота по гостоприемството на собственика. Такъв е
характера на отношенията и причините поради които ищците са имали достъп до процесния
имот – ищецът е допуснал *** си и *** му да ползват неговия апартамент , за да им е по-
комфортно. Става въпрос за преустановяване на това гостоприемство от страна на
собственика – нещо , което не подлежи на санкция. Моли се за отмяна на обжалваното
решение. Относно обратното предаване на владението страната сочи , че никой не може да
предаде владение , което не владее. В случая ищците търсят възстановяване на владение от
лица , които не владеят имота. Претендират се разноските.
Постъпило е становище по въззивните жалби на Р. Ч. и Р. Т. от процесуалния
представител на А.К. - П.. Според страната жалбите са основателни по изложените в тях
съображения, моли се за отмяна на обжалваното решение.
Постъпила е и въззивна жалба и от Ответницата А.К. - П..Решението се оспорва като
неправилно е назаконосъобразно. страната сочи на първо място че ищецът не е установил ,
че е владелец на имота , че му е отнето владението по скрит начин , както и не установи
какви точно действия са извършени от А.К.. Този въпрос е повдигнат и в определението на
ОС с №373/2024 г. по частно гр.д.№26/2024 г. – липсата на материалноправната пасивна
легитимация и въпрос по съществото на спора и е основание за отхвърляне на иска , а не за
недопустимост на същия. По делото не е и установено ищците да са владелци на имота, в
частност елементите на владението – от обективна и субективна страна , не е установено
намерението им за своене на имота. Действията на ищците са търпими действия – това
възражение е направено с ОИМ, но първоинстанционният съд не е изложил съображения
защо не го приема.Ищцата е ползвала имота със знанието на ответника , но това не я прави
владелец. Цитира се практиката на ВКС – действия спрямо вещ , които не произтичат от
договор със собственика , а се извършват с тяхно съгласие като търпими и почиват на
близки приятелски отношения не представляват държане по смисъла на чл.68 от ЗС.
Търпимите действия са именно действия , а не власт и не могат да служат като основание за
придобиване на владение. Тези действия се различават от държането , тъй като то се
упражнява по силата на съгласие със собственика или владелеца – по договор. Това държане
3
е правомерно За преустановяване на търпимите действия е достатъчно едностранното
изявление на собственика или владелеца. Ищците са осъществявали именно търпими
действия , а не са били държатели на въпросния имот. Тези търпими действия не се ползват
със защитата по чл.76 от ЗС поради което един такъв иск е неоснователен според съдебната
практика. На слледващо място се сочи , че А.К. не е осъществявала отнемане на владение.
По делото са разпитани свидетели , от показанията на които не се установяват подобни
факти.Цитирани са показанията на свидетелите Я. , И.. Сочи се , че протокол по чл.65 от
ЗМВР е съставен за ищеца , но не и за А.К.. Това навежда на извода , че няма отнемане на
владение от нейна страна.Поради това липсва една от предпоставките за уважаване на иска
по чл.765 от ЗС – отнемане на владението. Жалбоподателката КМ. е адвокат и е присъствала
на процесното място за оказване на правна помощ и съдействие съгласно чл.2 ал.1 от Закона
за адвокатурата. Тя се явява процесуален представител и пълномощник и не може да бъде
ответник по предявения иск, той е неоснователен спрямо нея. Моли се за уважаване на
жалбата като се отмени решението на РС – Царево и се отхвърли исковата претенция като
неоснователна и недоказА..
Депозиран по делото е и отговор на въззивните жалби на Р.Т. , Р.Ч. и А.К. , както и от
страна на ищците - В. В. Л., ЕГН ********** и С. И. В. - М. , ЕГН **********, входирана
на 05.08.2025 г. Жалбите се оспорват и се моли да бъде потвърдено обжалваното
решение.Ответниците не могат да се противопоставят на правата на ищците. Те не са
собственици , а са лица , които са окупирали процесния имот като са преустановили
фактическата власт на ищците. Ответниците твърдят че са действали по упълномощаване от
А.Ч.. Това упълномощаване обаче не може да създаде овластяване за неправомерни
действия. Ответниците са извършили действията по отнемане лично, затова са лично
отговорни да отговарят по иска по чл.76 от ЗС.Излагат се съображения по отношение на
владението на ищците: - твърди се , че ищците В. – М. и Л. са заплатили с лични средства
два съседни имота с цел да бъдат използвани като един по-голям. Впоследствие при
закупуването на имота е била постигната уговорка ищцата В. – М. да бъде заместена от ***
си – ответницата Р. Ч. , която живее в САЩ. При сключване на окончателните договори
ищците са получили владението и ключовете на имотите. Имотите са владени като
собствени , заплащани са разноски , за което същите имат документи. Ответниците също са
представили такива разходни документи , но като копия и заверени от процесуалния
представител. От своя страна ответницата Ч. през 2021 г. е прехвърлила имота на *** си
А.Ч. и през 2023 г. е окупирала имота заедно с останалите наследници. Свидетелите Я. и И.
потвърждават владението от страна на ищците от закупуването им и приемането от
строителя. Те са осъществявали всякакви действия в качеството им на собственици. И на
двамата са били предоставени ключове от страна на ищците за да посещават имотите –
двата апартамента. Налагало се е да се полагат грижи особено за откритата тераса и
почистването на сифоните за отводняване на същата. страната оспорва твърденията на
ответниците за наличие на правоотношение по договор за поръчка. Сочи се че по никакъв
начин не се доказва по делото наличието на съдържание на мандатно отношение , каква
поръчка е направена от страна на ищците, кога е възникнало това правоотношение. Във
4
въззивните жалби от страна на ответниците се сочи , че не е извършена отчетна сделка ,
това възражение не е въведено в ОИМ. По отношение на плащането на имотите
ответницата Ч. е заявила , че е предоставила средства за тази покупка, но без доказателства
и конкретика. Тя никога не е възстановила средствата за покупката на *** си и *** си. Те
двамата са направили услуга на Р. , за да се легитимира тя като приобретател на имот в
България и с това да намали данъчното си задължение в САЩ. Твърди се , че тя не е
получила ключ за имота от страна на ищците. По отношение на субективното намерение да
се свои като собствен имота страната сочи , че е манифестирала в достатъчна степен това
като е налице съвкупност от доказателства , които доказват анимуса на ищците.
Възражението за търпими действия от страна на ищците е направено бланкетно – без да се
уточнява кой , кога и по какъв начин е дал съгласието си и по каква причина ответниците
считат , че ищците са осъществявали само незначително безпокойство на ответниците. Така
употребения термин се оспорва , че не е легален по действащия ЗС. Това понятие се
извежда от правната теория. Изложени са подробно теоретични съображения по отношение
на тази терминология относно „търпими действия“ като се сочи и правна литература. В
случая странаата оспорва тези действия като „търпими“ , тъй като е налице една фактическа
власт върху покрит недвижим имот , която е установена веднъж и занапред , съпътствана е
от всеобхватни действия на владелците , израз на собственически субективни намерения ,
прекратена чрез едно по съществото си противоправно поведение на насилствена окупация
на процесния имот. Не е доказано и твърдението на ответниците , че С. В. – М. е действала
като пълномощник на Р.Ч. – доказателства в тази насока няма. Оспорва се твърдението , че
Сн.М. е приела владението като пълномощник на Р.Ч. , още по-малко – на Ч. Ч.. Такава
представителна власт не съществува и и за ищеца Л.. Ищците сочат , че са владяли имота
14 години, но собственическите им действия не могат да бъдат окачествени като търпими
действия или че са държали имота за А.Ч. в качеството му на собственик. Към момента , в
който той се е снабдил с титул за собственост, *** му и *** му са своили имота в
продължение на повече от 10 години. Отнемането на вледението според ищците се доказва
по делото – според тях това не се и оспорва от ответниците – че е станало с помощта на
ключар и подмяна на ключалките. Вратата е била отворена чрез унищожаване на патрона и
поставяне на нов - то–а се сочи и в ОИМ. Били са сменени ключалките на вратите и на двата
апартамента , което надхвърля необходимостта от осъществяване на достъп – както се
твърди от ответницата Ч.. Към момента на смяната ключове за апартаментите е имало в гр.
*** при свидетелите Я. и И.. Ищците са разполагали с достъп до имота , но след подмяната
на ключалките достъпа им е бил прекратен. Излагат се съображения за участието на
ответницата К.. Същата е могла да се запознае с казуса и дистанционно. Но тъй като
предприетите от ответниците действия са конфликтни, се сочи , че присъствието на адв.
Караманолева е заради желанието на ответниците да имат помощ и предимство при
възникване на евентуален спор , като този спор бъде насочен не към това кой самоуправно
отнема владението , а към това кой формално се легитимира като собственик. Това на
практика се е случило на 19.01.2023 г. и с участието на адв. Караманолева – владението е
било отнето като е приключило с поставянето на СОТ. Сочи се в отговора на жалбите , че е
5
налице индикация за конфликтността на ситуацията от 19.01.2023 г. – съставен е бил
протокол за смяната и на двете ключалки и за наличните вещи в апартамента.адв.
Караманолева е съдействала и за съставянето на протокола. От една страна ответницата Ч.
сочи , че е признала че няма ключ за имота , че достъп до него имат други трети лица , чиито
вещи са намерени в него. Смяната на ключалките е заради достъпа на тези трети лица ,
които ответниците са искали да лишат от достъп. Отв. Ч. е излязла с версията , че е
забравила ключа си. Коментира се наличието на движими вещи в имота , описани в
протокола, които са част от обзавеждането на същия , представени с ОИМ гаранционни
карти за технически уреди , някои от които се намират в другия апартамент / №34/. Сочи се ,
че уредите са били закупени от фирми , собственост на свидетеля И. , който е издал и
гаранционните карти. Сочи се , че когато ответниците са влезли в имота са заварили вещи
само на ищците , които са били значително количество. Ищците са изнасяли вещите си
продължително време след конфликтната ситуация на 19.01.2023 г. Обитаването на имота
според ищците не може да се окачестви като търпимо действие , тъй като те биха имали
много незначително въздействие върху имота. Съобразно фактическата обстановка това
въздействие в случая не може да се прецени като малозначително. Имота е ползван от
ищците през летния сезон в продължение на 14 години , което е свързано с обзавеждането ,
поддръжката , заплащане на консумативите. Незабавно след окупирането на имота през м.
януари 2023 г. ответниците са поставили СОТ именно заради правата на ищците върху
този имот. Коментира се необходимостта от подмяната на ключалките. Сочи се за безспорен
факта , че ответниците Ч. не са разполагали с ключ от имота , въпреки твърденията на А. Ч.
че имал ключ. Не се дават обяснения обаче откога и по какъв начин е станало
придобиването на този ключ – доказателства в тази насока не се сочат. Наличните обяснения
на ответниците Ч. и Т. , че при посещението на 12.01.2023 г. не се подкрепят с доказателства
по делото / че ответницата Ч. забравила ключа си , а отв. Т. била упълномощена от А. Ч., а в
същото време не разполагала с ключ/ Обяснява се в показанията на свид. Ч. , че
неразполагането с ключ било по неясна причина. Ответниците обясняват , че посещението
през м. януари 2023 г. било за почистване и подреждане / отв. Ч./ , за постяване на СОТ /
свид. Ч./ , за упражняване на правата от упълномощителя Ч. / отв. Т./ , за оказване на
адвокатска помощ / отв. Караманолева/. Поставянето на СОТ е естественото продължение
на смяната на ключалките за преустановяване достъпа на ищците до имота. По отношение
на събраните доказателства страната настоятелно държи за кредитирането на показанията
на свид. Я. и И. , които се окачествяват като безпротиворечиви и подробни като
същевременно се противопоставя на кредитирането на показанията на свид. Ч. , който се
сочи че е заинтересуван / *** на ответницата Ч./, тъй като формално се легитимира като
собственик на имота. Също се оспорват и показанията на свид. А. , тъй като има отношение
към имота едва след окупирането му. Оспорват се конкретни негови твърдения / относно
поставянето на преграда на общата тераса на апартаментите/. Според страната са налице
доказателства за осъщественото владение на ищците , което се окачествява като
непрекъснато и пълно до окупирането на имота от ответника – 12.01.2023 г. Показанията на
свидетелите се сочат като категорични в насока на твърденията на страната. Завземането е
6
станало чрез разбиване и подмяна на ключалките , което е станало насилствено и по скрит
начин – без да са уведомени ищците, да се потърси тяхното съдействие. Сочи се , че
момента на завземането е избран подходящо извън сезона , когато ищците не обитават
имота, няма и други обитатели в сградата. Моли се за отхвърляне на жалбите и за
потвърждаване на първоинстанционното решение – сочи се че са налице основанията на
чл.76 от ЗС. Прави се искане при преценка че твърденията на ищците са недоказани да се
допуснат двама свидетели , тъй като пред първоинстанционния съд не са допуснати всички
свидетели. Прилагат се копия от теоретични постановки по повод твърденията в отговора ,
които страната е ползвала за излагане на доводите си.
Производството по гр.д.№144/2023 г. по описа на РС – Царево е образувано по исковата
молба на В. В. Л. и С. И. В. – М. против Р. П. Т. , Р. В. Ч. и А.К. - П. с правно основание
чл.76 от ЗС. Ищците – *** и *** сочат , че са придобили два апартамента в жилищна сграда
на улица Михаил Герджиков в гр. *** – на етаж 5 още през 2008 г. , от когато ги ползват
необезпокоявано. Същите са един до друг с обща тераса без преграда. След подписване на
предварителните договори и преди изготвяне на нотариалните актове е била постигната
договорка между ищците и ответницата Р. Ч. – съответно – сестра и *** на ищците
апартамент – апартамент 33 да бъде прехвърлен на нея. Тя е живеела постоянно в САЩ със
семейството си. Въпреки това прехвърляне ищците са владеели и двата апартамента като
свои , обзавеждали са ги , ремонтирали са ги , ползвали са ги постоянно. На 12.01.2023 г.
ответниците с помощта на ключар са отворили вратата на апартамента, сменили са патрона
на бравата и са проникнали в него. Подменили са и заключващото устройство на вратата
към терасата , за да няма друг достъп до него. Преди това те не са разполагали с ключ за
имота. На 20 януари ищците са отишли в имота , установили са че не могат да влязат в
апартамент 33 през терасата са осъществили контакт с ответниците , които са се намирали в
този апартамент през терасата но са били изгонени. Наложило се намесата на полиция и
изнасянето на вещите на ищците от апартамент 33. Ищците излагат обстоятелствата , че до
този момент от 2008 г. те са владеели този имот заедно с другия апартамент 34 за себе си
като са демонстрирали собствеността си и пред ответницата Р. Ч.. Така на 12.01.2023 г.
ищците съвсем умишлено , по скрит начин и чрез употреба на насилие са отнели владението
на имота от ищците – като са разбили и подменили ключалката на входната врата на
апартамента и тази към терасата и са употребили и физическа сила за отстраняването им на
20.01.2023 г. Поради това с ИМ ищците са поискали от съда да осъди на основание чл.76 от
ЗС ответниците Т. , Ч. и К.- П. да им предадат владението върху въпросния апартамент
№33. Към ИМ са били приложени доказателства в подкрепа на твърденията: предварителни
договори, нотариални актове и др. Видно е , че първоначално предварителните договори с
изпълнителя на строителството е бил сключен с ищцата С. М. , а впоследствие с
нотариалния акт собствеността върху въпросния апартамент е била придобита от Р. Ч. чрез
*** й в качеството й на пълномощник.
От страна на ответницата Р. Т. е постъпил ОИМ , с който иска се оспорва като
неоснователен , моли за отхвърлянето. Сочи , че е пълномощник на собственика А.Ч. , но не
7
е установявала владение върху имота.
Ответницата Р. Ч. с ОИМ оспорва иска, твърди , че е била собственик на процесния имот
, но с *** ** *** го е прехвърлила на *** си А.Ч.. Отрича ищците да са упражнявали
фактическа власт върху имота и твърди , че от 2008 г. до датата на продажбата тя е владяла
имота.
Ответницата А.К. - П. също е оспорила с ОИМ предявения иск. Твърди , че е
процесуален представител на ответницата Т. и е упълномощена да окаже съдействие при
възстановяването владението върху имота. Сочи , че не следва да отговаря за действията си ,
тъй като е упражнявала задълженията си съгласно чл.2 ал.1 , чл.24 ал.1 от Закона за
адвокатурата. Претендира отхвърляне на иска.
От фактическа страна съдът въз основа на представените по делото нотариални актове
№*** от 20** г. , №*** от 20** г. е установил , че собственик на процесния апартамент
№33 към настоящия момент е А.Ч. – *** на ответницата Р. Ч. и *** на ищцата С. М.. От
показанията на свид. Я. , живуща в гр. *** се установява , че тя е познавала ищцата С. М.
отпреди закупуването на процесния имот , тъй като също е родом от гр. *** , живее
понастоящем в ***. През 2008 г. са закупили въпросния т.нар. от свидетелката „десен“
апартамент. Сочи , че през годините именно ищците – ***та С. М. и *** В. Л. , а преди това
и *** на С. В. – са ползвали този имот заедно с другия съседен апартамент №34 – левия. Тя е
имала ключове от апартамента и го е посещавала редовно. Имало е проблем при валежи с
терасата, тъй като била голяма и открита. Свидетелката твърди , че е плащала консумитави и
данъци за апартаментите докато ищците не са започнали да ги плащат направо от ***. Сочи
, че данъците за десния апартамент се плащали на името на Р. – *** на С.. Сочи , че ищците
са ползвали , ремонтирали обзавеждали с мебели и техника и двата апартамента. След
инцидента на 20.01.2023 г. отказала да ходи и ключовете били предадени на свид. П. И.. П.
И. като свидетел посочва , че има магазин за техника в гр. *** и ищците С. и В. са
закупували всичко необходимо от него , последно – два климатика , на монтажа на които
присъствал. Сочи , че през м. януари 2023 г. бил помолен да постави СОТ в апартаментите ,
но установил , че в десния не може да се влезе - ключалките били сменени и на входната
врата и на вратата откъм терасата. Уведомил за това ищците и те пристигнали в Царево на
19.01.2023 г. При инцидента на 20.01.2023 г. помагал на ищците да изнесат багажа си от
десния апартамент. Също твърди , че ищците са ползвали ежегодно имотите като почти
през цялото лято са пребивавали в Царево. Понастоящем сочи , че на терасата е поставена
преграда , разделяща съответните припадащи се части към апартаментите. Разбрал е от
единствения ключар в града , че непознати за него жени са поискали да отвори апартамента
и да смени патрона на бравата на вратата. Като свидетел е бил разпитан и А.Ч. - той е
посочил , че имота е ползван от *** му , *** му и него самия. През януари 2023 г. решили на
апартамента да бъде поставена СОТ система. Сочи , че ползвали ключар да отвори и смени
патрона на входната врата , защото *** му и пълномощникците му нямали ключ за входната
врата. Твърди , че той е собственик на апартамента , владее го необезпокоявано и никой не е
имал претенции за него.
8
На първо място от правна страна първоинстанционният съд е приел , че ищците от
момента на закупуването на апартаментите са били във влъдение на същите. Съдът е
кредитирал показанията на двамата свидетели Я. и И. , тъй като показанията им са
безпротиворечиви , идентични като кореспондират изцяло с твърденията на ищците като се
подкрепят и от приложените писмени доказателства - платени консумативи , данъци за
продължителен период от време. Игнорирани са показанията на свидетелите Ч. и А. , тъй
като те са вътрешно противоречиви и са изолирани и се опровергават от останалите
доказателства по делото. По този начин районният съд е установил , че е налице първата
предпоставка на иска по чл.76 от ЗС – към момента на отнемане на владението ищците са
били във владение на имота. Според първоинстанционния съд е налице и втората
предпоставка – противоправното поведение на ответниците , с което владението на
апартамент №33 е било отнето от ищците. Ищците като владелци са били лишени от
упражняването на фактическата власт върху имота. По скрит начин – чрез разбиване на
бравата и подмяна на секретния патрон , при пълна неизвестност за ищците ответниците са
установили своята фактическа власт върху имота. Отнемането е осъществено в зимния
сезон , когато имотите са били необитавани при отсъствието на ищците. Физическия достъп
до процесния апартамент за ищците е бил преустановен с подмяната на секретния патрон
на бравата на входната врата и на вратата откъм терасата. Акта на отнемане е останал скрит
, неизвестен за ищците , тяхното съдействие за отваряне на апартамента не е било търсено ,
те не са имали възможност да възприемат фактическите действия на ответниците при
влизането им в имота. По този начин ответниците са осъществили отнемането на процесния
апартамент от владението на ищците С. В. – М. и В. Л.. Поради това съдът е приел иска за
доказан и основателен и го е уважил като е осъдил ответниците да върнат на С. В. – М. и В.
Л. отнетата фактическа власт върху процесния апартамент №33 в сградата на ул.Михаил
Герджиков , гр.Царево.
Извършената от Бургаския окръжен съд служебна проверка по чл.267 във вр. с чл.262 от
ГПК констатира , че въззивните жалби на ответниците Р. Т. , Р. Ч. и А.К. - П. против
решение №49 от 09.04.2025 г. постановено по гр.д.№144 по описа на РС - Царево за 2023 г
са редовни , подадени са от страни с право на жалба в рамките на предвидения от закона
преклузивен срок и пред надлежната по правилата на функционалната подсъдност
инстанция – следователно – същите са допустими.
По основателността на жалбите съдът съобрази следното:
Първоинстанционният съд в обжалваното решение е изложил принципно правилни
съображения относно характера на иска по чл.76 от ЗС като е изложил предпоставките за
неговата основателност. По делото са налице достатъчно събрани доказателства –
показанията на свидетелите , които установяват релевантните по делото факти и
обстоятелства. Установява се от показанията на свидетелите И. и Я. , които правилно са
кредитирани от първоинстанционния съд , че двамата ищци – С. В. – М. и В. Л. са били във
фактическата власт на имота от завършването на строителството му до завземането му от
ответниците през 2023 г. Те са демонстрирали пред всички, че те са собственици на двата
9
придобити апартамента в т.ч. и процесния с номер 33. Въпреки , че като собственик е
фигурирала Р. Ч. , както и свид. Я. пояснява в показанията си като е заплащала данъка за
двата апартамента , то от страна на С. В. – Т. и В. Л. са били налице постоянни , ежегодни
действия в качеството им на собственици. Тезата за търпими действия , изложена от
въззивниците е несъстоятелна. На първо място те са демонстрирали отношение към
имотите като собствени. Извършваните от тях действия по обзавеждане , ремонтиране
надвишават като действия действието на лица , които са са допуснати в имотите за
ползване на добра воля от страна на собственика на същите. По несъмнен начин по делото
според настоящата инстанция е доказано , че въззиваемите – ищци С. В. – М. и В. Л. са
осъществявали фактическата власт по отношение на спорния апартамент №33. По този
начин е налице първата предпоставка за уважаване на иска по чл.76 от ЗС – въззиваемите
са имали качеството на владелци на процесния имот към момента на извършване на
отнемането на владението. Настоящият съдебен състав намира за категорично установено
по делото , че на 12.01.2023 г. владението е отнето по един скрит начин. Ответниците –
въззивници Р. Ч. , Р. Т. и адвокат А.К. - П. чрез използване на специалист – ключар са
проникнали в спорния апартамент и са подменили патроните на бравите на входната врата
и на вратата откъм терасата като по този начин са преустановили достъпа на ищците до
имота. Те са били уведомени от лицето , което е имало ключове и е осъществявало редовен
надзор на имотите , че в апартамент №33 не може да се влезе поради подмяна на секретните
патрони на вратите, през които се осъществява достъпа до този имот. Безспорно е , че е
налице отнемане – отнета е фактическата власт върху имота която ищците са упражнявали
лично и чрез лицето в гр. *** , което е имало ключове за този имот. Възможността те да
влизат и обитават апартамент №33 е преустановена с подмяната на патроните на бравите на
вратите за дастъп до имота. Отнемането е осъществено скрито – без ищците да бъдат
уведомени , тайно от тях, във време когато не са в имота. Ответниците са установили
своята фактическа власт като са лишили ищците от възможността да влизат и ползват
имота както е било до момента на отнемането на 12.01.2023 г. Възраженията на
ответниците пред въззивната инстанция , че отнемане на владение няма , тъй като
влизането в имота е осъществено от пълномощник на собственика и поради това няма
нарушено владение са несъстоятелни и неоснователни. Правото на собственост на А.Ч. по
отношение на процесния апартамент не е безспорно обстоятелство. По делото на РС на
л.328 и сл. Е приложен протокол от проведено съдебно заседание на 12.03.2024 г. по гр.д.
№458 по описа на Окръжен съд – Бургас за 2023 год. При извършена справка се установява
, че производствота по гр.д.№458/23 г. по описа на окръжен съд – Бургас е било образувано
по иск на С. В. – М. и В. Л. / ищци и въззиваеми в настоящото производство/ против А.Ч. с
правно основание чл.108 от ЗС за установяване собствеността върху процесния апартамент
и гаража към него както и за осъждането на ответника да предаде владението на
апартамента на ищците. Иска в частта си за установяване правото на собственост е бил
уважен с решение №574 от 27.06.2024 г. като е призната собственост на ищците вследствие
недобросъвестно владение на имота за периода 2009 – 2019 г. Иска е отхвърлен в частта за
предаване на владението , тъй като се установява и се приема , че А.Ч. не е установил
10
владение върху имота , а това е осъществила неговата *** Р. Ч. – ответница в настоящия
спор. Т.е. – въпроса със собствеността е все още спорен , тъй като няма влязло в сила
решение по този спор. В правния мир обаче е налице съдебен акт , в който се приема , че
собствеността на процесния спорен апартамент е на ищците М. и Л.. Като стига до същите
изводи , каквито са направени и в обжалваното решение , настоящият въззивен състав
намира жалбите на Р. Ч. , Р. Т. и А.К. - П. за неоснователни и че обжалваното решение
следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно като напълно се споделят
изложените от първоинстанционния районен съд мотиви на основание чл.272 от ГПК.
Разноски по делото не следва да бъдат присъждани , тъй като от въззиваемата страна
няма направено искане за присъждане на такива , няма и доказателства такива да са били
направени пред въззивната инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.272 от ГПК, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №49 от 09.04.2025 г. постановено по гр.д.№144/2023 г. на РС –
Царево.
Решението може да се обжалва с касационна пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от уведомяването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11